РЕШЕНИЕ
№ 1269
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330207894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-0432-
001034/01.10.2021г. на Началника 01 РУ към ОДМВР – гр.Пловдив,
упълномощен с МЗ № 317з-7973/30.08.2021г. на МВР, с което на К.Р. Т. -С.
ЕГН:********** е наложено административно наказание за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането и на основание чл. 638, ал.3 от
Кодекса за застраховането е наложена ГЛОБА в размер на 400
/четиристотин/лева.
Жалбоподателят К. Т. -С., се явява, редовно призована в съдебно заседание. С
жалбата и в с.з. моли съдът да отмени НП като незаконосъобразно.
Административнонаказващия орган – 01 РУ при ОД на МВР гр.
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
1
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 24.09.2021 г. от актосъставителя Н. К. К. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против К.Р. Т.- С. за
това, че на 24.09.2021г г. около 10:45 часа в гр.Пловдив, бул. Александър
Стамболийски до № 2 в качеството си на водач на лек автомобил „АУДИ А 3“
с рег. № ..., чужда собственост няма сключен договор за гражданска
отговорност, към момента на съставяне на Акта. Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на
разпоредбите на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят св. К. заявява, че
поддържа съставения от него акт. Твърди, че жалбоподателката била спряна,
във връзка с рутинна проверка на органите на реда по безопасност на
движение, след справка установили, че няма сключена застраховка ГО. Още
същия ден, след съставяне на АУАН, тя представила в 01 РУ застраховка й е
бил върнат малкия талон на лекия автомобил
В съдебно заседание, жалбоподателят представя копие на
застрахователна полица задължителна застраховка „ГО“ 103065/008217,
сключена със ЗД Бул инс АД на 24.09.21г. в 11:24 часа, с начало на действие
24.09.21г.
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед
тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на
посоченото административно нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за
застраховането се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение
онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. От
цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние
административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която
2
може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя по безспорен начин се
установява, че жалбоподателят е управлявал процесният л. а. АУДИ А 3 с рег.
№... в гр.Пловдив на бул. Александър Стамболийски и е била спряна от
служители на 01 РУ на МВР. Установява се, че автомобилът е собственост на
трето лице -С. А. С. ЕГН:**********.
В този смисъл налице е изискването на съставомерност на нарушението
по чл.638 ал.2 от КЗ. Един от основните обективни елементи на вмененото
във вина нарушение, а именно да е налице управление на МПС, за което да
няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като
Кодекса за застраховането инкриминира, именно това деяние – движение по
отворените за ползване пътища в страната на превозно средство без
необходимата застраховка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
жалбоподателят формално е осъществил състава на визираното в акта и в НП
нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ , тъй като лице, което не е собственик и
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите .
Същевременно, съдът счита, че следва да отбележи, че нарушението,
осъществено от жалбоподателя е по скоро плод на административен пропуск,
отколкото някаква тенденция в поведението му. Индикация за това е
представената в хода на административнонказателното производство копие
от застрахователна полица, от които се установява, че още на дата 24.09.21г в
11.24 часа, в първия възможен момент след съставяне на АУАН,
жалбоподателката е изправила нарушението, като е сключила задължителна
застраховка ГО на автомобилистите.
Освен това, настоящият съдебен състав, приема, че санкционираната
деятелност, ако представлява нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, то съставлява
неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от
ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че
процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
3
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания,
независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи
на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това
обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос
и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на
ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на
понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите,
визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен
или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е,
че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена
обществена важност, но това не може да бъде основание административно-
наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка
на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за
всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е
маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика
принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на
движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай,
4
не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично
извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В
случая се касае за изключително млад човек, който въпреки, че е
правоспособен водач от близо шест години/ СУМПС издадено на 09.08.2016г/
до датата на установяване на процесното нарушение не е извършил нито едно
нарушение на КЗ, и има само едно нарушение по ЗДвП за всичките години на
правоспособен водач.
Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен
случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН,
респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да
сакционира жалбоподателя да му отправи предупреждение, че при повторно
нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната
разпоредба санкция.
Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба
и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
На основание чл. 63 ал.4 вр.чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН, с настоящото
решение К.Р. Т. - С. ЕГН:********** се предупреждава, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на този съдебен акт,
за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-0432-001034/01.10.2021г.
на Началника 01 РУ към ОДМВР – гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 317з-
7973/30.08.2021г. на МВР, с което на К.Р. Т. -С. ЕГН:********** с адрес
гр.П., местност О.- ... № ... ет. ... ап. ... е наложено административно наказание
за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането и на основание чл.
5
638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложена ГЛОБА в размер на 400
/четиристотин/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6