Р Е Ш Е Н И Е
№ V -65
08.07.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №632 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на
„ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, с
която се обжалва Решение №9 от 25.02.2019г. постановено по гр.д. №466/2018г. по описа на Районен съд Средец.
С обжалваното решение районният съд е
отхврълил предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В
иск на основание чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А.З.Й., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на
ИЩЕЦА сумата от 2009.01 лева – главница, представляваща неизплатено парично
задължение по ДПК № ********** сключен на 02.05.2017г., ведно със законна лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 300/ 2018г.
на РС гр. Средец– 12.06.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за
които вземания е издадена заповед № 648/12.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 300/ 2018г. на РС гр. Средец, като
неоснователен и недоказан.
Отхвърлена е претенцията на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В
за присъждане на разноски по настоящото производство и направените по ч.гр.д. №
300/ 2018г. на РС гр. Средец, като неоснователна.
В жалбата се твърди, че решението на РС Средец е неправилно. По-конкретно се посочва, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че
вземането е недължимо поради това, че настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането не е била съобщена на длъжника. Сочи се, че ищецът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните
институции, поради което чл.60, ал.2 от ЗКИ, съответно и т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, е
неприложимо в настоящия случай. Твърди се, че съгласно чл.12.3 от Общите
условия към Договора за потребителски кредит, при просрочване на една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни, договорът за потребителски кредит автоматично се прекратява и се обявява неговата
предсрочна изискуемост, без да е
необходимо кредитополучателят да се уведомява за това.
Иска се от съда, ако счете, че
предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, да бъде присъден в
полза на ищеца сбора от падежиралите вноски до момента на приключване на
устните състезания.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се уважи в пълен
размер. Не
са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от А.З.Й.,
ЕГН:**********, с адрес: *** 2, чрез особения представител адв. Д.Н.Ч. – БАК, с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че първоинстанционното
решение е правилно и се иска от съда да го потвърди. Не са ангажирани
доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание страните не се явяват, редовно и своевременно
уведомени.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският
окръжен съд намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно
основание чл.79,
ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен по реда
на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК.
На 12.06.2018г. „Профи Кредит България“ ЕООД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А.З.Й. за заплащане на сумата от 2009.83 лв. – главница, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането – 30 лв., начислени за периода 11.07.2017г. до 09.01.2018г., лихва за забава от 11.07.2017г. до 09.01.2018г. в размер на 10.37 лв., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането, като е посочено, че паричното вземане е за неизпълнено задължение
по договор за потребителски кредит №********** от 02.05.2017г.
На 12.06.2018г. е издадена Заповед №648 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът А.З.Й., да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД следните
суми: 2009.83 лв. – главница, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането – 30 лв., начислени за периода 11.07.2017г. до 09.01.2018г., лихва за
забава от 11.07.2017г. до 09.01.2018г. в размер на 10.37 лв., лихвата от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 41 лв. –държавна
такса и 65 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Районният
съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №648 от 12.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№300/2018г. по описа на
Районен съд Средец, по сключен договор за потребителски кредит №**********
от 02.05.2017г., с общо задължение 2415.84 лв. за срок от 24 месеца, размер на месечната вноска 100.66 лв., платима на 10-ти ден от месеца, считано от датата на подаване на заявлението 12.06.2018г. до окончателното плащане на сумата.
С исковата молба изрично е направен отказ от претендираната със
заявлението лихва за забава в размер на 10.37 лв., поради липса на материален интерес.
С Определение №1055/08.10.2018г. районният
съд е обезсилил частично заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите,
както следва: 10.37 лв. лихва за забава от 11.07.2017г. до 09.01.2018г.; 30 лв.
– такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода
11.07.2017г. до 09.01.2018г.; 0.82 лв. от първоначално претендираата главница в
заповедното производство. Заповедта е обезсилена в тази част, тъй като с
исковата молба ищецът не е претендирал горепосочените суми.
Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 09.01.2018г. поради просрочие на една месечна вноска с повече от
30 календарни дни, като на 11.01.2018г. е изпратено
уведомително писмо от страна на ищцовото дружество, с което ответницата е
уведомена, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна
изискуемост.
Твърди се, че размерът на погасеното задължение е 442.66 лв., а дължимият
остатък – 2009.83 лв.
С Определение №1344/13.12.2018г. на РС Средец, на ответника е назначен особен представител на
основание чл.47, ал.6 ГПК, който е депозирал отговор на исковата молба.
Изложени са съображения и се посочва, че се предоставя на съда да постанови съдебен
акт по справедливост и съобразно представените по делото доказателства.
За установяване на твърдените обстоятелства са представени следните
писмени доказателства - Договор за потребителски кредит; Декларации към
договора; Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; Общи
условия на „Профи Кредит България“ към договор за потребителски кредит;
погасителен план към договор за потребителски кредит, преводно нареждане за сумата от 900 лв.; извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит; уведомително писмо.
От представените по делото доказателства, се установява, че страните са
сключили договор за потребителски кредит №********** на 02.05.2017г., съгласно който на ответника А.Й. е отпуснат кредит в размер на 900 лв. за срок от 24 месеца, с месечна вноска в размер
на 55.64 лв., с падеж на вноската 10-ти ден от месеца. С начислените лихви дължимата от
Драганка Лечева сума е в размер на 1335.36 лв. В договора за кредит фигурира избран и закупен пакет допълнителни
услуги за сумата от 1080.48 лв., с размер на вноската по него 45.02 лв., в резултат на което общото задължение по
сключения договор за потребителски кредит е 2415.84 лв. с месечна вноска 100.66 лв. с дата на
погасяване 10-ти ден от месеца.
От представеното по делото преводно нареждане е видно,
че от страна на ищцовото дружество е заплатена сумата в общ размер от 900 лв., на 02.05.2017г., директно по сметка на ответницата.
С исковата молба се прави признание, а и се установява от
доказателствата по делото, че ответницата е погасила четири месечни вноски в общ размер 442,66 лв. В
извлечението по сметка е посочено, че остатъчното задължение е в размер на 2009.83 лв. /а с исковата молба се претендира сумата от 2009.01
лв/.
Представено е уведомително писмо от 11.01.2018г., видно от което
ищцовото дружество уведомява длъжника, че считано от 09.01.2018г. договорът е едностранно прекратен, а задължението
по кредита е предсрочно изискуемо. Няма доказателства уведомлението да е
изпратено, нито пък да е достигнало до длъжника, а точно обратното - ищецът
поддържа становището си, че такова изрично волеизявление не е необходимо, тъй
като в т.12.3 от ОУ е разписано, че в случай на просрочие на една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва предсрочно прекратяване на
договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредитора да изпраща на длъжника уведомление.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Спорът между страните се свежда основно до това дали в случая е
приложимо разрешението дадено в т.18 от ТР№4/2013г. ОСГТК на ВКС.
В посоченото тълкувателно решение изрично е записано, че „в хипотезата
на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорката, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост“. Това е така, защото предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип на чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и
при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем /чл.60,
ал.2 ЗКИ/.
Няма спор, че в настоящия случай,
ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ и по
отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ.
Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция, даденото в цитираното тълкувателно решение, разрешение за необходимостта преди подаването
на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение в
настоящия случай. Същото следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по
същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е
разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да дадат основание
за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/,
отпускани от небанкови финансови институции и тези, отпускани от банки. Няма
основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1
ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде
освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя
сметка и на собствен риск. Отделно от това кредитополучателите по договори, сключени
с небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. В този смисъл е
формирана задължителна съдебна практика.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 71 ЗЗД, предсрочна изискуемост на
едно срочно задължение може да настъпи само в три конкретно посочени хипотези,
а именно: когато длъжникът е станал неплатежоспособен; когато със своите
действия е намалил дадените на кредитора обезпечения или когато не му е дал
обещаните обезпечения. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. В случая в т.12.3 от ОУ е
предвидено чрез изявлението на кредитора договорът се трансформира от срочен в
безсрочен такъв, което дава възможност да се иска незабавното изпълнение на
задължението без за това да бъде уведомяван длъжника. Това представлява
изменение на договора, което е възможно само по взаимно съгласие на страните
или на основания, предвидени в закона, какъвто не е настоящият случай.
Следователно независимо дали в договора има уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или други обстоятелства, това не поражда действие, освен
ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до длъжника.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предвидената в
т.12.3 от ОУ автоматична предсрочна изискуемост не представлява договорно отклонение
от общото правило на чл.71 ЗЗД, поради което такава не е настъпила.
Независимо от гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, в какъвто
смисъл е задължителната практика на върховната съдебна инстанция, обективирана
в т.1 от ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо и предявеният в настоящото производство иск се явява
основателен до размера на падежиралите вноски на основание чл.235, ал.3 ГПК,
/така както е разяснено и в т.9 ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, като в настоящия
случай са падежирали всички незаплатени вноски по договора за кредит, тъй като
последната от тях е била с дата на погасяване – 10.05.2019г.
От доказателствата по делото се установява, че страните са
договорили сума на одобрен и отпуснат
заем в размер на 900 лв. От представеното по делото преводно нареждане безспорно се установява, че именно това е сумата,
която е преведена по сметката на ответника. За останалите претендирани от
ищцовото дружество суми – тези по предоставения „пакет от допълнителни услуги“,
липсват доказателства да са били преведени. Не е ясно какъв пакет от
допълнителни услуги е закупен на стойност 1080.48 лв. Изводът, който се налага е, че услуга, за която да се дължи такса
не е предоставяна, липсва конкретно поето задължение в този смисъл от страна на
кредитора. По делото няма данни ответникът да се е възползвал от тази
допълнителна услуга. Следва да се приеме, че тази клауза е нищожна поради липса
на основание и съгласие на страните. Ако въобще става дума за предоставяне на
каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР,
тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит - чл.19, ал.1 ЗПК. В
случая това не е сторено и по този начин заобикаляйки закона, се постига ГПР
по-голям от петкратния размер на законната лихва, поради което клаузата е
нищожна.
Ето защо, настоящият състав намира, че сумата от 1080.48 лв. не е
дължима на ищцовото дружество от страна на длъжника.
Общото задължение по кредита, без сумата по допълнителното споразумение
е в размер на 1335.36 лв. Установи се по делото, а и не е спорно между
страните, че е заплатена сума в размер на 442.66 лв. Предвид изложеното следва да се приеме, че размерът на дължимата
сума по кредита е 892.70 лв., представляваща сбор от незаплатените месечни
вноски всяка по 55.64 лв. Съгласно приложения погасителен план към датата на приключване на съдебно дирене всички вноски са с
настъпил падеж.
По изложените съображения въззивната жалба е частично основателна.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска
за сумата от 892.70 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане. В останалата част - за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер от 2009.01 лв. искът е неоснователен и
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, претенцията на въззивника за присъждане на
разноските е частично основателна. Претендират се разноски за производството
пред въззивната инстанция в общ размер 710.81, от които: 40,18 лв. – държавна
такса; 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение; 370.63 лв. – възнаграждение за
особен представител. Съобразно уважената част от иска, на въззивника се дължат
разноски в размер на 284.46 лв.
В настоящото производство съдът следва да се произнесе и по отношение на
направените разноски в заповедното производство, съгласно разясненията, дадени
в т.12 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая те са определени от заповедния
съд в общ размер на 106 лв., от които: 41 лв. държавна такса и 65 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора, на въззивника са
дължими разноски за заповедното производство в размер на 47.10 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение№9 от 25.02.2019г., постановено по гр.д.№466/2018г. по
описа на Районен съд Средец, в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В, против А.З.Й., да се приеме за установено по отношение на
ответника, че съществува вземането в размер на
892,70 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор
за потребителски кредит №********** от 02.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на заявлението – 12.06.2018г., до изплащане
на вземането като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.З.Й., ЕГН **********,***, че
дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е,вх. В, чрез пълномощника юрк.
Радина Иванова Иванова, на основание договор за потребителски кредит №**********
от 02.05.2017г., сумата от 892,70 лв. /осемстотин
деветдесет и два лева и седемдесет стотинки/, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 12.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение №648 от 12.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№300/2018г. по описа на
Районен съд Средец.
ОСЪЖДА А.З.Й., ЕГН **********,***, да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“
№49, бл.53Е, вх. В, чрез пълномощника юрк. Радина Иванова Иванова, сумата от 284.46 лв. /двеста осемдесет и четири лева и четиридесет
и шест стотинки/, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА А.З.Й., ЕГН **********,***, да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД ЕИК175074752 със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е,вх. В, чрез
пълномощника юрк. Радина Иванова Иванова, сумата от 47,10 лв. /четиридесет и седем
лева и десет стотинки/, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: