Определение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 16 от 05.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1910/2013 год., К.районен съд е изменил размера на присъдената с протоколно определение от 22.01.2008 г. по гр.д.№ 1260/2007 г. на КРС издръжка, която М. Р. Н. от Г. е осъден да заплаща на детето си Р. М. Н., чрез неговата майка и законен представител К.К.Р., като я е увеличил от 60 лева на 130 лева, считано от 09.12.2013 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяща или погасяване на издръжката, ведно със законната лихва при забава, като е отхвърлил предявения иск за издръжка за разликата над сумата от 130 лева до пълния предявен размер от 200 лева. С решението си съдът е осъдил М. Р. Н. да заплати на К.К.Р. разноски по делото в размер на 195 лева, а по сметка на К.районен съд – да заплати държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка в размер на 100.80 лева, като е допуснал предварително изпълнение на решението в частите, с които е присъдена издръжка.

Недоволен от така постановеното решение е останал непълнолетния Р. М. Н., действащ със съгласието на своята майка и законна представителка К.К.Р., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения иск за издръжка за разликата от присъдените 130 лева до пълния предявен размер от 200 рева. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно. Излага съображения, че липсва правно или фактическо основание да се обвърже дължимата на непълнолетното дете издръжка с размерът на прага на бедността, както е приел първоинстанционния съд. Целта на издръжката била да гарантира нормално съществуване и развитие на детето, като определяният праг съобразно границата на бедност не можел да покрие такова развитие и да гарантира интересите не детето. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да уважи иска за издръжка в пълния му предявен размер от 200 лева.

Недоволен от постановеното по делото решение е останал и М. Р. Н., който го обжалва в частта, с която е уважен предявения иск за издръжка за разликата от 90 лева до присъдения от съда размер от 130 лева. Счита, че решението в обжалваната от него част е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че определения от съда размер на издръжката не е съобразен с разпоредбите на чл.142, ал.1 от СК и чл.150 от СК, тъй като бил прекомерно висок, несъобразен с възможностите, доходите и имуществото на жалбоподателя. Излага съображения, че определения от съда размер на издръжката за разликата над 90 лева не бил формиран при правилна съдебна преценка на действителното съотношение между нуждите и потребностите на непълнолетния му син и неговите възможности, като баща и родител да дава издръжка. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли предявения иск за издръжка за разликата над 90 лева. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата на М. Р. Н. от непълнолетния Р. М. Н., действащ със съгласието на своята майка и законна представителка, чрез представителя му по пълномощие, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск от непълнолетния Р. М. Н., действащ със съгласието на своята майка, против М. Р. Н., с правно основание чл.150 във връзка с чл.143, ал.2 от СК, за увеличение на присъдена издръжка от 60 лева на 200 лева месечно.

Установено е по делото, че ответникът М. Р. Н. е баща на непълнолетния Р. М. Н., както и че с протоколно определение от 22.01.2008 г. по гр.д.№ 1260/2007 г. на К.районен съд е била одобрена съдебна спогодба, по силата на която е изменен размера на присъдена със съдебно решение издръжка, която бащата е осъден да заплаща на своя син Р. М. Н., като е увеличена издръжката от 20 лева на 60 лева месечно, считано от 01.12.2007 г., ведно със законната лихва при забава.

Установено е също така по делото, че ищецът – непълнолетният Р. Н., е на 15 години и живее заедно със своята майка К.Р., която от своя страна полага грижи и за друго свое дете от последващ брак – А. Х. Р., на 6 години. От приложеното като доказателство гр.д.№ 1260/2007 г. по описа на К.районен съд се установява, че ответникът М. Р. Н. също има друго дете – М. М. Н., родена на 01.11.2007 г.

От приетите от районния съд писмени доказателства се установява, че ищецът Р. М. Н. през учебната 2012/2013 г. е бил ученик в 8 клас в ГПЧЕ „Х. Б.” – К., а другото дете на майката – А. Р. посещава целодневно детско заведение, за което майката заплаща такса в размер на 20 лева. Установява се също, че майката работи на длъжност крупие, като за месец септември 2013 г. е получила брутен доход в размер на 304.95 лева, а нетно възнаграждение – в размер на 239.05 лева. Последното обстоятелство се установява и от представения пред районния съд социален доклад на отдел „З. на Д. при Д. „С. п” – К, в който е посочено, че майката работи в казино на нормиран работен ден и получава заплата около 300 лева. В социалния доклад се сочи също така, че по сведение на бащата същият е силно затруднен финансово, не работи и няма постоянни д¯ходи, като живее на квартира.

Съгласно чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, като разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК повелява, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В тази връзка, видно е по делото, че от 01.12.2007 г. – от която дата е увеличен размера на издръжката, която следва да заплаща бащата на своя син Р. Н., са изминали 6 години, през който период детето е пораснало – понастоящем е ученик в 9 клас, като са нараснали и неговите нужди, което обстоятелство обуславя увеличение на присъдената издръжка.

Що се касае до възможностите на ответника да дава издръжка, по делото се установи, че същият има и друго дете, което е на 6 години и за което също следва да се грижи. По отношение на доходите на бащата по делото са налице данни, отразени в социалния доклад, че понастоящем същият не работи и няма постоянни доходи, като липсват твърдения и няма доказателства в обратен смисъл.

При това положение, предвид нуждите на непълнолетния син, който е на 15 години и възможностите на бащата да дава издръжка – същия няма постоянни доходи и има и друго дете на 6 години, за което следва да се грижи, въззивният съд намира, че за да се осигурят обикновени условия на живот, необходими за развитието на детето Р. Н., следва бащата М. Н. да заплаща издръжка в размер на 100 лева месечно, като разликата в издръжката следва да се поеме от другия родител, при който детето живее, заедно с неоценимите грижи по отглеждането и възпитанието му. Ето защо, основателна е жалбата на бащата М. Р. Н. в частта й, с която се атакува решението на първостепенния съд, с което е увеличен размера на дължимата на детето Р. М. Н. издръжка, за разликата от 100 лева до присъдения размер от 130 лева, а решението на районния съд в тази му част е неправилно и като такова следва да бъде отменено в посочената част, като искът за увеличение на дължимата издръжка за разликата от 100 лева до 130 лева, следва да се отхвърли като неоснователен. В останалата й част – за разликата от 90 лева до 100 лева, жалбата на М. Р. Н. е неоснователна, а решението в посочената част – правилно, поради което следва да бъде потвърдено в тази му част.

Поради изложеното по – горе, неоснователна се явява жалбата на непълнолетния Р. М. Н., действащ със съгласието на своята майка, против решението на първоинстанционния съд в неговата отхвърлителна част – за разликата от 130 лева до пълния предявен размер от 200 лева, поради което решението на съда в тази му част, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото – основателност на иска за увеличение на издръжка за сумата от 100 лева, или с 40 лева, ответникът дължи държавна такса за увеличения размер на присъдената издръжка в размер на 57.60 лева, поради което следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъден М. Р. Н. да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка, за разликата от 57.60 лева до 100.80 лева.

Въззивният съд констатира, че с атакуваното решение районният съд е осъдил ответника да заплати разноски за адвокат на лице, което не е страна по делото, а именно – на майката К.К.Р.. Предвид обстоятелството, че право на разноски има ищецът, който в случая не е майката К.Р., а непълнолетният Р. М. Н., действащ със съгласието на своята майка, решението на съда в частта, с която е осъден ответникът да заплати на К.К.Р. направени по делото разноски за адвокат е недопустимо, поради което следва да се обезсили в тази му част.

При този изход на делото – частична основателност на иска за издръжка и частична основателност на въззивната жалба на М. Р. Н., респективно – неоснователност на въззивната жалба на Р. М. Н., действащ със съгласието на своята майка, разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 16 от 05.03.2014 г., постановено по гр. д. № 1910/2013 г. по описа на Районен съд – К, в частта, с която е изменен размера на присъдената с протоколно определение от 22.01.2008 г. по гр.д.№ 1260/2007 г. на КРС издръжка, която М. Р. Н. от Г., с ЕГН *, е осъден да заплаща на детето си Р. М. Н., с ЕГН *, действащ чрез своята майка и законен представител К.К.Р., с ЕГН *, като е увеличена издръжката от 60 лева на 130 лева, за разликата от 100 лева до 130 лева, както и в частта, с която е осъден М. Р. Н., с ЕГН *, да заплати по сметка на К. районен съд държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка, за разликата от 57.60 лева до 100.80 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. Н., с ЕГН *, действащ със съгласието на своята майка К.К.Р., с ЕГН *, против М. Р. Н. от гр. К. У.З. № 5, вх.А, .4, А., с ЕГН *, иск с правно основание чл.150 във връзка с чл.143, ал.2 от СК, за увеличение на присъдена издръжка, за разликата от 100 лева до 130 лева месечно, като неоснователен.

ОБЕЗСИЛВА решение № 16 от 05.03.2014 г., постановено по гр. д. № 1910/2013 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е осъден М. Р. Н. от гр. К. У.З. № 5, вх.А, .4, А., с ЕГН *, да заплати на К.К.Р. със съдебен адрес: Г., бУ.Б.” № 47, комплекс О, офис № 2 – А.кантора „Д и п”, с ЕГН *, разноски по делото в размер на 195 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.