Решение по дело №551/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на лични данни (ЗЗЛД).

Жалбоподател е А. М. К. с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, оф.114. В производството жалбоподателката се представлява от пълномощник – адвокат С. К. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е Агенция по вписванията [населено място], представлявана от изпълнителния директор Д. М.. В съдебното производство ответникът се представлява от И. И. – юрисконсулт в дирекция ПОЧРД.

Предмет на оспорване е изричен отказ на ответника, обективиран в писмо с изх. № 94-00-143 от 14.03.2023г., постановен по заявление на жалбоподателката с вх. Рег. № 94-00-141/07.03.2023 г., с което е упражнено право по чл. 17 от Регламент (Е.) 2016/679 (ОРЗД). Със заявлението си жалбоподателката е направил искане за заличаване на личните и данни от дружествен договор на „Зона имоти“ ООД с ЕИК *********, публикуван от ответника в Търговски регистър, по партидата на посоченото дружество, в поле „Актуален учредителен акт“. Със заявлението, при условията на алтернативност, е направен и отказ от съгласие за публикуване на посочените данни, като част от дружествения договор, публикуван в Търговския регистър.

В жалбата са направени оплаквания, че отказът е постановен при неправилно приложение на закона. Изложени са съображения, че писмо с изх. № 94-00-143 от 14.03.2023г. на ответника по същество представлява отказ на Администратора на данни да бъде уважено искане на физическо лице с правно основание чл.17, §1, б.“г“ и б.“б“ от Регламент (Е.) 2016/679, който отказ подлежи на оспорване. Прави се възражение, че постановеният отказ е в противоречие с Регламент (Е.) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Иска се отмяна на оспорения акт и връщане преписката обратно на органа с указания за заличаване личните данни на жалбоподателката, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на „Зона имоти“ ООД. Представят се доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателката, поддържа жалбата. В допълнение се позовава и на Решение от 04.10.2024г. на СЕС по дело С-200/23. Прави искане за отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на Агенция по вписванията със задължителни указания за извършване заличаване на личните данни на жалбоподателката. Представя списък с разноски.

Ответникът Агенция по вписванията, не се представлява в съдебно заседание. Представя административната преписка. Процесуалният представител на ответника депозира писмен отговор на жалбата, в който заявява становище за недопустимост на обжалването, поради липса на годен за оспорване акт. В отговора се изразява още становище за законосъобразност на оспорения акт, като в тази връзка се сочи, че Агенция по вписванията, в качеството на „получател“ на лични данни, няма правомощие да извърши исканите действия по заличаване на лични данни. Прави се искане за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240лв. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

В Търговския регистър по партидата на „Зона имоти“ ООД на 14.10.2016г. и до настоящия момент е публикуван актуален учредителен акт на дружеството – Дружествен договор, в който жалбоподателката е вписана като съдружник. Договорът е подаден пред Агенция по вписванията, в изпълнение на задължение произтичащо от Търговския закон, от представител на дружеството. След извършена служебна справка от съда в Търговския регистър, се установи, че дружественият договор съдържа лични данни на А. К. – три имена, ЕГН и подпис, които не са заличени, и до които, с оглед публичния характер на Търговския регистър, достъп имат неограничен брой лица.

Със заявление с рег.№94-00-143/07.03.2023 жалбоподателката А. К., в качеството си на физическо лице - субект на лични данни, съдружник в „Зона имоти“ ООД, ЕИК *********, е сезирала Агенция по вписванията (АВ), Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), като е поискала личните и данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството, да бъдат изтрити/заличени по начин, по който да не бъде идентифицирана от трети лица. Заявено е също, че в случай, че бъде прието, че жалбоподателката е предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то същата оттегля съгласието си личните и данни да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата на „Зона имоти“ ООД. Поискала е да бъде изрично писмено информирана за изтриването/заличаването на личните си данни на посочения в заявлението електронен адрес за кореспонденция.

От страна на Агенция по вписванията, чрез изпълнителния директор, е изготвен, оспорения в настоящото производство, отказ, съдържащ се в писмо изх. № 94-00-143/14.03.2023г. В така издадения отказ, от АВ е посочено, че дружеството „Зона имоти“ ООД има качеството на администратор на лични данни по отношение на субектите, чиито лични данни са вписани в заявените документи за целите на вписването по смисъла на чл.4, §1, т.7 от Регламент (Е.) 2016/679 и съответно именно дружеството е правно легитимирано и задължено лице, което следва да предприеме действия, съобразени с чл.5 от Регламент (Е.) 2016/679. Дадено е разяснение, че АВ има задължение да обработи личните данни на физическите лица по предвидения от нормативнита актове ред и във вида, в който същите са представени пред нея, като впише заявените обстоятелства и публикува онези от тях, за които това е предвидено. С писмото жалбоподателката е уведомена, че в качеството си на представляващ администратора на лични данни - „Зона имоти“ ООД, тя трябва да представи заверен препис на дружествения договор със заличени лични данни, освен изискуемите по закон, който да бъде обявен в търговския регистър по партидата на дружеството. Указани са срок за представяне на дружествен договор със заличени данни и редът, по който да бъда заявен, а именно чрез подаване на „Искане за отстраняване на грешки и непълноти“. Писмото е изпратено на имейл адреса на процесуалния представител на жалбоподателката, заявен като начин за кореспонденция в разгледаното заявление, на14.03.2023г. Копие е изпратено и до „Зона имоти“ ООД чрез куриер, като е получено на 15.03.2023г.

От ответната страна е представено становище на КЗЛД рег. № ПНМД-01-116(20)/2021 г., в което комисията приема, че Агенция по вписванията е администратор по отношение на Търговския регистър, но се явява „получател“ на данните от физическите лица, които се обработват чрез обявяване в лично, а не служебно качество на представляващ/управляващ, поради което същата няма правна възможност или правомощие, служебно или по искане на субект на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни. Администраторът на личните данни в обявените актове според становището е лицето, заявило данните (документите, в които се съдържат) за обявяване и именно то носи задължението за изпълнение на принципа за свеждане на данните до минимум. В този случай, според становището, Агенция по вписванията дължи актуализиране (заличаване) на данните при постановено съдебно решение, като в тази връзка следва да уведоми администратора и физическото лице.

По делото, от страна на ответника, е приложена и Заповед № РД-01-364/21.06.2022г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с която е актуализиран текста на „Процедура за изпълнение на влезли в сила съдебни решения и за разглеждане на искания на субектите във връзка с личните данни, обработвани от АВ като администратор на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и за уведомяване на заинтересованите лица“, както и самата процедура. Правилата утвърдени с посочената заповед, касаят заличаване на лични данни по чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679, в случаите на влязъл в сила съдебен акт.

С определение №1283/22.05.2023г., постановено по настоящото дело, съдебното производство е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване по административно дело №6332/2022г. на Върховен административен съд. Производството пред СЕС по образуваното дело С-200/23 е приключило с решение от 04.10.2024г. В тази връзка, с определение от 09.10.2024г. настоящото съдебно производство е възобновено.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съдът приема за неоснователни възраженията на ответната страна по спора за недопустимост на жалбата, с която е сезиран. С жалбата се прави възражение за нарушено право на субекта на данни да иска, обработваните му без правно основание лични данни да бъдат изтрити, което право е регламентирано в чл.17 от ОРЗД. Това право жалбоподателката е упражнил посредством отправеното до администратора на данни – Агенция по вписванията, заявление. Действително оспореното писмо не съдържа изричен диспозитив за отказ да бъде удовлетворено желанието на К., но по своето съдържание представлява отказ на Агенцията да се удовлетвори подаденото пред нея заявление за заличаване на лични данни. Така постановеният отказ категорично засяга права и интереси на субекта на данните, доколкото касае реализирането на негово законоустановено право, и съответно подлежи на оспорване по реда на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД. Отказът е оспорен от лицето, чието право е засегнато, в срока предвиден в закона. От данните по делото се установява, че към момента на издаване на настоящия съдебен акт, не е настъпило изменение във фактическата обстановка – не е удовлетворено заявлението на жалбоподателката да бъдат заличени личните и данни в публикувания в Търговския регистър дружествен договор по партидата на „Зона имоти“ ООД. При тези съображения съдът приема, че е сезиран с допустима жалба.

По същество жалбата се явява основателна, при следните съображения:

Предмет на съдебна проверка е отказ на Агенцията по вписвания да удовлетвори искането на А. К., с което същата е упражнила правото си на изтриване на лични данни установено в чл.17 от ОРЗД. Според цитираната разпоредба субектите на данни имат право да поискат от администратора изтриване на свързаните с него лични данни, а администраторът е задължен да ги изтрие, когато субектът на данните оттегли своето съгласие, върху което се основава обработването на данните, и няма друго правно основание за обработването (б. „б“ от §1 на чл.17 от ОРЗД) и личните данни са били обработвани незаконосъобразно (б. „г“ от §1 на чл.17 от ОРЗД).

Оспореният отказ е постановен от Агенция по вписванията, в рамките на нейните правомощия на администратор на лични данни, сезиран с надлежно искане за заличаване на обработвани от нея данни (за което подробно ще се изложат съображения по-надолу в изложението). Независимо че оспореното писмо не съдържа изцяло реквизитите на чл.59 ал.2 от АПК, то в същото са посочени органът, който го издава, адресатът на акта, фактически и правни основания за постановяването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, както и обстоятелството, че по същество в писмото е отказано поисканото изтриване/заличаване на лични данни. Не са налице основания за отмяна по смисъла на чл.146 т.1 и т.2 от АПК.

Не е спорно по делото, че дружественият договор на „Зона имоти“ ООД е обявен в Търговският регистър и в него се съдържат и са видими за трети лица лични данни на жалбоподателката – три имена, ЕГН и подпис.

В случая, Агенция по вписванията е постановила своя отказ с мотивите, че не се явява администратор на личните данни на жалбоподателката, а техен получател и съответно за нея не съществува задължение да заличи предоставените и лични данни.

Разликата между „администратор“ на лични данни и „получател“ на такива се установява от дефинициите на двете понятия, дадени в чл.4 т.7 (администратор) и т.9 (получател) от ОРЗД. Основната разлика се изразява в това, че администраторът сам определя целите и средствата за обработване на лични данни, а получателят е това лице, пред което личните данни се разкриват. Според нормата на чл.2 т.2 от ОРЗД „обработване“ на лични данни е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В текста на чл.2 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че Търговският регистър и Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел представлява обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Чрез посочените регистри се осъществява, в изискуемите от закона случаи, обявяване на конкретни обстоятелства и актове по отношение на регистрираните търговци. Съгласно чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични, като всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. С нормата на чл.3 от ЗТРРЮЛНЦ воденето на ТР и РЮЛНЦ е възложено на Агенция по вписванията към министъра на правосъдието. Следователно, в случая, Агенция по вписванията не само получава личните данни на физическите лица, посочени в актовете за вписване, но и ги обработва чрез обявяване на общодостъпен интернет сайт, т.е. същата не може да бъде определена само като получател на личните данни на физическите лице, включени в обявяваните актове. При тези съображения съдът приема, че Агенция по вписванията има качеството на администратор на лични данни при упражняване на дейността си по чл.3 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, що се отнася до обявяване на предоставените за вписване актове.

В горния смисъл е и даденото тълкуване в решение от 04.10.2024г. на СЕС по дело С-200/23. В т.2 от диспозитива на решението е прието, че АВ, като орган, на който е възложено воденето на търговския регистър на държавата членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължително оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е получател на тези лични данни, но в същото време, по отношение на обявяването на данните или актовете, в които се съдържат такива лични данни, е техен администратор, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. Следователно, доколкото АВ се явява и администратор на лични данни, вписани в обявяваните актове, то същата е задължена при осъществяване на вменените и правомощия да спазва и изискванията на Регламент (Е.) 2016/679 за защита на личните данни на субектите, както и правилата касаещи защитата на лични данни, съдържащи се в други нормативни актове.

Тук следва да се направи разграничение между регистърното производство и производството по чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679, които представляват две отделни производства, протичащи при различни условия и ред. Според чл.2 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата и актовете по ал.1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.4 т.1 от Регламент (Е.) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Законът определя подлежащите на вписване обстоятелства (чл.4), подлежащите на обявяване актове (чл.5), задължението за заявяване и представяне (чл.6). В чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ е регламентиран редът за вписване, заличаване и обявяване. Посоченият закон не съдържа регламентация на случаите, в които физически лица могат да упражнят правата си по чл.17 от ОРЗЛД и това е логично, тъй като същият регламентира уредбата за изпълнение на различни законови изисквания, свързани с правосубектността и легитимността на търговците, а упражняването на правата на субекта на данни и задълженията на администраторите във връзка със защитата на лични данни, са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в Регламент (Е.) 2016/679, където са посочени редът и условията и задълженията на лицата, субекти на данни и на администраторите.

В чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679 е предвидено, че субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1. Право да отправи такова искане има всеки субект на данни, като физическо лице, което искане не е обвързано с качеството му на съдружник в търговско дружество или с възникнали задължения или права за него в проведеното регистърно производство, при което е обявен съответния акт, данните от които се иска да бъдат заличени. Следователно редът и условията за провеждане на регистърното производство не могат да бъдат основания за недопустимост или неоснователност на искане на субект на данни по чл.17 от ОРЗД, още по-малко за непроизнасяне по отправено заявление към АВ в качеството и на администратор на лични данни във връзка с обработването на същите чрез обявяване на дружествените актове в ТР.

В този смисъл е и даденото тълкуване в Решение от 04.10.2024г. на СЕС по дело С-200/23, по точно т. 1 и т.2 от диспозитива, според което чл.21 §2 от Директива (Е.) 2017/1132 на ЕП и на Съвета от 14.06.2017г. относно някои аспекти на дружественото право не създава задължение за държавата членка да допусне оповестяване в търговския регистър на дружествен договор, който подлежи на задължително оповестяване по тази директива и който освен минимално изискваните лични данни съдържа и други лични данни, чието публикуване не се изисква от правото на тази държава членка, съответно чл.16 и чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679 и Директива 2017/1132 не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизискани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни. По конкретно в съображение 114 и 115 е посочено, че изискването за опазване надеждността и целостта на дружествените актове, подлежащи на оповестяване по Директива 2017/1132 - изискване което, налагало тези актове да се публикуват във вида, в който са предоставени на органите, на които е възложено воденето на търговския регистър, на което изискване се позовава и АВ, за да постанови своя отказ, не може да налага да остават обявени онлайн в регистъра лични данни, които не се изискват от Директива 2017/1132 или от националното право, при положение че за целите на обявяването им агенцията би могла сама да изготви предвидения от националното право препис на акта на съответното дружество. В съображение 116 е направено заключение, че обсъжданото в главното производство обработване на лични данни – което по същество е идентично с настоящото (обявени в учредителния акт лични данни на физически лица, чието изтриване е заявено от субектите на тези данни), „като че ли при всички положения надхвърля необходимото за изпълнението на задачата от обществен интерес, възложена на агенцията съгласно посоченото национално законодателство.“

По нататък в Решението на СЕС е прието, че запитващата юрисдикция следва да извърши проверка дали обработването отговаря на условията за законосъобразност по чл.6 §1, ал.1 б. „в“ и „д“, във вр. с чл.6 §3 от Регламент (Е.) 2016/679, и когато тази проверка покаже, че обработването е незаконосъобразно „ще е налице задължение за агенцията — в качеството  на администратор, както следва от точки 82 и 83 от настоящото решение — да изтрие съответните данни без ненужно забавяне, съгласно ясния текст на член 17, параграф 1, буква г) от ОРЗД“, а в случай че това обработване е „било необходимо, за да се избегне забавяне на вписването на съответното дружество, в интерес на защитата на третите лица, следва да се отбележи, че ще е приложим член 17, параграф 1, буква в) от ОРЗД.“

От изложеното до тук, в това число и даденото тълкуване в цитираното решение на СЕС, следва да се обобщи, че когато АВ, в качеството си на администратор на лични данни при обявяване на учредителните актове, е сезирана с искане за изтриване на лични данни на основание чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679, касаещи вписани лични данни в обявен учредителен акт в Търговския регистър, то същата има задължение да предприеме действия по изтриване на тези данни, ако обработването на същите не отговаря на условията за законосъобразно обработване. Агенция по вписванията, в качеството на администратор, дължи извършване на проверка дали вписаните данни се обработват на основанията посочени в чл.6 от Регламент (Е.) 2016/679, както и дали същите са във вид и обем, съобразен с изискванията на националното и общностното законодателство, дали отговарят на изискванията на Регламент (Е.) 2016/679 и съответно да направи преценка дали е налице някое от основанията в чл.17 от ОРЗД за заличаване на данните. Тази проверка, както и действията по повод на подаденото заявление, независимо дали същото се удовлетворява или се отказва исканото заличаване, следва да се извърши в срока посочен в чл.12 ал.3 Регламент (Е.) 2016/679, а именно в едномесечен срок от датата на подаване на заявлението. На основание чл.12 ал.1 ал.3 и ал.4 от Регламент (Е.) 2016/679 за администраторите възниква и задължение да уведомят субекта на данните за резултатите от проверката, предприетите действия и съответно причините такива да не бъдат извършени. Съгласно чл.12 ал.2 от ОРЗД администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22 от с.регламент, като може да откаже само, в случай че не е в състояние да идентифицира субекта на данните.

В случая, видно от заявлението на жалбоподателката АВ е сезирана именно с искане за изтриване/заличаване на лични данни, които данни АВ обработва чрез обявяване на актовете, в които се съдържат. Искането е подадено от субекта на данните като физическо лице, а не в качеството на представляващ „Зона имоти“ ООД. Искането касае обработвани лични данни от АВ като администратор. От данните по делото не се установява за АВ да е била налице невъзможност да идентифицира субекта на данните. Изложените в заявлението данни съдържат достатъчно информация въз основа на която може да се идентифицира субекта на данните, чието изтриване се иска, както и че субект на тези данни е именно заявителят.

От изложеното по-горе, се установява, че АВ има качеството на администратор на лични данни по ЗЗДЛ по отношение на данните, вписани в обявяваните от нея актове в Търговския регистър. Същата е сезирана с искане по чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679, което искане е подадено от субекта на данните. Не са били пречки за идентифициране на субекта на данните. В тази връзка за АВ е възникнало задължение в едномесечен срок да извърши проверка по искането и да уведоми за резултатите от нея и предприетите действия субекта на данните.

С оглед на изложеното, съдът приема, че искането, с което е сезирана АВ, следва да се квалифицира като упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679, което искане е отправено именно към администратор на лични данни - АВ, в чието правомощие е да се произнесе по отношение на същото. Процедурата по чл.17 Регламент (Е.) 2016/679 е самостоятелна и различна от регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и се провежда на различни основания, поради което доводите на ответника във връзка с регистърното производството и препращането към същото се явяват неотносими към инициираната от К. процедура. Следователно, като е указано с процесното писмо, че жалбоподателката следва по реда на ЗТРРЮЛНЦ да подаде нов заверен препис от дружествен договор, в което личните данни, незадължителни по закон, да са заличени, административният орган на практика е постановил отговор, с който е оставил без уважение искането с правно основание по чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679.

Този извод не се променя и с оглед представената по делото Заповед № РД-01-364/21.06.2022г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с която е актуализиран текста на „Процедура за изпълнение на влезли в сила съдебни решения и за разглеждане на искания на субектите във връзка с личните данни, обработвани от АВ като администратор на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и за уведомяване на заинтересованите лица“. Правилата утвърдени с посочената заповед, касаят заличаване на лични данни по чл.17 от Регламент (Е.) 2016/679, в случаите на влязъл в сила съдебен акт. В случая искането не касае изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, а директно отправено до администратора искане за заличаване лични данни от субекта на данните.

Отделно от това, в оспорения отказ не са дадени никакви указания във връзка с провеждане на процедурата по чл.17 от ОРЗД, в това число и в хода на производството не са дадени указания за представяне на уточнение от страна на заявителя по отношение конкретизиране на искането му. В писмото липсват каквито и да било факти, относими към заявлението, с което АВ е била сезирана. Липсва изложение на мотиви относно основанията да се откаже или удовлетвори искането за заличаване на личните данни от обявения дружествен договор, които мотиви да касаят процедурата и основанията по ОРЗД. Същото няма и необходимото съдържание на произнасяне на администратор на лични данни по реда на чл.12 §3 от Регламент (Е.) 2016/679, в това число реда и условията по чл.17 от същия регламент. В случая в оспорения акт липсват каквито и да било данни, че изискуемата проверка за наличие на основания за изтриване по чл.17 от ОРЗД е извършена, напротив органът единствено се е позовал на обстоятелството, че няма възможност да изменя предоставените за вписване актове и съответно е изискал да бъде представен такъв със заличени данни.

По отношение извършването на проверка за наличие на основания за обработване на спорните лични данни, съответно основания за тяхното изтриване, следва да се има предвид нормата на чл.5 §1 б.„в“ от ОРЗД, в която е въведен принципа на свеждане на данните до минимум, който изисква обработването да включва само такива лични данни на субектите - физически лица, който са подходящи, свързани и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Спазването на този принцип, в рамките на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, е въведен с нормата на чл.2 ал.2 от с.з., съгласно която обстоятелствата и актовете, съдържащи се в базата данни на ТР, се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.4 т.1 от ОРЗД, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. В случая съгласно нормата на чл.115 т.3 от ТЗ в изготвените дружествени договори, съдружниците- физически лица, се обозначават само с техните имена, съответно това е и информацията, която съобразявайки принципа на свеждане на данните до минимум, следва да бъде обявена. Обявяването на акт, в който са вписани данни, различни от тези посочени в чл.115 от ТЗ, води до извод, че обработването на лични данни е в нарушение на принципа на свеждане на данните до минимум. Нарушаването на посочения принцип обосновава и извод, че данните, които не са необходими за постигане на целите на обработването (данните, които не са изискуеми от закона), се обработват и без правно основание (ако липсва съгласие на субекта на данни). В случая, не е спорно по делото, че обявеният в ТР дружествен договор на „Зона имоти“ ООД съдържа лични данни на А. К., различни от нейните имена, а именно: ЕГН и подпис. Така вписаните данни не са включени в минимално изискуемото съдържание на дружествения договор съгласно чл.115 от ТЗ, следователно няма законово основание, въз основа на което АВ да обработва същите чрез обявяването им.

От друга страна, със заявлението на К. да бъдат заличени тези данни, алтернативно е направено и изявление за оттегляне съгласието личните и данни да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на „Зона имоти“ ООД. Оттеглянето на съгласието е направено, в случай че администраторът приеме, че е налице хипотезата на чл.13 ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно цитираната норма, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Дори да се приеме, че цитираната норма е произвела действие, то с ясно заявеното оттегляне на това съгласие от страна на субекта на данните, за администратора е възникнало задължение да изтрие данните, за които се отнася съгласието, в случай че липсва друго правно основание за обработване (чл.17 §1 т. „б“ от ОРЗД). Това задължение е реципрочно на правото на субекта на данни, визирано в чл.7 §3 от ОРЗД за възможност за оттегляне на съгласието за обработване на данни по всяко време.

Следва също така, да се има предвид, че нормата на чл.13 ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ въвежда презумпция за дадено съгласие от субекта на данни. Тази норма противоречи на разпоредбите на чл.4 т.11 и чл.6 т.1 б.„а“ от ОРЗД, които изискват „свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие“, за да се приеме наличието на действително съгласие на лицето свързаните с него лични данни да бъдат обработени. При установена колизия между нормите на вътрешното законодателство и разпоредбите на Съюза, по силата на чл.249 §2 от ДЕО и чл.5 ал.4 от КРБ, предимство имат разпоредбите на Съюза. Представянето на учредителния акт на дружеството за обявяване без заверен препис от него със заличени данни не може да бъде определено като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице да бъдат обработени свързаните с него лични данни. След като съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването на данните му е незаконосъобразно по аргумент от чл.6 и чл.7 §2 от ОРЗД. Ето защо, дори да не е представен препис от учредителния акт със заличени данни, администраторът в изпълнение на законовата забрана по чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и задължението си по чл.7 §1 от ОРЗД е длъжен да заличи данните или преди обявяване на акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от субекта на данните, каквито действия не са извършени (в този смисъл е и даденото тълкуване с Решение от 04.10.2024г. на СЕС по дело С-200/23).

При наличието на изрично заявено оттегляне на съгласието на субекта на данни, данните за липса на законово основание за обработване на тези данни, надлежно отправено искане за тяхното изтриване, и при липсата на някое от изключенията, предвидени в чл.17 §3 от ОРЗД, ответникът в нарушение на разпоредбите на чл.2 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.17 §1 б. „б“ и б. „г“ от ОРЗД е отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателката.

Сумирайки изложеното, съдът приема, че оспореният отказ е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде отменен. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на Агенция по вписванията като администратор на лични данни за ново произнасяне по заявлението на А. К. съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение, както и при съобразяване сроковете за произнасяне по чл.12 ал.3 Регламент (Е.) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на осн.чл.143, ал.1 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски за съдебното производство в размер 10лв., както и на адвокат К. 900лв. адвокатско възнаграждение, предвид предоставената от него на жалбоподателя правна помощ при условията на чл.38 ал.1 т.3, предл.2 от Закона за адвокатурата. Размерът на адвокатския хонорар е в съответствие с минималния размер, определен в чл.8 ал.2 т.10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. М. К. с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], те.1, офис 114, отказ на Агенцията по вписванията, обективиран в писмо с рег.№ 94-00-143 от 14.03.2023г., постановен по заявление на А. М. К. с вх.рег. № 94-00-141/07.03.2023г.

ИЗПРАЩА преписката на Агенция по вписванията за ново произнасяне по заявление с вх.рег. № 94-00-141/07.03.2023г. на А. М. К., в сроковете по чл.12 ал.3 Регламент (Е.) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на А. К. 10лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на адв. С. Н. К. 900лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.