Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 с-в в открито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 2101 по описа за 2019 година, прецени:
А.Б.Т. е предявил срещу „Университетска Многопрофилна
болница за активно лечение „А.“ ЕАД гр. София осъдителен иск с правно основание
чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на
80 000 лева за непозволено увреждане – отстраняване на орган и възникнала
потенциална опасност за живота от забравен марлен компрес „микулич“ в тялото на
пациента в резултат на проведено при ответника лечение, ведно със законната
лихва от датата на деликта – 25.04.2018 г. до окончателното заплащане. Ищецът е
освободен от държавна такса с разпореждане от 05.02.2019 г. (л. 2).
Предмет на разглеждане в същото дело е и предявен при
условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 189 ал. 1 от
Закона за здравето във вр. с 469 и чл. 435 от КЗ, предявен от ответника по
първоначалния иск „У. „А.“ ЕАД *** срещу „Застрахователно акционерно дружество
„А.“ АД гр. София, за заплащане на присъденото застрахователното обезщетение в
случай, че ответникът по главния иск бъде осъден (л. 532-533).
Ищецът
А.Б.Т. излага, че във връзка с оплаквания за влошено здравословно състояние и
след насочване от лекар – специалист, постъпил на 30.08.2017 г. в отделение по
обща и чернодробно-панкреатична хирургия“ на ответното лечебно заведение „У. „А.“ ЕАД ***.
Било му проведено изследване колоноскопия, при което била локализирана туморна
формация в дебелото черво. След вземане на тъканни проби за биопсия, се
установило наличие на умерено диференциран аденокарцином на дебелото черво с
нинфилтрация на цялата дебелина на стената. При ехография на коремни органи
били установени и кисти в десния бъбрек на ищеца. Ищецът дал съгласие за
оперативно лечение и на 01.09.2017 г. бил опериран. При операцията бил
отстранен туморът чрез скъсяване на дебелото черво. На 11.09.2017 г. пациентът
бил изписан. На 23.04.2018 г. ищецът отново постъпил в болницата за премахване
на изведения при предходната операция т. нар. „анус претер“ и възстановяване на
нормалния чревен пасаж. Ищецът твърди, че след операцията състоянието му се
влошило, започнал да вдига температураизпитвал гадене, а от поставените му
дренажи изтичало голямо количество течност. Ищецът твърди също, че по време на
престоя в клиниката по хирургия не били констатирани настъпили изменения в
десния бъбрек на лицето – описаната в клиниката по урология хидронефроза.
Ищецът описва престоя си в клиниката по урология, като твърди, че с него били
проведени общо шест операции: на 11.05.2018 г., на 17.05.2018 г., на 21.05.2018
г., на 30.05.2018 г. и на 04.06.2018 г., като на 30.05.2018 г. бил премахнат
десния му бъбрек. Ищецът бил изписан на 13.07.2018 г. На 28.11.2018 г. бил
приет във Военномедицинска академия, където било констатирано „забравено чуждо
тяло от предходните операции – компрес „микулич“ с размери 45 на 45 см. На
29.11.2018 г. бил опериран за отстраняване на компреса и на 05.12.2018 г. бил
изписан от ВМА.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в премахване на десен бъбрек без причина и без връзка с
предходното му заболяване; съпровождащите манипулации и операции силни болки и
страдания, което ищецът изпитал; допуснато засягане на десния уретер по време
на операция, без да са положени адекватни усилия за диагностициране на това
засягане; забравен компрес „микулич“ в тялото на ищеца и изписването му в това
състояние. Ищецът твърди за наличието на причинна връзка между действията на
служителите в ответното лечебно заведение и за проявена от тях груба небрежност
при провеждане на лечението.
Въз
основа на така изложените обстоятелства, ищецът А.Б.Т. прави искане до съда да
осъди ответника „У. „А.“ ЕАД *** да му заплати сума от 80 000 лева – обезщетение за непозволено
увреждане – отстраняване на орган и възникнала потенциална опасност за живота
от забравен марлен компрес „микулич“ в тялото на пациента в резултат на
проведено при ответника лечение, ведно със законната лихва от датата на деликта
– 25.04.2018 г. до окончателното заплащане.
Ответникът
У. „А.“ ЕАД *** оспорва
първоначалния иск със следните възражения:
- възражение
по изложените факти, с изложение на извършените в ответното лечебно заведение
действия;
- възражение,
с оспорване твърденията на ищеца за наличие на причинна връзка между твърдените
от него неимуществени вреди и действия на служители в лечебното заведение;
- възражение
с оспорване на твърдението на ищеца за забравено чуждо тяло – компрес
„Микулич“.
По
предявения обратен иск, У. „А.“ ЕАД *** излага, че е слючил с ответника по
обратния иск „ЗАД А.“ АД гр. София застраховка „Професионална отговорност на
медицински персонал“, валидна към момента на застрахователното събитие,
обективирана в застрахователна полица № 18 100 1306 ********** от
13.04.2018 г., валидна в периода 23.04.2018 г. – 13.07.2018 г. На основание
изложените обстоятелства, ответникът по първоначалния иск и ищец по обратния
иск прави искане до съда, при условията на евентуалност, в случай че бъде
осъден да заплати обезщетение на А.Б.Т., съдът да осъди ответника по обратния
иск „ЗАД А.“ АД гр. София да заплати на
ответника по първоначалния иск и ищец по обратния иск У. „А.“ ЕАД ***
присъдената по главния иск сума.
Третото
лице помагач и ответник по обратния иск „ЗАД А.“ АД го оспорва със следните
възражения:
- оспорва
отговорността си като застраховател с твърдение за изключване на отговорността
на лечебното заведение от застрахователното покритие на застраховката
„професионална отговорност на медицинския персонал“.
- оспорва
причинната връзка между действията на служители в лечебното заведение и
получените от ищеца по главния иск А.Б.Т. увреждания.
- оспорва
виновното причиняване на уврежданията.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съобрази следното:
Установените
факти по делото.
Ищецът А.Б.Т. е постъпил в УМБАЛ „А.“ – клиника по
обща чернодробна и панкреатична хирургия“ на 30.08.2017 г. с оплаквания за обща
отпадналост, подуване на корема, и
трудна и оскъдна дефекация. При проведената ректоскопия се установила туморна
формация, заемаща 2/3 от лумена на червото, с данни за Нео процес, като при
изследването се констатирала невъзможност на едноскопския апарат да премине над
тумора (епикриза том І л. 35, СМЕ том ІІ л. 731). Проведена била операция на
01.09.2017 г., при която била установена туморна формация на границата ректум –
сигма, язвен тип, видимо инфилтрираща всички слоеве на чревната стена,
включително и серозата. Констатирано е, че туморлната формация е стенодопирва
към левия уретер, който е е прирастнал към серозата на червото. При проведената
операция се освободил уретерът, като се наложила резекцията му и
възстановяването му върху протезен дрен. Били поставени два контактни дренажа,
разположени към левия уретер и ректалния чукан, под перитонизацията на малкия
таз. Червото било изведено като т.нар. „анус претер“ (епикриза л. 35), или
временна дебелочревна стома – операция „Хартман (СМЕ л. 731). Ищецът бил
изписан на 11.09.2017 г. в добро общо състояние.
На 23.04.2018 г. ищецът отново постъпил в Клиниката по
обща и чернодробно-панкреатична хирургия. На 25.04.2018 г. било извършено
премахване на стома и реституция (епикриза том І л. 51). Изследванията след
оперативната интервенция първоначално са констатирали ниво на серумен креатинин
и урея в референтните граници. Не било отбелязано наличие на смущения в дренажа
(хидронефроза) двустранно. Леко завишено ниво на серумен креатининбило
констатирано след премахване на колостомата и проследяване на пациента в КАИЛ.
В периода 04-09.05.2018 г. било констатирано леко завишаване на стойностите на
серумния креатинин. В приложената епикриза от Клиниката по обща и чернодробна
панкреатична хирургия, състоянието на двата бъбрека било описано като „запазени
размери, без хидронефроза“ (том І л. 51). Констатацията е от 04.05.2018 г.,
видно от приложената ехограма от Клиниката по хирургия (л. 81). Според вещите
лица по назначената съдебно-медицинска експертиза (том ІІ л. 762) в
документацията на Клиниката по чернодробна и панкреатична хирургия липсват
данни за десностранна хидронефроза липсват, като било възможно да не са приложени
или отразени документално.
На 10.05.2018 г. ищецът бил приет в Клиниката по
урология с предварителна диагноза „хидронефроза“ (ИЗ л. 167, предоперативна
епикриза л. 184). На 11.05.2018 г. била извършена обзорза уретроцистоскопия. След
уретерореноскопия вдясно, като било констатирано, че на около 5 см от остиума
уретерът завършва сляпо. При вкаран контраст било установено, че той се
разливал извън уретера и не достигал до проксималния уретер или бъбрека.
Описаните в епикризата действие са възпроизведени в СМЕ в частта в заключението
на вещото лице Р. (том ІІ л. 744). От цитираната документация и
съдебно-медицинската експертиза съдът приема за установено от фактическа
страна, че е констатирано прекъсване на десния уретер, което е препятствало
извеждането на урината от десния бъбрек към пикочния мехур на пациента. На
21.05.2018 г. се пристъпило към оперативна интервенция, като се достигнало до
десен бъбрек. Бил направен опит за антеградна интубация на десен уретер, като
на 20 см дистално се достигнало до непреодолим стоп. На 28.05.2018 г. била
направена проградна рентгенография, като на ниво илиачни съдове е установена
лезия на десен уретер (ИЗ том І л. 201, СМЕ том ІІ л. 766).
При проведена операция на 30.05.2018 г. от 10:50 ч. до
12:00 ч. било достигнато до десния бъбрек, който се открил с променена консистенция
и изразени пери- и паранефритни промени (оперативен протокол том І л. 187). Била
извършена нефректомия – оперативно отстраняване на десния бъбрек.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза
в частта по задачите на вещото лице К. и изявлението на това вещо лице в
съдебно заседание на 03.09.2020 г. се установява, че хидронефрозата и
последващите възпалителни промени са в основата на извършеното впоследствие
отстраняване на десния бъбрек.
В деня на извършената нефректомия около 17:30 часа на
същата дата, по повод на данни за кървене от дренажите и спад в хемоглобина, се
наложило извършване на повторна ревизия на оперативното поле в условията на
спешност. Евакуирани са голямо
количество коагули. Екстрахирана е лентовата тампонада, наложени са прошивни и
свободни лигатури на бъбречния хилус. В оперативния протокол е отбелязано, че е
взето решение за тампонада на ретроперитонеалното пространство посредством 10
микулич-компреса (оперативен протокол том І л. 186). Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза – хирургична част – в.л. Р., поставянето на
компреси „микулич“ се използва при хирургични интервенции за обграждане и
ограчинаване на оперативното поле, попиване на течности в телесни кухини или
големи раневи кухини; за тампониране с цел осъществяване на временно
кръвоспиране. Според заключението на вещото лице обичайно компресите се
премахват преди приключване на оперативната интервенция, като в случай на
поставяне с цел временно кръвоспиране – т.нар. тампонада, компреси могат да
бъдат оставени след приключване на операцията, престоявайки в тялото от 24 до
48 часа. Това обуславя задължителна последваща интервенция в този период за
премахване на поставените компреси (СМЕ том ІІ л. 733-734). По делото е безспорно
установено, че компрес „микулич“, който е бил поставен при оперативната
интервенция на 30.05.2018 г. в 17:30 ч. не е бил премахнат. Пациентът престоял
в ответното лечебно заведение до 13.07.2018 г., когато бил изписан. Наличието
на компрес „микулич“ било установено и тялото било премахнато при проведена
операция на 29.11.2018 г. в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и
трансплантология при ВМА София (том І л. 523).
По предявения
главен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
При така изложените обстоятелства съдът намира за
безспорно установени действия на служители в ответното лечебно заведение, които
са причинили телесни увреждания на ищеца.
1. По време на оперативната интервенция на 25.04.2018
г. в Клиниката по обща чернодробна и панкреатична хирургия било причинено
прекъсване на десния уретер на пациента, което причинило хидронефроза,
променена консистенция и изразени пери- и паранефритни промени в десния бъбрек
и наложило последващото му премахване на 30.05.2018 г. в клиниката по урология.
Увреждането било извършено непредпазливо. Съдът не приема изложението на вещото
лице в съдебно заседание на 05.11.2020 г. за невъзможност да се установи дали
лезията на десния уретер била причинена при оперативната интервенция или поради
патоанатомичните процеси в организма – въздействието на туморната формация. В
съдебно-медицинската експертиза не е посочено, че сама по себе си туморната
формация може да въздейства върху десния уретер в степен, която води до
неговото прекъсване. Освен това, от доказателствата по делото не се установява
настъпване на хидронефроза и причиняване на лезия на десния уретер след първата
операция на 01.09.2017 г., при която е бил отстранен туморът на червото. Данни
за хидронефроза и констатация за причинена лезия са налице след провеждане на
втората операция на 25.04.2018 г., след като туморната формация вече е била
отстранена и на която операция било извършено премахване на стома и реституция.
Следователно, единствената причина за настъпилото прекъсване на десния уретер
са били действията на лицата – служители при ответното лечебно заведение, по
време на операцията на 25.04.2018 г. Установява се от съдебно-медицинската
експертиза, че прекъсването на уретера е в причинна връзка с последващите
увреждания на десния бъбрек, наложили неговото отстраняване.
2. По време на оперативна интервенция на 30.05.2018 г.
между 17:30 и 19:00 ч. била извършена тампонада на ретроперитонеалното
пространство посредством 10 микулич-компреса, без впоследствие един компрес
микулич да бъде премахнат. Пациентът бил изписан от лечебното заведение на
13.07.2018 г. в това състояние, като премахването било извършено 4 месеца
по-късно в друго лечебно заведение. Според заключението на СМЕ в частта му,
изготвена от д-р Р., не съществуват, причини, съвместими с добрата медицинска
практика, нито утвърдени от медицинската наука и практика методи, които да
дадат основание поставен марлен материал да не бъде премахнат.
Описаните действия и бездействия безспорно са нарушили
правото на пациента по чл. 81 ал. 2 т. 1 и чл. 86 ал. 1 т. 3 от Закона за
здравето да получи своевременна, достъпна и качествена здравна помощ.
Действията на служителите на ответното лечебно
заведение са причинили телесни увреждания на ищеца. Само по себе си
отстраняването на бъбрек е телесно увреждане, чиито последици за здравето и
живота на пациента са тежки и необратими. При преценката на тежестта на
причиненото увреждане следва да се отчете и възрастта на пациента – 68 години
към датата на операцията, на която възраст поддържането на нормални жизнени
функции и добро здравословно състояние след отстраняване на бъбрек би било
значително затруднено.
От своя страна, непремахването на марлен материал от
човешкото тяло създава предпоставка за последващи възпалителни и инфекционзи
процеси – това не се съдържа в заключението на вещото лице, но е видно от показанията
на свнидетеля Борис Асенов Т. (том ІІ л. 606-607), констатациите в епикризата
от ВМА за „цитрикси от … десностранна лумботомия с кожна-подкожна ранева
гноевидна секреция“ (т. І л. 522) и находката при операцията: „микулич компрес
с наличие на фиброзни възпалителни промени в съседство, включително на
перитонеалния лист и плътно адхезирали към него тънкочревни бримки и цьокум“ (т.
І л. 523).
Причинените увреждания са били съпроводени с усещания
за силни болки, продължителни страдания и чувство за дискомфорт на ищеца. Прекъсването
на уретера и отстраняването на бъбрека наложили продължителен престой в
болничното заведение, по време на който изпитвал силни болки, състоянието му се
влошило, не е можел да ходи и да се храни и силно отслабнал. Това се установява
от показанията на свидетеля Борис Асенов Т.. След изписването на ищеца от УМБАЛ
А., от раната, която останала след операцията, непрекъснато течала гной и кръв,
което продължило до постъпването му във ВМА. Вследствие причинените увреждания
ищецът не могъл да води нормален живот, не можел да пие вода и да се храни и се
нуждаел от помощ при ходене и непрекъснато повръщал.
Характерът и интензивността на причинените увреждания
на здравето на ищеца и претърпените от него силни болки, продължителни
страдания и дискомфорт дават
основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението, което
ответникът следва да изплати на ищеца, е предявеният размер от 80 000 лева.
Искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД е основателен в пълния
му размер.
По предявения обратен иск с правно
основание чл. 189 ал. 1
от Закона за здравето във вр. с 469 и чл. 435 от КЗ.
Ответникът
по главния иск У. „А.“ ЕАД *** обосновава материалноправната си легитимация по обратния
иск срещу „ЗАД А.“ АД гр. София със сключена между двете страни застраховка „Професионална
отговорност на медицински персонал“, валидна към момента на застрахователното
събитие, обективирана в застрахователна полица № 18 100 1306 ********** от
13.04.2018 г., валидна в периода 23.04.2018 г. – 13.07.2018 г. Наличието на
договор за застраховка „професионална отговорност“, валиден към
застрахователното събитие, не се оспорва от ответника и се установява от застрахователната
полица, приложена към делото (том ІІ л. 547). Спорният въпрос е дали договорът
за застраховка покрива отговорността по чл. 49 от ЗЗД на ищеца по обратния иск
за вреди, причинени от медицинския персонал. Според ответника по обратния иск „ЗАД
А.“ АД гр. София, застраховани лица по застрахователния договор са само лицата
от медицинския персонал при ответника, поради което застраховката покрива
отговорността на преките деликвенти по чл. 45 от ЗЗД, но не и гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 от ЗЗД.
Съдът не приема тази теза на ответника по обратния
иск. Гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя по чл. 49 от ЗЗД и
отговорността на застрахователя по договор за застраховка „професионална
отговорност“ имат един и същ правопораждащ фактически състав – непозволеното
увреждане. Застрпаховката „професионална отговорност“ на лекарите и медицинския
персонал е задължителна за лечебното заведение, съгласно чл. 189 ал. 1 от
Закона за здравето. Такова задължение би било излишно от законодателна гледна
точка, ако лечебното заведение не би имало право да иска репариране на вреди,
причинени от негов лекар или медицински служител, чрез заплащане на
застрахователно обезщетение, или чрез регресна претенция срещу застрахователа. Предназначението
на задължителната застраховка „професионална отговорност“ е точно да замести
отговорността на лечебното заведение, която се поражда от причиненото от
неговите служители непозволено увреждане, с отговорността на застрахователя. Текстът
на чл. 469 ал. 5 от КЗ също дава основание за горния извод. Според тази
разпоредба, застрахователният
договор за задължителна застраховка "Професионална отговорност"
покрива отговорността на застрахования, включително на лицата в трудови
правоотношения с него. Доколкото У. „А.“ ЕАД *** е в трудови
правоотношения с лекарите и медицинския персонал, извършили увреждането,
застрахователният договор покрива и неговата отговорност по чл. 49 от ЗЗД. От
горното следва извод за основателност на обратния иск на У. „А.“ ЕАД *** срещу „ЗАД
А.“ АД гр. София в размера, в който главният иск е уважен.
Разноските по
делото.
Ответникът по главния иск У. „А.“ ЕАД *** следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса за предявения иск в размер на 3200 лева
и разноски в размер на 1025,20 лева, а на адвокат С.М. възнаграждение в размер
на 2930 лева.
Ответникът по обратния иск „ЗАД А.“ АД гр. София
следва да заплати на ищеца по обратния иск „У.А.“ ЕАД *** юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 450 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда „Университетска
Многопрофилна болница за активно лечение „А.“ ЕАД гр. София, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:*** 1431 р-н „Триадица“ ул. „******да заплати на А.Б.Т. ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие прекъсване на
уретера при оперативна интервенция, установено на 11.05.2018 г., довело до
премахване на бъбрек, и непремахване на компрес „микулич“ в ретроперитонеалното
пространство при оперативна интервенция на 30.05.2018 г., установено на
29.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъжда „У.А.“ ЕАД ***
да заплати на адвокат С.Р.М. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на
2930 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 3200 лева и разноски в
размер на 1025,20 лева.
Осъжда „Застрахователно
акционерно дружество „А.“ АД гр. София с ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** р-н
„Средец“ ул. „******да заплати на „У.А.“ ЕАД *** по предявения обратен
иск сумата от 80 000 лева, застрахователно обезщетение, дължимо на
основание договор за застраховка „Професионална отговорност на медицинския
персонал“, обективирана в застрахователна полица № 18 100 1306 **********
от 13.04.2018 г., за която сума като обезщетение по чл. 49 от ЗЗД „У.А.“ ЕАД ***
е осъден, ведно със законната лихва върху тази сума, от 25.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Осъжда „ЗАД А.“ АД гр.
София да заплати на „У.А.“ ЕАД *** юрисконсултско възнаграждение в размер на
450 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софияския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: