РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. гр.Мадан, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100020 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от С. З. Б. против Фератум
България ЕООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
193,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор № ** за
предоставяне на потребителски заем от 30.06.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и
изплащане. В о.с.з. от 06.06.2023 г. е допуснато изменение на размера на
предявения първоначален иск, чрез неговото увеличение от 193 лева на 373
лева.
В исковата молба се твърди, че на 30.06.2021г. между С. З. Б. като
кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД като кредитор е сключен
Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит. В изпълнение на
договора кредиторът е отпуснал заем на кредитополучателя в размер на
750,00 лева. На 30.09.2021г. е отпусната допълнителна заемна сума в размер
на 400,00 лева. К.Л. е заплатила на кредитора сумата от 1343,00 лева, като
193,00 лева от тази сума били платени при начална липса на основание
поради недействителността на договора за кредит. Твърди се, че Договор №
** за предоставяне на потребителски кредит от 30.06 2021 година е
недействителен на основание чл.21 ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Ищецът се позовава на чл.23 ЗПК, според която разпоредба когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Възразява, че клаузата на чл.5 от договора, предвиждаща
обезпечение с поръчителство предоставено от Фератум банк, която била
неотменима и за която кредмтополучателят дължал такса за предоставяне на
гаранция в общ размер на 945,50 лева. била нищожна на основание чл.26 ал.1
1
от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Счита, че възнаграждението по
договора за поръчителство съставлявало "скрито" възнаграждение за
кредитора по договора за потребителски кредит. Всяка договорка в договор за
потребителски кредит, предвиждаща плащания на суми извън съществените
му елементи (главница и възнаградителна лихва) или разумно по размер
обезщетение за забава, прикривала допълнително възнаграждение на
кредитора по договора, доколкото плащанията се дължали и при точно
изпълнение от длъжника. Затова всички подобни плащания следвало да
бъдат включени в годишния процент на разходите. Тъй като таксата за
поръчителство не била включена в ГПР, при евентуалното й включване,
процента на общите разходи по кредита щял надхвърли 50% на годишна база,
което на практика означавало, че чрез нея се заобикаляла императивната
норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, респективно, нищожна била на специалното
основание по чл. 19 ал. 5 от същия закон. Счита, че разликата между
платената от ищцата сума от 1 343,00 лева и чистата стойност на кредита - 1
150,00 лева, в размер на 193,00 лева подлежи на връщане от кредитора на
кредитополучателя като получена без правно основание. По изложените
съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и
насрещен иск от ответника за осъждането на първоначалния ищец да му
заплати сумата от 736,87 лева, представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № **/30.06.2021 г. в размер на 689,86 лева и
договорна лихва в размер на 47,01 лева. Първоначалният ответник твърди, че
на 30.06.2021 г. между страните бил сключен договор за потребителски
кредит № **, по силата на който ответното дружество било отпуснало на
първоначалния ищец сумата от 750 лева, срещу задължението на
кредитополучателя да заплати на ответника възнаградителна лихва за
ползване на кредита в размер на 19% на годишна база, при ГПР 48,35%.
Общата сума , която ищецът е следвало да заплати възлизала на 892,50 лева.
Посочва, че последната вноска от кредитополучателя била направена на
09.06.2022 г., с оглед на което на осн. чл. 6 от Договора вр. чл. 13, ал. 1 от ОУ
обявява всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми.
Първоначалният ответник посочва, че по силата на чл. 5 от договора ищецът е
бил длъжен да даде подходящо обезпечение на своето задължение, като преди
сключването на договора ищецът бил избрал това да стане чрез
поръчителство от Фератум Банк (Малта). Първоначалният ответник оспорва
твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Посочва, че на кредитополучателят е предоставен Стандартен европейски
формуляр , който съдържал необходимата информация за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Лихвеният процент и ГПР били описани в СЕФ и впоследствие били
възпроизведени в договора за кредит. Лихвеният процент бил посочен като
число, като не е било възможно същият да е променлив. Условия за прилагане
на лихвения процент можели да съществуват само при промелнив лихвен
процент. По отношение на възнаграждението, което ищецът се бил задължил
да плати на трето лице – то въобще не се дължало на първоначалния
ответник, поради което нямало как да бъде посочено в погасителния план,
нито представлявало главница или лихва. Посочва, че формирането на ГПР е
императивно установено, като същият се изчислявал съгласно посочената в
2
Приложение № 1 към ЗПК формула, като законът не поставял условие тази
формула да бъде включена в договора, а само изчисленият съгласно нейните
правила ГПР. От друга страна сключването на договор за поръчителство с
Фератум Банк не било задължително условие при отпускане на кредита, тъй
като ищецът е можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини.
Първоначалният ответник се позовава на §1 от ДР на ЗПК, като твърди, че
сумата уговорена между потребителя и трето лице не следва да бъде
включвана в ГПР. Договорът е бил изготвен след направения избор от ищеца,
като в чл. 5 от същия бил отразен начина на отразяване на обезпечаване на
задълженията. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от
различно лице. Кредитополучателят бил уведомен за това свое задължение
преди да е взел решение за сключването на договора и е могъл да направи
свободна и самостоятелна преценка дали е в състояние да изпълни това
изискване на кредитополучателя. Посоченият в договора ГПР бил в
съотвествие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не надвишавал пет пъти размера
на законната лихва. Посочва, че ищецът разполагал с правото по чл. 29 от
ЗПК да се откаже от сключения договор за потребителски кредит. Твърди, че
сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително
условие за сключването на договор за кредит не увеличавало възможностите
на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер при
предлаганите от кредитора условия. Счита, че клаузата на чл. 5 от договора
била индивидуално уговорена, по избор на потребителя. Излага подробни
съображения в тази насока. По изложените съображения моли за отхвърляне
на първоначално предявения иск и за уважаване на насрещния иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба по
насрещния иск. Ответникът по насрещния иск твърди, че бил заплатил на
кредитора сума в общ размер на 1343 лева в периода от 29.07.2021 г. до
09.06.2022 г., с която били напълно погасени всички задължения на
кредитополучателя по процесния договор. Счита, че договорът за кредит бил
нищожен, като се позовава на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че
посочените в договора ГПР от 48,35% и общата сума на плащанията не
съответствали на действителните. Посочената годишна фиксирана лихва от
23% не било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на
общия ГПР. Счита, че в посочения ГПР от 48,35% не е включен
допълнителното плащане по договора за гаранция, което било задължително
условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се
покривали разходи във връзка със задължението за предоставянето на сумата
и следвало да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, при което
същият бил надхвърлил законовото ограничение. Счита, че процесният
договор за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. Позовава се на чл. 23 от ЗПК. Сочи, че сумата от 1343 лева е платена
на Фератум България, като с нея била погасена изцяло чистата стойност на
кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения
насрещен иск като неоснователен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
3
се установява, че на 30.06.2021 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № **, по силата на който ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, в качеството на кредитодател е предоставил на С. З. Б. –
кредитополучател сумата от 750 лева.
От приетия като писмено доказателство заверен препис от договор №
** от 30.06.2021 г. е видно, че страните са постигнали съгласие
предоставената от Фератум България ЕООД на С. З. Б. сума от 750 лева да
бъде върната от кредитополучателя на 10 погасителни вноски съгласно
приложения към договора погасителен план, ведно с договорна лихва в
размер на 142,50 лева, при лихвен процент 19%. Общата дължима сума от
кредитополучателя по договора възлизала на 892,50 лева. Общият разход по
кредита бил 142,50 лева и включвал единствено лихвата. В договора бил
посочен ГПР от 48,35%. Към договора за кредит бил представен погасителен
план, видно от който задълженията на кредитополучателя били платими на 10
бр. вноски в периода от 30.07.2021 г. до 26.04.2022 г. Съгласно чл. 5 от
договора кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Фератум
Банк в полза на дружеството. Като доказателство по делото е приет и Анекс
№ 1 към Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит от
30.09.2021 г. между ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и С. З. Б., съгласно който
отпуснатия първоначален размер от 750 лева (ставаща главница в размер на
636,70 лева) се увеличава със сумата от 400 лева. Крайният срок за
издължаване на първоначално отпуснатия кредит, ведно с допълнително
отпуснатата сума, уговорена с анекса бил 25.09.2022 г. Посочено е, че след
влизане в сила на Анекса, общата сума, дължима от кредитополучателя била в
размер на 1203,54 лева и представляваща сумата на отпуснатия кредит, в
размер на оставащата за погасяване главница, ведно с допълнително
отпусната сума (общо 1036,70 лева) и лихва в размер на 166,84 лева. Като
доказателство по делото е прието заверено копие от Стандартен европейски
формуляр и ОУ за предоставяне на потребителски кредити от Фератум
България ЕООД
По делото е представено заверено копие от Договор за гаранция
(поръчителство) от 01.07.2021 г., сключен между Фератум Банк p.l.c., със
седалище в Малта и С. З. Б., с предмет предоставяне на гаранция от Фератум
Банк за обезпечаване на задълженията на С. З. Б. по Договор за потребителски
кредит № ** от 30.06.2021 г., сключен с Фератум България ЕООД. Съобразно
клаузите на договора за гаранция гарантът се задължава солидарно с
кредитополучателя да отговоря спрямо кредитора, за изпълнението на всички
задължения, произтичащи от Договора за заем между клиента и заемодателя.
Ако клиентът не изпълни задължението си да върне получения от кредитора
потребителски кредит, гарантът следвало да заплати дължимата сума на
кредитора при първо негово поискване. От своя страна клиентът С. З. Б. се
задължила да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция, която
възлизала на сумата в общ размер от 637,50 лв., платима по банков път на
месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно
погасителния план по договора, с дата на първо плащане 30.07.2021 г. и краен
срок на издължаване 26.04.2022 г. Като доказателство по делото е представен
Анекс № 1 от 30.09.2021 г. към договор за гаранция (поръчителство) в сила от
01.07.2021 г., съгласно който Фератум Банк p.I.c., видно от който клиентът е
4
сключен анекс към договора за кредит с кредитора, по силата на който
общият размер на кредита е увеличен и на клиента е отпусната допълнителна
сума. С оглед на увеличението клиентът поискал от гаранта да гарантира този
допълнителен размер над първоначално получения от кредитора. В Анекс №
1 от 30.09.2021 г. към договор за гаранция (поръчителство) в сила от
01.07.2021 г е посочено, че съгласно измененията с посочения анекс общият
размер на отпуснатия кредит възлиза на 1150 лева, от която сума 750 лева
първоначално отпусната сума и 400 лева допълнително отпусната сума.
Таксата за предоставяне на поръчителство (гаранция) възлизала на 945,50
лева, която сума била дължима от клиента за предоставената гаранция за
общия размер на кредита. Таксата за гаранцията се заплащала на месечни
вноски в размерите, условията и на падежите, уговорени в цитирания анекс –
оставащ размер за плащане на таксата за предоставяне на банкова гаранция по
договора № ** от 01.07.2021 г. -667,46 лева, брой оставащи вноски по
договора 12, дата на следващо плащане 30.10.2021 г., краен срок на
издължаване на таксата 25.09.2022 г. съгласно погасителния план, неразделна
част от анекса.
Като доказателство по делото са приети заверени копия от 8 бр.
разписки от С. З. Б. в полза на Фератум България ЕООД в периода 29.07.2021
г. до 09.06.2022 г.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, видно от която С. З. Б. е внесла по сметка на „Фератум България“
ЕООД ЕИК ** сумата от 1523,00 лева чрез платежна система Easy рау, както
следва: на 29.7.2021 сумата от 153.00 лева, на 26.8.2021 сумата от 153.00
лева, на 28.9.2021 сумата от 153.00 лева, на 28.10.2021 сумата от 156.00 лева,
на 30.11.2021 сумата от 156.00 лева, на 13.1.2022 сумата от 180.00 лева, на
15.1.2022 сумата от 66.00 лева, на 26.2.2022 сумата от 206.00 лева, на 9.6.2022
сумата от 300.00 лева. С внесената сума „Фератум България“ ЕООД погасява
следните задължения : -главница - 460,14 лв , вноска 1 до 9 /частично/, лихва -
187,49 лв, вноска 1 до 9, -такси за напомнителни писма поради забавяне -
200,00 лв: 03.01.2022г - 30 лв., 08.01.2022г - 30 лв., 13.01.2022г -30 лв.,
17.02.2022г - 50 лв., 28.04.2022г - 60 лв; задължение по Договор за гаранция
преведено към Фератум Банк р.1.с -675,37 лв. По отношение на Размера на
Годишния процент на разходите: като се вземат предвид всички подлежащи
на връщане суми - по Договор за потребителски кредит и по Договора за
поръчителство, като се вземат предвид следните допускания: Размер на
кредита -1150,00лв -вноски -15 бр., лихвен процент -19%, погасителен план,
съдържащ 15 бр. в периода от 30.07.2021 г. до 25.09.2022г., обща дължима
сума 2330 лв /главница + възнаградителна лихвар- вноска за гаранция /
1150+234,50+945,50/, то годишния процент на разходите /ГПР/ би бил
228,9809 %
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като компетентно изготвено, обективно, а и неоспорено от страните.
От страна на първоначалния ответник ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е
представена справка за получения плащания, съгласно която платените суми
по процесния договор са в размер на 460,14 лева – главница, 187,49 лева –
лихва, плащания съгласно тарифа и ОУ – 200 лева общо 847,63 лева. Между
посочената сума в представената от ответното дружество справка 847,63 лева
5
и общо заплатената сума от ищцата сума съгласно заключението на вещото
лице от 1523,00 лева е налице разлика в размер от 675,37 лева, която съгласно
представената справка и заключението на вещото лице е отнесена към
задължението за заплащане на възнаграждение по договора за гаранция и е
преведена от ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД на Фератум Банк.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
в настоящата съдебна инстанция доказателства, съдът по правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Предявен е първоначален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установи, че между страните е
сключен Договор № ** за предоставяне на потребителски кредит от
30.06.2021 г. по силата на който ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, в качеството
на кредитодател е предоставил на С. З. Б. – кредитополучател сумата от 750
лева, като впоследствие с Анекс № 1 от 30.09.2021 г. размерът на
предоставената сума по кредита бил увеличен с 400 лева или от 750 лева на
общо 1150 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор между ищцата и Фератум България ЕООД по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Според дадената
дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
6
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като взе предвид съдържанието на клаузите на чл. 5 от Договор № ** от
30.06.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние и чл.
1.4, чл. 1.5 и чл. 1.6 от Договора за предоставяне на гаранция(поръчителство)
от 01.07.2021 г. съдът намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за
ангажиране на гарант за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя
по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление
на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на
разходите – чл. 19 ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за
гаранция представлява задължително условие при сключването на процесния
договор за потребителски кредит. Годишният процент на разходите,
представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В
ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено
обезпечаването му чрез предоставяне на гаранция, таксата за допълнителната
услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор на друго лице -
поръчител, е пряко свързана с договора за кредит и се явява част от
съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и следва
да бъде включено в размера на ГПР. ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва,
поради което съдът намира, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,35 и лихвения
процент е в размер на 19%, като от съдържанието на договора не може да се
направи извод пo какъв начин е формиран процентът на разходите, доколкото
не е ясно какво представлява разликата между размер на ГПР и лихвата, която
е част от него. По този начин потребителят е поставен в положение да не знае
колко точно е оскъпяването му по кредита. От заключението на изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че при включване
главница, възнаградителна лихва и вноска за гаранция, то годишния процент
на разходите би бил 228,9809 %. Ето защо размерът на действителния ГПР по
договора противоречи на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
7
предвиждаща забрана ГПР да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва в левове и валута, определена с постановление на МС. Доколкото
посоченият в договора за кредит размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава
и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
С оглед изложеното процесният договор за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като на осн.
чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай
възлиза на 1150 лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че заплатената от
ищцата на ответника сума по процесния договор за кредит възлиза на 1523
лева, поради което разликата между подлежащата сума на връщане на осн. чл.
23 от ЗПК и общо заплатената от заемополучателя сума възлиза на 373 лева,
която сума се явява недължимо платена при начална липса на основание и
подлежи на връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Дори да се приеме, че
част от заплатената от С. З. Б. на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е преведена
от ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД на трето лице – Фератум банк, то това
действие е ирелевантно по отношение на основателността на иска по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, доколкото материалноправно легитимиран да отговаря по
предявения от ищцата е иск е правният субект, който е получил престацията
без основание, в случая ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД. От събраните по
делото доказателства се установява, че сумата от 1523 лева е заплатена от
ищцата на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с оглед на което предявеният иск
с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за разликата над чистата стойност на
кредита от 373 лева е основателен и следва да се уважи.
По отношение на предявения насрещен иск за осъждането на С. З. Б. да
заплати на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД сумата от 736,87 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
**/30.06.2021 г. в размер на 689,86 лева и договорна лихва в размер на 47,01
лева, съдът намира следното: С оглед недействителността на процесния
договор за кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на осн. чл.
23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита от 1150 лева
и доколкото заплатената от кредитополучателя на кредитодателя сума от
1523 лева надвишава чистата стойност на кредита, то предявеният насрещен
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
8
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в общ размер на 350 лева, от които 50 лева за
внесена държавна такса и 300 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие от
10.10.2022 е посочено, че ищцата се представлява безплатно от адв. М. О. на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, същото възлиза в
размер от 300 лева, която сума следва да се присъди в полза на
пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната
разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38,
ал. 2 от ГПК. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на пълномощника на
ответника по насрещния иск следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК за процесуално
представителство по насрещния иск. Представен е договор за правна защита и
съдействие от 03.04.2023 г., сключен след влизане в сила на измененията на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с ДВ, бр. 88 от 2022 г., поради което в полза на
пълномощника на ответника по насрещния иск следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 400 лева. С оглед
изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. А. М. № ..., представлявано от И.В.Д. и
Д.В.Н. да заплати на С. З. Б., ЕГН **********, с адрес град Р., ул. Х. № ...,
община Р., област Смолян сумата от 373 лева (триста седемдесет и три лева)-
главница, представляваща недължимо платени суми по Договор № ** за
предоставяне на потребителски заем от 30.06.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.01.2023 г. до окончателно изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. А.М. № ..., представлявано от И.В.Д. и
Д.В.Н. да заплати на С. З. Б., ЕГН **********, с адрес град Р., ул. Х. № ..,
община Р., сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) направени по делото
разноски, от които 300 лева за съдебно-счетоводна експертиза и 50 лева за
държавна такса.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. А. М. № .., представлявано от И.В.Д. и
Д.В.Н. да заплати на адв. М. М. О., БУЛСТАТ ***, АК Смолян, съдебен
адрес: гр. Р., бул. „Б.“ №.., сумата от 300 лева (триста лева) адвокатско
възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., по предявения
първоначален иск и сумата от 400 лева (четиристотин лева) адвокатско
възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., по предявения
9
насрещен иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. А. М. №
.., представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. против С. З. Б., ЕГН **********, с адрес
град Р., ул. Х. № .., община Р., област Смолян за осъждането на С. З. Б. да
заплати на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД сумата от общо 736,87 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
**/30.06.2021 г. в размер на 689,86 лева и договорна лихва в размер на 47,01
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на насрещния иск до окончателно изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
10