Решение по дело №170/2015 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 25.06.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на двадесет и шести май                                    две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: А.Г.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 170 по описа за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

ИЩЦАТА М.Д.Й. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване гр. К., ул. Д.С. № 1 чрез адв. Н.Г. твърди, с ответника сключили граждански брак с акт за гр. брак № 0015 от 06.03.1983г. в гр. С., който бил първи и за двамата. От брака си имали родено едно пълнолетно дете А.Г. Й. с ЕГН **********. Още от времето когато дъщеря им била тригодишна, отношенията между съпрузите се влошили и това се дължало на поведението на ответника. той напълно се дезинтересирал от ищцата и детето, не проявявал никакво уважение към нея, нито грижи. От един месец били във фактическа раздяла. През годините на съвместното им съжителство работела главно ищцата и давала средствата за отглеждането на детето и всичко останало. Отношенията им силно се влошили след като дъщеря им започнала да се занимава със собствен бизнес и ищцата й помагала след работа.  Ищцата освободила семейното жилище.

МОЛИ съда да постанови решение с което да прекрати брака им с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име Д..  Претендира за разноските по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Г.Й.Й. с ЕГН ********** *** не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява, че щом съпругата му е пожелала, не възразява да се разведат. В хода на устните състезания оспорва твърденията на ищцата за негова вина за разстройството на брака.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява се страните са съпрузи, сключили граждански брак с акт за гр.брак № 0015 от 06.03.1983г., съставен в гр.К. Не се спори, че бракът е първи и за дамата, като съпрузите имат едно пълнолетно дете – А..

Изложените в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите са разделени след като ищцата е напуснала семейното жилище през месец януари 2015г. не са оспорени от ответника по надлежния ред, не са оспорени и твърденията, че последният се е дезинетересирал от съпругата и детето си още докато е било малко. с исковата молба.

За доказване твърденията на ищеца е изслушан свидетеля А.. Нейните показания установяват, че познавам страните от доста време, може би десетина години. В съвместния си живот не живеели много добре. Сега ищцата живеела в К., напуснала семейното жилище. Причината да напусне жилището била, че плащала всичко. Тя се грижела за семейството. От пет-шест месеца били във фактическа раздяла с ответника. Този брак не можел да бъде заздравен.

Липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена. Разстройството на брака се установява от неоспорените показания на св. А., обсъдени по-горе. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод. С решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 СК. В конкретния случай е направено такова искане в исковата молба. Съдът намира, че с показанията на свидетеля А. не се установи вина единствено на ответника. С показанията си тази свидетелка установява, че ищцата плащала всичко, но не сочи факти относно имущественото състояние на съпрузите, има или имало ли е от тях безработен, дали ответникът е отказвал да дава средства за общия бюджет или не е разполагал с такива. Свидетелката не сочи конкретни брачни провинения на ответника. С оглед изложеното съдът приема, че вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи. Предвид изложеното и установената фактическата обстановка, съдът счита, че бракът следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

Относно родителските права: От брака си съпрузите нямат непълнолетни деца, поради което съдът не се произнася по въпросите относно упражняването на родителски права, издръжката на децата и режим на свиждане.

Относно издръжката между съпрузите: Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище: Съгласно разпоредбата на член 56, ал. 1 от СК, съдът предоставя ползването на семейното жилище на съпругът, който го е поискал и има жилищна нужда. Т.е. следва да са налице два кумулативно дадени предпоставки – съпругът да е поискал ползването на семейното жилище и има жилищна нужда. В случая никой от съпрузите не е направил претенция за ползването на семейното жилище, от брака на страните няма ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Относно фамилното име: след прекратяване на брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име Д., тъй като същата е направила претенция за това.

Тъй като, съдът прекратява брака по вина на двамата съпрузи, на основание член 329, ал. 1 от ГПК, разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени.

На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 50.00 лева. При завеждане на делото е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева от ищцата. Ответникът следва да внесе допълнителната държавна такса в размер на 25.00 лева. 

Воден от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК съдът

 

Р       Е        Ш      И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 06.03.1983г. с акт за граждански брак № 15 от 06.03.1983г., съставен в град С., граждански брак между М.Д.Й. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване гр. К., ул. Д.С. № 1 чрез адв. Н.Г. и Г.Й.Й. с ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Д..

ОСЪЖДА Г.Й.Й. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС държавна такса в размер на 25.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

АГ.