Решение по дело №4/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260039
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова
Дело: 20212300500004
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №260039/8.3.2021 г.

 

                                гр.Ямбол........5.03........2021 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На..................................девети...февруари……….....................................

  През две хиляди двадесет и първа година,..........в състав:

                                                         Председател: Красимира Тагарева

                                                                Членове: Николай Иванов

                                                                                Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.......възз.гр.д.№ 4

по описа за 2021 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на А.Х.А. чрез пълномощника му адв.Е.,*** против решение № 260154/6.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 655/2019 г. по описа на РС Ямбол в частта, с която съдът на основание чл.109 ЗС е осъдил А.Х.А., ЕГН **********  ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователните действия, с които пречи на Б.Х.А., ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот, находящ се в гр. Я., ул.“С.“№** – едноетажна жилищна сграда и друг вид сграда - тоалетна като засипе изкопа на строеж «Ремонт на жилищна сграда с идентификатор № 87374.530.37.3 и едноетажна пристройка към нея», включително възстанови съществуващата към сградата и санитарния възел, разположени в средата на дворното място пътека.

Иска се отмяна на решението в атакуваната част и в частта за разноските като недопустимо, необосновано и неправилно. В случай, че решението бъде прието за недопустимо се желае делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав, а ако бъде прието, че е неправилно след отмяната му се желае постановяване на акт по същество, с който исковата претенция бъде отхвърлена с присъждане на разноските през всички инстанции.

Счита се, че съдът се е произнесъл без да е установил точно кое е действието, с което въззивникът препятства правото на собственост на въззиваемия, не е доказано и как е възпрепятствано правото на ползване на сградата и тоалетната повече от допустимото. Съдът е възприел грешна фактическа обстановка и е достигнал въз основа на нея до погрешни правни изводи. Основните възражения на ищеца са за незаконност на строителството, а не за неговия достъп до сградите по установената в годините пътека. След като съдът въз основа на писмените доказателства е приел, че строителството е законно, ищецът не е представил доказателства с какви действия ответникът му пречи да осъществява правото се на собственост и съответно съдът няма формирани мотиви и анализ на доказателствата в тази част. Твърденията на въззивника и към момента са, че няма неоснователно действие, с което да ограничава правото на собственост на ищеца. Не е установена причинна връзка между някакво виновно поведение на ответника и твърдяните пречки за упражняване правото на собственост на ищеца, за да бъде уважен искът по чл.109 от ЗС.

В законоустановения срок въззиваемия Б.Х.А. е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата. Представено е и прието от съда ново доказателство, установяващо факти, настъпили след постановяване на атакуваното решение – писмо № 2801-28819/30.12.2020 г. от Община Ямбол.

Въззиваемия също редовно призован се явява лично и със своя пълномощник поддържа отговора по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Пред ЯРС е депозирана искова молба от Б.Х.А. против А.Х.А., с която се желае съдът да осъди ответника да преустанови действията си по незаконно строителство като засипе изкопа на строеж «Ремонт на жилищна сграда с идентификатор № 87374.530.37.3 и едноетажна пристройка към нея», който строеж препятства упражняването правото на собственост на ищеца, включително възстанови съществуващата към сградата и санитарния възел, разположени в средата на дворното място пътека. Предявен е и иск сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, който е отхвърлен и не е предмет на въззивното производство. Ищецът твърди, че заедно със съпругата си са признати за собственици на жилищна сграда и тоалетна, находящи се в дворно място от 502 кв.м, чийто собственик е ответника. За имота имало издадено разрешение за строеж- ремонт на жилищна сграда и пристройка към нея, но още при започването му ответникът съборил цялата сграда, премахнал основите на сградата и изкопал дълбок изкоп по почти цялото лице на имота, като за ищеца оставил пътека от около 80 см. Ищецът подавал множество жалби до компетентните органи, но ответникът продължава да бездейства въпреки дадените му предписания, поради което пътеката, по която ищецът и семейството му стигат до имота си пропада все повече, става по-тясна и е въпрос на време да не мога да я ползват изобщо.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв и оспорва исковете изцяло. Твърди, че действията му не са противоправни, има законно разрешение за строеж, изпълнил е всички предписания на компетентните органи в съответния срок. До жилището на ищеца бил осигурен достъп.

Пред районният съд ищецът е представил констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 37, том XII, дело № 1697/14.12.2006 г., по който Б. и И. А. са признати за собственици на едноетажна жилищна сграда с идентификатор 87374.530.37.5 с площ от 97 кв.м по скица на СГКК и 79.85 кв.м по решение по гр.дело № 56/92 г. на ЯРС с мазе от 20 кв.м и друг вид сграда – тоалетна с идентификатор 87374.530.37.6 с площ от 6 кв.м, построени в дворно място с площ от 502 кв.м в имот с идентификатор 87374.530.37 – бивш имот 669 в кв.88, находящо се в гр. Я., ул. „С.“ № **. На Б.А. е издадено разрешение за строеж № 185/14.06.1996 г. за изграждане на самостоятелна тоалетна извън жилищната сграда с размер 2.50/2.50.

Б.А. е депозирал пред  РО „НСК“ Ямбол жалба на 28.11.2016 г.  за това, че в имот на ул. „Странджа“ № 38 собственикът А.А. притежавал документ за строеж на къща, но същият премахнал изцяло къщата, започнал нов строеж и подменя и променя трасето на канализацията, като се настоява за извършване на проверка. Проверка е извършена от Община Ямбол и е констатирано, че в имот с идентификатор 87374.530.37.3 са премахнати всички зидове и основи на жилищната сграда, което е в несъответствие с одобрения проект и прави невъзможно изпълнение на издаденото разрешение на строеж. На А. е предписано да не извършва СМР в собствения си имот предвид описаните констатации. На 26.01.2017 г. Б.А. *** жалба, по която служители от Дирекция „УТС“ са извършили проверка и са установени нарушения, строителните работи в имота са спрени, а на А. е съставен и връчен констативен акт, с който се открива административно производство по чл.225а от ЗУТ за премахване на направените изкопи за ново строителство в имот с адрес ул. „Странджа“ № 38.

Ищецът Б.А. е продължил да депозира жалби до МРРБ, до Областен управител на Област Ямбол, до Омбудсман на РБългария, а междувременно от  писмо на Община Ямбол № и 2801-19346/08.11.2018 г. по повод жалба на Б.А. *** е издал Заповед № ТУ/04-00003/20.03.2017 г., с която е наредено да бъдат доброволно премахнати направените изкопи за „Ремонт на жилищна сграда с идентификатор 87374.530.37.3 и едноетажна пристройка към нея“ в УПИ XVII – 69 в кв. 37 по плана на гр. Я. с адрес ул. „С.“ №**, изразяващо се в засипването им, тъй като за такова строителство няма одобрени проекти и не е издадено разрешение за строеж. След обжалване на заповедта от извършителя на строежа, същата е отменена с решение № 178/30.10.2017 г. по описа на Административен съд- Ямбол, потвърдено с решение № 2348/22.02.2018 г. на ВАС. В изпълнение на указанията дадени в тези решения /да се инициира производство по чл.224а във вр. с чл.224 ал.1 т.2 от ЗУТ/ за спиране на изпълнението на строежа, с което да се дадат задължителни указания за отстраняване на нарушенията и срок за това, след което при отстраняване на причините за спиране на строителството може да разреши неговото продължаване, е издадена заповед № ТУ/04-00025/01.08.2018 г. и посоченият строеж е спрян до представяне от собственика на нов проект по част Конструкции. Проект по част Конструкции е представен и одобрен от гл.архитект на Община Ямбол, промяната е вписана в издаденото разрешение за строеж № РС-120/07.08.2015 г., обявена е по надлежния ред и е влязла в сила.

При извършена проверка от служители в Дирекция „УТС“ е констатирано, че южният шкарп на съществуващия изкоп за строежа се е обрушил непосредствено до пътеката за преминаване, изкопът не е ограден и съществува опасност за преминаващите по нея собственици на съществуващата жилищна сграда в имота, а от западната страна на имота по цялата му дължина е монтирана ограда, която загражда целия тротоар, включително и съществуващия на него уличен хидрант без да има разрешение за това. А.А. е уведомен да премахне временната ограда и освободи тротоара пред имота си, както и да обезопаси изкопа за строежа съгласно одобрения проект по част ПБЗ, а временно ползване на тротоар общинска собственост може да стане след представяне на схема за организация на строителството, съгласно одобрения проект и след издаване на удостоверение и заплащане на съответната такса. Предписанията са изпълнени в определения срок от собственика на строежа. С още едно писмо от 14.12.2018 г. Община Ямбол е уведомила А.А. за това, че във връзка с жалба от 30.11.2018 г. в 7мо дневен срок следва да извърши действия по посочени пет точки – да укрепи направения изкоп, за да се предотврати свличането му, да се изгради предпазна ограда от южната и източната страна на строежа, за да не се допуснат инциденти с обитателите на имота, да се възстанови падналата временна ограда откъм улицата, да представи актуален договор с фирма изпълнител на строежа и да спазва одобрения ПБЗ.

Пред ЯРС са били назначени и изслушани четири съдебно-технически експертизи. По първата експертиза вещо лице Д. е описала като фактическа обстановка посоченото по-горе от съда като посочва, че за обект „Ремонт на жилищна сграда с идентификатор 87374.530.37.3 и едноетажна пристройка към нея с ЗП 95 кв.м“ са одобрени проекти по всички части и е издадено разрешение за строеж. На строителната площадка е започнато изпълнение на изкопни работи, като е изпълнен масов изкоп с измерена на места дълбочина 2.20 м. Изкопните работи на строителната площадка не са завършени. Изпълнените до момента изкопни работи не нарушават предвиденото по проект част Конструктивна – план основи. При извършения оглед на обекта е установено, че строителната площадка е оградена с ограда от ламарина и дървени платна по дължина на улицата. В имота е извършено ограждане на изкопа с дървен парапет по дължина на пътеката, осигуряваща достъп до жилищната сграда на ищеца Б.А.. Парапетът не е стабилен, на места е пропаднал заедно с изкопа, на места е наклонен, т.е. същият не обезопасява изпълнения изкоп. Пътеката е направена по проект и е достатъчно широка, но според вещото лице при изпълнение на този проект никой не е взел предвид, че има тоалетна и това намалява пътеката на 70 см.

На поставените въпроси за допълнителна съдебно-техническа експертиза в.л. А. е отговорила, че въз основа на нормативната уредба счита, че за осигуряване на достъп до жилищната сграда, собственост на ищеца е необходимо да се осигури подход с широчина от минимум 90 см, което следва да отговаря на изискванията за достъпен маршрут – „пешеходно пространство“.

По третата съдебно-техническа експертиза в.л. М. е описала и пресметнала необходимите строителни работи за възстановяване на пътеката от улицата до жилищната сграда на ищеца, което е задължение на ответника като инвеститор на предприетото и недовършено строителство и са задължителна част от цялостното изпълнение на строежа, без които той не може да бъде въведен в експлоатация, а именно: стойност на разходи за труд – 433.41 лв. и стойност на разходи за материали – 472.25 лв.

Четвъртата съдебно-техническа експертиза е тройна и заключението на вещите лица А., М. и Ч. по нея е, че в съществуващата нормативна уредба няма директно указване на норматив за минимално допустима ширина на проход за обслужване на жилищни сгради, намиращи се в един и същ ПИ. Предвид това вещите лица считат, че за осигуряване на достъп до жилищната сграда на ищеца е необходимо да се осигури подход с широчина от минимум 120 см. Предвид представените от ответника А.А. писмени доказателства за това, че е депозирал жалба пред Община Ямбол относно изградената от Б.А. външна тоалетна в двора както и че по този повод е налице адм. д. № 386/2019 г. по описа на АС Ямбол, на вещите лица по тройната експертиза са били поставени въпроси, а отговорът им е, че сградата – външна тоалетна е законно построена, съгласно разрешение за строеж № 185/14.06.1996 г. По същество тя представлява сграда от допълващо застрояване по чл.20 и чл.21 от ЗУТ и като такава на собствениците не може да се отнеме правото да я преустроят съгласно чл.53 от ЗУТ. При разпита в с.з. в.л. Ч. е заявил, че по време на строителство винаги изкопът се прави по-широк от параметрите на самата сграда и се получава т.нар. шкарт или откос, който да даде възможност за кофриране, декофриране и заливане на основи. Това пространство, което е част от изкопните дейности след завършване на нулев цикъл следва да се запълни след направата на хидроизолации и тогава да се оформи пътеката за достъп до жилищната сграда на ищеца.

При така установената фактическа обстановка районният съд е постановил атакуваното решение като е осъдел ответника да преустанови действията си, с които пречи на Б.Х.А. да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот като засипе изкопа на строеж «Ремонт на жилищна сграда с идентификатор № 87374.530.37.3 и едноетажна пристройка към нея» и възстанови съществуващата към сградата и санитарния възел пътека.

Пред настоящата инстанция въззивникът А.А. представи ново доказателство, установяващо факти, настъпили след постановяване на атакуваното решение – писмо № 2801-28819/30.12.2020 г. от Община Ямбол. В писмото, адресирано до адв.Е. – пълномощника на А.А. е изложено, че по повод жалба от 16.10.2020 г. е издадена заповед № РД/02-0162/15.12.2020 г. на зам.кмета на Община Ямбол, с която е наредено принудително да се обезопаси процесния строеж чрез засипване на изкопа между сградата и пътеката и декофриране на кофражните елементи, пречещи на преминаване по пътеката, която осигурява достъпа до съществуващата жилищна сграда, но действията не са извършени от възложителя, а от Община Ямбол за негова сметка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за частично неправилно.

Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС – вещен негаторен иск. За да бъде уважен такъв иск е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, върху която ответникът е извършил несъвместимо с правото на собственост въздействие или посегателство, както и че ответникът пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователни действия или състояние. В случая не е спорно, че ищецът е собственик на жилищна сграда и сграда – външна тоалетна, а имота, върху който са построени в имот е собственост на ответника. Действията, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост е посочено, че са незаконно строителство, изкопаване на дълбок и необезопасен изкоп, вследствие на което подходът към жилището на ищеца е останал с широчина от около 80 см, с което се възпрепятства пълноценното ползване на жилищната сграда и външния санитарен възел.

От събраните по делото писмени доказателства и от изслушаните четири експертизи безспорно е установено, че за обект „Ремонт на жилищна сграда с идентификатор 87374.530.37.3 и едноетажна пристройка към нея с ЗП 95 кв.м“ са одобрени проекти по всички части и е издадено разрешение за строеж, а изпълнените до момента изкопни работи не нарушават предвиденото по проект част Конструктивна – план основи, т.е. строежът е законен. Действително са налице указания по приложение на материалния закон с Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС, приложими и при действието на ЗУТ, за това, че наличието на редовни строителни книжа установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да се защитят с иск по чл.109 ЗС.

В настоящия случай въззивният съд счита, че започнатия от ответника А.А. строеж освен, че е законен, не засяга правата на ищеца като собственик на построените в същото дворно място жилищна страда и външна тоалетна. Това, което затруднява пълноценното осъществяване на правото на собственост на ищеца Б.А. е ограждането на изкопа на строежа с дървен парапет по дължина на пътеката, осигуряваща достъп до жилищната му сграда, което обаче не обезопасява изпълнения изкоп. Както от служителите на Д „УТС“, извършили няколко проверки на място, така и от вещите лице е установено, че парапетът не е стабилен, на места е пропаднал заедно с изкопа, на места е наклонен. Компрометирането на изкопа в частта, по която върви пътеката, засяга преминаването на ищеца и семейството му през имота до собствените им сгради, но не и самото осъществяване на законно разрешения строеж. Не са събрани доказателства за това, че строежът до етапа, до който е стигнал се извършва неправилно и по начин, по който ищецът е лишен от пълноценното упражняване на правото си на собственост. Същото се отнася и до размерите на пътеката, през която ищецът преминава до сградата си. Към настоящия момент пътеката е с такива размери поради извършвания етап от строителството, но след завършване на нулев цикъл следва да се запълни след направата на хидроизолации и тогава да се оформи пътеката за достъп до жилищната сграда на ищеца. Възстановяването на пътеката от улицата до жилищната сграда на ищеца е задължение на ответника като инвеститор на предприетото и недовършено строителство и изграждането й е задължителна част от цялостното изпълнение на строежа, без което той не може да бъде въведен в експлоатация.

Данните, съдържащи се в представеното пред въззивния съд писмо от Община Ямбол не променят фактическите и правни изводи, до които е достигнал съда. Извършеното засипване на изкопа от служители на общината, а не от ответника е без значение предвид изводите на въззивния съд, че изкопаването му е част от законно разрешеното строителство и не е действие, пречещо на ищеца. Декофриране на кофражните елементи, пречещи за преминаване по пътеката не са елемент от искането на ищеца по обезопасяване на срутващата се пътека, поради което тези действия също се възприемат като неотносими към настоящия спор.

При тези обстоятелства въззивният съд намира искът по чл.109 от ЗС в частта за преустановяване на законно разрешеното на А.А. строителство и засипване на изкопа за неоснователен. Претенцията е основателна в частта относно задължаването на възложителя А. да възстанови компрометираната от изкопа пътека, поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено, тъй като именно с бездействието си да обезопаси пътеката и да я направи годна за ползване, ответникът пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост от страна на ищеца.

При този изход на делото – частично уважаване на въззивната жалба и частична отмяна на атакуваното решение, страните следва да понесат разноските съразмерно с уважената, съответно отхвърлена част от иска като за първата инстанция А.А. следва да заплати на Б.А. разноски в размер 532,50 лв., а в настоящата следва да му заплати разноски в размер 300 лв. Б.А. следва да бъде осъден да заплати на А.А. разноски пред първата инстанция в размер 225 лв. и пред настоящата инстанция в размер 75 лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                      РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 260154/6.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 655/2019 г. по описа на РС Ямбол в частта, в която на основание чл.109 ЗС е осъден А.Х.А., ЕГН ********** да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Б.Х.А., ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот, находящ се в гр. Я., ул.“С.“№ ** – едноетажна жилищна сграда и друг вид сграда - тоалетна като засипе изкопа на строеж «Ремонт на жилищна сграда с идентификатор № 87374.530.37.3 и едноетажна пристройка към нея», в частта, в която А.Х.А. е осъден да заплати на Б.Х.А. разноски над 532,50 лв. и в частта, в която Б.Х.А. е осъден да заплати на А.Х.А. разноски над 225 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Х.А., ЕГН ********** *** против А.Х.А., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.109 от ЗС в частта да бъде осъден да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Б.Х.А. да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот, находящ се в гр. Я., ул.“С.“№ ** – едноетажна жилищна сграда и друг вид сграда - тоалетна като засипе изкопа на строеж «Ремонт на жилищна сграда с идентификатор № 87374.530.37.3 и едноетажна пристройка към нея».

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260154/6.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 655/2019 г. по описа на ЯРС в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Б.Х.А., ЕГН ********** да заплати на А.Х.А., ЕГН ********** сумата от 75 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА А.Х.А., ЕГН ********** да заплати на Б.Х.А., ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.