Р
Е Ш Е
Н И Е
1762/3.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 25.09.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 3183 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ по жалба на „Д.“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № В-06-ДНСК-62/14.06.2019 г. на заместник-началника на Дирекция
за национален строителен контрол.
Във
въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като е постановено в противоречие с материалните и процесуални разпоредби,
за което се излагат доводи и се моли съда да го отмени.
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и
приета за разглеждане от съда.
В съдебно
заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното
постановление, тъй като не е извършено описаното в него нарушение.
Въззиваемата
страна, редовно призована се представляват в съдебното заседание от юрисконсулт
Колева, редовно упълномощена, която моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
След
преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
„Д.”
ЕООД притежавало Удостоверение №
РК-0103/14.02.2014г., издадено от Началника на ДНСК, подновено на 08.01.2019г.
валидно до 08.01.2024r, издадено от началника на ДНСК за извършване на
дейности по чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ оценяване на съответствието на
инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор със срок на
валидност на удостоверението до 24.04.2019г.
Въззивното дружество е изготвило комплексен
доклад на 09.10.2018г. за оценка съответствие на инвестиционни проект за
строеж: „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда", находяща
се в УПИ XTV-952, /идентификатор 10135.2575.626/, кв.20В,
по плана на кв."Виница", гр.Варна.
На
основание чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, началникът на РОНСК - Варна бил уведомен с
писмо вх. № РС-ВН-1596-03-351/30.10.2018г., за издадено от главния архитект на
община Варна, Разрешение за строеж № 196/26.10.2018г. за „Пристройка и
надстройка на съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ XIV-952, /идентификатор 10135.2575.626/, кв.20В,
по плана на кв."Виница", гр. Варна.
В
законоустановения срок по чл.156 от ЗУТ била извършена служебна проверка от
служители на РОНСК Варна при РДНСК - СИР, по отношение законосъобразността на
издаденото Разрешение за строеж, за която е съставен Констативен протокол от
07.11.2018г.
При
проверката било установено, че за издаването на Разрешение за строеж №
196/26.10.2018г. за „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна
сграда", находяща се в УПИ XIV-952, /идентификатор
10135.2575.626/, кв.20В, по плана на кв."Виница", гр.Варна е
изготвена оценка за съответствието на одобрените инвестиционните проекти по
реда на чл. 142, ал.6, т.2, като комплексен доклад изготвен от регистрирана
фирма-консултант - „Д." ЕООД, в който е записано, че „инвестиционният
проект отговаря на визата за проектиране за УПИ XIV-925,
издадена от главния архитект на Район „Приморски", община Варна."
Като
заключение било посочено само постигнатите градоустройствени показатели, които
са сравнени с показателите по дадената виза за проектиране, но не е отчетено,
че визата за проектиране не е била съобщена на заинтересованите лица, респ. че
същата не е влязла в сила.
Съгласно
приложените документите към преписката по издаденото Разрешение за строеж
№196/26.10.2018г. за кв. „Виница", гр. Варна имало влязъл в законна сила
План за регулация /ПР/, одобрен със заповед № 84/20.11.1985 г. на ИК на ОБНС -
Варна. Въз основа на този план и на основание чл.58 от Правилника за приложение
на закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/, в парцел XIV-925, кв.20В, по регулационния план на кв.
„Виница", гр. Варна, с Разрешение за строеж № 155/23.07.1990г., издадено
от началник управление при кметство „Виница", на Евгени и Тихомира Илиеви
и на Светлана и Юлиян Гюрови е разрешено изграждането на двуетажна, двуфамилна
жилищна сграда по проект на КФ „Сателит" - Варна", като „Светлана и
Юлиян Гюрови ще изграждат източната на сградата, а
Илиеви западната част. В резултата на даденото разрешение за строеж са
изградени две отделни сгради /близнак/ на общ калкан в общия парцел XIV-925, кв.20В, по плана на кв. „Виница",
гр. Варна, за който няма одобрен застроителен план.
След изграждането на жилищната сграда, със
заповед № Р-5/31.01.2000г. на кмета на община Варна е било одобрено изменение
на дворищната регулация на парцел XIV-925, като от него се обособяват два
самостоятелни парцела - УПИ XIV-925 и УПИ ХХХП-925.
С договор за доброволна делба от 17.07.2000
г. между Евгени и Тихомира Илиеви и Петър и Адрияна Щереви е извършено
разпределение на новообразуваните, със заповед № Р-5/31.01.2000г., имоти. Видно
от договора за делба, УПИ XIV-925 е предаден в собственост на Тихомира
Стефанова Илиева и Евгени Петров Илиев, а УПИ XXXII-925 е предаден в
собственост на Петър Иванов Щерев и Адрияна Люпчева Щерева. С делбата
регулационната линия е прокарана по фугата между калканите на двете жилищни
сгради.
От писмо/удостоверение с изх. №
АУ223999ПР_001ПР/07.08.2014г. издадено от главния архитект на район
„Приморски" се установява, че съществуващата сграда в УПИ XIV-925, KB.20B,
по плана на кв. „Виница", гр. Варна, изпълнена съгласно Разрешение за
строеж № 155/23.07.1990г., се счита за „заварена" по смисъла на §21, от
Заключителните разпоредби /ЗР/ на ЗУТ, поради което на основание §6 от
Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Наредба № 2/31.07.2003г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните
гаранционни срокове за изпълнени строително монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, не подлежи на въвеждане в експлоатация по сегашния ред.
С оглед реализиране на инвестиционните си
намерения за изграждане на пристройка и надстройка към собствената им жилищна
сграда, от Тихомира и Евгени Илиеви е подадено заявление с вх. №
АУ014225ВН-002ПР/12.02.2018г. в община Варна за издаване на виза за
проектиране.
Въз основа на подаденото заявление с вх. №
АУ014225ВН-002ПР/12.02.2018г., от главния архитект на община Варна е издадена
виза за проектиране за „пристройка към съществуваща сграда и надстройка".
Визата е издадена на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ. С визата се осигурява
устройствена основа за бъдещо застрояване, съобразно правилата и нормативите на
приетия Общ устройствен план /ОУП/ на гр. Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.1012г.
на Министъра на РБ.
Видно от графичната част на визата за
проектиране за УПИ XIV-925, кв.20В, по плана на кв. „Виница", гр. Варна е
указан следния начин на застрояване: свързано застрояване към УПИ XXXII-925;
на отстояние Зм. от УПИ ХП1-301; на отстояние Зм. от уличната регулация и
на отстояние 5м. от дъното на имота. С визата са определени следните
устройствени показатели за имота: устройствена зона „Жм"; П застр - 40%;
Кинт - 1,2; П озел - 40%; Кота корниз - 10 м. С визата се дава възможност за
увеличаване на дължината на калкана на сградата в УПИ XIV-925, към дъното на
цитирания парцел, чрез изграждане на пристройка към съществуващата жилищна
сграда, при спазване условията на чл. 31 от ЗУТ. С други думи, с визата за
проектиране е допуснато застрояване за УПИ XIV-925 по страничната регулационна
граница между УПИ XIV-925 и УПИ XXXII-925.
АНО извежда извод, че собствениците на УПИ
XXXII-925 се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ
и визата, съгласно изискването на чл.140, ал.3,
изр.2 от ЗУТ е следвало да им бъде съобщена. Видно от представената
документация по преписката визата за проектиране не е съобщена на
съсобствениците.
Съгласно текста на чл.140, ал.3, изр.2 от ЗУТ изключение от изискването за съобщаване
на визата се допуска при наличие на представена нотариално заверена декларация
от заинтересованите лица. АНО при извършената проверка на съхраняваните в
преписката по издаване на Разрешение за строеж № 196/26.10.2018г. документи,е
установил, че не е налице нотариално заверено писмено съгласие, дадено от
собственика на УПИ XXXII-925, с което е предвидено изграждане на пристройка с
начин на застрояване - свързано застрояване, както и няма данни визата да е
била съобщена на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ, респ. няма данни за
влизането й в сила, с което са нарушени разпоредбите на чл.134, ал.7 от ЗУТ и
чл.140, ал. 3 от ЗУТ.
Предвид горното, актосъставителят е приел,
че изготвената от „Д." ЕООД оценка за съответствие е незаконосъобразна,
изготвена в нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, съгласно който оценката
обхваща проверка за съответствие на проектите с предвижданията на подробния
устройствен план или в случая, с оглед разпоредбата на чл.140, ал.5 от ЗУТ - с
влязла в сила виза за проектиране, каквато в случая не е налице. И същата е
изготвена и в нарушение на чл.142, ал.5, т.2 от ЗУТ, съгласно който оценката
обхваща проверка за съответствие на проектите с правилата и нормативите за
устройство на територията. Поради това издал и АУАН.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението
по чл.142, ал.5, т.2 от ЗУТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни
доказателства - показанията на свидетеля Д.. За да приеме за безспорно
установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондират изцяло с приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН
реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Видно от издаденото НП
административно-наказателната отговорност на нарушителя е ангажирана на
основание чл. 233 от ЗУТ
за нарушение чл. 142,
ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ.
Нарушението се изразява в това, изготвената
от „Д." ЕООД оценка за съответствие е незаконосъобразна, изготвена в
нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ, съгласно който оценката обхваща проверка
за съответствие на проектите с предвижданията на подробния устройствен план или
в случая, с оглед разпоредбата на чл.140, ал.5 от ЗУТ - с влязла в сила виза за
проектиране, каквато в случая не е налице.
Съдът намира за основателни
доводите на жалбоподателя, че дружеството, в качеството му на фирма консултант,
като е извършило оценката за съответствие на проекта, не е осъществило
нарушение на чл. 142, ал.5 от ЗУТ.
Изготвеният
инвестиционен проект за предвиденото надстрояване и пристрояване на
съществуващата сграда съответства на действащите устройствени показатели за
зоната, като не се променя характерът на застрояване между два имота, поради
което не необходимо одобряване на план за застрояване, а се издава виза за
проектиране. Този подход на законодателя е обективирано в чл. 140, ал.2 от ЗУТ, съгласно който визата за проектиране по своята
същност е копие/ извадка/ на действащия подробен устройствен план и поради тази
причина може да го замести в конкретно посочени законови хипотези. След като в
настоящия случай не е задължително изработване на план за застрояване, а само
издаване на виза за проектиране изследването по
спазване на правилото на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ предполага проверка
за съответствие на инвестиционния проект с визата за проектиране от 25.06.2018
г. на гл. архитект на Община Варна. Няма спор, че визата съответства на
правилата и нормативите на устройствената зона, в която попада имота, което означава, че инвестиционният проект съответства и на действащите правила и
нормативи.
Съдът намира за основателни доводите на
жалбоподателя, че дружеството, в качеството му на фирма консултант, като е
извършило оценката за съответствие на проекта с одобрения РУП, не е осъществило
нарушение на чл. 142, ал.5 от ЗУТ. Съгласно чл. 142, ал.5, т.1
и т.2 от ЗУТ
оценката обхваща проверка за съответствие със предвижданията на подробния
устройствен план и правилата и нормативите за устройство на територията. Съгласно чл. 110, ал.1 от ЗУТ подробните устройствени планове могат да бъдат - план за
регулация и застрояване (план за регулация на улици и поземлени имоти и за
режим на застрояване); план за регулация (план за регулация на улици и
поземлени имоти без режим на застрояване); план за застрояване, работен
устройствен план - РУП (план за застрояване и силуетно оформяне);парцеларни
планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на
урбанизираните територии.
Съгласно чл.142,
ал.5, т.1 от ЗУТ, оценката за съответствие на инвестиционния проект
с основните изисквания за строежите обхваща задължително извършване на проверка
за съответствие на инвестиционния проект с предвижданията на подробния
устройствен план. Съгласно чл. 142, ал.5, т.2
от ЗУТ оценката за съответствие на инвестиционния проект с основните
изисквания за строежите обхваща задължително извършване на проверка за
съответствие на инвестиционния проект с правилата и нормативите за устройство
на територията. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с
подробния устройствен план в зависимост от вида на територията, в която попадат
/урбанизирана, земеделска, горска и др./, а видът на териториите се определя от
общия устройствен план, чиито предвиждания са задължителни при изготвянето на
подробните устройствени планове.
Независимо
от спора по делото следвало ли е визата за проектиране да бъде съобщена на
заинтересованите лица съгласно чл.131 ал.1 т.1 от ЗУТ, следва да бъде посочено,
че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение при определяне на
санкционната норма.
АНО
е определил като нарушена правната норма на чл. 142, ал.5 т.1
от ЗУТ сочеща, че Инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и
одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж, като оценката обхваща проверка за съответствие със
предвижданията на подробния устройствен план. За това нарушение е било наложено
наказание на основание чл. 233 от ЗУТ сочеща, че за други нарушения на
този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите
актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях,
наказанието е глоба от 100 до 500 лв., ако по друг закон не е предвидено
по-тежко наказание.
Съдът
счита, че неправилно е била определена санкционната норма, тъй като в чл.237, ал.1, т.6
от ЗУТ е предвидено изрично наказание за лице, което е извършило
оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал.5 от ЗУТ, каквото се твърди, че е налице в настоящия случай. Неясно защо
след като закона е предвидил конкретно наказание за възведеното нарушение то не
е приложено, а наказанието е определено по обща санкционна норма. Неправилното
определяне на санкционната норма определя и особено същественото процесуално
нарушение в настоящия случай. Дори и с оглед определените в двете норми размери
на наказанията съдът е лишен от възможността да измени основанието на което е
определено адм.наказание.
В случаят предмет на контрол е наказателно постановление, което има характер на правораздавателен акт на особена юрисдикция, издадено в опростено състезателно производство, след сезиране за решаване на конкретен административнонаказателен правен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган и отменимост единствено по съдебен ред. Като акт от посоченото естество, наказателното производство се характеризира със своите специфики. Такива са изискванията за форма, включително посочването на правилната санкционна норма. Липсата или неправилното й отразяване опорочава издаденото НП, тъй като съществено накърнява правото на защита на санкционираното лице и препятства осъществяване на контрол за законосъобразност от страна на съда, тъй като наказаното лице и съдът не могат да преценят дали правилно е определен размера на наказанието, както и дали същото е съответно на извършеното нарушение.
С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-06-ДНСК-62/14.06.2019г.
на заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол, с което „Д.“ ЕООД за
нарушение по чл. 142 ал.5 от ЗУТ на основание чл. 233 от ЗУТ
е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: