Решение по дело №1782/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 99
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20221720201782
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Перник, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201782 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление №7914/26.10.2022 г.,
издадено от В. Б. А. - началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура” - гр. С., бул. „Македония” № 3, оправомощен със
Заповед № РД-11- 246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура, с което на В. М. Ф., с постоянен адрес: в
с. Г.. ул. Васил Левски 4 - общ. Елин Пелин. обл. С., ЕГН **********, като
жалбата е била депозирана чрез пълномощник- адв. Д. Г., член на Софийска
адвокатска колегия, личен № *********, със служебен адрес: гр. С. 1504,
район Средец, бул. „Цар Освободител“ 33, вх. А (ляв), ст. 2, апартамент 6
(десен), адрес за връчване на съобщения: гр. С., р-п Средец, бул. „Цар
Освободител“ № 33, вх. „А“ (ляв), ет. 2, а и. 6 (десен), с което за извършено
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във
връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата,
движението на извънгабаритни ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел II от Наредбата) за дейности от специалното ползване на
пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ) е наложено на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗП административно наказание глоба
в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
Жалбоподателят, чрез упълномощения си представител- адв. Г. по
изложени в жалбата съображения, моли НП да бъде отменено. Чрез свой
пълномощник участва в хода на съдебното производство, като в с.з. адв. Г.
поддържа жалбата и сочи, че моли съда да постанови съдебно решение, с
което да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.
1
Счита, че обжалваното наказателно постановление, е издадено в нарушение
на процесуалния и материалния закон, съобразно изложеното в жалбата.
Счита, че по делото липсват убедителни писмени доказателства за
компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган,
както и данни за техническата годност на средствата за измерване, за които да
се твърди да е било установено нарушението. По делото сочи, че са
представени писмени доказателства, от които е видно че процесната везна е с
неавтоматично действие, поради което следва да се съобразят спецификите на
Директива 2014/31/ ЕС. Не е представен сертификат за одобряване на типа
средство за измерване, съгласно чл. 14, т.2 от Директивата, която гласи, че:
ЕС декларацията за съответствие се съставя по образеца, постановен в
приложение 4, съдържа елементите и съответните модули, постановени в
приложение 2 и се актуализира редовно. В този сертификат се съдържат
подробни технически характеристики на везната. Представения по делото
документ сертификат за проверка на ЕС за везна с неавтоматично действие,
макар че съдържа информация на средството за измерване е от одобрен тип
PW-10, то не съдържа категорично посочване за конкретния модел №
К0200007, какви са неговите конкретни технически характеристики, а
предвижда такова приложение към сертификата по т.1-6 от приложението на
директивата. По делото твърди, че не са представени доказателства как се
работи с везната, доколкото неавтоматична везна означава ръчна намеса на
оператор, как се борави със съответните й модули при измерване. В
сертификата, представен по делото, са посочени и други видове от съответния
тип и не е ясно какви са допустимите граници максимално тегло, които могат
да бъдат измерени - 10 или 20 тона. Приложението към сертификата, за което
излага съображения, дава информация освен за типа на средството за
измерване, също така и за основните метрологични характеристики - данни за
механичната й конструкция, за софтуерния модул, използваният софтуер,
принтери, влияние на външни фактори и други. Жалбоподателят сочи, че е
бил санкциониран за установено тегло на втора единична ос 13.100 т.,
съответно 29.700 т. на тройната ос на ремаркето, които макар и сумарно
представени съдържат измерване над 10 тона. Следователно не можело да се
приеме, че нарушението е било установено с надлежно техническо средство.
Не са представени убедителни писмени доказателства, че лицето съставило
АУАН е преминало обучение за работа с конкретното средство за измерване -
процесната везна, а само за тип везни PW-10. Липсвали и категорични данни
проверката да е извършена в пътен участък от републиканската пътна мрежа,
т.е. не е доказана материалната компетентност на Административно
наказващия орган. Съгласно изискванията на чл. 3, ал.4 от Закона за
пътищата следва да бъдат представени списъците на републиканските и
общинските пътища и промените в тях, се утвърждават от Министерския
съвет по предложение на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството след съгласуване с кметовете на общини. Също така, моли
съда, да вземе предвид и изложеното в т. 2 и т.3 от жалбата по отношение на
фактите, посочени в АУАН и НП, че сочат на друг вид нарушение, което в
случая, с оглед доказателствата по делото не може да бъде
преквалифицирано, доколкото е налице непълнота на фактите, а се касае за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата и следва
да бъде санкционирана по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Моли на жалбоподателя,
да бъдат присъдени разноски, съобразно изхода на делото, и представя
списък, ведно с доказателства за извършването им.
2
Административнонаказващият орган АПИ, гр.С., чрез процесуалния
си представител - ю.к. М.М., изразява становище за неоснователност на
жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна:
На 28.09.2022 г. в 13:42 часа на път АМ Струма, км 26, в посока гр.
Дупница - гр. С., св. Е. Л. С., на длъжност инспектор в отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, съставил АУАН 9260 от
28.09.2022 г. на жалбоподателя- В. М. Ф., за това, че същият е управлявал и
извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси
марка Скания, модел Р450, с peг. № ******** и полуремарке, с три оси с peг.
№ ********, като в процеса на извършената проверка е било установено, че
водачът извършва превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките
на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, като в акта е посочено,
че с това си деяние, същият е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
„а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т.3, б.”б” и чл. 37,
ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, докато в НП нарушението е било
преквалифицирано без да е променен нито ред от описанието на фактите в
АУАН и е описано, че нарушението е по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2
от Закон за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В НП е описано също, че съгласно изискванията на чл. 8. ал. 2 във
вр. с чл. 8. ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС се изисква разрешение.
Посочено и в двата акта е, че при направеното измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200007 и ролетка №
1304/18/5 м/, е констатирано, следното:
1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на
ППС е 13.100 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос
11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „А“ от Наредбата, като превишаването
е с 1.600 т;
2. При измерено разстояние между осите 1.36 м„ сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.700 т при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3,
буква „Б“ от Наредбата, като превишаването е с 5.700 т;
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показвали, че същото
3
е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В НП е посочено, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2
от Закона за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата) за дейности от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ).
На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, след като проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, и след като преценил събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за
извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН АНО преценил, че не е
приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
като административнонаказващ орган, счел, че водачът е следвало да провери
и да се убеди, че параметрите на ППС с товар не превишават максимално
допустимите норми по раздел II от Наредбата или при установено
превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми,
поради което заключил, че водачът е извършил нарушението описано в
АУАН в противоречие на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл.
2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат
спазени нормативните изисквания, повишава рисковете относно
безопасността на движението, води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура.
Към момента на проверката е посочено, че водачът- В. М. Ф. е
извършвал превоз на товари /фракция/ с МПС с четири оси с две управляеми
оси, без да има право на това, съгласно разпоредбите начл. 8,ал.2 и чл. 8,ал. 1
от Наредбата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”,
предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.
1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Предвид изложеното и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 1 от
Закона за пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т.
1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1
и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН,АНО е издал наказателно постановление №7920/28.10.2022 г.,
издадено от В. Б. А. - началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура” - гр. С., бул. „Македония” № 3, оправомощен със
Заповед № РД-11- 246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура, с което на В. М. Ф., с постоянен адрес: в
с. Г.. ул. Васил Левски 4 - общ. Елин Пелин. обл. С., ЕГН ********** за
извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за
пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредбата, движението на извънгабаритни ППС е забранено и се осъществява
4
само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално
допустимите норми по раздел II от Наредбата) за дейности от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ) е
наложено на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗП административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Наказателно постановление №7914/26.10.2022 г., издадено от В. Б. А. -
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр. С., бул. „Македония” № 3, оправомощен със Заповед №
РД-11- 246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура”, заедно с обратна разписка - оригинал; АУАН №
АУАН 9260 от 28.09.2022 г.., заедно с придружаващите го документи -
оригинал; Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на
АПИ - заверено копие; Заповед № РД-11 -247 от 31.03.2022 г. на
Председателя на УС на АПИ - заверено копие; Разписка за връчен АУАН,
копия на: свидетелство за регистрация на МПС и ППС, пътен лист, трудов
договор на жалбоподателя и допълнение към същия, както и допълнително
представените и приети от съда писмени доказателства, депозирани в с.з. от
представителя на АНО- с постъпило писмо, с рег.№ 2183/01.02.2023 г. от
Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез процесуалния представител главен
юрисконсулт М. М.-ОПУ Перник, с което в изпълнение на указанията на съда
от Протоколно определение от 12.01.2023г. и в посочения в него срок, е
депозирала писмена молба, с която посочва, че ще се ползва от всички
представени от нея по делото писмени доказателства, описани в т.1 до т.4
/вкл. в жалбата/ като прави уточнение за всеки един документ на чужд език
кой превод съответства и на коя страница по делото се намира, ведно с опис,
както следва: 1.Заповед № ЧР-СП-93/24.03.2022 г. на Председателя на УС на
АПИ за преназначаване на АНО - Началник Отдел в Дирекция АРОК“,
Агенция „Пътна инфраструктура“ - В. Б. А. - заверено копие - една стр. - стр.
36; 2.Трудов договор № ЧР-ТП-111/14.102019г. на Актосъставителя -
инспектор в Отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция АРОК“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ - Е. Л. С. - заверено копие - на две страници - стр.37 и
стр.38; 3.Справка за процесния пътен участък, част от републиканската пътна
мрежа - път АМ Струма, км. 26 в посока Дупница С. - на една стр. - стр.39;
4.ЕС декларация за съответствие на джобни ролетки - превод от английски
език /на две страници: стр.41 и стр.42/ се отнася за ЕС декларация за
съответствие на джобни ролетки - оригинал на една страница - стр. 47;
5.Сертификат за съответствие на ролетката 1234/18/м с клас на точност ЕС 11,
в съответствие с посочената директива на ЕС - превод от английски език /на
две страници : стр. 43 и стр.44/отнася за Сертификат за съответствие на
ролетката 1234/18/м с клас на точност ЕС 11, в съответствие с посочената
директива на ЕС - оригинал на една страница - стр.49 ; 6.Сертификат за
съответствие на ролетката 1301/18/м превод от английски език /на две
страници : стр.45 и стр. 46/ се отнася за Сертификат за съответствие на
ролетката 1301/18/м с клас на точност ЕС 11 в съответствие с посочената
директива на ЕС с клас на точност ЕС 11, в съответствие с посочената
директива на ЕС - оригинал на една страница - стр. 48; 7.Сертификат за
проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие, вид PW-10, сериен №
5
К02000007 - превод от английски език на две страници /на стр. 50 и стр. 51/
се отнася за Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично
действие, вид PW-10, сериен № К02000007 - оригинал на една страница - стр.
55; 8.ЕО декларация за съответствие на везните - превод от чешки език /на
две страници : стр. 52 и стр. 53/ се отнася за ЕО декларация за съответствие
на везните - оригинал чешки език - на една страница - стр. 57; 9.Заявление №
000029-36738/27.06.2019 г. проверка на везните - стр.58; Заявление № 000029-
34276/20.06.2022 г. за периодична проверка на везните и Приложение 1 към
него- стр.59 и стр.60; 10.Становище по отношение на последващите проверки
на техническите средства/електронни везни за поосово измерване на маса от
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“,
изх. № 93-01-2189/06.04.2022г. - стр.61, стр.62 и стр.63; 11.Снимка на
знаците/холограмни стикери, издадени от проверителя за одобрен тип,
първоначална и последваща проверка, поставени върху корпуса на везните -
стр. 64; 12.Протокол за проведено обучение за работа с везните на
актосъставителя Е. С. - стр. 65; 13.Пълномощно изх. № П- 315/08.09.2022 г. на
М. М. - главен юрисконсулт - ОПУ Перник - стр. 66. Всички гореописани
документи в молбата са представени в подреден вид, находящи се по делото
от страница 85 до страница 116 включително , в това число и на български
език.., като по делото са били събрани и допълнителни гласни доказателства,
посредством разпита на актосъставителя и свидетеля по акта- Е. Л. С., който
поддържа в качеството му на актосъставител изложеното в акта, като на
допълнително зададени въпроси от страна на защитата описва и начина на
измерване на камиона поосово, като изложените от него обстоятелства,
съответстват и на изнесеното в разпита на другия свидетел- св. Г. Б. Б.:
българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела с
жалбоподателя, работя като инспектор в Агенция „Пътна инфраструктура“,
Дирекция „АРОК“, отдел „Контрол по републиканска пътна мрежа“, като
последният поддържа стойностите, описани в акта. Показанията на двамата
свидетели, съдът намира за обективни, поради което и ги кредитира, досежно
изложеното от тях, доколкото съответства на писмения събран по делото
доказателствен материал.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 56, ал.3, т.1 от ЗП и
приложената заповед № РД11-246/31.03.2022г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на
административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал.2 от
ЗАНН. АУАН също е издаден от длъжностно лице с доказана материална
компетентност съгласно чл. 56, ал.2 от ЗП, предвид приложената заповед №
РД-11-247/31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Вменената за нарушена от санкционираното лице разпоредба на чл.
26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки
и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване
на пътищата по §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП и е в отклонение
от общата забрана по чл. 139 от Закона за движението по пътищата.
Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от
органа посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП- управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за
републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за
общинските пътища, и по реда на чл. 8, ал.2, вр. ал.4 от Наредба №
6
11/03.07.2001г. Същевременно, по силата на чл.8, ал.5 от същия подзаконов
нормативен акт от този разрешителен режим са изключени ППС с размери,
маса и натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г.,
т.е. на извънгабаритни и/или тежките ППС се разрешава да се движат само
след заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал.7 от Наредбата (които
имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не надвишава с
повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30м, височина - до 4,30м и
дължина - до 22 м.), а не съгласно административния акт по чл. 26, ал.2, т.1, б.
„а” от ЗП, тъй като няма знак за равенство между разрешението за специално
ползване на пътя и заплатената за него такса по чл. 8, ал.4 от Наредба №
11/03.07.2001г., от една страна, и документа за платена такса по чл. 8, ал.7
Наредба № 11/03.07.2001г., от друга страна.
В конкретния случай измерените и констатирани стойности на
посочените компоненти са следните:
При направеното измерване с техническо средство електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/5 м/, е констатирано, следното:
-Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на
ППС е 13.100 т., при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос
11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „А“ от Наредбата, като превишаването
е с 1.600 т;
-При измерено разстояние между осите 1.36 м„ сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.700 т при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3,
буква „Б“ от Наредбата, като превишаването е с 5.700 т; /или сумарно 42, 800
т тоест попадат в горната хипотеза -обща маса до 45 тона /.
В НП е посочено, че съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при
превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показвали, че същото
е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В НП е посочено и че
параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите
норми по раздел II от Наредбата..”, но видно от цитираната по –горе норма
в чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г., т.е. на извънгабаритни и/или
тежките ППС се разрешава да се движат само след заплащане на дължимата
такса по реда на чл. 8, ал.7 от Наредбата (които имат обща маса до 45 тона
или натоварване на ос, което не надвишава с повече от 30% допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни
размери: широчина - до 3,30м, височина - до 4,30м и дължина - до 22 м.), а не
съгласно административния акт по чл. 26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, тъй като няма
знак за равенство между разрешението за специално ползване на пътя и
заплатената за него такса по чл. 8, ал.4 от Наредба № 11/03.07.2001г., от една
страна, и документа за платена такса по чл. 8, ал.7 Наредба № 11/03.07.2001г.,
от друга страна. В случая, обвинението в акта, и в НП се различава и води до
пълна неяснота на вмененото нарушение. При почти идентично описани
факти в двата акта /АУАН И НП/, в акта е посочено, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за
пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т.3, б.”б” и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
7
Наредбата, докато в НП нарушението е било преквалифицирано без да е
променен нито ред от описанието на фактите в АУАН и е описано, че
нарушението е по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата
във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Съгласно чл. 7, ал. 1, т.3, б. ”б” от Наредбата-Допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите
маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено
ползване пътища, е за:т.3. сумата от натоварванията на ос на една тройна ос
на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: б) над 1,3
m - 24 t; а от друга страна съгласно вменените за нарушени разпоредби в НП
на чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредбата- (1) Движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава
в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и
превозени в рамките на общественото ползване на пътищата и ал.2 (Изм. -
ДВ, бр. 19 от 2010 г., бр. 108 от 2020 г.) Извънгабаритните и/или тежки ППС
могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След
издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки
ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната
служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР)
движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като
съгласуването се извършва върху разрешителното. В НП е описано също, че
съгласно изискванията на чл. 8. ал. 2 във вр. с чл. 8. ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС се
изисква разрешение.. Тоест налага се извод, че за жалбоподателя е налице
нарушено право на защита, като не става ясно той срещу кое обвинение по
кой текст всъщност се защитава, при положение, че видно от цитираните
норми и в акта, и в НП, същите не кореспондират помежду си и не може да се
приеме, че с НП АНО е прецизирал обвинението, а напротив, направо го е
преквалифицирал, без да промени нито думичка по фактите, описани в акта,
което е абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното НП
само на това основание без да се навлиза по същество в обсъждане на спора.
Но следва в допълнение да се посочи, че при цитиране дори и само в акта на
АЛ.1 И АЛ.2 на чл.8 от Наредбата, отново не става ясно при положение, че не
е и надлежно описано, за тежко или за извънгабаритно ППС се защитава
жалбоподателя, за да организира същият защитата си, и да се извърши и от
АНО, а и от съда конкретна преценка, дали в този смисъл не попада и случая,
в някои от цитираните по-горе хипотези на чл.14, ал.3 от Наредбата, което на
отделно основание би довело априори да незаконосъобразност на атакувания
акт и НП, защото ако посочените компонентни на управляваното от
жалбоподателя съчленено ППС са с по-ниски стойности от позволените
такива по чл. 14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. то при това положение
издаването на нарочно разрешение по чл. 26, ал.3 от ЗП, в каквато насока е
формулирано административното обвинение само в НП, не би се изисквало,
поради което и не би бил осъществен вменения състав на нарушение по чл.
26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, но при неясното описание на обвинението тази
8
преценка също се явява затруднена .
При изложените обстоятелства и при действие на анализираната
правна уредба съдът счита, че не са описани съответните фактически
положения, които да установяват и елементите от състава на чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП. Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Задължително, кумулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя–се установиха, видно от
изложеното по-горе.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен
орган със съответния административно наказателен спор и се иска от него да
се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно
извършено административно нарушение от определен вид, който е с
меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт, което в случая не само
че не е налице, но се установява и разминаване в посочените за нарушени
разпоредби в акта, и описаните в НП. Тоест не е спазено и правилото, че
следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение
текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото.
Настоящият състав приема, и че и в тази насока също вмененото нарушение е
непълно и недостатъчно описано, съобразно отразената фактология, което
води до нарушаване на императивните изисквания за съдържание при
описание на нарушението в АУАН и в НП и е съществен порок по смисъла на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна води до
9
незаконосъобразност на обжалвания акт и е основание за отмяната му.
В заключение, че при описаното фактическо обосноваване на
нарушението в АУАН и в НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с нарушаване на императивните изисквания на чл. 42,
т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които са довели до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице, и са основание за отмяна на атакуваното
НП. / в този смисъл виж Решение № 221/12.11.2021 г., постановено по АНД
№ 1449/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, потв. с Решение КАНД №
2/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, постановено в сходна
хипотеза и Решение по НАХД № 85 по описа за 2019 г. на РС-БУРГАС
Решение № 146 от 19.05.2017 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 128/2017 г./.
Водим от всичко дотук изложено, съдът намира че атакуваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора - отмяна на НП, направеното искане от
страна на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без
уважение. Основателно е направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски, като същият е бил представляван по делото от адв.
Г. и в с.з. същият е представил списък за реално сторени разноски в размер на
600 /шестстотин хиляди/ лева-заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, което
следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №7914/26.10.2022 г.,
издадено от В. Б. А. - началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура” - гр. С., бул. „Македония” № 3, оправомощен със
Заповед № РД-11- 246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура, с което на В. М. Ф., с постоянен адрес: в
с. Г.. ул. Васил Левски 4 - общ. Елин Пелин. обл. С., ЕГН **********,, адрес
за връчване на съобщения: гр. С., р-п Средец, бул. „Цар Освободител“ № 33,
вх. „А“ (ляв), ет. 2, а и. 6 (десен), за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т.
1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал.
1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, е наложено на основание чл.
53, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗП административно наказание глоба в размер на
3000 лв (три хиляди лева).
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. С., бул.
„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Ф., с постоянен адрес: в с. Г.. ул.
Васил Левски 4 - общ. Елин Пелин. обл. С., ЕГН **********, сумата от 600
/шестстотин хиляди/ лева разноски в производството.
10
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на административнонаказващия орган за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11