Р
Е Ш Е Н И Е
№ 262012/21.06.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11984 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „А.Б." ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление:***, срещу М.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 1) сумата от 17,70 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен
период 07.06.2017 г. - 06.09.2017 г. дължими по Договор за мобилни услуги от *
г. за мобилен номер +**; 2) сумата от 22,35 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен период 07.06.2017
г. - 06.09.2017 г. дължими по Договор за мобилни услуги от 09.12.2015 г. за
мобилен номер +**; 3) сумата от 30,00
лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.12.2015 г. за
предоставено устройство „Таблет Lenovo A730 7.0/8 GB Сърф М“ за периода
07.05.2017 г. – 06.11.2017 г.; 4) сумата
от 24,84 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване по вина
на абоната на Договор за мобилни услуги от 09.12.2015 г. за мобилен номер +**; 5) сумата от 59,97 лв., представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни
услуги от 01.08.2016 г. за мобилен номер +**; 6) сумата от 4,80 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата по т.1 за периода
01.08.2017 г. – 04.05.2020 г.; 7) сумата
от 6,08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по т.2 за периода 01.08.2017 г. –
04.05.2020 г.; 8) сумата от 8,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата по т.3 за периода 10.07.2017 г. – 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.05.2020 г., до окончателното им
изплащане.
В исковата
молба ищецът чрез адв. Ася Петрова излага, че страните по делото са били страни
и по рамков договор по предоставяне на мобилни услуги № * от 04.09.2014 г.,
както и по следните облигационни правоотношения: 1) Договор от 04.09.2014 г. за
предоставяне на мобилна интернет услуга за номер +** при месечна абонамента
такса от 5,90 лв., който договор е безсрочен на основание чл. 5 от същия; 2)
Договор от * г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер +** при
месечна абонаментна такса от 14,90 лв. със срок до * г.; 3) Договор за лизинг
от * г. за предоставено устройство „Таблет Lenovo A730 7.0/8 GB Сърф М“
със срок от 23 месеца срещу 24 вноски от по 5,00 лв.; 4) Договор от * г. за
предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер +** при месечна абонаментна
такса от 23,99 лв. със срок до 01.08.2018 г. Ищецът поддържа, че съгласно чл.
26.5 от приложимите ОУ ползваните услуги се заплащат в 15 –дневен срок след
издаване на фактурата. Сочи се, че за отчетен период 07.06.2017 г. - 06.09.2017
г. ответника има неплатени задължения за ползвани
мобилни услуги от 17,70 лв. по договора за мобилен номер +**, и 22,35 лв. по
договора за мобилен номер +**. На следващо място се сочи, че по договора за
лизинг ответника има задължения за 6 бр. вноски от по 5,00
лв. Сочи се, че поради неплащане на дължимите суми за ищеца е въникнало правото
да прекрати едностранно по вина на абоната договорът за предоставяне на мобилна
интернет услуга за номер +** и за предоставяне на мобилни услуги за мобилен
номер +**, съответно да начисли уговорените в договорите неустойки в трикратен
размер на месечната абонаментна такса от общо 24,84 лв. по първия договор и
59,97 лв. по втория договор. Предвид забавата в заплащането на дължимите суми
за потребени мобилни услуги и лизингови вноски, ищецът е начислил и обезщетение
за забава за заплащането на съответните главници в размер на законната лихва до
04.05.2020 г. Претендира и законна лихва върху претендираните главни задължения
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Моли предявените искове
да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М.Г.П., чрез адв. Г.П., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Оспорва да
е страна по договор № * г. Оспорва да има незаплатени задължения към ищеца,
както и за релевираните отчетни периоди да са ѝ предоставяни посочените мобилни
услуги. Счита договорът от 04.09.2014 г. за прекратен поради изтичане на
едногодишния срок, за който е сключен. Оспорва истинността на издадените от
ищеца и приложените по делото фактури. Сочи, че не е титуляр на мобилни номера *
и *. Счита, че не е обвързана от общите условия
на ищеца тъй като не е подписала същите. Сочи по отношение на задълженията
обективирани във фактура № * г. фактура № * г., фактура № * г., фактура № * г.,
че са погасени по давност. Досежно претендираните неустойки излага, че същите
противоречат на закона и в частност на чл. 143, ал.1, т.5 от ЗЗП. Излага, че
неустойките накърняват и добрите нрави доколкото са по-голями от цената на
предоставените услуги. Сочи, че неустойка в размер в на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, се явява нищожна. Оспорва да дължи разноски за заповедното производство.
Счита, че не е дала повод за завеждане на делото. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените становища по спора - ищецът с писмена молба докладвана от съда, а
ответникът чрез адв. Г. П.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В производството по предявените осъдителни искове с правно основание чл.
415, ал. 1, т.3 от ГПК вр. чл. 79, чл .92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже 1/ наличие на валидно
облигационно задължение по договор за мобилни услуги за телефонни номера +** и +**,
за предоставяне на мобилна интернет услуга за номер +**, вкл. валидно уговорена неустоечна клауза; 2/
наличие на валидно облигационно задължение по договор
за лизинг на устройство „Таблет Lenovo A730 7.0/8 GB Сърф М"; 3/ настъпване на предпоставките за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги и надлежното упражняване на това
право от страна на ищеца; 4/ размера на дължимите плащания за мобилни услуги и
неустойка за прекратяване; 5/ изпълнение на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по договора, вкл.
неговото изменение; 6/ фактите довели до спиране и прекъсване на давностните
срокове.
По исковете за абонаментни такси и ползвани мобилни услуги и обезщетение за
забава:
За доказване на твърдяните облигационни правоотношения ищецът
е представил препис от договор № * с дата 04.09.2014 г. (л.28-29). Положеният в него подпис
за ответника не е оспорен, респ. съдът
намира, че страните по договора се обвързани от клаузите му сочещи, че негов предмет
е предоставянето на електронни съобщителни услуги от ищеца на ответника при
условията на договора и тези на ОУ за съответната услуга. Респективно
неоснователно се явява общото възражние направено с отоговора по чл. 131 от ГПК, че ответникът не е страна по договор № *.
Доколкото в чл. 3.2 и чл. 6.1 от договора е посочено, че
условията за ползване на всяка услуга, вкл. срокове и цени, се описват в
отделно приложение, съдът намира, че съглашението има характер на рамков
договор за предоставяне на отделни услуги, а фактическият състав на
облигационното правоотношение за предоставянето на всяка от тях се явява
завършен с факта на подписване на съответното приложение.
В тази връзка като писмени доказателства по делото са приети
приложение № 1 от 04.09.2014 г. (л. 30-31) към договор № * за предоставяне на
услуга по сим-карта № *, на номер * при ценови пакет „Мтел Мобилен Интернет S – 1 година“ с месечна такса
5,90 лв. и приложение № 1 от 09.12.2015 г. (л. 35-36) към договор № * за предоставяне на
услуга по сим-карта № *, на номер * при ценови пакет „Мтел мобилен интернет Сърф М 50 % отстъпка – 2 години“ с месечна такса 14,90 лв. и отстъпка 50 %.
Ответникът не е оспорил подписите положени за нея във
визираните приложения, наред с което с изрични декларации (л. 34 и л. 40), тя
като потребител по смисъла на ЗЗП е удостоверила получаването от оператора на
екземпляр от ОУ и е съгласна с тях, както и информация по чл. 4, ал.1 ЗЗП.
Поради това съдът намира, че рамковият договор и
приложенията от 04.09.2014 г. и 09.12.2015 г. валидно са породили уговорените в
тях права и задължения за страните по повод доставка на електронни съобщителни услуги
от ищеца на ответника, като търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне
по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на
предлаганите услугите.
С оглед на това съдът намира за установено възникването
на задължението на ответника да заплаща уговорените абонаментни такси и цени на
потребените услуги по двете отделни правоотношения от 04.09.2014 г. и
09.12.2015 г.
На следващо място съдът намира, че и двете приложения
(т.е. и двата договора) са действали в процесния период 07.06.2017
г. - 06.09.2017 г., предвид липсата на твърдения и
доказателства ответникът да е уведомил ищеца писмено на основание чл. 5.2.3, че
желае прекратяване на предоставяната му услуга по приложението от 04.09.2014 г.
в рамките на последния месечен таксуващ период, т.е. до 04.09.2015 г., както и
с оглед клаузата на чл. 6.2.1 от приложението от 09.12.2015 г., сочеща че
срокът му на дейстиве е 24 месец – т.е. до 09.12.2017 г.
От друга страна договорената според избрания план месечна
абонаментна такса по двата договора – 5,90 лв., съответно 7,45 лв. не е
обвързана от потреблението и заплащането ѝ за процесния период се дължи
от потребителя единствено с оглед свързването с мрежата на оператора и независимо
от това дали той се е възползвал от предоставената му възможност да ползва
осигуряваните от мобилния оператор услуги.
В случая за периода 07.06.2017 г. -
06.09.2017 г., т.е. за период от три месеца, съобразно договорените
цени в приложенията от 04.09.2014 г. и от 09.12.2015 г. за потребителя е възникнало задължение от общо
17,70 лв., съответно на 22,35 лв. за месечни абонаментни, които кореспондират напълно
на отчетния период и сбора на задълженията за такси (3 x 4,92 лв. + 20 %
ДДС и 3 x 6,21 лв. + 20 % ДДС) отразени
в издадените от ищеца фактури № № * г., № * г. и № * г. и приложения към тях, (л. 51-55).
Доколкото съобразно чл. 26.2 от приложените по делото ОУ задълженията на
потребителя се заплащат в петнадесет дневен срок след издаването на фактурата
за плащане на посочената в нея сума, съдът намира, че с изтичането на този срок
е настъпил падежът на всяко едно от задълженията за заплащане на абонамента
такса по трите фактури, съответно на 27.07.2017 г., 25.08.2017 г. и 26.09.2017
г. и от този момент същите са били изискуеми.
С отговора на исковата молба няма релевирани твърдения за плащане на сумите
по фактурите, като основното възражения е за недължимост
поради погасяването им по давност.
Така направеното правопогасяващо възражение
съдът намира за частично основателно досежно задълженията за заплащане на
месечните абонаментни такси по фактурите № * г., № * г. издадени за отчетен
период 07.07.2017 г. – 06.08.2017 г., доколкото задълженията по тях от 11,80
лв. и 14,90 лв. са падежирали на 27.07.2017 г., съответно
25.08.2017 г. и към датата на подаване на исковата
молба – 25.09.2020 г., по отношение на тях е изтекла три годишната давност по
чл. 111, б. в) от ЗЗД, относима доколкото визираните задължения за месечна
абонаментна такса са с периодичен характер.
Че меродавна за преценката дали е изтекла давността е
датата на подаване на исковата молба инкорпорираща иска по чл. 415, ал.1, т.3
от ГПК , а не датата на подаване на отхвърленото заявлението по чл. 410 от ГПК
в рамките на ч.гр.д. № * г. на ВРС - 11.05.2020 г., се извежда най-вече от
обстоятелството, че исковете с които е сезиран съда са осъдителни, а не за установитлни
за „съществуване на вземането“ по смисъла, вложен в чл. 422 от ГПК. Респективно
спрямо иска по чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК не важи правилото за на първата алинея
от чл. 422 от ГПК, сочеща че искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Досежно задълженията за такси по фактура № * г. за отчетен период
07.08.2017 г. – 06.09.2017 г. съдът намира, че са станали изискуеми на 26.09.2020
г., следователно към момента на подаване на исковата молба – 25.09.2020 г. те
не са били погасени по давност и се дължат от ответника.
Респективно искът за реално
изпълнение по Договор за мобилни услуги от 04.09.2014 г. за мобилен
номер +** се явява основателен за сумата от 5,90 лв., а по Договор за мобилни
услуги от 09.12.2015 г. за мобилен номер +** за сумата от 7,45 лв., като
исковете следва да се отхвърлят за разликата до 17,70 лв., съответно 22,45 лв.
като неоснователни поради погсаяването по давност на задълженията за такси в
тази част.
Предвид обстоятелството, че
задълженията за отчетен период 07.08.2017 г. –
06.09.2017 г. са бил изискуеми от 26.09.2017 г. и не са заплатени включително
понастоящем, то и от тази дата оветницата е изпаднала в забава и на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва за
забава. Крайният посочен от ищеца период на формиране на обезщетенията за
забава е 04.05.2020 г., с оглед на което и предвид направените от съда
изчисления с публично достъпен лихвен калкулатор (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp)
исковете за обезщетение за забава върху главниците по Договор за мобилни
услуги от 04.09.2014 г. за мобилен номер +** и Договор за мобилни услуги от
09.12.2015 г. за мобилен номер +** се явяват основателни за периода 26.09.2017.
г. – 04.05.2020 г. и за сумата от 1,56 лв. върху
главницата от 5,90 лв., съоветно за сумата от 1,97 лв. върху главницата от 7,45
лв. Като неоснователни следва да с отхвърлят исковете за обезщетение за забава
за разликата над присъдените суми до пълните претендирани от 4,80, лв.,
съответно 6,08 лв., за периода 01.08.2017 г. – 25.09.2017 г. и
Приетите за доказани по основание и размер главни суми, следва да се присъдят
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 25.09.2020 г.
Акцесорните претенции за законна лихва върху главниците от подаване на
заявлението по ч.гр.д. № * г. на ВРС - 11.05.2020
г. до 24.09.2020 г. следва да се прекратят като недопустими,
предвид обстоятелството, че съдържат искане за присъждане на законна лихва за
момент предхождащ подаването на исковата молба – 25.09.2020 г.
По исковете за неплатени лизингови
вноски и обезщетение за забава:
За установяване на претенцията за дължими лизингови вноски, ищецът е представил по делото препис от договор
за продажба на изплащане от 09.12.2015 г. (л.41-42), съгласно който ищецът е
предал, а ответницата е приела без забележки устройство „Таблет Lenovo A730 7.0/8 GB Сърф М“, срещу уговорката да
заплати цената му от общо 120,00 лв. на 24 месечни лизингови вноски от по 5,00
лв.
Доколкото автентичността на подписа на ответницата върху договора не е
оспорена съдът намира, че с полагането му потребителят- лизингополучател е направил признание на неизгодния за
страната факт, че е получил лизинговата вещ, поради което и съдът приема, че
лизингодателят е изпълнил това си задължение.
Следователно Договорът валидно обвързва страните по него, поради което и
при липса на твърдения за плащане, дължимите лизингови вноски начислени за
срока на договора 09.12.2017 г. са дължими. Касае се за вземания с настъпъл
падеж ктм момента на подаване на исковата молба, поради което уведомяването за
предсрочната изискуемост на дълга не е необходимо.
Ето защо и доколкото не са ангажирани доказателства за плащане, се налага
извод за основателност на иска за сумата
от 30,00 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 07.05.2017
г. – 06.11.2017 г., дължима по договора за лизинг.
Предвид обстоятелството, че тези задължения са станали изискуеми, но не са заплатени от потребителя включително понастоящем, то и ответницата
е изпаднала в забава и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху всяка падежирала и
незаплатена вноска в размер на 5,00 лв. за отчетен период 07.05.2017
г. – 06.11.2017 г.
Видно от посочените падежни дати на визираните вноски във
фактура
№ ***** г., 31.07.2017 г., 30.08.2017 г., 01.10.2017 г., 30.10.2017
г. 25.11.2017 г. същите не са съобразени с чл. 26.2 от приложените по делото
ОУ, уреждащ петнадесетдневен срок за плащане на сумите по фактурата от издаването
им, т.е. по-ранни, респ. по-благоприятни падежни дати, но отчитайки
диспозитивното начало съдът следва да съобрази посочените във фактурите
доколкото са по-неблагорпиятни за ищеца, който изрично обаче се позовава на тях
при формиране периода на алцесорния иск за обезщетение за забава върху сбора на
дължимите вноски за лизинг - 10.07.2017 г. – 04.05.2020 г.
С оглед на изложеното и предвид направените от съда
изчисления с публично достъпен лихвен калкулатор (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp),
съдът намира, че до 04.05.2020 г. за вноската за месец май 2017 г. се дължи
обезщетение за забава от 1,43 лв., върху вноската за месец юни 2017 г. се дължи
1,40 лв., върху вноската за месец юли 2017 г. се дължи 1,36 лв., върху вноската
за месец август 2017 г. се дължи 1,31 лв., върху вноската за месец септември
2017 г. се дължи 1,27 лв., а върху вноската за месец октомври 2017 г. 1,24 лв.
Или за периода 10.07.2017 г. – 04.05.2020 г. върху дължимите лизингови вноски
оветницата дължи и обезщетение за забава в общ размер на 8,01 лв., поради което
претенцията по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи в пълния претендиран
размер.
Приетите за доказана по основание и размер главна сума, следва да се присъдят
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 25.09.2020 г.
Акцесорната претенция за законна лихва върху главницата за лизингови вноски
от подаване на заявлението по ч.гр.д. № * г. на ВРС - 11.05.2020
г. до 24.09.2020 г. следва да се преркрати като недопустима,
предвид обстоятелството, че съдържа искане за присъждане на законна лихва за
момент предхождащ подаването на исковата молба – 25.09.2020 г.
По исковете за неустойка:
Съгласно клаузите на чл.6.3.1 от Договора за
мобилни услуги от 09.12.2015 г. за мобилен номер +** и Договор за мобилни
услуги от 01.08.2016 г. за мобилен номер +*, мобилният оператор има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай че потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане, както и да начисли
на абоната неустойка в размер на сбора от непадежиралите абонаментни такси.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи, когато са е свързани с противоречие на
закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията
и доказателства по делото (в този смисъл: Решение № 178/26.02.2015 по т.д. №
2945/2013 г., ВКС, II т.о. и Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011
г., ІІ т.о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 5.06.2010 г. по т.д. № 1/
2009 г. на ОСТК на ВКС). Преценявайки посочената съдебна практика съдът намира,
че клаузите на чл.6.3.1 от визираните договори не пораждат задължения за абоната
като нищожни поради накърняване на добрите нрави по следните съображения:
Действително липсва нормативно ограничение страните по
договор за услуга да уговорят помежду си клауза за едностранно му прекратяване
преди изтичане на срока, по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010 г. по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази
преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга. При това положениe ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски
до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. Следователно при съпоставяне на размера на очакваните при сключване
на договора вреди от предсрочното прекратяване от страна на продавача и размера
на конкретно договорената неустойка (всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока му) е налице несъответствие, с което се нарушава
принципът за справедливост. Последният е залегнал в основата на разбирането, че с
оглед защита на обществените отношения като цяло участниците в гражданския и търговския
оборот следва да упражняват правата си и изпълняват задълженията си в
съответствие с добрите нрави. В обобщение уговорката за неустойка поради
неплащане на сума по договора, определена в размер на всички вноски за периода
от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В
този смисъл е практиката на ВКС: Решение № 110/21.07.2016 г. по дело №
1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014
г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I
т.о. Констатираната нищожност на клаузата лишава същата от възможността да
породи правни последици още към момента на нейното уговаряне, т.е. годността
ѝ да бъде основание за валидно вземане за неустойка. Следователно
иррелевантно е обстоятелството, че ищецът поддържа претенцията си само за част
от неустойката, която счита, че не е прекомерна, след като релевираното основанието
за нейното възникване е доказано нищожно.
В обобщение осъдителните искове за неустойка се явяват
неоснователни като основани на нищожна договрна клауза и следва да се
отхвърлят.
С оглед изхода на спора право на разноски в производството имат и двете
страни. Ищецът е доказал разноски за държавна такса от 353,30 лв. и 360,00 лв.
за платено по банков път (л. 70) адвокатско възнаграждение с ДДС или общо 713,30 лв. Ответникът е доказал сторени разноски от 360,00 лв. за
платено в брой адвокатско възнаграждение (л. 99). Респективно съобразно
постигнатия правен резултат с решението по делото на ищеца следва да се присъди
сумата от 225,33 лв. за уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, а на ответника 246,28 лв. съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „А.Б." ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 5,90 лв., представляваща неплатени абонаментни такса и
използвани мобилни услуги за отчетен период 07.08.2017 г. - 06.09.2017 г.
дължима по Договор за мобилни услуги от 04.09.2014 г. за мобилен номер +**; сумата от 7,45 лв., представляваща
неплатена абонаментна такса и използвани мобилни услуги за отчетен период 07.08.2017
г. - 06.09.2017 г. дължими по Договор за мобилни услуги от 09.12.2015 г. за
мобилен номер +**; сумата от 30,00 лв.
– незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 09.12.2015 г. за
предоставено устройство „Таблет Lenovo A730 7.0/8 GB Сърф М“ за периода
07.05.2017 г. – 06.11.2017 г., сумата от
1,56 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5,90 лв.
за периода 26.09.2017. г. – 04.05.2020 г.;
сумата от 1,97 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7,45 лв. за периода
периода 26.09.2017. г. – 04.05.2020 г.;
сумата от 8,01 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
по т.3 за периода 10.07.2017 г. –
04.05.2020 г., ведно със законната лихва
върху главниците считано от датата на подаване на подаване на исковата
молба – 25.09.2020 г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 415, ал. 1 , т.3 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.Б." ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***
срещу М.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: *** искове с правно основание чл. 415, ал. 1 , т.3 от ГПК вр. чл. 79, чл.
92 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните
суми: сумата от 11,80 лв.,
представляваща разликата над уважената претенция от 5,90 лв. до пълния
претендиран размер от 17,70 лв. за неплатени абонаментни такса и използвани
мобилни услуги за по Договор за мобилни услуги от 04.09.2014 г. за мобилен
номер +**; сумата от 14,90 лв., едставляваща
разликата над уважената претенция от 7,45 лв. до пълния претендиран размер от
22,45 лв. за неплатени абонаментни такса и използвани мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 04.09.2014 г.
за мобилен номер +**; сумата от 3,24 лв.,
представляваща разликата над уважената претенция от 1,56 лв. до пълния
претендиран размер от 4,80 лв. за обезщетение за забава върху претендираната
главница от 17,70 лв. за периода 01.08.2017 г. – 04.05.2020 г.; сумата
от 4,11 лв., представляваща разликата над уважената претенция от 1,97 лв. до
пълния претендиран размер от 6,08 лв. за обезщетение за забава върху
претендираната главница от 22,45 лв. за периода 01.08.2017 г. – 04.05.2020 г.; сумата от 24,84 лв., представляваща
неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни
услуги от 09.12.2015 г. за мобилен номер +**; сумата от 59,97 лв.,
представляваща неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на
Договор за мобилни услуги от 01.08.2016 г. за мобилен номер +**, като
неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА за
поисканата законна лихва върху главните
задължения за периода от подаване на заявлението по
ч.гр.д. № * г. на ВРС - 11.05.2020 г. до 24.09.2020 г.,
като недопустимо.
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б." ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление:***5,33 лв,
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.Б."
ЕАД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П., ЕГН
**********, с адрес: ***,28 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта с която делото е прекратено решението има
характера на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Варненски
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: