МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА НА 12.12.2018 г. ПО
НОХД № 1255/2018 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
Варненската
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П.Н.З. ЕГН ********** за деяние, наказуемо по чл.343, ал.З, предложение 6 и
предложение 7, б.„б“, вр. ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 10.09.2018 г. в гр. Варна, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ, „318i“, с peг. № *
**** **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 50
км/ч. за населено място за пътно-превозно средство от категория „В“ и по
непредпазливост причинил смъртта на М. И. Ч. ЕГН **********, като деецът е
избягал от местопроизшествието и е управлявал без да има необходимата
правоспособност.
Производството
пред ВОС е по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимият З. изцяло
призна фактите, изложени в обвинителния
акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения по делото, представителят на ВОП
поддържа фактическа обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт и
счита, че
безспорно е установено, че на 10.09.2018 г. подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление.
Прокурорът предлага на
подсъдимият да бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния и към
максималния размер, като след
редукцията, съобразно разпоредбата на чл.58 а от НК
определеното наказание да остане над средния размер на специалната норма.
Съображенията на представителят на държавното обвинение са, че едно единствено
смекчаващо вината обстоятелство – че З. е неосъждан, „не може да натежи до
степен, че да се намали дотолкова, че да балансира или да натежи повече от
отегчаващите отговорността обстоятелства“. Прокурорът счита, че трябва да бъде
наложено и за наказание „лишаване от правоуправление дотолкова, доколкото
законът изисква да е не по-малко от лишаването от свобода, то също да бъде в размера, определен за това
наказание“.
Повереникът
на частните обвинители поддържа обвинението заедно с представителя на ВОП и пледира за признаването за виновен на подс.З.. Адв.Н.
заявява, че не
вярва, че при подс.З. поправяне е възможно. Според него поведението на
подсъдимия с нищо не показа, че някога той ще се поправи или ще промени
поведението си. Като искането му е срокът на наказанието лишаване от свобода да е в максимален
размер -15 г. Според адв.Н. „всяко друго наказание би оставило в
обществото празнота, ще се стигне до отново тази обществена неудовлетвореност“.
Пледира и на основание чл. 343 Г от НК да бъде наложено максимално наказание
„лишаване от право да управлява МПС.
Защитникът
на подсъдимия счита, че фактическата обстановка е правилно установена от
прокурора. Според
защитата пострадалият велосипедист е пресичал неправомерно в нарушение на
нормата на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП, тъй като е предприел пресичане на пътното платно при ограничена
видимост, не се е съобразил с разстоянието до приближаващия се лек автомобил и
съответно неговата скорост и по този начин се е превърнал в съпричинител на
настъпилото пътнотранспортно произшествие от една страна и от друга страна в
съпричинител на общественоопасните последици. Според адв.А. пресичането на
улиците от страна на пешеходците следва да се извършва само и единствено на
пешеходни пътеки, като при упражняване правото на пресичане пешеходецът е
длъжен да се съобрази и с общите ограничения и забрани по чл.113 и чл.114 от ЗДвП, като при пресичане извън определените и обозначени за целта места правото
на пресичане на пешеходеца не е абсолютно. Като посочва, че този въпрос
категорично е залегнал в съдържанието на ТР № 2/2016 г. на ОСНК, в което е
поставен абсолютно идентичен въпрос като в настоящия казус, съответно е получил
отговор, че е налице съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с тези
текстове от закона, по-скоро с посочените забрани и със задължението си да
отиде на пешеходна пътека, ако в близост се намира такава. Според защитата
безспорно установено е в настоящия случай, че пешеходната пътека се е намирала
на 30 метра от мястото, където пострадалия е решил да пресича тази натоварена
улица. Защитата настоява съпричиняването да бъде отчетено като смекчаващо
вината обстоятелство. Според адв.А. е налице превес на смекчаващи вината
обстоятелства над отегчаващите, а именно: липса на алкохол в кръвта на водача,
чистото му съдебно минало, липсата на каквито и да са били висящи наказателни
производства, положителни характеристични данни по местоживеене и по
месторабота, събраните доказателства за наличие на негов постоянен адрес и
местоживеене ***, младата му възраст, изразеното критично отношение към
стореното от него и изразеното неколкократно съжаление. За защитата
справедливото наказание би било при хипотезата и при приложението на чл. 66 от НК, като счита, че именно такова по вид би било адекватно и би постигнало
целите както на генералната, така и на личната превенция.
Подс.З.
признава
вината си и в последната си дума изразява съжаление за случилото се.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установени следните факти, така както са изложени в
обвинителния акт:
М. И. Ч. е роден на *** г.
През 2018 г. М. Ч. работил като
балетист във Варненската опера. Бил млад мъж, атлетичен, в много добро
здравословно състояние. Не бил семеен и нямал деца.
На 10.09.2018 г. М. Ч. ползвал отпуск.
През деня бил в дома си, находящ се в гр. Варна, ул. „**** *****", № ** **
** ** , където живеел с майка си. Около 16.00 ч., той взел велосипеда си и
казал на майка си, че ще отиде до операта, за да си получи аванса. По-късно й
се обадил, като я уведомил, че ще закъснее малко, тъй като имал намерение да
отиде да се поразходи около плажната ивица. Тогава, М. Ч. карайки велосипеда
си, отишъл в Морската градина на гр.Варна. Консумирал неустановено количество
алкохол. Бил си закупил малка бутилка от
200 мл. с уиски, марка „Бляк рам", в която останало малко от съдържанието
му.
Подс. П.Н.З. е роден на *** ***.
До 2016 г. живеел в дома на родителите
си, находящ се в гр. Варна, ул. „** ****", № ** ** ** ** .
На 30.08.2018 г., подс. З. купил лек
автомобил „БМВ", модел „318i", с peг. № * **** **, цвят черен
металик. Автомобилът бил с бензинов двигател, но имал монтирана и газова
уредба. Характерна особеност на този автомобил бил звукът на двигателя му,
който поради поправки в шумозаглушителната система, бил по-шумен.
След покупката на автомобила,
подсъдимият го оставил в сервиз, за да му бъде извършен ремонт на всички
детайли и възли, които се нуждаели от ремонтиране. След извършения ремонт, той
си взел автомобила, който бил в пълна техническа изправност.
На 10.09.2018 г., около 19.00 ч., след
уговорка помежду им, подс.З. и неговия приятел от детските години - свид. С. П.
П. се срещнали в района на „Ботевата градинка", находяща се до ул. „Георги
Бенковски" в гр. Варна. До там подсъдимият отишъл управлявайки собствения
си автомобил „БМВ" с peг. № * **** ** . Двамата приятели решили да отидат
до местност „Траката", намираща се в посока на КК „Зл. пясъци". Свид.
П., знаел, че подсъдимият няма свидетелство за правоуправление, както и, че
никога не е притежавал такова свидетелство. Знаел още, че от ученическите им
години, З. имал проблеми със зрението и носил очила с дебели стъкла. Когато
станали пълнолетни, подсъдимият носил очилата си само у дома, но не и навън, в
т.ч. и когато управлявал автомобил. На посочената дата той отново бил без
очила. Въпреки това, свид. П. седнал на предната дясна седалка на автомобила на
З., а последният седнал на предната лява седалка-тази на водача.
Подс. З. привел в движение лекия
автомобил и потеглили, като преминали по ул. „Дрин", след това по два от
централните булеварда на гр. Варна - „Вл.Варненчик" и „Мария Луиза",
продължили по по-малки улици, намиращи се в централната част на града и
стигнали до басейн „Приморски". От там се отправили към Летния театър,
като се движили по бул. „Приморски". Характерно за участъка от булеварда,
по който се движили е, че той се намира между крайните сгради на града и
Морската градина.
Преди да стигнат до кръстовището,
намиращо се преди ФКЦ Варна, на светофарната уредба регулираща движението в
района му, за движещите се по бул. „Приморски" светил червен сигнал и
най-отпред /до светофара/, в изчакване светването на зелен сигнал на светофара,
в най-дясната пътна лента, бил спрял лек автомобил, управляван от свид. С. П.
„Фолксваген Туран", с peг. № * **** **, червен на цвят. В автомобила на
предната дясна седалка пътувала съпругата му - свид. О. П., а на задната лява
седалка - дъщеря му свид. Ю. П.. Зад него бил спрял л.а. „Мерцедес", тъмно
сив металик, с peг. № * **** **, управляван от свид. В. М. Е., а зад нейния
автомобил - автомобилът, управляван от свид. В. Й. Й.„Пежо 207", с peг. № *
*** **, в който на предна дясна седалка пътувала свид. А. Х. Т..
През това време, почти в края на зелен
за него сигнал на същата светофарна уредба, свид. Н. К. Н., управлявайки
автомобила си „Ситроен Пикасо", с peг. № * **** **, направил ляв завой,
идвайки от ул.“Михаил Колони“ и продължил движението си по бул.
„Приморски", в посока на Летен театър Варна. Малко след това кръстовище,
пътното платно на този булевард било разположено в автомобилен подлез, намиращ
се до ФКЦ Варна, като и в подлеза, пътното платно било от 3 ленти за движение-
две за движение по посока на Летен театър и кръстовището с ул. „Македония"
и една в обратна посока /от Летен театър към басейн „Приморски"/. Двете
пътни ленти на булеварда, след посоченото кръстовище за движение по посока на
Летния театър били предназначени и обозначени със съответната хоризонтална
пътна маркировка: за движение само направо на дясната от тях и за движение само
наляво на самото кръстовище /с ул. „Македония"/ на втората от тях, т.е. за
извършващите завой наляво на кръстовището - от булевард „Приморски“ към ул.
„Македония". След кръстовището с ул. „Македония" , пътното платно на
булеварда се състояло само от две пътни ленти - по една в двете посоки на
движение по него, като на няколко метра след кръстовището, в началото на левия
завой, до Летния театър се намирал и края на този булевард. След края на бул.
„Приморски", от левия завой започвал бул. „Цар Освободител". След
посочения ляв завой, бул. „Цар Освободител" имал по две пътни ленти за
движение в двете посоки, като лентите за движение в едната посока, били
разделени от тези в обратната посока от островна част - до кръстовището,
намиращо се до сградата на Икономически университет Варна.
Междувременно, когато на светофарната
уредба, намираща се на кръстовището на бул. „Приморски", преди подлеза на
ФКЦ Варна, светнал зелен сигнал за движещите се по бул. „Приморски" в
посока Летен театър Варна, от кръстовището потеглили един след друг
автомобилите, управлявани от свидетелите П., Е. и Й.. В момента, в който
потеглил автомобилът на свид. П., автомобилът, управляван от подс. З. бил
стигнал до същото това кръстовище, при светещ за движението в неговата посока
зелен сигнал на светофарната уредба. До това кръстовище З. управлявал
автомобила си в лявата пътна лента, предназначена за движение направо и наляво.
И тъй като карал с висока скорост той много бързо изпреварил току що преминалия
през кръстовището лек автомобил „Мерцедес", управляван от свид. Е., след
което и авотомобила на свид. П.. Свид. Е. първо чула високия и характерен шум от
гърнето на автомобила на З., след което видяла, че черен на цвят автомобил
„БМВ" я изпреварва с доста висока скорост. Преди подлеза на ФКЦ, подс. З.
натиснал спирачния педал и намалил скоростта на движение на автомобила.
Светналите стопове на БМВ-то били забелязани от свид. Е.. Освен това, тъй като
неговия автомобил се движил за кратко с по-ниска скорост, нейният автомобил го
настигнал, двата автомобила се изравнили, движейки се в двете съседни една на
друга ленти - нейния в дясната, а неговия в лявата. Така се движили до средата
на подлеза на ФКЦ, където З. натиснал педала на газта и увеличил скоростта на
движение на управлямания от него автомобил до около 114-115 км/ч, при което пак
се чул характерния силен шум на гърнето и отново изпреварил автомобила на свид.
Е. и движещия се пред нея автомобил на свид. П.. Шофирайки в частта на
булеварда след подлеза, която се характеризира с наклон в обратна посока подс. З.
отново натиснал леко педала на спирачката и скоростта на автомобила започнала
бавно и плавно да намалява. След това следвал прав, хоризонтален участък от
булеварда.
Междувременно, М. Ч. се прибирал към
дома си, бутайки велосипеда си, като около 19.45 ч. се намирал на тротоара на
бул. „Приморски", в гр. Варна, от страната на Морската градина,
непосредствено преди пътния знак, обозначаващ посоки на движение напред и в
ляво, а така също -предстояща пешеходна пътека. Този пътен знак се намирал на
0.5 м. вдясно от десен бордюр на бул. „Приморски" /в посока от подлеза при
ФКЦ Варна към Летен театър/ и на З0.6 м. от началото на пешеходната пътека,
намираща се в района на кръстовището на този булевард с ул. „Македония". М.
Ч. бутал велосипеда от лявата си страна и държал кормилото му с двете си ръце.
Решил да пресече булеварда и бутнал леко велосипеда напред, но спрял до
бордюра, тъй като видял, че от лявата му страна приближава лек автомобил. Това
бил лекия автомобил „Ситроен Пикасо", управляван от свид. Н. К. Н..
Автомобилът му се движил в дясната пътна лента, в посока на Летен театър, със
скорост около 50 км./ч. След като излязъл от подлеза до ФКЦ, свид. Н.
забелязал, че на бордюра, до десния край на същата пътна лента, по която той се
движил, се намирал човек, а до него - велосипед. За това, той преминал покрай
него с повишено внимание. Когато автомобилът на свид. Н. подминал мястото,
където изчаквал М. Ч., последният бутайки велосипеда, предприел пресичане на
бул. „Приморски". В този момент, автомобилът на подс. З. се движил със
скорост от 114.6 км/ч и се е намирал на разстояние 84.27 метра. Левите колела
на автомобила му се движили в лявата пътна лента, на около 0.40 м. разстояние
от осевата линия между двете пътни ленти за движение по посока на Летен театър,
а десните колела на автомобила се движили в дясната пътна лента на бул.
„Приморски". Между него и току-що стъпилия на пътното платно Ч. е нямало
други автомобили или други препятствия, които да са му ограничавали видимостта
към пешеходеца. Главата на пешеходеца Ч., в момента, в който той стъпил на
пътното платно е била видима за З. още когато управлявания от него автомобил се
е намирал на разстояние от 135.69 м. преди излизане от наклонения участък от
пътя, а в цял ръст, пешеходецът е бил видим за него след като отпочнал
пресичане и автомобилът на З. се е намирал на разстояние 68.29 метра от него.
Както бе посочено по- горе, на около 50 метра преди ориентира на огледа на
местопроизшествието, подс.З. леко натиснал спирачния педал, което довело до
плавно и леко намаляване на скоростта на автомобила, но която скорост все още
била над разрешената за този пътен участък от 50 км/ч. През това време,
продължавало пресичането на булеварда от Ч.. В момента, в който Ч. бил изминал 3,60
м. от десния бордюр на бул. „Приморски" и се намирал в началото на лявата
лента за движение- тази за завиване по ул. „Македония" е бил блъснат от
движещия се в този момент със скорост 77 км/ч автомобил „БМВ", управляван
от подс. З.. Непосредствено преди удара, на около 7-8 метра преди мястото на
съприкосновение между автомобила и пешеходеца /което се намира на 3.60 от
десния бордюр на булеварда и на 31 метра от началото на пешеходната пътека
намираща се на кръстовището на бул. „Приморски" и ул. „Македония"/,
подс. З. рязко и силно натиснал педала на спирачката, което довело до
отклоняване на автомобила му от дясно на ляво, поради което и бутащият
велосипеда си Ч. е бил ударен с предната лява част на автомобила на подсъдимия.
В резултат на удара тялото на Ч. е било прехвърлено през капака на автомобила,
последвал удар на главата и тялото му в предното стъкло на автомобила и детайли
в тази област, след което тялото му било отхвърлено нагоре и напред в ляво и
паднало на пътното платно в лентата за движение в обратна посока,
непосредствено след пешеходната пътека на кръстовището на булеварда с ул.
„Македония", на разстояние около 34.45 м. от мястото на удара. Велосипедът
бил отхвърлен на около 15 метра след мястото, където е било паднало тялото на Ч..
След удара, подс. З. спрял за миг в
насрещното платно, след пешеходната пътека, след което отпуснал спирачката, дал
газ и потеглил в посока на бул. „Цар Освободител"
В момента на удара на пешеходецът,
автомобилът на свид. Н. се намирал непосредствено след пешеходната пътека. Тъй
като той чул звук от спирачки, погледнал в страничното огледало и видял, че
нещо паднало до пешеходната пътека. Намалил веднага скоростта на движение на
автомобила си, която и без това не била висока, понеже я намалил още преди
пешеходната пътека. В този момент, той забелязал, че след него криволичи твърде
шумен лек автомобил „БМВ", който се опитвал да го изпревари. След левия
завой, до Летния театър, свид. Н. завил волана в ляво и препречил пътя на управлявания
от подс.З. лек автомобил. Така З. бил принуден да спре движението на автомобила
си в лявата пътна лента на бул. „Цар Освободител" в посока на
Икономическия университет.
Подсъдимият попитал свид. П.: „Какво
стана?", а той му отговорил: „Ударихме човек", след което и двамата
слезли от автомобила. Свид. П. оставил отворена и със свалено стъкло, предната
дясна врата на лекия автомобил.
Подс.З. на висок глас извикал на свид.
П.: „Викай линейка!". П. тръгнал към мястото, където станало ПТП и чувал
как подсъдимият крещял на намиращите
наоколо хора да викат линейка. Вървейки, П. набрал от своя телефон с №
********** на четири пъти тел. 112, но само при две от набиранията успял да се
свърже с оператор, като съобщил за случилото се. През това време, около
местопроизшествието се били събрали много хора. Пътуващият по посока на басейн
„Приморски" с автомобила си служител на Охранителна полиция свид. Х. Ч. видял, че на пътното платно имало
тяло на човек и веднага спрял. Незабавно взел необходимите мерки за запазване
на местопроизшествието и докладвал на оперативния дежурен.
В момента на настъпване на ПТП,
автомобилът на свид. П. се намирал в дясната пътна лента, на не голямо
разстояние от мястото на удара, което му позволявало да възприеме случващото се
пред него. Когато видял отлитането на тялото на пешеходеца нагоре и
продължаването на движението на автомобила „БМВ", който го е ударил, той
потеглил след него, като включил аварийните светлини на своя автомобил. Когато
преминал през левия завой на бул." Цар Освободител", той видял, че
л.а. „Ситроен Пикасо" е спрял, а зад него бил спрял напречно в лявата
пътна лента за движение по посока на Икономическия университет, непосредствено
след този завой и л.а, „БМВ", като на седалката на водача седяло младо
момче. Видял, че предната дясна врата е отворена. Тогава, свид.П. спрял своя
автомобил встрани и зад автомобила на подсъдимия, за да не може да тръгне назад
и да избяга.
След като видял, че и друг автомобил
спира, свид. Н. потеглил към Техническия университет. Тогава, свид. П.
преместил своя автомобил на мястото, на което бил спрян преди това автомобила
на свид. Н.. Малко след това излязъл водача на л.а. „БМВ" и тогава, той,
съпругата и дъщеря му видели, че е едър, висок млад мъж. Свид. П. го попитал:
„Видя ли какво направи?", след което подсъдимият му отвърнал на висок глас
„викай линейка", събул джапанките си до автомобила и тръгнал бос към
местопроизшествието. Те тримата също тръгнали в тази посока.
Свид. Е., която възприела отлетялото
тяло на пешеходеца, също спряла автомобила си, но на бул. „Приморски",
преди пешеходната пътека и включила аварийните му светлини. Тя също отишла до
мястото, където видяла, че лежи на асфалта човек.
Аварийните светлини на движещият се
след нея л.а. Пежо" също светнали, автомобилът спрял и от него излезли
свидетелките Й.и Т., които също отишли до лежащия на асфалта Ч..
Там дошли и свидетелите Д. Н. И. и
приятелката му, които току що излезли от паркираната в близост кола. Спрял и
свид. К. Б..
Когато свид. П. стигнал до лежащия на
асфалта пострадал Ч., видял, че приятелят му – подс.З. през това време също
дошъл на местопроизшествието и се спрял зад него. П. приклекнал и проверил дали
пострадалия имал пулс. Установил, че имал такъв и поискал аптечка. Свид. Т.
донесла такава, но свид. Ч. ги помолил да не пипат тялото на пострадалия, за да
не му навредят. Скоро след това пристигнала линейка, която отвела пострадалия в
Спешен център.
Свид. П. помогнал на медицинския екип
да натоварят в линейката пострадалия. Когато линейката потеглила, той се
огледал и видял, че З. го нямало на местопроизшествието. На място пристигнал и
полицейски екип.
Когато видял, че подсъдимият го няма,
свид. П. започнал да му звъни по телефона, но не получил отговор. Тогава той
тръгнал по левия тротоар на бул. „Осми приморски полк" в посока на
кръстовището до Икономическия университет. Преди това приближил до автомобила
на подсъдимия, ритнал с крак дясната предна врата и я затворил. С крак ударил и
дясното странично огледало, което се сгънало към колонката. Свид. П.
продължавал да звъни на подс.З.. Когато последният му отговорил, П. го попитал
къде се намира и подсъдимият му отвърнал, че е на „Ботевата градинка",
като плачел. Свид. П. разбрал, че приятелят му е притеснен и разстроен, и му
казал да го изчака, че идвал към него. Вървейки, свидетелят стигнал до
„Ботевата градинка“, кадето се срещнал с подсъдимия.
З. бил вече малко по-спокоен и казал
на приятеля си, че се е свързал по телефона с родителите си и се разбрали да се
срещнат на ул. „** ****". От там, двамата тръгнали към блока, в който
родителите му имали апартамент на ул. „** ****". Когато стигнали пред
блока, седнали на стълби, които се намирали на отсрещната страна на улицата.
Свид. П. отишъл до близкия магазин, от където купил бутилка с вода и запалка за
приятеля си, и след около 2-3 минути си тръгнал, тъй като подсъдимият не искал
да разговарят за случилото се.
Около 23.00 ч., същата вечер, свид. П.
и подс.З. се чули по телефона, като З. вече бил спокоен. Казал само, че говорил
с родителите си, баща му бил ходил вече на местопроизшествието, както и, че ще
отидат заедно в районното управление.
Въпреки проведените ОИМ,
местопребиваването на подс.З. не е било установено, поради което и бил обявен
за издирване.
На следващия ден – 11.09.2018 г. след
обяд, подс.З. се е явил в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна.
Извършено е било освидетелстване и му
е била взета кръвна проба.
От заключението на назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза № 152/2018 г. /том1, л.205-215/ се
установява, че при огледа и аутопсията на трупа на М. И. Ч. на 38 г. се
установили: тежка черепно- мозъчна травма с контузия на мозъка, мозъчния ствол,
мозъчни ядра, хипофиза, счупване на кости на черепния покрив и черепната основа
в дясна челнослепоочнотеменни кости, костите на черепната основа в средна
черепно- мозъчна ямка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи под
меките мозъчни обвивки, контузионни огнища в белите дробове, вдишана кръв,
мозъчен оток, левостранен пневмоторакс, белодробен оток, счупване крилото на
лява хълбочна кост, разкъсване в областта на левия лоб на черен дроб,
разкъсване на слезката в областта на хилуса, счупване на 1 и 2- ро леви ребра с
разместване на фрагментите, счупване на дъгата и шиповидния израстък на 6-ти
шиен прешлен, масивни кръвоизливи по меките тъкани по лявата половина на шията,
кръвоизливи по меките тъкани в дясна и лява слепоочно-теменна области на
главата, кръвонасядания и ожулвания по лявата половина на лицето, гърба на
носа, устната, масивни ожулвания и кръвонасядания по горните крайници- лява
мишница, ляв лакът, лява предмишница, лява ръка, дясна ръка, масивни ожулвания
по задностраничната повърхност на гръдния кош, лявата хълбочна област, лявото
бедро, кръвонасядания и ожулвания по двете подбедрици- страничната и задна
повърхност на лява подбедрица и ляво коляно, вътрешна повърхност на дясна
подбедрица и дясно коляно, с описаните при външния оглед характерен вид и
разположение, кръвонасядания и ожулвания по клепачите на лявото око, носа,
брадата, анемия на вътрешни органи. Причината за смъртта на М. Ч. е тежката
комбинирана черепно- мозъчна и гръдна травма, изразяваща се в тежка контузия на
мозъка, мозъчния ствол, контузия на белите дробове. Такава травма, с тежко
увреждане на важни жизнени органи е несъвместима с живота.
Всички описани травматични увреждания
са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети, респ. детайли от МПС,
падане и удар в подлежаща повърхност. Преценени в своята съвкупност, същите
отговарят да са получени при удар от МПС в посока отляво -надясно и
отзад-напред, с прехвърляне на тялото през капака на автомобила, удар на
главата и тялото в предното стъкло на автомобила и детайли в тази област,
последващо падане върху пътното платно. Като място на съприкосновение с
вредоносния фактор-детайли на МПС могат да бъдат посочени нива, отстоящи от
ръба на лявата пета: 114см.- за странично-задната повърхност на гръден кош,
/104-95см-хълб.област/, /90-68- ляво бедро/, /54-49см,- предностранична
повърхност на ляво коляно/, /30-22 см,-предностраничната повърхност на лява
подбедрица/ и нива отстоящи от ръба на дясната пета: 68см. и 53 см. -вътрешна
повърхност на дясно бедро, 50 и 47 см.-вътрешна повърхност на дясното коляно,
на 37см.-кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясна подбедрица, /30/20 см.
и 22/20 см. по вътрешната повърхност на дясна подбедрица.
Изготвена и приложена е скица. Към
момента на първоначалния удар, пострадалият е бил в крачка, с отведен ляв долен
крайник.
Всички описани травматични увреждания
са получени преживе.
Между установените травматични
увреждания по тялото, настъпилата смърт на Ч. и претърпяното ПТП на 10.09.2018
г. има пряка причинно-следствена връзка.
Установената концентрация на алкохол в
кръвта- 1.19 промила, в урината-1.25 промила и в гръбначно- мозъчната течност-
0.93 промила, отговарят на лека степен на алкохолно повлияване във фазата на
излъчване, при която са налице известни нарушения на координацията на
движенията, концентрация на вниманието и др.
Лечението в МБАЛ „Св.Анна" е било
проведено правилно и в пълен обем.
Състоянието на трупа съответства на
смърт от 1-2 денонощие.
От заключението на назначената по
делото съдебно- автотехническа и геодезическа експертиза / том1, л.217-234/ се
установява следното:
- Точката на съприкосновение между
пешеходеца и автомобила е била в лява пътна лента, на платното на булеварда в
посока бул, „Цар Освободител", на около 0.5-1.00 метър преди Ор.1/
ориентира представлява пътен знак, означаващ посоки на движение напред и в
ляво, а така също -предстояща пешеходна пътека, намиращ се на 0.5м. вдясно от
десен бордюр по посока на огледа и на 30.6м. от началото на пешеходната пътека/
и на около 3.6 метра вляво от десен бордюр.
- Скоростта на движение на МПС преди
аварийната употреба на спирачка е била около 114.6 км/ч, а към момента на
удара- 77 км/ч.
- При движение със скорост 114.6 км/ч,
опасната зона на процесния автомобил, за тъмната
част от денонощието е 115.39 метра, като
пешеходецът е попадал в нея. Към момента на началното стъпване на пешеходеца на
пътното платно, процесният автомобил, при скорост на движение от 114.6 км/ч,
следва да се е намирал на разстояние 84.27м. от него.
- При движение с разрешената скорост
за движение в този пътен участък- 50 км./ч., опасната зона за процесния
автомобил е 34.48 метра, като пешеходецът не попада в нея. Към момента на
началното стъпване на пешеходеца на пътното платно, процесният автомобил, при
скорост на движение от 50 км/ч, следва да се намира на разстояние 36.74м. от
него.
- При движение с позволената скорост
за района на ПТП- 50 км/ч, процесният автомобил е имал техническа възможност да
спре преди точката на удара.
- Зоната на пряка видимост е била в
диапазона на 68.29 м. до 139.69 м.
- Диапазонът на видимост на водачът на
автомобила към точката на ПТП е бил от 135.69 метра преди излизане от
наклонения участък и в цял ръст на 68.29 метра, което означава, че главата на
пешеходецът е била категорично видима за водача на процесния автомобил към
началото на хода му на пресичане на пътното платно, а в цял ръст е бил видим
-след първоначалното му пресичане, преди точката на удара. Точката му на
първоначално положение относно началото на движение на пешеходеца по пътното
платно, при изчислената му скорост на движение- 114.6 км/ч е била 84.27 метра,
т.е. пешеходецът е бил видим за водача на процесния автомобил при стъпването му
на пътното платно.
На база позицията на автомобила на
84.27 м. /при скорост на движение 114.6 км/ч/, в момента на стъпване на
пешеходеца на пътното платно, последният не е бил в зоната на светлинното петно
на късите светлини на автомобила от 75 метра, но се е намирал в осветен участък
от пътното платно посредством улично осветление.
Пешеходецът не попада в опасната зона
на автомобила при движение в 50 км./ч., която зона е по- малка от дължината на
осветения участък от късите светлини на автомобила.
- Извършено е геодезическо заснемане
на участъка от бул. „Приморски", в района на автоподлез при ФКЦ Варна до
кръстовището на бул. „Приморски" и бул. „Цар Освободител", включващ и
района на местопроизшествието.
- В графичните материали, приложени в
експертизата са координирани: пътни знаци, дървета, други трайни обекти,
елементи от пътната маркировка, веществени доказателства и следи.
- Траекторията на движение на
автомобила и пешеходеца е определена в графичните материали, приложени към
експертизата.
- Изработен е надлъжен профил, мислен
вертикален разрез през траекторията на погледа на водача.
От заключението на извършената по
делото съдебно- дактилоскопна експертиза / том1, л. 162-164/ се установява, че
дактилоскопни следи № 1 и № 3, иззети на 10.09.2018 г., при оглед на
местопроизшествие на л.а. „БМВ", с peг. № * **** **, в гр. Варна, бул.
„Цар Освободител" № 1 /съответно от външна страна на предна лява врата,
над дръжката и от външна страна на предна дясна врата, над дръжката/, са
оставени от палеца на лява ръка на лицето П.Н.З., ЕГН **********.
Дактилоскопна следа № 2, иззета при
същия оглед е негодна за идентификация, поради недостатъчен брой
идентификационни признаци.
Дактилоскопната следа, иззета на
11.09.2018 г., при оглед на ВД-Лек автомобил „БМВ", с peг. № * **** **,
паркиран пред сградата на Трето РУ-ОД-МВР-Варна, / от панорамно огледало,
намерено под дясна седалка/, е оставена от палеца на дясната ръка на лицето П.Н.З.,
ЕГН **********.
От заключението на извършената по
делото съдебно- видео- техническа експертиза № 202 / том 1, л. 196-203/ на 1бр.
DVD-R „Kodak" /ВД по делото/ се установява, че дискът съдържа 1бр. папка с
надпис „primorski", съдържаща 20 броя видеофайла, записани в MP4 формат и
1бр. папка, с надпис „primorski2", съдържаща 20 броя видеофайла, записани
в MP4 формат и 1бр. плеър. Видеофайловете са цифров презапис от оригиналните
файлове, записани върху твърдия диск на видео-охранителна система. Не са
установени следи от манипулация /намеса върху записаната информация.
Записаното изображение в първата
посочена папка е цветно, с резолюция 1280/720 пиксела, без звук, с вкопирани в
кадъра данни за дата, часово време, номер на заснемащата камера, заснето с
посочения формат от 1 камера, монтирана на фасадата на сграда и заснемаща част
от пътното платно и тротоар.
От извършения преглед на
предоставените за изследване видофайлове, се установило за времето
/вкопираното/ от 18.20.54 ч. до 18.21.31ч. на 10.09.2018 г. заснет лек
автомобил, тъмен на цвят, който навлиза в кадър от дясно на заснемащото
устройство и продължава движението си по пътното платно. След като изминава
разстоянието до 18.20.57 ч., от дясно на тротоара по посока на движение на
автомобила, в областта на камерата навлиза предна гума на велосипед, на който останалата
част е закрита от дърво, намиращо се пред заснемащото устройство, да спира и да
изчаква преминаването на автомобила. След като той преминава, велосипедът
отново тръгва и слиза на пътното платно, бутан към отсрещния тротоар от лице, с
тъмна блуза. В същото време, от дясно на заснемащото устройство, по пътното
платно навлиза в 18.20.58 ч. втори автомобил, тъмен на цвят, който е с
по-неясен образ спрямо първия, /което се дължи на по- високата му скорост/ да
се движи срещу велосипедиста с включени стоп светлини. След като го достига в
18.20.59 ч., той осъществява контакт, вследствие на който велосипедът и лицето
се издигат вертикално нагоре, излизат за кратко от обхвата на камерата и падат
в близост до тротоара, разположен от ляво, по посока на движение на автомобила.
Той продължава движението си без да спре, като в 18.21.02 ч. стоп светлините се
изключват и той излиза от обхвата на камерата. В 18.21.02 ч., в обхвата на
камерата навлизат още два автомобила, като единия спира до падналото лице, а
другия продължава движението си след напусналия ПТП автомобил. Експортирани
снимкови кадри от действието на лицето и движението на автомобила са били
обработени с цел повишаване на информационната им стойност и са били подредени
в хронологичен ред.
Извършено е било допълнително
изследване за установяване на времето на преминаване от т.А до т.Б, като са
били взети два маркера, трайно закрепени на тротоара, до пътното платно по
посока на движение на автомобил 2. Използван е бил подходящия за целта софтуер-
Windows Movie Maket. Видно от извършеното изследване и изготвените схема и
нанасяне върху сн.21, автомобилът 2 е изминал разстоянието между т. А и т.Б за
времето от 11.75секунди до 12.31 секунди.
От извършения преглед и направената
оценка на предоставените за изследване видеофайлове се установило, че те са с
качество, което не позволява отграничаване на частни и общи признаци,
характеризиращи заснетото лице и автомобила. Причина за това са : ниската
разделителна способност на заснемащото устройство, съчетана с недостатъчна
запълненост на кадъра на заснемания обект и неподходящото разположение на
камерата.
От изготвената по делото докладна
записка peг. № 365р-38996/12.09.2018 г. на мл.разузнавач при отдел „КП"-
ОД-МВР-Варна Георги Йовчев е установено, че сървърното време /вкопирано и във
видеофайловете на диска, приобщен като ВД по делото и обект на съдебно-
видеотехническа експертиза, посочена по- горе/ на охранителната система за
видеонаблюдение на частен имот, находящ се в гр. Варна, бул. „Приморски",
№ 125, е с 86 минутно закъснение от реалното време, т.е. часовникът на
охранителната система показва един час и двадесет и шест минути по-рано от
реалното време.
От заключението на извършената по
делото съдебно- химическа експертиза № Е-098/14.09.2018 г. /том1, л. 172-174 е
било установено, че:
- в предоставения за изследване обект-
кръв, взета на 11.09.2018 г., в 15.35 ч., от лицето П.Н.З., ЕГН **********, се
установило наличие на метаболит на тетрахидроканабинол, а именно: 11- нор- L9
-тетрахидроканабинол-9 карбоксилна киселина, което се доказва чрез
газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция. Такъв резултат може да се
наблюдава само след употребата на канабис /марихуана/ от същото лице;
- в предоставения за изследване обект-
кръв, взета на 11.09.2018 г., в 15.35 ч., от лицето П.Н.З., ЕГН **********, се
установило наличие на метаболит на кокаина, а именно: бензоилекгонин, което се
доказва чрез газ-хроматографски анализ с масспектрална детекция. Такъв резултат
може да се наблюдава само след употребата на кокаин от същото лице.
Канабис /марихуана/ е растение,
съдържащо като активна съставка психоактивното съединение тетрахидроканабинол.
Кокаинът е алкалоид от троП.ата група и представлява стимулант с предимно
природен произход. Бензоилекгонинът представлява естер на екгонина и се явява
основен метаболит на кокаина. Всички изброени тук субстанции се определят като
наркотични вещества или растения по смисъла на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и са включени в съответните списъци по чл.
3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, т.е. биват класифицирани като такива, както следва:
-канабис /марихуана/ и
тетрахидроканабинол: Списък I- Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина"
- кокаин и бензоилекгонин: Списък II-
„Вещества с висока степен на риск , намиращи приложение в хуманната и ветеринарната
медицина".
Всички те са поставени под специален
забранителен режим, визиран в чл.7, ал.1 и чл. 27-31 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите и са свързани с нормите, предвидени в
чл.5, чл. 171 и чл. 174 от Закона за движение по пътищата и чл. 3436, чл. 354а,
чл. 3546 и чл. 354в от НК.
От заключението на извършената по
делото СМЕ на очни заболявания и зрителни нарушения /том1, л. 184-194/ се
установява, че при проведения преглед е констатирано, че освидетелстваният П.Н.З.
страда от хиперметропия /далекогледство/, с показатели както следва: VOD= 0.5с
+ 2.75 дс= 0.7 и
VOS= 0.4 -
0.5с + 2.75
дс= 0.7. Назначени
са били циклоплегия/разширяване
на зениците/ и скенер на двете очи. Експертизата е дала заключение, че П.З.
страда от далекогледство от детска възраст, налагащо носене на очила за всички
дистанции /за далеч и за близо/. След циклопегията се установило високостепенно
далекогледство, кореспондиращо с обективното състояние. Анатомично двете очи са
здрави и не се налага допълнителна терапия.
От заключението на извършената по
делото съдебно - психиатрична експертиза /том 1, л. 178-182/ е било установено,
че П.Н.З. не се води на отчет в психиатричен диспансер. Той не страда от
психично заболяване. Няма сведение за зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. Налице са данни за вредна употреба на канабиноиди и кокаин.
Към момента на извършване на деянието
на 10.09.2018 г., той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Психическото и физическото състояние
на З. му позволява да възпирема правилно фактите, които имат значение за делото
и да дава достоверни обяснения за тях. Той може да участва в наказателното
производство в качеството си на обвинаем и да носи наказателна отговорност.
От приложената по делото справка за
съдимост /том1, л.75-78/ е видно, че към момента на деянието, П.З. не е бил
осъждан.
От приложената по делото справка за
нарушител от региона /том2, л. 97/ е видно, че З. никога не е притежавал
свидетелство за управление на МПС.
Същият е бил наказван по
административен ред за управление на МПС без да притежава СУМПС на два пъти:- с
НП № 733/07.07.2010 г. като непълнолетен и с НП № 17-0819-002262/06.06.2017 г.,
като му е наложена глоба в размер на 300 лв.
Гореизложената
фактическата обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от
събрания в хода на досъдебното производство и приобщен по реда на чл. 283 от НПК доказателствен материал - обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните свидетели и заключенията на посочените по-горе
експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,
справка за нарушения на ЗДвП, справка за съдимост и др.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие е протекло
по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият З.
доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави
извод за подкрепеност на направените признания от валидно събрани
доказателства в хода на досъдебното производство.
Следва да се отбележи, че поради характера на проведената
диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената съвкупност,
в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт ако делото се
разглежданеше по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност
на самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В
този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. №
1214/2015 на Трето НО, решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на Първо
НО и др.
При разглеждане на
делото по реда на тази диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по
делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното
самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и
напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 /
2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от
показанията на свидетелите Н., С., С. и Й. П., К., Й., Т., П., Ч., Б., С. И., А.
и Е., както и на изследванията и заключенията на съдебно-медицинската
експертиза по делото относно причинените телесни увреждания на пострадалия Ч. и
причинно-следствената им връзка със смъртта му, както и констатациите и
изводите при съдебно - химическа експертиза на
биологични проби и заключението на авто-техническата
и другите експертизи. Всички
факти, съдържащи се в гласните доказателствени източници са преки
доказателства, според отношението им към главния факт на процеса и първични,
според източника им. Оценени по действителното им съдържание, те не пораждат
съмнения за достоверността им.
С оглед установените фактически
положения, съдът като прецени, че подсъдимият З. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.З, предложение 6 и
предложение 7, б.„б“, вр. ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК го призна за виновен в това,
че на 10.09.2018 г.
в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ,
„318i“, с peг. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП „При избиране на скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: 50 км/ч. за населено място за пътно-превозно средство от
категория „В“ и по непредпазливост причинил смъртта на М. И. Ч., като деецът е
избягал от местопроизшествието и е управлявал без да има необходимата
правоспособност.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че :
Обект на
престъплението са обществените отношения, гарантиращи спазването на правилата
за движение по пътищата, установени в специалния закон и осигуряващи по този
начин безопасността на транспорта, изразяваща се в опазване живота и здравето
на гражданите и недопускане причиняването на имуществени вреди.
Подс.З.
от обективна страна е извършил действия по управление на МПС без да има необходимата
правоспособност, нарушавайки разпоредбите
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, той е допуснал
ПТП, при което причинил по непредпазливост смъртта на М. Ч., като след ПТП е
избягал.
Налице е
пряка причинно-следствена връзка между виновното поведение на подсъдимия-
нарушаването на правилата за движение чл.21, ал.1 от ЗДвП и предизвиканото
ПТП, при което са причинени на пострадалия Ч. несъвместими с живота трамватични
увреждания.
Нарушенията
на правилата за движение по пътищата са следните:
- чл.21, ал.1 от ЗДП – „При избиране на скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: 50 км/ч. за населено място за пътно-превозно
средство от категория „В“, тъй като
към момента на удара е управлявал л.а. със скорост от 77 км/ч. в населено
място.
Налице е
съставомерния престъпен резултат–причиняване смъртта на Ч., в следствие на
причинените от ПТП травматични увреждания, несъвместими с човешкия живот.
Причинно-следствената
връзка се установява от събраните по делото доказателства и най-вече от
изготвените СМЕ и САтЕ и гласните доказателствени средства.
В хода на пренията бяха
изказани различни становища относно необходимото съдържание на факти, относими
към квалифициращия признак “избягал от местопроизшествието”.
Задължителни указания за
правоприлагане се съдържат в Постановление 1/83г. на ПВС – т.4, “и)
Квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието" следва да се
разбира в смисъл, че деецът без уважителна причина е напуснал
местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или
участието си в транспортното произшествие….Той може да напусне
местопроизшествието при извинителна причина, например необходимост да отиде или
да бъде закаран в болнично заведение, да оказва помощ на пострадалия и
пр.”.
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от ЗДвП „водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
1. без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието;
2. когато
при произшествието са пострадали хора:
а) да
уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б) (изм.
- ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
МВР;
в) (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 53 от 2014
г.) до пристигането на органите по буква "б", съобразно
необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ
на пострадалите, ако това не представлява опасност за него…/
Това трайно е прието и в практиката
- “Напускането на мястото на произшествието независимо от мотивите за това
действие представлява бягство по смисъла на закона. Бягство от
местопроизшествието е налице не само когато водачът укрива авторството си, но и
в случаите, когато той укрива състоянието си или други обстоятелства, които той
счита, че не трябва да станат известни на други лица” - в Решение № 552 от
7.Х.1983 г. по н. д. № 520/83 г., III н. о.
В конкретния случай
подс.З. е възприел удара и свързаните с него механични въздействия върху и от
управлявания от него л.а., възприел е състоянието на пострадалия Ч., след което
е напуснал местопроизшествието и пеша е стигнал до „Ботевата градинка“. Като
следобеда на следващия ден се е предал на органите на МВР.
Следователно самото напускане на
местопроизшествието е било предприето от подсъдимия с цел да се укрие, а не
поради наличието на уважителна причина. Уплахата и стресът /сочени като причина
за напускане на местопроизшествието от защитата/ като усещания нямат такъв
характер /на уважителна причина/ е прието в Решение № 80 от 16.05.2012 г. на
ВКС по н. д. № 3137/2011 г., II н. о.
Липсата на точна представа за тежестта
на престъпния резултат също не изключва съставомерния елемент е посочено в
Решение № 200 от 22.VI.1994 г. по н. д. № 204/94 г., III н. о. –
“Квалифициращият състав "бягство от местопроизшествието" е налице и
тогава, когато деецът няма представа какво точно увреждане е причинено на
пострадалия. Преследвайки осуетяване на проверката и разкриване на обективната
истина, той пренебрегва съставомерния резултат и не проявява интерес към него.”
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина- небрежност
/несъзнавана непредпазливост/ по
смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. Подсъдимия не е предвиждал настъпването на
обществените опасни последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
По
отношение твърдението на защитата, че с неправомерното си поведение като
участник в движението пострадалият Ч. е допринесъл за настъпването на
съставомерните последици, съдът съобрази следното:
С оглед нормата на чл. 107 от ЗДвП – “Пешеходец
е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно
средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата:…т. 2.
които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет”.
Установено
е, че пострадалият Ч. е участвал в движението в качеството на пешеходец, бутащ
велосипед. В това си качество той е предприел пресичане на бул.“Приморски“ не
на пешеходна пътека, а на около 30 м. от нея, което безспорно е нарушение на
разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДвП, изискващ от пешеходците да при пресичане на платното за движение
да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1.
(изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства;
2.
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение;
3.
да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4.
да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
В ал.2 на чл.113 от ЗДвП е
предвидена възможност извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Спазването на
предписаното от закона задължение е предполагало пострадалият да се придвижи до
пешеходната пътека, находяща се в близост и да пресече пътното платно именно
там.
Както е посочил ВКС на РБългария в т.б
г) от ТР № 2/2016 г:“ Законът дава право на пешеходците да пресичат платното за
движение и извън определените за целта места – чл.113, ал.2 от ЗДвП. На това
право не съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги
пропуснат. При упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение,
той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл.113, ал.1,
т.1,2 и 4 и чл.114, т.1 и 2 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна
пътека, когато в близост има такава. Следователно, при пресичане на пътното
платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно.
В настоящият случай съдът приема, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат по чл.343, ал.3 от НК от страна на
пешеходеца Ч., тъй като той не се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в
близост има такава, а разстоянието 30 метра /на каквото се е намирала
пешеходната пътека от мястото, където е пресичал Ч./ определено попада в
изискването пешеходната пътека да е в близост.
Законът не предвижда
задължение за пешеходците да не са употребили алкохол към момента на
включването им в движението. Съществува изискването по чл.125, т.5 от ЗДвП,
действала към инкриминираната дата, контролните органи да посетят всяко
произшествие, когато е налице съмнение, че някой от участниците в него е
повлиян от алкохол и/или наркотични вещества…... В този смисъл законът налага
сред факторите, довели до произшествие, да попадне изследването за наличие на
алкохол и у пешеходците.
В конкретния случай,
пострадалият е бил в лека степен на обикновено алкохолно опиване – установено
от експертното заключение -концентрацията на алкохол в кръвта- 1.19 промила, в
урината-1.25 промила и в гръбначно- мозъчната течност- 0.93 промила, т.е. отговарят
на лека степен на алкохолно повлияване във фазата на излъчване, при която са
налице известни нарушения на координацията на движенията, концентрация на
вниманието и др. В сферата на предположенията е в каква реална степен са били
затруднени реакциите на пострадалия. Съдът приема, че пострадалият е бил годен
да управлява действията си и да оценява елементите от пътната обстановка, тъй
като се е движил по тротоара, бутайки велосипеда, спрял е на него, изчакал е
преминаването на л.а. „Ситроен Пикасо", управляван от свид. Н. К. Н. и чак
тогава е започнал пресичането на бул.“Приморски“, т.е. от поведението му като
участник в движението може да се направи извод, че установената употреба на
алкохол не е повлияла значително на координацията на движенията или на
концентрацията на вниманието у Ч.. Предвид изложенита съображения съдът не
приема, че съществуващото повлияване на Ч. от алкохола се е отразило по някакъв
начин върху механизма на произшествието. Мястото на удара сочи, че към критичния
момент пострадалият се е намирал на 3,60 м. от десния бордюр на бул.
„Приморски" и в началото на лявата лента за движение- тази за завиване по
ул. „Македония".
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането
на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия З.,
което явно при него не е единичен случай.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.З., съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и установи следното:
- степента
на обществената опасност на деянието е висока, предвид на факта, че се
касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно се отличават
с висока степен на обществена опасност, още повече когато са извършени от
неправоспособни водачи и съставомерния резултат е изключително тежък - смъртта на Ч.;
- подбудите
за извършване на престъплениетно - безотговорност по отношение на
обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС.
-
степента на обществена опасност на подсъдимия с оглед данните за личността му: работи, по делото са
налице и добри и лоши характеристични данни, не е осъждан, изразява съжаление
за стореното, от друга страна са му налагани наказания за нарушаване правилата
за движение по пътищата - НП № 17-0819-002262/06.06.2017 г. за
нарушаване на чл.40, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП,
с НП № 17-0819-002197/05.06.2017 г. е бил наказан за нарушение на чл.638, ал.3
от КЗ. Наоказанията по двете НП са за извършени адм. Нарушения при управление
на МПС през 2017 г. Но още през 2010 г. подс.З. е бил наказван за нарушаване на
чл.150 ат ЗДвП изискващ всяко ППС, освен учебното да се управлява от
правоспособен водач.
Личността на
дееца, чиято обществена опасност по принцип не е висока, в конкретното
престъпление е разкрила белезите на явно дръзко незачитане на правилата за
движение, изразило се в поведението на подсъдимия при управление на превозното
средство без правоспособност, поемайки отговорността за чужд живот – този на
приятеля си – свид.П., нарушенията, които е допуснал на правилата за
движение, обстоятелството, че е
управлявал МПС със скорост около 27 км/ч над максимално разрешената от закона
за движение в населено място, сочат на отношение към общественоопасния
резултат, граничещо със самонадеяност и безразличие към опазване живота и
здравето на другите участници в движението. Затова като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчита високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние, осъществено при наличие на две квалифициращи го
обстоятелства, довело до внезапната, ненавременна и неестествена смърт на един
млад мъж.
Следва да бъде
обърнато внимание и на обстоятелството, че за младата си възраст З.
няколкократно е санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на
ЗДвП. Нещо повече, той си е купил собствен л.а., който явно е възнамерявал
лично да управлява ясно съзнавайки, че не е правоспособен водач.
Поведението на пострадалия от
пътно-транспортно произшествие пешеходец, съдът отчете при индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия като смекчаващо отговорността обстоятелство,
съгласно задължителните указания, дадени от ВКС по т.1 на ТР № 2/2016 г.
Съдът
не отчита самопризнанието като смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото то води до провеждане на процедура по чл.371, т.2 НПК с
благоприятните за подсъдимия последици по определяне на санкцията с приложение
разпоредбата на чл.58а НК.
Съгласно задължителните указания на
ВКС в т.7 на ТР № 1 /2009 г. на ОСНК на ВКС самопризнанието следва да бъде
отчетено като смекчаващо обстоятелство, „ако е спомогнало своевременно и
съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още
в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на
компетентните органи“, а настоящият случай не е такъв.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.З., като наказанието бъде определено при
условията на чл.54, ал.1 от НК, при баланст на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Съдът не може да се съгласи със
застъпеното от адв.А. становище за наличието на превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства над отегчаващите. За съдебният състав липсата на алкохол в
кръвта на водача не е смекчаващо обстоятелство, а е изпълнение на задължението
на всеки водач на МПС да управлява същото трезвен. А липсата на висящи наказателни
производства и наличието на постоянен адрес и местоживеене *** също не могат да
се оценят като смекчаващи обстоятелства. Същите биха могли да се обсъждат от
съда единствено при произнасянето му в хода на ДП по искане за вземане или
изменение на мярката за неотклонение, но не и при определяне размерът на
наказанието.
За престъплението по чл.343, ал.З, предложение 6 и предложение 7,
б.„б“, вр. ал.1, б.„в“ от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от три до петнадесет години и съобразно чл.343г
от НК се предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС.
Съдът, съобразявайки
изложените по-горе обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на
извършеното е налагане на наказание "лишаване от свобода" за срок определен
в средния размер, предвиден в специалната норма, а именно девет години,
като намали така определеното
наказание съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, с оглед
проведената процедура по глава ХХVІІ от НПК и наложи на подсъдимия
наказание от шест години лишаване от свобода.
Деянието е изключително дръзко –
подсъдимият без да притежава правоспособност като водач, без каквато и да е
житейска необходимост, е управлявал л.а. със скорост от 114-115 км/ч, малко
преди инцидента, воден единствено от любовта си към високите скорости, намалил
е скоростта си на движение до 77 км/ч в момента на удара, при който е причинил
смъртта на Ч.. На този фон младата му възраст и добрите му характеристични
данни не могат да преодолеят необходимостта от изолирането му от обществото,
защото само по този начин би се гарантирала безопасността на останалите
участници в движението по пътищата на РБ.
За да бъдат постигнати
целите на наказанието посочени в чл.36 от НК съдът намира, че се налага
ефективно изтърпяване на наказанието, на първо място с оглед размера на
наложеното наказание лишаване от свобода /над 3 г./ и забраната на чл.66, ал.1
от НК и на второ място, за да бъде достатъчно средство за превъзпитание на
подсъдимия.
Тежестта на настъпилия
противоправен резултат е изключително голяма и с налагането на наказание
лишаване от свобода в друг размер, целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК не биха се изпълнили, не само по отношение самия извършител, но и по
отношение на другите членове на обществото, у които такова наказание по-скоро
би създало впечатление за ненаказаност. Наказанието не следва да бъде
съобразявано преимуществено със специалната или генералната превенция – то
следва да изпълни и двете цели, а при тежестта на конкретното деяние, за да
бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, се налага
ефективното му изтърпяване.
Този продължителен срок,
през които подс.З. ще бъде изолиран от обществото ще му даде достатъчна
възможност да преосмисли поведението си и ще е достатъчен да го мотивира за в
бъдеще да спазва правилата и нормите в страната ни.
На основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „общ” режим на изтърпяването му.
Кумулативно
предвиденото наказание лишаване от правоуправление по чл.343 г от НК в случая е
неприложимо, тъй като подсъдимият е неправоспособен, а никой не може да бъде
лишаван от права, които няма, дори и за бъдеще време.
На
основание чл.59, ал.1 от НК, съдът зачете времето, през което подсъдимият З. е
бил задържан, считано от 11.09.2018
г.
По отношение ВД - лек автомобил „БМВ“,
намиращ се на съхранение в ОД на МВР – Варна и връзка с два автомобилни ключа и
дистанционно управление, съдът постанови да се върнат на подсъдимия З. след
влизане на присъдата в сила, а по отношение ВД - 1 бр. велосипед, намиращ се на
съхранение в ОД на МВР – Варна – да се върне на частния обвинител В.К.Ч. след
влизане на присъдата в сила.
Останолите ВД, съдът постанови да се
унищожат след влизане на присъдата в сила.
Съдът
възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189,
ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното производство в размер на 2 256,05 лв.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: