Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 23.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 298 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба,
подадена от „С.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ж.М.З.против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 181-ФК/20.05.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София, с която
на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин,
находящ се в гр.Шумен, ул.Строител №1 и е забранен достъпът до него за срок от
десет дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорената
заповед поради издаването ѝ при липса на мотиви и в противоречие със
закона. Жалбоподателят не оспорва факта на извършеното нарушение, изразяващо се
в неиздаване на касов бон за продажба на обща стойност 0,60 лева, но счита, че
административният орган неправилно е определил срока на наложената ПАМ в размер
на 10 дни. Сочи, че налагането на принудителна административна мярка,
изразяваща се в запечатване на обекта не отговаря на нито една от целите,
закрепени в закона, доколкото запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ.
Твърди, че актът не съответства на целта на закона и на принципа на
съразмерност. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на
атакуваната заповед като незаконосъобразна. В депозирани по делото писмени
бележки заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения акт.
Ответникът по жалбата –
Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, чрез пълномощник и процесуален представител гл.юрисконкулт В.М.,
изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че
същата е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите
реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на закона, представляващо
основание за налагане на ПАМ. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2019г. служители на Главна дирекция „Финансов
контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна при ЦУ на НАП, извършили
проверка на търговски обект - магазин, находящ се в гр.Шумен, ул. Строител №1,
стопанисван от оспорващото дружество. При проверката е констатирано, че
дружеството като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ със
стационарен търговски обект не е издало касова бележка от наличния в обекта
работещ ЕКФП модел DP-150 с ИН на ФУ DT738737 и ИН на ФП 02738737
за извършена покупка от клиент на стойност 0,60 лева, заплатена в брой на място
в обекта, с което е осъществило състав на нарушение по чл.25, ал.1 и ал.3, във
връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Посоченото
обстоятелство е отразено в Протокол за извършена проверка №
0386430/30.04.2019г. Видно от същия по време на проверката клиент е закупил два
броя опръстен на обща стойност 0,60 лева, платени в брой на продавача в обекта З.М.Д.,
за която покупка не е издадена фискална касова бележка от наличното работещо и
регистрирано за обекта в НАП фискално устройство, нито ръчна касова бележка от
кочан, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Така
констатираното е преценено като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което срещу дружеството - жалбоподател е съставен
Акт за установяване на административно нарушение № F488731/ 28.05.2019г. По
делото не са представени доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено
наказателно постановление.
С оглед констатирано нарушение
по чл.25, ал.1 и ал.3, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ, с оспорваната по настоящото дело
заповед, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, Началникът
на отдел „Оперативни дейности“, гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП приложил ПАМ по отношение на „С.“ ЕООД - запечатване на търговски
обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Заповедта е връчена на
представляващия дружеството на 28.05.2019г., видно от разписката към нея.
Недоволно от заповедта, на 11.06.2019г. дружеството депозира настоящата жалба с
искане за нейната отмяна.
Изложената фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта,
представени от процесуалния представител на ответната страна с писмо рег.№
ДА-01-1857/11.06.2019г. и приети от съда.
Предвид съдържащите се в
заповедта данни за предходно нарушение на данъчното законодателство, ответната
страна представя АУАН № F217215/16.06.2018г. и
издаденото въз основа на същия наказателно постановление № 219463-F-217215/18.10.2016г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за същото по вид нарушение, както и първа страница от ЗППАМ
№ 219466-F-217215/18.10.2016г.
При така установените факти
от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Заповед
за налагане на ПАМ № 181 -ФК/20.05.2019г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна - индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.186, ал.4 от ЗДДС. Оспорването е
направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е
породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е съобщена на 28.05.2019г.,
поради което жалбата, подадена на 11.06.2019г., се явява депозирана в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема
жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1,
т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по
приходите. Видно от т.1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП, директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. В случая
оспорваната заповед е издадена от К.А.А., изпълняващ длъжността Началник на
отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018г. при отсъствие на титуляра Б.С.Г.,
която към датата на издаване на акта е била в платен годишен отпуск (видно от
представено извлечение от регистър за заповеди за отпуск), поради което съдът
приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата
функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект,
които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Съобразно нормата на чл.186,
ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да съответства като
съдържание на установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед е издадена в изискуемата писмена
форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част,
в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за
обжалването ѝ.
В обжалваната заповед се
съдържат и мотиви на административния орган досежно конкретно определения срок
на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана достъпа до
него, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си
относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал
продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект за срок
към минималния предвиден в закона, а именно – 10 дни. Продължителността на
срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Освен
това съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно
изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо
и достатъчно условие, за да се приеме, че същият е мотивиран, е от изложените в
него съображения да е ясна волята на издателя - защо е издал административен
акт точно с такова съдържание. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа
аргументите на административния орган за издаването ѝ, в това число и
касателно срока на наложената ПАМ, поради което същата е надлежно мотивирана и
не е налице сочения от жалбоподателя порок „липса на мотиви“.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на
заповедта на това основание.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“, във вр. с ал.3, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, законодателят
е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС са следните: „принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба“. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение
за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в
търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ. По силата на чл.3, ал.1 от цитираната наредба, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби
може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган при условията на обвързана
компетентност налага на търговеца ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп
до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на
всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до 30
дни“.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение
от страна на нарушителя.
В тежест на административния
орган е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено
нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и
необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай
извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, е установено
по безспорен начин, същото по същество не се оспорва от жалбоподателя, а и се
доказва от съставения от контролните органи Протокол за извършена проверка №
0386430/30.04.2019г., който като изготвен по установените форма и ред от органи
по приходите при изпълнение на служебните им правомощия представлява на
основание чл.50, ал.1 от ДОПК годно доказателство за установените от тях при
проверката факти и обстоятелства, както и от описаните в протокола и приложени
по административната преписка писмени доказателства. С оглед на това съдът
приема за безспорно установено, че „С.“ ЕООД не е изпълнило задължението си по
чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г.,
да издаде фискален бон при извършване на покупка на обща стойност 0,60 лева,
платени в брой. Това неизпълнение на задължение е юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“
и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща
материална законосъобразност на приложената мярка. Доказателство за
неотразената продажба при извършената покупка на стока на стойност 0,60 лева е
и констатираната положителна разлика между фактическата наличност на парите в
касата и отразената във фискалното устройство такава. Наличието на такава
разлика, съпоставена със стойността на извършената при проверката продажба, за
която не е издадена фискална бележка – 0,60 лева, свидетелства за неизпълнение
на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова
бележка – обстоятелство, което не се оспорва от дружеството.
Съдът намира за
неоснователни възраженията, досежно твърдението, че не следва да се налага ПАМ,
преди издаване на наказателно постановление, т. е. преди да бъде ангажирана
административно наказателната отговорност на нарушителя.
В административното
производство по налагане на ПАМ не е задължително съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС.
Тази норма предвижда, че принудителната административна мярка „запечатване на
обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което...“. Следователно налагането на ПАМ не е
обусловено от налагане на административно наказание (видно от текста на
закона), поради което съставените АУАН след налагане на ПАМ служат само за
потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокола за
извършена проверка и в оспорената заповед. В този смисъл е съдебната практика
по Решение № 13219 от 31.10.2018г. на ВАС по адм. д. № 5630/2018г., Решение №
14323 от 21.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018г. и Решение № 11628 от 2.10.2018г.
на ВАС по адм. д. № 2569/2018г.
Атакуваната заповед е
издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се
отбележи, че при налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от
това забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от с.з., административният орган
действа при обвързана компетентност, което означава, че при установяване
посочените в чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т.ч. и по чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“, органът е длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил
правото да прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката,
стига този срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва,
че при упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от 10 дни е в
рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. Противно на твърдението на оспорващия съдът намира,
че прилагайки ПАМ за срок от 10 дни, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6,
ал.2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на
търговската дейност в този обект на дружеството-жалбоподател посредством
прилагането на ПАМ, е ограничило правата му в степен, надхвърляща преследваната
от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти
надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед
определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това
задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на
съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на
процесните. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното
поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяването на
последващо нарушение от същия вид, с оглед защитата интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на
публичните задължения. Административният орган е съобразил спецификата на
конкретния казус, като е отчел обстоятелството, че за същото по вид нарушение
на търговеца е налагана административна санкция с наказателно постановление №
219463/18.10.2016г. и Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка „запечатване на обект“ № 21966/18.10.2016г., поради което обосновано е
счел, че за постигане целта на закона в този случай е необходимо и достатъчно
да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъп до
същия за срок от 10 дни.
Съобразно изложеното
настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а
подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и
поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят
дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на
спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира,
че в полза на държавното учреждение НАП (в чиято структура е издателят на
акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „С.“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.М.З.против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
181-ФК/20.05.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.М.З., да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 100 (сто)
лева разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: