№ 3239
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110140507 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕООД срещу . „..“ АД с правно основание чл. 405 от
КЗ, вр. с чл. 384, ал.2, т. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума
в размер на 8 582.64 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по полуремарке „.“ с рег.№ ., застраховано по имуществена застраховка
„.“, сключена между лизингодателя „.“ ЕООД и ответника, във връзка с настъпило
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 03.07.2024г. до окончателното и заплащане.
В исковата молба и в уточнителна молба се твърди, че ищецът е лизингополучател по
договор за финансов лизинг, сключен с лизингодател „.“ ЕООД за полуремарке „.“ с рег.№ ..
Сочи се, че лизингодателят е сключил с ответното дружество застраховка „.“, по силата на
която е застрахована лизинговата вещ, като в срока на действие на застрахователния
договор 29.08.2023г-28.08.2028г е настъпило застрахователно събитие при възложен от
трето за спора лице превоз на товари. Посочва се ,че ПТП е реализирано в района на гр.Р. на
15.04.2024г. Поддържа се, че вредите по процесното полуремарке са причинени в следствие
на внезапно спиране в опит на шофьора на композицията тежкотоварен автомобил да
избегне настъпване на ПТП. Така причинените имуществени вреди по застрахованата вещ са
били отстранени от ищеца, като полуремаркето е било ремонтирано, а за извършените
ремонтни дейности е заплатена сума в размер на 8 582.64 лева, за която сума е била издадена
фактура от сервиз и същата била заплатена надлежно. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие ищецът твърди, че е депозирал уведомление за щета при ответното
дружество и била образувана преписка по щета с № . (.), но след разглеждането на
претенцията застрахователното дружество отказало изплащане на застрахователно
1
обезщетение с аргумент, че е причинените вреди са от превозвания товар. С уточнителна
молба от 26.09.2024г. изрично се посочва, че ищецът има право да получи плащане на
застрахователно обезщетение на основание чл. 384, ал. 2, т.1 КЗ. С оглед изложеното се
моли искът да бъде уважен, а в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска по
основание и размер. Изтъква, че от представените писмени доказателства не може да се
установи механизма на настъпване на ПТП, участниците в него, както и къде и кога е
осъществено. Поддържа, че не се установява настъпилите увреждания по застрахованата
вещ да представляват покрит застрахователен риск. Релевирано е възражение за наличие на
хипотеза на изключен застрахователен риск, с твърдението, че водачът на влекача при
настъпване на ПТП не е съобразил скоростта си с условията и състоянието на пътя, поради
което била налице груба небрежност. В отговора на исковата молба ответникът се позовава и
на т.1.1, вр. с т.1.4 от Раздел „.“ подраздел „.“, съгласно която не се дължало заплащане на
застрахователно обезщетение, когато вредите са причинени от превозвания товар. Твърди се
и, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Ето защо се моли искът да бъде
отхвърлен и в полза на дружеството да се присъдят сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Между страните и че ищецът „.“ ЕООД е лизингополучател по договор за лизинг,
сключен с „.“ ЕООД за увреденото полуремарке, като това е видно и от приетия като
доказателство по делото договор за финансов лизинг № ./13.07.2023г.
Безспорно е и обстоятелството, че между „.“ ЕООД и ответното дружество е сключен
договор за имуществена застраховка „.“ валидна в периода от 29.08.2023 до 28.08.2028г за
полуремарке „.“ с рег.№ .. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената по делото
застрахователна полица по застраховка „.“, в която е посочено, че е избрано застрахователно
покритие по застраховка „Пълно .“, с допълнително покритие – „О.“ и Раздела „.“ – основно
покритие. В застрахователната полица изрично е посочено и, че ищецът „.“ ЕООД е
застрахован лизингополучател.
По делото са приети като доказателство и общите условия по застраховка „.“. В
раздел „О.“ на така представените . е предвидена графа . „.“, в която съгласно т.1.1
Застрахователят не дължи застрахователно обезщетение, ако загубите и повредите по МПС
са в следствие на някой от изрично изброените хипотези, сред които е и т.1.1.4 „товаро-
разтоварна дейност; увреждания, причинени от превозваните товари и вещи; пренатоварване
или неправилно подреждане и укрепване на товара.“ В същия раздел и включена и графа Х
„Общи изключения“, в която в т.1.4 е предвидено, че застрахователят не покрива щети в
резултат на умишлени или причинени с груба небрежност действия. В общите условия е
включен и раздел „.“, като в глава Втора на раздела са предвидени покритите рискове и
изключенията. В посочената глава от общите условия е включена и графа „Пълно .“,
2
клаузите по която следва да намерят приложение по отношение на застрахователния договор
касаещ увреденото МПС. По отношение на клауза „Пълно .“ в общите условия е
предвидено, че по тази клауза се покриват щети, причинени от застрахователно събитие,
посочено в клауза „П., Природни б., ПТП и злоумишлени действия“, като в допълнение се
включват покрити рискове за кражба или грабеж, палеж, противозаконна отнемане на МПС с
цел ползване. В клауза „П., Природни б., ПТП“ изрично е дадена и дефиниция на понятието
„ПТП“, а именно събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозното средство
и предизвикало наранявания или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Изрично е посочено, че тази клауза се прилага само с
раздел „О.“ и раздел „.“ и може да бъде изменена с „добавъци“.
Като доказателство по делото е представена и заявка-договор за автомобилен превоз
на товари, изходяща от „Тал Актив“ ЕООД и адресирана до ищцовото дружество, с която е
възложено извършването на транспорт с товарене на 08.04.2024-11.04.2024г. на товар от И. и
адрес на получател в .. Посочено е, че превозвания товар е „безопасен товар желязо 25т“.
Към заявката е представена и товарителница ., от която е видно, че на 12.04.2024г. е бил
натоварен товар от И., като превозът е осъществяван именно с ремарке с рег. № . и е бил
доставен в ., без да е посочена дата на доставката. Във връзка с доставката е представена и
фактура от 15.04.2024г. за дължимото възнаграждение за извършване на процесния превоз
на товари.
Установено по делото е и, че от името на ищеца, в качеството му на
лизингополучател е депозирана заявление до ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение. Видно от приетото по делото заявление е, че същото е подадено на
16.04.2024г., като е посочено, че на 15.04.2024г в района на гр.Р. Александър Хвърколачки за
да избегне удар с друго МПС натиска рязко спирачки и возените метални пръти удрят
предната част на ремаркето, при което са нанесени щети. Посочено е и, че обезщетението е
иска да бъде извършено чрез отстраняване на щетите в сервиз посочен от застрахователната
компания. Към заявлението са били приложени талона на МПС, талон за ГТП, свидетелство
за правоуправление и застрахователната полица.
Приет като доказателства по делото е и опис на претенцията, в което са посочени
установените при огледа щети – преден борд, основа стойка кабели и маркучи пр.борд,
ламели пр.борд, колона пр.вертикална л. и колона пр. вертикална д.. Така представения
опис-заключение носи подписа и на застрахованото лице, неоспорен от ищцата, като в описа
не е отбелязано ищцата да е имала възражения относно установените при огледа щети.
След огледа, видно от приетото по делото писмо с изх.№ 0492/24.04.2024г. ответното
дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение с аргумент, че в случая е
налице непокрит риск, доколкото в общите условия приложими към застрахователния
договор е предвидено, че застрахователят не заплаща обезщетение ако загубите и повредите
по МПС са в следствие на превозвания товар. Във връзка с това е цитирана клаузата на
т.1.1.4 от раздел „О.“ – „.“.
Установено по делото от представените от ищеца фактура № **********/25.06.2024г.
3
и платежно нареждане от 02.07.2024г., че ищцовото дружество е заплатило сумата от
8582.64 лева за отстраняване на нанесени на полуремарке „.“ с рег.№ . щети.
По делото е прието и заключение по допусната автотехническа експертиза, съгласно
което при съобразяване на описания механизъм от представител на ищеца в заявлението за
заплащане на застрахователно обезщетение може да се направи извод, че уврежданията по
полуремарке „.“ с рег.№ . се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП, като
са нанесени вреди в предната част на полуремаркето. Експертът е посочил, че стойността
необходима за възстановяване на полуремаркето изчислена на база пазарни цени към датата
на застрахователното събитие е 858.64 лева, като е съобразено обстоятелството, че
увредената вещ е била към датата на ПТП в експлоатация от 7 месеца и 17 дни, с
първоначална регистрация на 29.08.2023г. Вещото лице е посочило и стойността
необходима за възстановяване на полуремаркето изчислена на база средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие, а именно 7718.64 лева. Според посоченото в
заключението от техническа гледна точка и с оглед представените документи по делото
причина за настъпване на произшествието е неукрепения товар и поведението на водача на
влекача теглещ ремаркето, който е спрял внезапно, което е довело до изместване напред на
превозвания товар и удряне на същия в предната част на застрахованото полуремарке.
Отбелязано е и, че причина за вредите е пресичането на траекторията на процесната товарна
композиция от неизвестно МПС.
В проведено открито съдебно заседание вещото лице, изготвило заключението по
автотехническата експертиза изрично разяснява, че ако един товар е укрепен, няма как по
никакъв начин при спиране той да се размести така че да настъпи удар в някоя част от
товарния обсег. Експертът посочва, че при превоз на товари съществуват много варианти за
укрепване по такъв начин, че товарът да се носи, без да се оставят хлабини между самите
товарни единици.
Софийски районен съд изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключението по
приетата автотехническа експертиза и дадените в съдебно заседание разяснения, доколкото
се основава на представените по делото писмени доказателства, и е изготвено от вещо лице,
притежаващо необходимите професионални знания и квалификация.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405 от КЗ, вр. чл. 384, ал. 2 КЗ от ищеца
следва да бъде установено при условие на пълно и главно доказване 1. възникване на
валидно застрахователно правоотношение за процесното полуремарке; 2. че е легитимиран
да получи застрахователното обезщетение като собственик или лизингополучател на
увредената вещ; 3. настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска; 4. причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, както и размер на вредите.
При установяване на тази обстоятелства, с оглед направените възражение от ответника,
в негова тежест да докаже твърденията си, че е била налице груба небрежност и условията
4
на соченото в т.1.1, вр. с т.1.4 от Раздел „.“ подраздел „.“ за изключване на отговорността.
Настоящият състав намира за необходимо на първо място да посочи, че в конкретната
хипотеза с оглед изрично изложените твърдения от ищеца в уточнителна молба от
26.09.2024г. следва да намери приложение нормата на чл. 384 КЗ, доколкото по делото се
твърди и се доказва наличието на договор за финансов лизинг за увреденото полуремарке.
Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното погиване
или повреждане на вещта, която е предмет на договора, е за лизингополучателя – чл. 343 ТЗ.
Именно съобразно това разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални правила за
застраховка, сключена по повод на лизингово имущество. В чл. 384, ал. 2 КЗ е предвидено,
че по повод изплащането на обезщетение по застраховка лизингополучателят има права на
застрахован, като: 1. При частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя,
освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се
заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2. При кражба или тотална щета на
лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е
длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането
лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане.
В разглежданата в настоящото производство хипотеза се установява наличие на
валидно застрахователно правоотношение между ответника - застраховател и собственика на
застрахованото полумерарке - „.“ ЕООД по имуществена застраховка, клауза „Пълно .“.
Именно поради това в представената по делото застрахователна полица ищцовото
дружество - лизингополучател е посочено изрично, а по силата на цитираната по - горе
разпоредба на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ същото е активно процесуално и материалноправно
легитимирано да претендира обезщетение за твърдените частични вреди по застрахованото
полуремарке.
Предвид установените в процеса факти и с оглед твърденията и възраженията на
страните Софийски районен съд приема, че спорът пред настоящата инстанция се
концентрира в това дали процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило и
представлява ли процесното ПТП покрит риск по сключения между страните договор за
имуществено застраховане и следователно дали отказът на ответното дружество да бъде
заплатено застрахователно обезщетение във връзка с него е законосъобразен. По отношение
на спорните въпроси, съдът намира следното:
От представените по делото доказателства се установява, че страни по
застрахователното правоотношение са подписали застрахователен договор, с който е покрит
и рискът от увреждане на ППС в следствие на ПТП – по аргумент от т. 2 клауза „П.,
природни б. и ПТП на МПС“ към която препраща и клаузата „Пълно .“, която е приложима
към процесния застрахователен договор. Изрично в неоспорените от ищеца . е предвидено,
че при наличието на определени хипотези застрахователят не заплаща обезщетение, като
сред тях са и случаите, в които уврежданията са причинени от превозваните товар или вещи.
Това изключение от отговорността на застрахователя е уговорено и в т. 1.1 от раздел „О.“
графа . „.“ от Общите условия, които обвързват страните по договора, като ищцата не
5
оспорва, че е била запозната с условията и ги е приела. Именно към приложението на раздел
„О.“ препращат Общите условия при уредбата на отношенията между страните по клауза
„Пълно .“, доколкото изрично е посочено, че клауза „Пълно .“ се прилага само с раздел „О.“.
Настоящият състав намира, че за да се установи дали отказът на застрахователя е
законосъобразен следва да се направи разграничение между отказът за заплащане на
застрахователно обезщетение предвиден в чл. 408 от КЗ и отказът да се изплати
застрахователно обезщетение, поради това, че настъпилото застрахователно събитие не
попада в обхвата на покритите от застрахователя рискове. Правото на застрахователя по
имуществена застраховка на основание чл. 408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при
настъпило застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по
застрахователния договор, се отнася до случаите, в които настъпилото застрахователно
събитие представлява покрит застрахователен риск. Ограниченият кръг основания за отказ
по чл. 408 от КЗ не засяга възможността на застрахователят да откаже заплащането на
застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие не попада в кръга на покритите
по сключения договор за имуществено застраховане рискове. В тази връзка както е
отбелязано в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № ./2015г. по т.д. № ./2013г.
на ВКС, I т.о, с оглед свободата на договаряне – чл. 9 от ЗЗД, страните могат да постигнат
съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не
поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят
отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат
изпълнени допълнителни условия. Това разрешение въпреки че е дадено във връзка с
приложението на разпоредбите на Кодекса на застраховането (отм.) намира приложение и
при действието на Кодекса на застраховането, доколкото смисъла на разпоредбите досежно
отказа за изплащане на обезщетение са почти идентични.
Когато в Общите условия са посочени ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от тях, при наличието на обстоятелства, които водят до
приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл. 408 от КЗ не може да намери
приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са
застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на
страните.
За да се прецени основателността на претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение, следва да се установи дали процесното ПТП представлява покрит риск. С
оглед възражението, направено в отговора на исковата молба на . „..“ АД за наличие на
изключен риск съгласно т. 1.1.4 от . „.“ от Общите условия, настоящата инстанция следва да
прецени дали в конкретната хипотеза причинените по застрахованото при ответника
полуремарке вреди представляват „увреждания, причинени от превозваните товари“.
При извършване на съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства
и заключението на автотехническата експертиза, настоящият състав приема, че от ответника
6
е доказано при условията на пълно и главно доказване, че вредите, чието безщетяване се
търси, са причинени точно в резултат на превозвания товар. Именно във връзка с това
вещото лице изрично е посочило в заключението си, че от техническа гледна точка причина
за уврежданията е неукрепеният товар. В проведеното открито съдебно заседание експертът
също разяснява, че рязкото спиране на влекачът не би довело до вреди, ако товарът в
полуремаркето е бил по надлежния начин укрепен. Следователно причинените вреди са
следствие конкретно от неукрепването на товара, който дори и при рязко спиране в случая
на надлежно укрепване нямаше да се измести и с това изместване да причини увреждания.
Същевременно от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, въпреки
предоставената му възможност, въз основа на които да се установи, че изобщо товарът е бил
укрепен, въз основа на които да се разгледа възможността вредите да се причинени не от
неукрепването на товара, а от стояща извън това обстоятелство причина.
Предвид това, от съвкупната преценка на представените по делото доказателства,
настоящият състав намира, че от страна на ответника, който е направил възражението за
наличие на изключен риск, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 от ГПК, е доказано при условията на пълно и главно доказване, че са
налице посочените от него условия за отказ от заплащане на застрахователно събитие.
Въпреки това за пълнота на изложението настоящият състав намира, че следва да
бъде посочено, че от страна на ищеца не е доказано настъпването на процесното
застрахователно събитие. Още с доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че не
сочи доказателства за настъпването на застрахователното събитие – за времето на
настъпването му, за мястото и за механизма на настъпване на уврежданията. Именно за
установяване на тази обстоятелства по делото на ищеца е бил допуснат до разпит един
свидетел, но в последното съдебно заседание ищецът изрично е заявил, че се отказва от
него.
Съдът намира, че представеното заявление за заплащане на застрахователно
обезщетение не представлява годно и достатъчно средства за доказване на настъпването на
процесното ПТП и съответно за механизма на осъществяването му. Същото по своята
правна същност е частен документ изхождащ от представител на ищеца, в който се съдържат
изгодни за него твърдения. Не са налице други доказателства, в съвкупност с които да може
да се достигне до непротиворечив извод, че именно на посочената от ищеца дата и на
посоченото място е осъществено процесното застрахователно събитие. Подобни факти не
могат да бъдат изведени и от представената от ищеца товарителница ., доколкото от нея се
установява, че увреденото полуремарке е било натоварено на 12.04.2024г. в И., и че товарът
от него е бил доставен до ., без да е посочена дата на доставка или маршрут превоза, който
да минава от И. за . през гр.Р., в района на който се твърди да е осъществено ПТП.
В действителност съгласно автотехническата експертиза описания от ищеца
механизъм – рязко спиране, довело до преместване на товара може, да доведе до
установените по делото увреждания на застрахованото при ответника полуремарке, но това
обстоятелство установява единствено, че е възможно по този механизъм да са нанесени
7
щетите, но не и настъпването на конкретното твърдяно от ищеца застрахователно събитие
на 15.04.2024г. в района на гр.Р.. Доказването единствено на наличие на вреди по
застрахованото ППС, не е равнозначно на установяване на настъпване на застрахователното
събитие и че именно в резултат на конкретното застрахователно събитие са настъпили
доказаните вреди по полуремаркето. За да може да бъде ангажирана отговорността на
застархователя, следва да бъде установено, първо, че конкретното застрахователно събитие
въобще е настъпило, а за това е необходимо установяване кога, къде и как точно е
настъпило. Ето защо на още едно основание съдът приема, че предявеният иск се явява
недоказан.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 405 от КЗ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се
дължат направените от него разноски. Същият претендира такива съобразно представен
списък в размер на 50 лева – депозит за вещо лице и 450 лева юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя размерът на
дължимото юрисконсултско възнаграждение, като не е обвързан с посочения от страна
размер, а е ограничен единствено до размерите предвидени в чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Предвид това настоящият състав приема, че размерът на
юрисконсултското възнаграждение в конкретния случай следва да бъде определено на 100
лева. С оглед изложеното сторените от ответника разноски се равняват на 150 лева, който
сума следва да бъде присъдена в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление в
гр.. срещу . „..“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.. иск с правно основание
чл. 405 от КЗ, вр. с чл. 384, ал.2, т. 1 КЗ за осъждане на . „..“ АД, ЕИК . да заплати на „.“
ЕООД, ЕИК. сума в размер на 8 582.64 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди по полуремарке „.“ с рег.№ ., застраховано по
имуществена застраховка „.“, сключена между лизингодателя „.“ ЕООД и ответника, във
връзка с настъпило застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 03.07.2024г. до окончателното и заплащане
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати .
„..“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 150 лева лева - разноски по делото пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в дв.дмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9