РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110201206 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „Н*** Т***“ ЕООД против Наказателно Постановление № 23-
0003426/17.12.2024г. на Началника на ОО "Автомобилна администрация"
гр.Варна, с което на „Н*** Т***“ ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 200 лева на основание чл.
105 ал.1 от ЗАвтП.
В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. В съдебно
заседание редовно призован жалбоподателя не се явява лично, не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована , представител не се явява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 15.07.2024 г. в гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 158, превозвача
"Н*** т***" ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници с
№ 0470, валиден до 31.12.2026 г. е извършил международен случаен превоз на
пътници в несъответствие с чл. 12, т. 3 от Спогодба Интербус, като същия не е
1
попълнил надлежно и правилно ведомост № 3/15.07.2024 г., представляваща
неразделна част от Интербус книжка № 3003458. Видно от ведомостта, че при
попълването и по извършения превоз с МПС марка Мерцедес с рег. №
83864ВТ, кат. М3; е че и в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат)
на същите са налице несъответствия в основния екземпляр няма списък с
пътници, докато в екземпляра дубликат има списък с пътници.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, както и
със събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
С покана № 11-47-10238#4/15.10.2024 г. превозвачът „Н*** Т***" ЕООД
бил уведомен относно извършването на тематична проверка, касаеща
транспортната документация за периода от 01.05.2024 г. до 30.09.2024 г. В хода
на проверката било установено, че въззивното дружество притежава лиценз на
Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470,
валиден до 31.12.2026 г. и 16 бр. издадени копия от лиценза. При извършена
проверка по документи от служители на ОО "АА" – гр. Варна било прието за
установено, че превозвачът „Н*** Т***" ЕООД е извършил международен
случаен превоз на пътници в несъответствие с чл.12, т.3 от спогодба
„Интербус“, като същият не е попълнил надлежно и правилно ведомост №
3/15.07.2024г., представляваща неразделна част от Интербус книжка
№3003458. Видно от ведомостта, при попълването й по извършения превоз с
МПС Мерцедес“ рег.№ В 3864 ВТ, в двата еднообразни екземпляра (основен и
дубликат) на същите са налице несъответствия - в основния екземпляр
ведомост няма списък с пътници, докато в дубликата екземпляр от ведомост
има списък на пътници.
На 25.10.2024 г. свид. Б. И. - служител на ОО „АА" – гр. Варна съставил
срещу въззивното дружество АУАН за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба №
2
11 от 31.10.2002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба „Интербус“, който АУАН
бил надлежно предявен и връчен на пълномощник на дружеството, който не
вписал възражения в съдържанието му. В срок по преписката не постъпили и
допълнителни възражения. На 17.12.2024 г. началникът на ОО „АА“ – гр.
Варна издал обжалваното наказателно постановление, в което приел
идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на свид. Б.
Г. И., както и от приложените писмени доказателства: заверени копия на
писмо от ГДАИ до ОО „АА“ – гр. Варна; покана-известие до управителя на
„Н*** Т***“ ЕООД; ведомост № 3/15.07.2024г., представляваща неразделна
част от Интербус книжка №3003458 (основен екземпляр и дубликат); 2 бр.
пълномощни от управителя на „Н*** Т***“ ЕООД в полза на Н*** М***
И***; 2 бр. заповеди на изпълнителния директор на Изпълнителна агнеция
„Автомобилна администрация“; Констативен протокол за извършена
тематична проверка и др. Съдът кредитира свидетелските показания на св. Б.
И. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия
в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира посочените
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, поради което въз основа на тях и свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна: Жалбата срещу наказателното постановление е
подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна,
срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е
издадено от компетентен орган.
След анализ на приложимата нормативна уредба, съдът намира
следното: От съдържанието на АУАН и НП не става ясно кой е собственикът
на визираното в тях превозно средство, нито кой е превозвачът и изобщо въз
основа на какви факти е направен изводът, че именно "Н*** т***" ЕООД е
лицето, което носи отговорност за организиране работата при извършване на
3
международен случаен превоз на пътници с визираното в АУАН и НП
конкретно превозно средство. Не е достатъчно това да става ясно от
доказателствата по делото, като защитата се гради срещу фактите, поради
което описването им в АУАН и НП е дължимо. Следователно АУАН и НП не
съдържат основен реквизит, предвиден в чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, а именно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено. По тези съображения съдът намира, че наказателното
постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила, което е основание за неговата отмяна. Въпреки тези изводи съдът
намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно
постановление с материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по
КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна). Чл.105 от
ЗАвтПр предвижда, че за нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Посочената санкционна разпоредба не предвижда конкретен състав на
нарушение и следва да бъде допълнена посредством конкретни разпоредби на
ЗАвтПр и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари. В настоящия казус е
било посочено, че се касае за нарушение на чл.1, т. 2 от Наредба № 11 от 31
октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
който гласи, че международните превози на пътници и товари се извършват в
съответствие с международните договори и спогодби, по които Република
България е страна, при спазване на вътрешното законодателство на всяка
държава, на чиято територия се осъществява превозът. В АУАН и НП е
направена връзка на посочената разпоредба с чл.12, т. 3 от Спогодба за
международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси
(Интербус), който от своя страна визира като част от контролните документи
за случайните превози, освободени от разрешителни, отговорността на
превозвача за надлежното и правилното попълване на пътния лист. Спрямо
дружеството не е възвеждано такова обвинение. Като факти от обвинението са
посочени, че превозвачът „Нишикли Травел“ ЕООД е извършил международен
случаен превоз на пътници в несъответствие с чл.12, т.3 от Спогодба
Интербус, като същият не е попълнил надлежно и правилно ведомост №
4
3/15.07.2024 г., представляваща неразделна част от Интербус книжка
№3003458. Видно от ведомостта при попълването й по извършения превоз с
МПС „Мерцедес“ рег.№В 3864 ВТ, в двата еднообразни екземпляра (основен
и дубликат) на същите са налице несъответствия - в основния екземпляр
ведомост няма списък с пътници, докато в дубликата екземпляр от ведомост
има списък на пътници. Така визираното несъответствие между два
екземпляра на ведомост по никакъв начин не изпълва фактически състав на
обвинение по чл.1, ал.2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС вр. чл.12, т.3
от спогодба „Интербус“. Същото по - скоро би представлявало нарушение на
задължението на превозвача по друга разпоредба от Спогодбата (напр. да
попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване –
чл. 13, т. 1 от Спогодбата), но доколкото такова обвинение не е било
формулирано в хода на административнонаказателното производство, се явява
недопустимо едва в хода на въззивното производство обвинение тепърва да
бъде формулирано и да се реализира административнонаказателна
отговорност. Наред с това по отношение на конкретно възведеното обвинение
следва да се отбележи, че в същото не се съдържа описание на маршрута на
извършения превоз и доколкото липсват доказателства по отношение на това,
че се касае превоз на предварително съставена група от пътници от начален до
краен пункт по предварително заявени условия, съдът намира обвинението за
категорично недоказано. Видно от приложените два екземпляра от Ведомост
№ 3, единият, който представлява касае превоз, извършен от водач „Fiat
Choban“ на 15.07. при липса на пътници и без посочен маршрут. Другият
екземпляр от Ведомост № 3-дубликат от своя страна касае превоз, извършен
от друг водач на същата дата, при наличие на пътници Република Турция до
Република България, без посочен маршрут. Предвид горното, остава неясно
от къде е сформиран извод, че се е осъществил международен случаен превоз
на пътници. Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
С жалбата проц.представител на жалбоподателя прави искане за
присъждане на разноски. Съдът намира, че същото не следва да бъде
уважавано. Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато
страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на
5
решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната
трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител.
В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин
на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се
доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който
има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен
банков превод. По делото не са представени други доказателства за заплащане
на възнаграждение в брой или по банков път до приключване на устните
състезания във въззивното производство. При отсъствие на доказателства за
плащане на възнаграждението съдът намира, че няма законово основание да
присъди съразмерно на уважената част от иска възнаграждение под формата
на разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско
възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му плащане. В
този смисъл- Определение № 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на
ВКС, трето гражданско отделение.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП съдът намира, че на
въззиваемата страна не следва де бъдат присъждани разноски, въпреки
направеното искане от страна на нейния представител.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23-0003426/17.12.2024г. на
Началника на ОО "А***а*** гр.Варна, с което на „Н***Т***“ ЕООД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на
200 лева на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвтП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6
7