Р Е Ш Е Н И Е
№260501
гр. Перник, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
като разгледа гр. д. № 07946 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу С.М.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** с която се иска да бъде установено
по отношение на ответника, че дължи сумите, както следва: 3 400,20 лв. /три
хиляди и четиристотин лева и двадесет стотинки/ - неизплатената главница от
непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.09.2017 г. до
29.08.2019 г., по отношение на които на основание т. 12.1 от ОУ към Договора е
обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 761,98лв. /седемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/
- договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.09.2017 г. до
24.04.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 243,89 лв. /двеста
четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 20.09.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва от датата на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно
погасяване на дълга, както и да бъзе осъден ответника за заплати сторените и
предявени разноски по ч.гр.д. № 4045/19 г. на 3-ти гр. с-в по описа на PC - гр.
Перник и настоящето производство.
Ответната
страна, чрез назначения й особен представител, се е възползвала от правото си
да подаде отговор на исковата молба. С отговора вземанията се оспорват по
основание и размер.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез нарочно становище, сочи че исковата молба е основателна,
доказана, поради което и моли да бъде уважена, като бъдат присъдени и сторените
разноски.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован, чрез пълномощник, преупълномощен от назначения му особен
представител оспорва изцяло предявената искова претенция.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
На 24.04.2018
г. е подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с ЕИК *********, по силата на които вземането на „Банка ДСК“ ЕАД от С.М.Й.,
произтичащо от Договор за стоков кредит № 287898 от 29.08.2017 г. е прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е
индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 24.04.2018г. към
Допълнително споразумение от 24.04.2018 г. за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018г.
Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица - т. 16 от
Общите условия. Излагат се твърдения за наличие на упълномощаване на ищеца да
съобщи на ответната страна извършената цесия. Твърди, че ответника е уведомен
за извършената цесия.
По делото е представен договор
за стоков кредит от 29.08.2017г., сключен
между сключен
между С.М.Й. като кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД
като
кредитор. По силата на този договор дружеството се задължило да отпусне кредит
в размер на 3400.20 лева, който се усвоява за закупуване на стоки от
„Технополис България“ ЕАД, а кредитополучателят да го ползва и върне съгласно
условията на Договора.
Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на
4691,91 лв., които се заплащат на 24 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 197,79 лв, без последната- изравнителна в размер на 142,97,
съгласно погасителният план. Първата погасителна вноска е платима на 28.08.2017
г., а последната погасителна вноска е с падеж: 09.08.2019 г.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 09.08.2019г., но предвид
обстоятелството, че кредитополучателях не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е станал предсрочно
изискуем, на основание т. 12.1 от ОУ към Договора, съгласно която при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
„Агенция за
събиране на вземания" ЕАД в Уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника е и съобщил на същия, че поради допуснато просрочив
и неплащане на погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи
задължението си, като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него
ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, както и на
гърба на уведомлението изрично е посочено, че вземанията по процесния договор
са изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната
изискуемост е връчено чрез залепване., посредством ЧСИ А.В., с peг. № 813 в
КЧСИ. Длъжникът не е заплатил дължимите по процесния Договор суми и на
01.07.2019г. е подадено заявление за издаване на ЗИПЗ по реда на чл.410 от ГПК.
По образуваното ч.гр.д. 4045/2019г. по описа на РС Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2699 от 02.07.2019г. за следните суми :
сумата 3 400,20 лв. /три хиляди и четиристотин лева и 20 стотинки/,
представляваща главница по Договор за стоков кредит № 287898/29.08.2017 г.;
сумата 761,98 лв. /седемстотин шестдесет и един лева и 98 стотинки/ - договорна
лихва за периода от 20.09.2017 г. до 24.04.2018 г.; сумата 243,89 лв. /двеста
четиридесет и три лева и 89 стотинки/ - обезщетение за забава за считано от
20.09.2017г. до 01.07.2019г.; и законна лихва върху главницата 3 400,20 лв.,
считано от 01.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумите: 88,12 лв. /осемдесет и осем лева и 12 ст./ - държавна такса и 50,00 лв.
/петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като е
указано на заявителя да подаде установителен иск относно вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В
тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на
договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане,
размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане
стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.
От предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е
сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на
неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл.
11 ЗПК.
След
като процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност, като в случая в отговора по чл.131 ГПК ответната
страна е навела и такива възражения (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
В
настоящия случай не се претендират суми, произтичащи от неравноправни клаузи в
договора за кредит.
Видно
от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, на
29.08.2017г. е преведена по сметка на Търговеца „Технополис България” ЕАД
цената на стоката, предмет на кредита, а именно сумата 2998,00 лева, съгласно
Извлечение за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020г. на „Банка ДСК“ ЕАД. На
29.08.2017г. е преведена по сметка на Застрахователя ЗК „Групама” цената на
застрахователната премия, а именно сумата 402,20 лева, съгласно Извлечение за
периода ог 01.01.2017г. до 31.12.2020г. на банка ДСК ЕАД. Няма извършени
плащания от ответника С.М.Й. по Договор за стоков кредит № 287898, сключен на
дата 29.08.2017 г., съгласно Извлечение за периода 01.01.2017г. - 31,12.2020г. Размерът
на непогасената главница е главница 3400,20 лева. Размерът на непогасената
договорна лихва до 24.04.2018г. /датата на цесията/ по процесния Договор е
761,98 лева, начислена за 235 календарни дни от 30.08.2017г. до 23.04.2018г. Размерът
на лихвата за забава, вследствие на забавено плащане по процесния договор, до
датата на входиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист 01.07.2019г., съгласно клаузите на процесния договор, като се
вземе предвид, че е обявена предсрочна изискуемост на кредита от 25.01.2019 г.,
е 287,22 лева. Размерът на лихвата за забава, вследствие на забавено плащане по
процесния договор, като се вземе предвид, че задълженията по процесния доювор
са предявени след падежа им, до датата на физическото входиране на исковата
молба в съда 06.12.2019г., е 396,68 лева.
Предвид изложеното ответника дължи на ищцовото
дружество следните суми: 3 400,20 лв. /три хиляди
и четиристотин лева и двадесет стотинки/ - неизплатената главница от
непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.09.2017 г. до
29.08.2019 г., по отношение на които на основание т. 12.1 от ОУ към Договора е
обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 761,98лв. /седемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и осем
стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.09.2017
г. до 24.04.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 243,89 лв. /двеста
четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 20.09.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника,
като приложение на исковата молба, което съгласно константната практика на
съдилищата е достатъчно, поради което и възражението на ответника за
неуведомяване за цесията е неоснователно.
За да
произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния
кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор
/цесионера/. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно
от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не може да бъде игнорирано. Съдът изцяло приетото в
решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, съгласно
което цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Изходящите
от цедента уведомления, приложени към исковата молба на цесионера и достигнали
до длъжника с нея, съставляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В
конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на
съобщение от цедента на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди
образуване на исковото производство. Уведомлението от цедента за сключения
договор за цесия с предмет процесното вземане представлява приложение към
исковата молба, което е било надлежно връчено на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Действително, назначеният от съда особен представител на
ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено
по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция,
съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
Съгласно
чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление
ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство
с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването
му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата
на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с
приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя-цедент,
обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да са
получени от ответника, а не от назначения му особен представител. По тези
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че изходящото от заемодателя-цедент
уведомление, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до
ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа,
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният дължи да
престира на него, а не на стария кредитор.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че от приетите по делото доказателства се
установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен
заем, съгласно клаузите на сключените два договора за цесия.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се
присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената
част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство:
87,76 лева – държавна такса, 200.00 лв. – депозит за съдебно-икономическа
експертиза, 300.00 лева – депозит за особен представител и 150,00лева –
юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство разноските са
следните- 88,12 лева – държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Като се взе предвид уважаването на исковете, техният общ размер и направените
разноски, се достига до извод, че ответника следва да заплати на ищеца
направени разноски в
цялост, както следва: 737,76 лева за исковото
производство и 138.12
лева в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
“АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК ********* седалище/адрес на управление: гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представляван от Д.Б.Б. – Изпълнителен
директор против С.М.Й., с
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК чл.422 във вр.
415 ГПК и чл.86 от ЗЗД, че С.М.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК
********* седалище/адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев №
25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от Д.Б.Б. –
Изпълнителен директор следните суми: 3 400,20 лв. /три хиляди
и четиристотин лева и двадесет стотинки/ - неизплатената главница от
непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.09.2017 г. до
29.08.2019 г., по отношение на които на основание т. 12.1 от ОУ към Договора е
обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 761,98лв. /седемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и осем
стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.09.2017
г. до 24.04.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 243,89 лв. /двеста
четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 20.09.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва от датата на подаване на Заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение – 01.07.2019г. до окончателно погасяване
на дълга.
ОСЪЖДА С.М.Й., с
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК
********* седалище/адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев №
25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от Д.Б.Б. –
Изпълнителен директор сумата в размер на 875.88 лева /осемстотин
седемдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/, от които 737,76 лева за исковото производство и 138.12
лева в заповедното производство по ч.гр .д. № 04045 по описа на съда за 2019 г. на ПРС .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04045
по описа за 2019г на Пернишки районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.