Р Е
Ш Е Н
И Е
№3258
гр. В.,
17.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Татяна Лефтерова
Секретар:
Дарина Димитрова
разгледа гр. дело № 18889 по описа на ВРС
за 2019 година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ****, с
която против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – В.,
с адрес: гр. В., ул. „Цар Калоян” №2, представлявана от директора старши
комисар Д.С.П., след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск за
заплащане на сумата от 801,79 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд за периода от
01.03.2018 г. до 30.09.2019 г., като сумата е получена в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права:
Ищецът е
служител на ответника, като през процесния период заема длъжността „старши
полицай“ в 01 РУ-ОДМВР-В.. Същият е със статут на държавен служител, при
нормална продължителност на работното време, регламентирана в чл.187, ал.1 ЗМВР
от 8 ч. дневно и 40 ч. седмично, при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното
време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като в нея
липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм предходно е бил предвиден в нормата на чл.31 ал.2 от Наредба №8121
з-407 от 11.08.2014 г., според която, при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа, за
отчетния период, се умножава по 0,143. Тази Наредба е била отменена с приемане
на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. на МВР, която от своя страна е била
отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г.
Липсата на изрична норма не следвало да се възприема като законова забрана за
преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен.
Налице била
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, при което следвало субсидиирно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата обн. ДВ от
26.01.2007 г., според която, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Твърди, че за
периода е положил общо 712 ч. нощен труд, който презичислен с коефициент 1,143
възлиза на 813,81 часа, което сочи положен извънреден труд от 101,81 часа. Претендира сумата от 700,49 лева – получена
след изчисляване на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с
50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР.
С писмен
отговор, представен в срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Не
оспорва, че през процесния период ищецът е бил държавен служител и че работата
му е изпълнявана на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното
време. Твърди обаче, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил
заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 ЗМВР, доколкото
приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочи, че
процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. и
Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорва
приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че
тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и
за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само
нормите на ЗМВР.
Сочи, че
съгласно чл.178 ал.1 ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се
изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 ЗМВР, работно време през нощта е с
продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.
Оспорва часовете
положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден
труд.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период страните
са се намирали в служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал
длъжността „старши полицай“ в 01 РУ-ОДМВР-В., което е на структурно подчинение
на ОДМВР В..
Видно от приобщени платежни бележки,
представени от ответника, за периода от 01.03.2018 г. до 30.09.2019 г, в полза
на ищеца, през процесния период е начислено и изплатено възнаграждение за
положен нощен труд, при отработени часове, както следва: м.03.2018 г. – 96 ч.;
м.06.2018 г. – 160 ч.; м.09.2018 г. - 48
ч.; м.12.2018 г. – 144 ч.; м.03.2019 г. – 176 ч.; м.04.2019 г. – 16 ч.;
м.05.2019 г. - 64 ч.; м.06.2019 г. – 24 ч.; м.07.2019 г. – 40 ч.; м.08.2019 г.
– 16 ч.
По делото е допуснато провеждане на
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която неоспорено от страните
и прието от съда, се установява, че за процесния период – от 01.03.2018 г. до
30.09.2019 г. ищецът е отработил общо 736
ч. нощен труд. Преизчислен с коефициент 1,143, нощният труд се равнява на 841 ч.
общо. Разликата след извършеното преизчисляването с посочения коефициент, е 105
ч. извънреден труд, за периода от 01.03.2018 г. до 30.09.2019 г. Същият възлиза
на сумата от 801,97 лева и не е заплатен от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Искът намира правно основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.
187, ал.6, т.2 ЗМВР /преди чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – изм. ДВ бр. 60 от
07.07.2020 г./. Същият е допустим, а разгледан по същество, той е и основателен.
Между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът заема при
ответника длъжността „старши полицай“ в 01 РУ-ОДМВР-В., което е на структурно
подчинение на ОДМВР В.. Разпоредбата
на чл.176 ЗМВР определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнагрждения. Едно от тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с
нормата на чл.178 ЗМВР е за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.
На
основание чл.187, ал.10 /преди ал.9 изм. ДВ бр.60 от 07.07.2020 г./ ЗМВР е издадена Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр.4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от
Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2
превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното
време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава
изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не може да се приравни на забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007
г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното
работно място.
По делото бе установено, че за
процесния период, ищецът е положил 736 ч. нощен труд, който след преизчисляване
с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза на 841 часа.
Дължимото възнаграждение за положения извънреден труд от 105 часа, в размер на 801,97
лева не е изплатено от ответника.
При горните доводи, съдът намира
предявеният иск по чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т. 2 ЗМВР за основателен, поради което следва
да уважи същият изцяло.
По отношение направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр. 45 от
15.05.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1000 лева, възнаграждението е в размер на 100 лева. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
процесуалния му представител, като е договорено заплащане на възнаграждение в
размер на 300 лева. Същото е изплатено изцяло, в брой. Възражението на
ответника е частично основателно. Действително, делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, но доколкото пълномощникът
на ищеца е изготвил исковата молба, участвал е активно в проведеното съдебно
заседание, като е своевременно е заявил изменение на иска, на основние чл.214,
ал.1 ГПК, представил е писмена защита по делото, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено, но не до минималния размер, предвиден с
Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При горните доводи, с оглед
изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи в полза на
ищеца сторените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер
на 170 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски за:
държавна такса /50 лева/, депозит за вещо лице /200 лева/ и за служебно
издаване на изпълнителен лист /5 лева/, общо в размер на 255 лева, като същият
бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната власт,
по банкова сметка ***.
Присъдените по делото, в полза на
ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка - ***, BIC ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В., ***,
представлявана от Д.С.П. в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, ****, сумата от 801,79 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд,
за периода от 01.03.2018 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т. 2 ЗМВР и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В., ***,
представлявана от Д.С.П. в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, ****, сторените разноски по делото, в размер на 170
лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В., ***,
представлявана от Д.С.П. в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 255
лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по банкова сметка *** – В..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: