РЕШЕНИЕ
№ 1389
гр. Пловдив, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20255300500902 по описа за 2025 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. чл.200 от КТ.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „*******, чрез адв. А.
Т., против решение №5046/16.12.2024 г., поправено с решение
№3950/13.08.2025 г., и двете постановени по гражданско дело №5082/2023 г.
на ПдРС, ХV граждански състав, с което е осъдено „******** да заплати на Т.
И. Т., по искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ, сумата от 35000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на претърпяна
трудова злополука на 04.08.2021 г., призната за такава с разпореждане №5104-
15-231/23.08.2021 г. на НОИ - П., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на увреда – 04.08.2021 г. до окончателното погашение, както и
1720 лв. - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за
лечение вследствие на причинени телесни увреждания на ищеца при трудова
злополука от 04.08.2021 г., ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата; осъдено е „****** да заплати на
основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. Я. Д. Д. сума в размер на 6629.28 лева с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
представителство, както и да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сума в
размер на 1718 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПдРС, представляваща дължима държавна такса и депозити за експертизи.
1
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Твърди се, че работникът е проявил груба небрежност
при изпълнение на служебните си задължения. Допуснал е нарушение на
инструкцията за безопасна експлоатация на превозните средства. Не е бил с
подходящо облекло и обувки при извършване на служебните си задължения.
Навеждат се и доводи за недоказаност на иска и за съпричиняване от страна на
работника. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което
исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като се
претендират разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, като се излагат подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация. Съдебният акт е постановен при наличието на положителни и
липсата на отрицателни процесуални предпоставки при предявяване и
разглеждане на иска.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание
чл. 200 от КТ.
Ищецът Т. И. Т. е предявил срещу „****** обективно кумулативно
2
съединени искове за заплащане на сумата от 35000 лв. /след направено
изменение на иска по чл.214 ГПК в открито съдебно заседание на 16.04.2024
г./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука, както и 1720 лв. обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
разходи за лечение, вследствие на причинени телесни увреждания на ищеца
при трудова злополука от 04.08.2021 г., ведно със законната лихва от
04.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Твърди, че по силата на трудов договор от 09.06.2016 г., сключен
между страните, работел на длъжност “********“. На 04.08.2021 г. около
12:30 ч. с него настъпила злополука пред търговски обект - магазин, находящ
се в ********. С разпореждане №5104-15-231/23.08.2021 г., издадено на осн.
чл. 60, ал.1 КСО от ТП на НОИ - П., последната била призната за трудова по
чл.55, ал.1 КСО. Разпореждането не е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО и е
влязло в законна сила.
Твърди, че при посещение на търговски обект с цел пласиране на
млечни продукти в търговската мрежа, слизайки от управлявания от него
товарен автомобил, пада и травмира двата си крака, в резултат на което
получил следните травматични увреждания, а именно: ********.
Непосредствено след настъпилата злополука бил приет по спешност в
********* с оплаквания от силни болки, оток и невъзможност за стъпване на
двата крака. Предвид обективното състояние, бил подготвен за оперативно
лечение и били реализирани две инвазивни интервенции - открито наместване
на фрактурата в областта на дясната подбедрица (латералния малеол) с
вътрешна фиксация с метална остеосинтеза, както и открито наместване на
фрактурата в областта на лявото ходило (пета метатарзална кост) с вътрешна
фиксация с метална остеосинтеза. Изписан е на 10.08.2021 г. с препоръки за
хигиенно-диетичен режим и терапия в домашни условия. Поради
продължаващите посттравматични оплаквания от болезнени и затруднени
движения в областта на двата глезена и стъпалата е извършен преглед, при
който обективно са констатирани деформация и оток с ограничена флексия и
болезненост на двете глезенни стави, както и флексионна контрактура,
мускулна хипотрофия и нарушена локомоция с изразен функционален
дефицит и походка с две помощни средства – патерици. Поради остра и
нестихваща болка постъпил в Отделението по ортопедия и травматология на
„******, като по време на болничния престой са направени комплексни
изследвания - ПКК, рентгенография на глезенна става, рентгенография на
стъпало и пръсти и др., както и проведени консултации с лекари специалисти,
след което е осъществена оперативна интервенция по екстракция
(отстраняване) от костта на имплантираните уреди в областта на лявото
ходило. Предвид посттравматичното обективно състояние и към момента на
предявяване на иска (почти две години след инцидента) продължавали
оплакванията и симпТ.тиката в травмираните области на двата крака,
включващи невъзможност за продължително стоене в изправено положение, с
болка и оток в областта на двата глезена, както и липса на чувствителност в
3
лявото ходило. Налице били трайни неблагоприятни последици за
физиологическия му статус от полученото тежко травматично увреждане на
десния крак с липса на пълно възстановяване, променящи крайно негативно
ежедневието му, начина и качеството му на живот. Вследствие на преживяната
злополука Т. изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със
силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо
сътресение и смущение. С оглед характера на получената травма, водещ
симптом бил изключително силната и нетърпима болка във фрактурираните
области на двата крака, с невъзможна походка. Налагал се системен прием на
обезболяващи медикаменти, които само временно овладявали силно изразения
болков синдром. Наред с интензивната болка, макар и напълно
имобилизирани, подбедрицата и ходило в областта на двата глезена били
оточни, деформирани и с проявена неспособност за извършване на активни и
пасивни движения. В резултат на получените тежки фрактури и извършена
сложна операция, продължила няколко часа, с поставяне на множество
импланти пострадалият бил изправен пред невъзможност за функционално и
пълноценно използване на долните си крайници по време на продължителния
многомесечен постоперативен възстановителен период. Сред ежедневните
оплаквания, наред с болките, били тежест, оток и крампи в двата крака, както
и невъзможност за продължително стоене, спортуване или за извършване на
някаква дейност с физическо натоварване. Твърди да е претърпял значителни
неимуществени вреди за изпитаните болки и страдания, като пряка и
непосредствена последица от настъпилата на 04.08.2021 г. трудова злополука.
Вследствие на нея претърпял и имуществени вреди, съставляващи направени
разходи по лечение и възстановяване, а именно за закупуването на
скъпоструващи медицински изделия на обща стойност 1720 лева.
Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответната страна. Не се оспорва фактът на настъпилата на трудова злополука
и се признава, че ищецът Т. И. Т., извършвайки работа по посещение на
търговски обект с цел пласиране на млечни продукти в търговската мрежа,
слизайки от управлявания от него автомобил, травмира и двата си крака.
Твърди се, че Т. не просто е слизал, а е скочил, тъй като травма на двата крака
едновременно се получават при скачане отвисоко. Сочи, че е налице груба
небрежност от страна на работника по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, като
излага подробни съображения, което е основание за намаляване на
обезщетението за вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
По делото не се спори, че между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
“********“ .
На 04.08.2021 г., около 12:30 ч., с него настъпва злополука пред
4
търговски обект - магазин, находящ се в ********, която е призната за трудова
с разпореждане №5104-15-231/23.08.2021 г., издадено на осн. чл. 60. ал. 1 КСО
от длъжностно лице при ТП на НОИ – П. На посочената дата, при слизане от
служебния автомобил, Т. травмира и двата си крака.
От приобщената по делото медицинска документация и изготвена
съдебномедицинска експертиза, която съдът е кредитирал като компетентно
изготвена, с необходимите знания и умения и обоснована, се установява, че
поради претърпяната травма от трудовата злополука Т. е претърпял две
инвазивни интервенции - открито наместване на фрактурата в областта на
дясната подбедрица (латералния малеол) с вътрешна фиксация с метална
остеосинтеза, както и открито наместване на фрактурата в областта на лявото
ходило (пета метатарзална кост) с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза,
след което е изписан на 10.08.2021 г. с дадени препоръки за хигиенно-
диетичен режим и терапия в домашни условия. Болките, които е изпитвал при
този вид травма, са силни. Техният интензитет е относително висок,
оплакванията са индивидуални, протичат за различен период от време и
зависят от индивидуалния праг на болка в зависимост генетично от
вегетативната нервна система. Страданията, които е изпитвал, са силно
изразени поради продължителността на лечението, многократните оперативни
намеси и дългия период затруднено самообслужване и нарушен хигиенен
ритъм. За в бъдеще е необходимо продължаване ежедневно на
рехабилитационни мероприятия както в домашни условия, така и планово
ежегодно провеждане на санаториално и балнеолечение. Избягване
извършване на тежък физически труд и избор на спортни занимания. След
претърпяване на подобен вид операции, периодът на завръщане към нормален
начин на живот е различено продължителен, като се определя от комисиите
към ТЕЛК. При добри стечения на обстоятелствата, това става най-рано шест
до осем месеца от травмата. Прохождане се осъществява, ако липсва
неврологична симпТ.тика, няколко месеца след операцията, а другите
ежедневни и хигиенни навици зависят изцяло от активността и
емоционалното състояние на лицето. При добро стечение на обстоятелствата
при период от шест – осем месеца за зарастване на счупването, болките
стихват, но този период е индивидуален.
Свидетелката Т., съпруга на ищеца, си спомня, че първоначално
нейният съпруг останал в болнично заведение за лечение. Първите месеци
след операцията не можел да се обслужва самостоятелно и бил изцяло
зависим от нея. След изписването от болничното заведение изпитвал силни
болки в продължителен период от време. Болки чувствал дори към момента на
провеждане на разпита. Около два месеца свидетелката полагала грижи за
ищеца, като променила изцяло ежедневието си, за да му помага при
извършването на тоалет и обличане. Той не можел да участва в домакинските
задължения. Освен физическите страдания, ищецът преживял случилото се с
него много тежко психически. Изпаднал в състояние на безпомощност, не
можел да се грижи за своето семейство, което засегнало неговите гордост и
5
достойнство.
Пред въззивната инстанция не се събраха нови доказателства. Не
са наведени и доводи за неправилно установени факти, като се възприе
описаната фактическа обстановка.
Въз основа на нея, съставът на районния съд е приел, че са налице
кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране отговорността на
работодателя, която е обективна. Изложил е подробни, обосновани и логични
съображения, че уврежданията на Т. са резултат от злополука, призната за
трудова, болките и страданията, които е преживявал, са с относително висок
интензитет, особено в началния период на възстановяването, като
работодателят дължи обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди на работника. Изложени са подробни съображения как е
определен размерът на обезщетенията за неимуществени и имуществени
вреди, и защо е отхвърлено възражението на работодателя за проявена груба
небрежност от страна на работника. Съображенията напълно се споделят от
настоящата инстанция.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, следва да се
вземе предвид следното:
Не се спори между страните, че са били в трудово
правоотношение, както и, че е настъпила злополука, призната за трудова, и в
резултат на нея е увредено здравето на работника.
Не следва да се обсъждат доводите дали инцидентът е възникнал
при изпълнение на трудовите задължения. Касае се за злополука, призната за
трудова, причините за същата, като разпореждането на НОИ е влязло в сила.
Това разпореждане не е обжалвано и е задължително за работодателя.
И теорията, и съдебната практика, част от която е и решение №19
от 18.09.2018 г. по гр. д. № 4842/2016 г. на ВКС, IV г.о., приемат, че
съгласно чл. 55, ал. 1 КСО и чл. 55, ал. 2 от КСО трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт, като такава е и злополуката, станала
по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до
основното място на живеене или до друго място за живеене с постоянен
характер, мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния
ден или мястото за получаване на възнаграждение, а по силата на чл. 200, ал. 2
КТ работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от
непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или
6
на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. Ето
защо следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя за
причинените на Т. неимуществени и имуществени вреди, доколкото
злополуката е настъпила по време на изпълнение на трудовите му задължения.
Константната практика на съдилищата е, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др., които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Така дадените в ППВС
№4/1968 г. указания са доразвити във формираната практика на ВКС по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съгласно която при определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди при телесни увреждания следва да се
отчитат степента и продължителността на болките и страданията, понесени от
увредения, а когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е
дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването; какви физически болки, психически страдания и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични
и други външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на
болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да
продължи трудовата си кариера и да се социализира. При определяне на
обезщетението се вземат предвид и конкретните социално- икономически
условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането, както
и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези. Чрез обезщетяване на увредения за
причинените му неимуществени вреди, той получава парично удовлетворение,
с което да компенсира отрицателните, неприятните емоции. Целта на
обезщетението в случая е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото равновесие на пострадалото лице.
Настоящият състав споделя, че за определяне на размера на
обезщетението следва да се прецени степента и продължителността на
търпените от Т. страдания, относително младата му възраст към момента на
увреждането – бил е на ** години, психическото и емоционално състояние на
същия след настъпване на инцидента. От показанията на св. Т. се установи, че
се е променил, станал е по – нервен, избухлив, изпитвал страх да остане сам.
7
Непосредствено след инцидента не бил в състояние да се придвижва, около 45
дни бил на легло, изпитвал силни болки. Претърпял е оперативни
интервенции. Семейството се лишило от доходи, свидетелката не е била в
състояние да се грижи по цял ден за съпруга си, тъй като трябвало да работи.
В резултат от обездвижването повишил значително теглото си, отключил и
диабет. Силните негативни емоции и страдания продължават и към момента
на разпита, тъй като не бил в състояние да работи това, което харесвал. Не е
могъл да присъства на първия учебен ден на детето си. В продължителен
период след инцидента е изпитвал негативни изживявания. Ето защо и според
настоящия състав правилно е определен размерът на справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД от
35000 лв. от първоинстанционния съд. Споделят се и изложените от него
съображения при определяне на размера.
Според приетото в решение №45/08.04.2021 г. по гражданско дело
№1580/2020 г. на ВКС, III г.о., а в този смисъл е и трайната съдебна практика,
при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрият
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването .
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване поначало не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението. Критериите за намаляване на обезщетението, когато
поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал.2 КТ са
разяснени в установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр.
решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 125 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 4417/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60
от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г.о. и решение № 291 от
11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г.о. и др., съгласно която
поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност,
обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201,
8
ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени
негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но
въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените
технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от
работодателя инструктажи за работа. … По възражение на работодателя, при
конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и
субективни фактори, обстоятелствата задължително следва да се преценяват
от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че
се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът
на проявена „груба небрежност” за вредоносния резултат като степен, за да се
намали съответно обезщетението за причинени вреди. При тази небрежност,
изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия,
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства. В този смисъл са решение №348/11.10.2011 г. по гр. д.
№387/2010 г., ВКС, ІV г.о., решение № 291/2012 г. по гр.д №951/2011 г. на
ВКС, ІV г.о. и решение №159 от 15.01.2018 по гр.д № 251/2018 г. на ВКС, ІІІ
г.о. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова
по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
При доказателствена тежест за ответника да докаже груба
небрежност, допусната от пострадалия, такава не се установи по делото.
Според работодателя увреждането е причинено при скачане. Това
не е доказано. Нещо повече – в разрез е със събрания доказателствен
материал. Според обясненията на Т., при слизане от фургона на буса по
стълбичка с две стъпала, левият му крак, при контакт със земята, се е подвил и
десния се е ударил в земята. В този смисъл са и показанията на св. Т. - при
слизането по стълбичка от буса е попаднал на неравност на пътя. Вещото лице
в заключението си посочва най – честите механизми, по които възниква
фрактура на глезена, но не посочва скок, а падане. Теглото на въззиваемия
също няма отношение, което се установява от изложеното от експерта в
съдебно заседание на 11.10.2024 г.
Относно работното облекло – не се установи такова да е
предоставено на Т., а и не се сочи по какъв начин работно облекло би
предпазило в конкретния случай от настъпване на увреждания.
Не се установи действията на Т. да са били в разрез с правилата за
безопасност на труда и проведените инструктажи. Не се установи и груба
небрежност, проявена от него.
Във въззивната жалба се твърди, че е допуснал нарушение на
инструкцията за безопасна експлоатация на превозните средства, но не се
посочва в какво се изразяват, като доводите не следва да се разглеждат.
Не е установено виновно поведение на работодателя. Същият е
предприел необходимите инструктажи и е приел актове в съответствие с
9
изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Това обаче не е
пречка да се ангажира отговорността му, тъй като тя е обективна.
Съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ възлага на увреденото лице
задължението да търпи негативните последици от него, изразяващи се в
намаляване на обезщетението. Доказването на това възражение би довело до
намаляване на обема на отговорността на ответника по предявения иск за
обезщетение за вреди от трудова злополука, поради което по силата на чл. 154,
ал. 1 ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на
съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да
бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на
съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за
наличието му не могат да почиват на предположения или на обсъждането
само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в
производството доказателства. Тези изводи могат да бъдат направени само
след съвкупната преценка на всички установени по делото факти и
обстоятелства, които са от значение за наличието или не на съпричиняване,
както и на събраните във връзка с тях доказателства. Това по делото не се
доказа. Жалбата в тази част е неоснователна.
Ето защо искът е основателен и доказан в пълния предявен размер.
По отношение на иска за имуществени вреди – във въззивната
жалба не са изложени каквито и да е съображения. Ето защо и този иск е
основателен, а жалбата и в тази част – неоснователна.
Като е достигнал до същия краен резултат, състава на районния съд
е постановил правилен акт, който следва да се потвърди.
Разноски са поискани от двете страни, като, с оглед отхвърляне
изцяло на въззивната жалба, следва да се присъдят само в полза на
въззиваемия. Доколкото същият е представляван безплатно, на адв. Я. Д.
следва да се присъди възнаграждение в размер на 3450 лв. без ДДС или в
размер на 4140 лв. с ДДС в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Касае се за дело с
фактическа и правна сложност, като следва да се съобрази, че се касае за
висококвалифицирана дейност, а и следва да се съобрази размерът на иска.
Ето защо доводите на пълномощника на въззивника за прекомерност са
неоснователни.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №5046/16.12.2024 г., поправено
с решение №3950/13.08.2025 г., и двете постановени по гражданско дело
№5082/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХV граждански състав.
10
ОСЪЖДА „*******, да заплати на адвокат Я. Д. Д., личен
№*******, с адрес за призоваване **********, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 4140 (четири хиляди сто и
четиридесет) лева с ДДС за осъществено процесуално представителство във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11