Решение по дело №322/2024 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 1281
Дата: 28 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Николета Карамфилова
Дело: 20247110700322
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1281

Кюстендил, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА

При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА канд № 20247110600322 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

З. С. С. от [населено място], ул.“Гюешевско шосе“ №4 чрез пълномощника адвокат Е. Й., съдебен адрес [населено място], ул.“Гороцветна“ №35 обжалва решение №97/24.04.2024г. на КРС, постановено по АНД №675/2023г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение №97/24.04.2024г. на КРС, постановено по АНД №675/2023г., с което е потвърдено НП №20/18.05.2023г. на директора на РДГ - Кюстендил. З. С. С. от [населено място] е санкциониран на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ с административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на заповед №ЗАП-1019/17.11.2021г. във вр.с чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на З. С. С. от [населено място] срещу НП №20/18.05.2023г. на директора на РДГ – Кюстендил. Прието от фактическа е, че на 19.10.2022г. на територията на РДГ – Кюстендил GPS координати LAT 42.15281844; LON 22.6804651 в качеството на лице упражняващо лесовъдска практика, е издал последващ ЕПБ №6669/00078/19102022/173313 – 7ЕХ07Е4 за количество дървесина 23.2 пл. куб.м., което надвишава количествата дървесина по първични ЕПБ /първия за количество 5 пл. куб.м. и втория за 4.5 пл. куб.м./. За констатирано нарушение по т.11.7.1 от заповед №ЗАП-1019/17.11.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите във вр.с чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е съставен АУАН №20/12.01.2023г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.

Касационната инстанция след анализ на събраните по делото доказателства и изложената фактическа обстановка в АУАН и в НП приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с дължимото по закон съдържание на НП по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Не е изпълнено задължението за посочване на нарушената правна норма, съгласно императивното изискване на закона. Същото има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В случая от фактическа страна административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за издаване на ЕПБ за количество дървесина, което надвишава количествата дървесина по предходни ЕПБ. От правна страна АНО е визирал заповед №ЗАП-1019/17.11.2021г. във вр.с чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Нормите от Наредбата задължават лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци; респективно забраняват издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец. В случая и двете норми извършват препращане като правило за поведение към издадена заповед, но посочване на такова от заповедта не е извършено. Т.е. касационната инстанция приема, че липсва посочена материалноправна разпоредба, която да е нарушена от касатора. Този извод отнесен към визираната санкционна норма – чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, която предвижда отговорност при неизпълнение на задължението да съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми, определя приложението й само чрез посочване на конкретно нормативно установено задължение от заповед №ЗАП-1019/17.11.2021г. Задължителния реквизит за НП е въведен, за да може да се извърши индивидуализация на нарушението, защото при реализирането на административнонаказателната отговорност е недопустимо нормите да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително. Липсата на фактическо или правно основание, въз основа на което АНО е извел своите изводи за осъществено административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което засяга не само правото на защита на санкционирания субект, но и възпрепятства проверката на съда за това действителната воля на органа съобразена ли е със закона.

Като е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на НП, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който ще бъде отменен и вместо него постановен нов, с който ще се отмени НП като незаконосъобразно.

С оглед изхода от делото съдът присъжда разноски на пълномощника на касатора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ,за въззивната инстанция в размер на 400 лв., определени на основание чл.36 и чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв във вр.с чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За настоящата инстанция не се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства, че такива са сторени.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №97/24.04.2024г., постановено по АНД №675/2023г. по описа на Кюстендилския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ НП №20/18.05.2023г. на директора на РДГ – Кюстендил, с което на Здравко Симеонов Стоянов от [населено място] на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на заповед №ЗАП-1019/17.11.2021г. във вр.с чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

ОСЪЖДА РДГ – Кюстендил с адрес [населено място], ул.“България“ №33 да заплати на Евгени Стефанов Йорданов, [ЕГН] с адрес [населено място], ул.“Гороцветна“ №35 разноски по делото в размер на 400 лв. /четиристотин/.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: