№ 162
гр. Ловеч, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20244310200109 по описа за 2024
година
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №23-0906-000801 от 01.11.2023 год. на Д.П.Д, Началник група в сектор ПП
– Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год., е наложено на Ф. А. М., ЕГН-
********** от гр. Ловеч, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП –
административно наказание - глоба в размер на 50,00 лева за нарушението по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и
административно наказание - глоба в размер на 10,00 лева за нарушението по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП или
всичко глоба в размер на 60,00 лева и на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са му отнети
общо 10 точки, за това, че на *** год. в *** часа, в Община Ловеч, на път ВТОРИ КЛАС №35, като водач на лек
автомобил ***, при обстоятелства : При км.42+100 управлява лек автомобил Мерцедес Е320, с рег.№***,
собственост на М.Н. М.ов, ЕГН-**********, като по времена движение не използва обезопасителен колан,с който
автомобила е оборудван. Пътува сам в автомобила. Не представи свидетелство за управление на МПС, с което е
извършил : 1. Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП; 2.Не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 то
ЗДвП.
Недоволен от Наказателното постановление останал жалбоподателят Ф. А. М., който го обжалва пред съда
и го намира за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Счита, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаване на
Наказателното постановление /НП/ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които са
опорочили административно наказателното производство, като тези нарушения не могат да бъдат преодолени по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Моли да бъдат призовани на съд с административно наказващият орган и след като докаже
основателността на посочените от него нарушения на закона, да отмени атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява
се от пълномощника си адв.М. И., който се позовава на събраните по делото доказателства, от които се
1
установява, че жалбата на неговия доверител е основателна. Счита, че са налице процесуални нарушения на
императивниправила, разписана в чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Мястото на извършеното
административно нарушение е императвен реквизит на посочените разпоредби. В този смисъл ангажираните по
делото гласни доказателсва – показанията на актосъставителят и свидетелет сочат, че са се намирали на път II-35,
км.45+100, където е разклонът за Г. и Продимчец, но видно от представената справка от АПИ този пътен възел
се намира на км 41+678. Отделно от това твърди, че в процесният акт,като място на извършване на нарушението
е посочено Община Ловеч, път и са изброни няколко места Бяло, Плевен, Гривица, Ловеч, Т., Кърнаре, но никъде
не се сочи за път II-35. Той е поясненчас в НП, като отново не се посочва конкретното място на нарушението.
Чак от разпита на свидетелите се устаноявва, че това е околовръстен път на гр.Ловеч, разклонът за Г.. Освен това
е посочено, че нарушението е станало на *** год., в 16755 часа, но от представената разпечатка на работна
станция за отдалечен достъп на КАТ е видно, че автомобилът на доверителят му е спрян за проверка в 13:00 часа.
В този смисъл намира, че са налице множество процесуални нарушения, поради което моли съда да отмени
атакуваното НП като незаконосъобразно, тъй като административно наказващият орган е следвало, съгласно
чл.54 от ЗАНН, да издаде същото след извършване напроверка на спорните факти и обстоятелства, което в
случая очевидно не е направено.
Моли да бъдат присъдени в полза на доверителя му и направените в хода на делото разноски.
Ответникът – ОД на МВР гр.Ловеч, сектор ПП, редовно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да
потвърди обжалваното НП и да остави жалбата без последние. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, моли съда да
присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2024 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Г. И. В. и Г. Ц. Г., както и
становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
На *** год. е съставен АУАН Серия GA АКТ №1061794 от свидетеля Г. И. В. на длъжност
мл.автоконтрольор при ОДМВР Лвеч, сектор ПП Ловеч, в присъствието на свидетеля Г. Ц. Г. - служител на СПП
Ловеч – очевидец, присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на акта против Ф. А. М.,
ЕГН-********** от гр. Ловеч, за това, че на *** год. в *** часа, в Община Ловеч, на път ВТОРИ КЛАС №35,
като водач на лек автомобил ***, при обстоятелства : При км.42+100 управлява лек автомобил Мерцедес Е320, с
рег.№***, собственост на М.Н. М.ов, ЕГН-**********, като по времена движение не използва обезопасителен
колан,с който автомобила е оборудван. Пътува сам в автомобила. Не представи свидетелство за управление на
МПС, с което е извършил : 1. Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не
използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП;
2.Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1,
т.1 то ЗДвП.
С АУАН не са иззети доказателства, като в него не е посочени от нарушението да са претърпени
имуществени вреди. Наруителят се е запознал със съдържанито на акта и не е направил възражения по него.
Връчен му е срещу подпис на *** год.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
Настоящият съдебен състав въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното НП по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи : Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение по чл.59, ал.2 от ЗАНН. В този смисъл жалбата на Ф. А. М. е
процесуално допустима. Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото
при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в АУАН и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на
административно наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като
именно той е субектът на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда,
с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
2
посочено като нарушител - ППВС № 10/1973 год. Това произтича и от текста на чл.84 от ЗАНН, препращащ към
НПК, а съгласно чл. 14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е надлежно връчено лично на нарушителя на
30.01.2024 год. съгласно отбелязването направено в текста на НП. За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид
вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира
следното : По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на АУАН и при издаването на
НП са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, включително са спазени и преклузивните срокове на чл.34
ЗАНН.
От показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели се установява, че актосъставителят Г. И.
В. е спрял със стоп палка въпросния лек автомобил „Мерцедес“, с водач Ф. А. М., като това е станало на *** год.,
около *** часа на второкласен път II-35, при км 42+100. Водачът бил спрян поради това,че не използва
предпазен колан и не носи свидетелство за управление. Описа, че това станало на околовръстното на гр.Ловеч,
като водачът на лекияавтомобил излизал от Г. в посока гр.Т. нагоре. Актосъставителят попитал Ф. А. М. има ли
основателна причина, за да не ползва обезопасителен колан, но той му отговорил, че няма такава причина и
затова ще му бъде съставен акт. Той не носил е СУМПС. Актосъставителят уточни,че ова се падало на км 42+100,
както е мостът на Г., отдолу на път II-35.
От показанията на св.Г. Ц. Г. става ясно, че той е присъствал при констатиране на нарушението и при
съставянето на АУАН. Това станало в светлата част на денонощието. Той и актосъставителят били извън
автомобила, като колегата му В. спрял нарушителят и двамата забелязали, че същият е без колан. Автомобилът на
Ф. А. М. дошъл от лявата им страна, включил се в пътната връзка и го отбили пред патрулния автомобил.
Свидетелят и колегата му се намирали непосредствено на пътя Плевен-Т.. Нарушителят бил сам в автомобила.
Съдът анализирайки показанията на разпитаните по делото двама свидетели и приетите и вложени по
делото писмени доказателства, намира, че в АУАН и издаденото въз основа на него НП, предвит на обжалване в
настоящото производство е налице явно противоречие по отношение точното описание на това къде, на кое
място е станало нарушението. Видно е, че в АУАН е посочено, че нарушенеето е станало в Община Ловеч, на път
/Гара Бяла-Плевен/ Гривица-Плевен-Ловеч-Т.-Кърнаре - /Розино-Карлово/, а в НП е посочено Община Ловеч, на
път ВТОРИ КЛАС №35. В показанията си автосъставителят и свидетелят по АУАН уточниха, че нарушението е
извършено на второкласен път II-35, при км 42+100. Ето защо, с оглед на събраните по делото гласни
доказателства, съдът намира, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН, което е
пренесено и в издаденото въз основа на него НП, при издаването на което е нарушена нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН.
Установява се от приобщената като доказателство по делото ежедневна форма за отчет с дата *** год. –
Приложение №11 към чл.75, ал.2, т.1, че като час на спиране на лек автомобил рег.№***, с водач Ф. А. М., ЕГН-
********** е посочен 13:00 часа, а като час на освобождаване 17:25 часа, т.е. налице е несъответствие и в часа,
който е посочен в АУАН и НП – *** часа, което дори и да не съществен реквизит от посочените в чл.57, ал.1 на
ЗАНН, според съда е от значение за изясняване на действителната фактиеска обстановка.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. От изложеното, безспорно се установява, че мястото на нарушението, посочено в
АУАН не отговаря на действителната обстановка и тъй като е основен реквизит, както на АУАН, така и на
издаденото в тази връзка и атакувано НП, съдът счита, че е налице съществено процесуално нарушение съгласно
императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за
неговата отмяна.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установи по безпорен и категоричен
начин релевантният за спора факт, а именно, че е налице управление на автомобила от страна на жалбоподателя
Ф. А. М. без обезопасителен колан на посоченото в акта място и час.
Не на последно място съдът установи също, че административното наказание глоба е наложено на
основание чл.183 ал.4 , т.7 , пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а в АУАН и НП не е уточнено и
3
прецизирано кое точно предложение касае нарушението на тази норма, защото категориите МПС, които визира
нормата са обозначени в чл.149 от ЗДвП. Не е възможно водачът на МПС да е управлявал МПС от всичките
изброени категории без обезопасителен колан. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя е по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, според който водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. В конкретният случай нито в АУАН, нито в НП е посочена
категорията на МПС-то, на което жалбоподателят е бил водач, в който смисъл според съда административно
наказващият орган е допуснал нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което поставя нарушителя в
невъзможност да разбере в какво точно се изразява вмененото му във вина нарушение и в съответствие с него да
организира защитата си. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП. Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-
съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против
него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да
може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното
административно нарушение. АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на
самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а
именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални
изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно
нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Пълното
текстово и цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук
стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на
наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлеченото към
административно наказателна отговорност лице, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно
какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен
обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа
на него НП. Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на
нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.
Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления.
С оглед на всички изложени дотук съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното от Ф.
А. М. НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН , в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно
към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие с дата
28.02.2024 год., в който е отразено, че клиентът Ф. А. М. е заплатил на адвокат М. М.ов И. договорено
възнаграждение в размер на 500 лв., в брой при подписване на настоящия договор. Налице е и втори Договор за
права защита и съдействие с дата 11.06.2025 год., от който се разбира, че договореното възнаграждение е 600
лева.
От представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
4
възнаграждение още в съпроводителното писмо, с което е изпратена до съда жалбата, на основание чл.60, ал.2 от
ЗАНН, което възражение съдът намира за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер общо на сумата 1 100 лева, като предмет на обжалване е
наказателно постановление, с който е наложено административно наказание "глоба" в размер общо на 60 лева.
Според съда делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна
помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в четири съдебни заседания.
Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение значително надвишава минимално
предвидения по цитираната по-горе Наредба, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява
несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва
да бъде намален до предвидения в чл. 18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от
400 лв., а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски до пълния претендиран размер на сумата от
1 110 лева следва да се остави без уважение. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да
понесе разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0906-000801 от 01.11.2023 год., издадено от Д.П.Д,
Началник група в сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год., с което е
наложено на Ф. А. М., ЕГН-********** от гр.***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 и чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – административно наказание - глоба в размер на 50,00 лева за нарушението по чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и административно наказание - глоба в размер на 10,00 лева за нарушението по чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП или всичко глоба в размер на 60,00 лева и на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012
год. на МВР са му отнети общо 10 точки, за нарушение на чл.137А, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на Ф. А. М., ЕГН-********** от гр.*** сумата в размер на 400
/четиристотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски – адвокатски хонорар.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ф. А. М., ЕГН-********** от гр.*** за присъждане на разноски
за адвокатска защита в пълния претендиран по делото размер от 1 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5