РЕШЕНИЕ
№ 3527
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110215696 по описа за 2023
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. П. Т. – управител на „****“ *** срещу Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система (на кратко : Електронен фиш) Серия К № 4143871, издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Л. П. Т. (като представител на „****“
***) е наложена „глоба” в размер на 600.00 (шестстотин) лева за това, че на 10.11.2020г., в
11:23 часа в гр. София, ул. „Околовръстен път“ до № 257, с посока на движение от ул.
„Проф. Александър Танев“ към бул. „Александър Малинов“, при ограничение на скоростта
50 км/ч. за населено място, лек автомобил „****“ с рег. № **** се движил със скорост от
поне 96 км/ч. - нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е
незаконосъобразен и необоснован. Посочва се, че собственик на автомобила е юридическо
лице, на което не можело да се наложи санкция по реда на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП, като същевременно се заявява, че в ЗДвП не се съдържа изрична разпоредба за носене
на административна отговорност от юридическото лице. На следващо място в жалбата се
твърди, че отразената в Електронния фиш фактическа обстановка не отговаря на
действителността. Не бил установен извършителят на деянието. Автомобилът се ползвал от
много лица, вкл. и от членове на семейството на Т.. Не било установено той да е управлявал
1
моторното превозно средство (МПС), както и то да се е движило с посочената в
Електронния фиш скорост. Нямало и ограничение, въведено с пътен знак. Жалбоподателят
отрича да се е движил със скорост от 96 км/час. Административно – наказващият орган не
бил отчел допустимата грешка от 3 км/час по чл.755, ал.1, т.2 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол съобразно разпоредбата на чл.16, ал.5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., поради което неправилно било прието, че водачът е
превишил допустимата скорост с 46 км/час, а от там и неправилно е квалифицирал деянието.
Според жалбоподателя автоматизирано техническо средство TFR1-М 506 не е годно
измервателно средство. Критикува се и това, че към обжалвания Електронен фиш не бил
приложен снимков материал и разпечатка. Записаните данни от системата за видео-
заснемане на нарушенията не можели да бъдат годно доказателствено средство по смисъла
на ЗДвП. Жалбоподателят счита, че е нарушен чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Претендира се и за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а от там и за ограничено право на защита на
жалбоподателя. Иска се съдът да отмени обжалвания Електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен.
По повод на тази жалба първоначално е било образувано НАХД № 16356/2022г. по
описа на СРС, НО, 130 състав. С Решение № 1625/07.04.2023г. съдът е отменил Електронен
фиш Серия К № 4143871, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
По жалба на СДВР спорът е пренесен пред АССГ и е било образувано дело №
6853/2023г. по описа на АССГ, XXI какационен състав. С Решение № 6628/03.11.2023г.
АССГ, XXI какационен състав отменя Решение № 1625/07.04.2023г., постановено по НАХД
№ 16356/2022г. по описа на СРС, НО, 130 състав и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС.
При връщане на делото в СРС е образувано настоящото НАХД № 15696/2023г. по
описа на СРС, НО, 10 състав.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Л. П. Т. не се явява лично в съдебно
заседание на 23.04.2024г., но се представлява от адв. П., която заявява, че поддържа жалбата.
По време на съдебните прения пред СРС на 23.04.2024г. адв. П. моли за уважаване на
жалбата. Защитата се позовава на писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. №
37612 от 06.02.2024г. и твърди, че за процесното място няма въведено ограничение, нито
има табели за начало и край на населено място, като максималната разрешена скорост е 90
км/ч. Дори да се приеме, че установената скорост е 96 км/ч., адвокатът счита, че това не
представлява нарушение по ЗДвП, тъй като превишение до 10 км/ч. не представлява
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. По отношение на Протокола, приложен по делото, адв. П.
счита, че не е правилно попълнен и не отговаря на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. В Протокола пишело, че няма пътен знак, а ограничението на скоростта е 50
2
км/ч., но това по никакъв начин не било установено в производството. Изтъква се и това, че
в Протокола било посочено, че уредът е насочен да снима в двете посоки, като
същевременно било отразено, че посоката на задействане е само приближаваща. На
следващо място адвокатът казва, че според Наредбата Началникът на СДВР и определено от
него лице следва да извърши проверка. В случая в Протокола има подпис, но не е посочена
датата на извършване на проверката. Изтъква се, че в Ежедневната форма на отчет точката
на контрол е посочена като „Околовръстен път“. Според адв. П. е налице нарушение на
Наредбата, тъй като по делото не било установено каква е реално заснетата скорост,
приспаднат ли е толерансът от 3 км/ч. съгласно Наредбата и каква е наказуемата в
конкретния случай скорост. С оглед тези съображения защитата моли съда да отмени
обжалвания Електронен фиш като неоснователен и незаконосъобразен. С оглед указанията в
Решението на АССГ, в случай, че съдът уважи жалбата, се иска да присъди разноски в полза
на жалбоподателя, за което адв. П. представя Договор за правна защита и съдействие за
заплатени разноски в минимален размер.
Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав и не
взема становище по спора.
В писмо с вх. № 286186 от 22.12.2022г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на
ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че
влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и се
посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В
писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е
установено и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M“ № 506,
която е преминала последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението,
нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото
били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка,
отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При
издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо
с вх. № 286186 от 22.12.2022г. се казва още, че издаденото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип „TFR1-M“ изтича на 24.02.2020г. и съгласно чл.30, ал.5 от Закона
за измерванията когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрен тип, се считат за одобрен тип.
3
Посочва се и че лицето не е подало декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
По НАХД № 16356/2022г. по описа на СРС, НО, 130 състав има депозирани писмени
бележки от юрк. А. – пълномощник на СДВР. В тях се иска съдът да остави без уважение
жалбата на Т., тъй като същата се определя за неоснователна, необоснована и недоказана.
Твърди се, че при издаване на процесния Електронен фиш са спазени разпоредбите на чл.188
от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Посочва се, че от приложените доказателства се
установява, че на 10.11.2020г. в 11:23 часа, при ограничение на скоростта 50 км/ч. за
населено място, процесното МПС се е движило с 96 км/час, като нарушението е установено
с техническото средство тип АТСС TFR1-M 506, заснемащо нарушения на ЗДвП и работещо
в отсъствие на контролен орган, на автоматичен режим. Посочва се, че техническото
средство е преминало първоначална и последваща метрологична проверка. В писмените
бележки се цитира чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска да се кредитира снимковия материал като
годно веществено доказателствено средство за установяване на нарушението. Претендира
се, че правилно е приложен чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Прави се извод, че административното
наказание е правилно индивидуализирано. Цитира се §6, т.65 от ДР на ЗДвП и се посочва, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.21, ал.1
от ЗДвП, като конкретното превишение на скоростта е с 46 км/час. От субективна страна се
твърди, че деянието е извършено при формата на вината пряк умисъл. Обръща се внимание
на обществената опасност на деянието и се иска цялостно потвърждаване на Електронния
фиш, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
По НАХД № 15696/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав също има депозирани
писмени бележки (с вх. № 39229 от 07.02.2024г. от юрк. ИВ. – пълномощник на СДВР). В
тези писмени бележки се твърди, че съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП предвиденото наказание
за управление на МПС – собственост на юридическо лице се налага на неговия законен
представител. Ако той не е управлявал автомобила е имал възможност да посочи на кое лице
е предоставил управлението на МПС-то. Изтъква се, че Т. не е подал декларация и съгласно
чл.189, ал.5 от ЗДвП не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила. Въпреки
това юрк. ИВ. сочи, че с процесния Електронен фиш била наложена имуществена санкция
на юридическото лице – собственик на МПС, а Т. бил посочен единствено като законен
представител на Дружеството, а не в качеството му на санкционирано физическо лице. Във
връзка с издаването на Електронния фиш в писмените бележки се цитира Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС и се посочва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и Наказателно постановление са
неприложими по отношение на Електронния фиш. Поради това в Електронния фиш не
следвало да се изписва името на издателя и неговия подпис, а само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Посочва се, че нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална спрямо чл.57 от ЗАНН. В останалата част в тези писмени
бележки се преповтарят доводите от другите писмени бележки и от писмото, с което
4
жалбата е изпратена от наказващия орган в съда. Иска се СРС да потвърди Електронния
фиш, да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и отново се прави
възражение за прекомерност на поисканото от другата страна по делото адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „****“ с рег. № **** е собственост на „****“ *** с ЕИК ******, с
управител и едноличен собственик на капитала Л. П. Т..
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея
има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това
техническо средство било преминало и последваща проверка след ремонт, за което има
издаден Протокол № 1-39-2020 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M
от 28.01.2020г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/-
3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Видно от Протокол
№ 1-39-2020 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 28.01.2020г. тази
проверка се отнася до мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M № 4835 с идент. №
506/07.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-54245 от 11.11.2020г. и Ежедневна форма на отчет от 10.11.2020г. за
времето от 10:40/10:50 часа до 13:00 часа на 10.11.2020г. техническо средство TFR1-M с №
506 е било позиционирано в гр. София, ул. „Околовръстен път“ до № 257, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Проф. Александър Танев“ към бул.
„Александър Малинов“, при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, без да
има пътен знак В-26, въвеждащ друго ограничение на скоростта. За времето от 10:50 часа до
13:00 часа на 10.11.2020г. с посоченото по-горе техническо средство били заснети общо 66
нарушения с клипове от № 11591 до № 11656, като един от тях бил клип № 11613.
На 10.11.2020г. в 11:23 часа в гр. София, ул. „Околовръстен път“ до № 257, с посока
на движение от ул. „Проф. Александър Танев“ към бул. „Александър Малинов“, лек
автомобил „****“ с рег. № **** се движел със скорост от поне 96 км/ч. (след приспаднат
толеранс от 3 км/час в полза на водача от реално измерената скорост от 99 км/час), при
ограничение на скоростта в населено място 50 км/час. Скоростта, с която се движел
автомобилът била установена и заснета с автоматизирано техническо средство и/или
система (АТСС) от вида TFR1-M с № 506, клип № 11613.
Въз основа на снимковия материал от системата за видеоконтрол TFR1-M с № 506
(клип № 11613) срещу Л. П. Т. (като представител на фирма „****“ ***) е съставен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 4143871. С него от СДВР наложили на
5
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на
Л. П. Т. административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Електронният фиш е
връчен на Т. на 14.11.2022г. и е обжалван с жалба, подадена по ЕКОНТ на 28.11.2022г. и
регистрирана в ОПП – СДВР на 29.11.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : снимков материал – клип №
11613 и на техническото средство; справка за собствеността на МПС с рег. № ****; Заповед
на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол № 1-39-2020
от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 28.01.2020г.; писмо от Главна
дирекция „Национална полиция“ с рег. № 3286р-12416 от 12.03.2020г.; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-54245 от
11.11.2020г.; извадка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш
Серия К № 4143871; Ежедневна форма на отчет от 10.11.2020г.; справка за нарушител/водач;
разписка за връчване на Електронен фиш; плик от жалба на ЕКОНТ; писмо от ОПП – СДВР
с вх. № 23242/24.01.2024г.; писма от Български институт по метрология с вх. №
21019/23.01.2024г. и с вх. № 17393/19.01.2024г. - с приложено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 с приложения; писмо от ЕКОНТ с вх. №
13109/16.01.2024г. и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. № 37612/06.02.2024г. с
приложена схема.
Извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 4143871 и разписката за връчване на Електронен фиш са еднопосочни писмени
доказателства с достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира и приема, че обжалваният
Електронен фиш е връчен на Л. П. Т. на 14.11.2022г.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на плика от жалба на ЕКОНТ, и на писмо от
ЕКОНТ с вх. № 13109/16.01.2024г., тъй като са обективни, взаимно обусловени и с
достоверна дата. От тях става ясно, че на 28.11.2022г. по ЕКОНТ е била подадена жалбата от
Л. П. Т. срещу процесния Електронен фиш.
Справката за нарушител/водач и справката за собствеността на МПС с рег. № **** са
издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира и установява предишните нарушения по ЗДвП на
жалбоподателя Т., респ. че собственик на лек автомобил „****“ с рег. № **** е „****“ *** с
ЕИК ****. От сайта на Търговския регистър е видно, че управител и едноличен собственик
на капитала на юридическото лице – собственик на МПС-то е Л. П. Т..
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931/30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
От писмата от Български институт по метрология с вх. № 21019/23.01.2024г. и с вх.
№ 17393/19.01.2024г. - с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
6
10.02.4835 (с приложения) и от Протокол № 1-39-2020 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 28.01.2020г. се установява, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR-1M, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835 с идент. № 506 към 10.11.2020г. е
одобрено съобразно нормативните изисквания техническо средство. Доколкото срокът на
валидност на одобряването на това техническо средство е бил до 24.02.2020г., но
техническото средство е преминало и последваща проверка след ремонт в Лаборатория за
проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция
„Национална полиция” на 28.01.2020г., на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията
СРС приема, че то следва да се счита за одобрен тип средство за измерване, което е
технически изправно и към 10.11.2020г., а направените с него измервания следва да се
приемат, че са в съответствие със Закона за измерванията. В този смисъл са и писмото от
Главна дирекция „Национална полиция“ с рег. № 3286р-12416 от 12.03.2020г., както и
писмата от Български институт по метрология с вх. № 21019/23.01.2024г. и с вх. №
17393/19.01.2024г., които като еднопосочни и достоверни също следва да се кредитират от
съда. Водим от гореизложеното съдът приема, че техническото средство е било годно към
процесната дата да установи нарушението и попада в обхвата на „автоматизирани
технически средства и системи” според §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Тук е местото съдът да
посочи, че доколкото от Протокол № 1-39-2020 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 28.01.2020г. се вижда, че въпросното техническо средство има
идент. № 506/07 и този номер 506 е вписан и в Ежедневната форма на отчет от 10.11.2020г., в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-54245 от 11.11.2020г., а също и в снимковия материал – клип № 11613, то това
означава, че именно провереното на 28.01.2020г. техническо средство тип TFR-1M е било
използвано и при заснемане на процесното нарушение. Всичко това показва, че
техническото средство, с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в
експлоатация съгласно нормативната уредба, счита се за одобрен тип към 10.11.2020г. и
изготвените с него писмени доказателства (снимките, приложени по делото) имат
доказателствена сила.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство става
ясно, че то е било позиционирано в служебния автомобил. Посредством снимка - клип №
11613 се установява марката и регистрационният номер на автомобила; датата, часа и
мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената скорост на движение;
ограничението на скоростта на това място и че в лентата за движение на заснетото МПС
няма други превозни средства. Този снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
7
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира. Доколкото клип № 11613 е направен на 10.11.2020г. в 11:23 часа и попада в
часовия диапазон от 10:50 часа до 13:00 часа, в който техническо средство TFR-1M с № 506 е
било позиционирано в гр. София, ул. „Околовръстен път“ до № 257, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се с посока на движение от ул. „Проф.
Александър Танев“ към бул. „Александър Малинов“ (според Протокола за използване на
автоматизирано технически средство и Ежедневната форма за отчет), съдът приема, че
процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Ежедневната
форма на отчет, Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-54245 от 11.11.2020г. и Протокол № 1-39-2020 от проверката на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 28.01.2020г. Доколкото между снимката - клип
№ 11613 (от една страна) и Ежедневната форма на отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система (от друга страна) има припокриване
относно времето, мястото, номера на техническото средство, ограничението на скоростта, а
същевременно клип № 11613 попада сред номерата на изображенията, направени на
10.11.2020г. от 10:50 часа до 13:00 часа на процесното място, за съда не възниква съмнение,
че клип № 11613 е направен именно с техническо средство TFR-1M с № 506 на процесните
място, ден и час.
Настоящият съдебен състав дава вяра на Ежедневната форма на отчет от 10.11.2020г.
и на Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-54245 от 11.11.2020г., тъй като тези писмени доказателства са годни, информативни,
относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От цитирания Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система се установяват мястото,
датата, часовия диапазон, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил с рег. № С 8556 МС техническо средство, броят и
номерата на клиповете, заснети на това място с въпросното техническо средство, както и
индиректно се установява, че на процесното място няма пътен знак за ограничение на
скоростта. От това писмено доказателство се установява също така, че АТСС е вид TFR1-M
№ 506 и е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол № 1-39-2020 от
28.01.2020 с годност за експлоатация до 28.01.2021г. От Ежедневната форма на отчет от
10.11.2020г. се установява, че от 10:40 часа до 13:00 часа АТСС TFR1-M № 506 е било
позиционирано в гр. София, ул. „Околовръстен път“ до № 257, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та, движещи се от ул. „Проф. Александър Танев“ към бул. „Александър
Малинов“. Доколкото в същия смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-54245 от 11.11.2020г., в
който документ е отразен приблизително същият период на работа на АТСС (от 10:50 до
13:00 часа), същото място, посока на движение като тези, посочени в Ежедневната форма за
отчет, СРС приема, че тук коментираните писмени доказателства са еднопосочни,
информативни и следва да се кредитират.
Според настоящия съдебен състав Протоколът за използване на автоматизирано
8
техническо средство или система с рег. № 4332р-54245 от 11.11.2020г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
10.11.2020г.; че документът е регистриран под № 4332р-54245 на 11.11.2020г.; посочени са
имената и подписите на лицето, което е разположило и настроило АТСС, респ. лицето, което
е приело Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система и е
свалило клиповете, както и на лицето, което е проверило въпросния Протокол. Това, че не е
посочена датата на проверката не е съществено процесуално нарушение, тъй като
реквизитът „дата на проверка“ е част от самия Протокол и щом същият се отнася до „дата на
използване“ 10.11.2020г., а е регистриран на дата 11.11.2020г., то може да се направи извод,
че Протоколът е бил проверен на 10.11.2020г. или на 11.11.2020г. Липсата на този реквизит в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система не прави
целия документ негоден.
В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-54245 от 11.11.2020г. е посочено, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та
и че измерва при стационарен режим. Отбелязани са общият брой на констатираните
нарушения, номерата на първото и на последното изображение, вида и номера на
ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за
което има издаден Протокол № 1-39-2020 от 28.01.2020г. с годност за експлоатация до
28.01.2021г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда. Поради всичко
това СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или
система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
По делото е приложено писмо от ОПП – СДВР с вх. № 23242/24.01.2024г. В него е
посочено, че на процесното място ограничението на скоростта е 50 км/час за населено място
и че няма пътни знаци. В същия смисъл данни се съдържат в кредитираните по-горе
снимков материал – клип № 11613, Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-54245 от 11.11.2020г. и Ежедневна форма на отчет от
10.11.2020г. Същевременно по делото е приобщено и писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“ с вх. № 37612/06.02.2024г. с приложена схема, като в писмото на Агенция
„Пътна инфраструктура“ е записано, че Околовръстен път № 257 е част от Републикански
път II-18, като няма поставени пътни знаци за начало и край на населено място, в участъка
от ул. „Проф. Александър Танев“ към бул. „Ал. Малинов“ на Околовръстен път № 257 (след
разклона за Бизнес парк) няма поставен пътен знак В-26 за ограничение на скоростта и
максимално разрешената скорост е 90 км/час. Относно това, че на процесното място не е
имало поставен знак за ограничение на скоростта данните от цитираните по-горе
доказателства са еднопосочни. Те намират опора и в схемата, приложена на лист 74 от
делото, която е достоверна и следва да се кредитира. Както от схемата, предоставена с
писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. № 37612/06.02.2024г. и от самото писмо
9
на лист 73 от делото, така и от писмото от ОПП – СДВР с вх. № 23242/24.01.2024г., и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-54245 от 11.11.2020г. следва, че на процесното място не е имало пътен знак В-26,
който да въвежда ограничение на скоростта на движение.
От писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. № 37612/06.02.2024г., както и
от приложената към него схема, се установява, че липсват поставени пътни знаци за начало
и край на населено място на Околовръстен път. В тази част писмените доказателства,
приложени на лист 73 и лист 74 от делото са обективни, достоверни и непредубедени.
Поради това съдът им се доверява касателно това отразяване.
Същевременно, обаче, по делото са налице две групи доказателства относно
ограничението на скоростта на процесното място – от една страна в писмото на Агенция
„Пътна инфраструктура“ с вх. № 37612/06.02.2024г. се твърди, че ограничението на
скоростта на процесното място е 90 км/час (което означава, че от Агенция „Пътна
инфраструктура“ приемат процесното място да извън населено, щом твърдят, че няма
изрично въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта), а от друга страна от писмото
на ОПП – СДВР с вх. № 23242/24.01.2024г., Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-54245 от 11.11.2020г., Ежедневната форма
на отчет от 10.11.2020г. и клип № 11613 излиза, че ограничението на скоростта на
процесното място е 50 км/час за населено място. Според т.49, §6 от ДР на ЗДвП „населено
място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със
съответни пътни знаци. От смемата на лист 74 от делото се вижда, че Околовръстен път №
257 е в района на разклона за „Бизнес парк София“. Общоизвестен е фактът, че там мястото
е застроено с множество сгради от двете страни на Околовръстен път. Поради това и
доколкото няма пътни знаци за начало и край на населеното място, съдът приема, че по
смисъла на т.49, §6 от ДР на ЗДвП процесното място се явява населено. В този смисъл са и
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 23242/24.01.2024г., Ежедневната форма на отчет от
10.11.2020г. и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
с рег. № 4332р-54245 от 11.11.2020г., в които процесното място е определено като населено.
От тук следва, че ограничението на скоростта /при липса на поставен пътен знак В-26,
въвеждащ друго ограничение на скоростта/ е законоустановеното ограничение от 50 км/час
за леки автомобили. Единствено в писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. №
37612/06.02.2024г. се твърди, че ограничението на скоростта е 90 км/час. Доколкото това
писмено доказателство се явява изолирано от останалия доказателствен материал и
твърдението за ограничение на скоростта от 90 км/час не почива на обективни
доказателства, а е направено като извод от лицето, подписало въпросното писмо, СРС прие,
че не следва да кредитира писмото на лист 73 от делото – относно това, че ограничението на
скоростта е 90 км/час, тъй като тази част от писмото с вх. № 37612/06.02.2024г. се
опровергава от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-54245 от 11.11.2020г., Ежедневната форма на отчет от 10.11.2020г. и
клип № 11613, както и от нормата на т.49, §6 от ДР на ЗДвП, и твърденията на Агенция
10
„Пътна инфраструктура“, че на процесното място няма знаци за начало и край на населеното
място. Поради това съдът не споделя аргументите на адв. П., които се основават на
вписаното ограничение на скоростта на движение на МПС в писмото на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Доколкото по смисъла на т.49, §6 от ДР на ЗДвП процесното място се явява населено
и е безспорно, че няма поставени знаци за ограничение на скоростта на движение в гр.
София, ул. „Околовръстен път“ до № 257, в посока от ул. „Проф. Александър Танев“ към
бул. „Александър Малинов“, този съдебен състав приема, че за ограничение на скоростта
следва да се приеме ограничението на скоростта, предвидено в закона, а именно 50 км/час.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Той е бил връчен на Т. на 14.11.2022г. и е обжалван с жалба, подадена по ЕКОНТ на
28.11.2022г. Това означава, че жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по
чл.189, ал.8 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса. Във връзка с последното
следва да се посочи, че доколкото с обжалвания Електронен фиш се налага административно
наказание „глоба“, следва да се приеме, че наказано лице по този Електронен фиш, имащо
право да го обжалва е Л. П. Т., а не юридическото лице, на което той е представител и което
е собственик на МПС-то. Доколкото жалбата, с което е сезиран СРС е подадена и подписана
от Л. П. Т., съдебният състав приема, че е депозирана жалба от лице, имащо правен интерес
да обжалва Електронен фиш Серия К № 4143871. Поради това съдът приема жалбата за
процесуално допустима. Тук е момента да се посочи, че не е вярно твърдението на юрк. ИВ.,
записано в писмените бележки с вх. № 39229 от 07.02.2024г., че с процесния Електронен
фиш била наложена имуществена санкция на юридическото лице – собственик на МПС, а Т.
бил посочен единствено като законен представител на Дружеството, а не в качеството му на
санкционирано физическо лице.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради посочените по-долу
съображения.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
11
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Описано е самото нарушение. То съответства
на посочената нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е наложената на
основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба /в размер на 600 лева/ като е указано в какъв срок,
по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се
предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Поради това СРС приема, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на Електронния фиш, нито че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
в закона наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая в
Електронния фиш е посочено, че собственик на МПС е „***“ ***, а Л. П. Т. е представител
на това юридическо лице. Поради това съдът не счита, че има допуснато нарушение като е
ангажирана административната отговорност на Т. – като законен представител на
юридическото лице, което е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.
Като е наложена „глоба“ с процесния Електронен фиш за всички е ясно, че наказаното лице е
посоченото в Електронния фиш физическо лице. В този смисъл е и Определение № 1690 от
23.02.2023г. на АССГ, XXVI касационен състав. В случая в Електронния фиш е посочена
връзката на Л. П. Т. с юридическото лице – собственик на автомобила. Поради всичко това
съдът не счита, че има неяснота относно наказаното лице, в какъвто смисъл са били
релевирани съображения по делото.
В чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата е записано, че при съставяне на АУАН за превишена скорост,
издаване на Наказателно постановление или издаване на Електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Според чл.755, ал.1, т.2 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и
според Протокол № 1-39-2020 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M
12
от 28.01.2020г. при скорост до 100 км/час максимално допустимата грешка на техническото
средство е 3 км/час. В случая е била измерена скорост от 99 км/час (видно от снимка – клип
№ 11613) и именно заради приспаднатия толеранс от 3 км/час в Електронния фиш е била
вписана „установена“ скорост от 96 км/час. Това означава, че превишението на скоростта е
правилно определено, не е допуснато нарушение на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и релевираните в тази връзка
аргументи в жалбата са неоснователни.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
АТСС, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. В процеса по издаването на Електронния фиш не участват
двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19/13.03.2015г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията, свързани с ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на административно-
наказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез
издаване на Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол
13
било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва
се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ следва да са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения материал и да са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
/Български институт по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на информацията и
издаването на Електронен фиш става не при установяване на нарушението, а по-късно,
както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно административно –
наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от
ЗАНН в случая се явява неприложима.
Към датата на нарушението /10.11.2020г./ вече е било отменено изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерство на
вътрешните работи участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено в действащата редакция на закона, то
не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
14
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
С оглед на всичко изложено по-горе СРС – 10 състав прие, че Електронният фиш не
следва да се отменя на формално основание, а спорът трябва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал (клип № 11613) настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е
измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. В конкретния
случай е била установена (заснета) скорост на движение 99 км/час. Вземайки предвид
възможността за грешка в рамките на 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че
конкретно заснетият автомобил се е движил с поне 96 км/час. В тази връзка съдът се позова
на представения по делото Протокол № 1-39-2020 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M от 28.01.2020г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. Тази допустима
грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков
материал (клип № 11613) измерената скорост е 99 км/ч., докато в обжалвания Електронен
фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от 96 км/ч., която се явява
по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 99 км/час и в тази връзка
съдът мотивира по-горе становището си, че не са нарушени правата на жалбоподателя.
От писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. № 37612/06.02.2024г. и скицата
към него, както и от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-54245 от 11.11.2020г. се установява, че на процесното място не е било
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26.
От Ежедневната форма на отчет, снимката – клип № 11613, Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-54245 от 11.11.2020г. и
писмото на ОПП – СДВР с вх. № 23242/24.01.2024г. се установява, че на процесното място
15
ограничението на скоростта е било 50 км/час. За да достигне до този извод съдът съобрази и
нормата на т.49, §6 от ДР на ЗДвП, както и общоизвестният факт, че в района на
Околовръстен път № 257, при разклона за Бизнес парк София, има множество сгради, вкл. и
квартал на град София, поради което мястото следва да се приеме за населено, а
ограничението на скоростта, доколкото няма пътни знаци В-26, следва да се приеме, че е 50
км/час.
От изложеното до тук следва, че щом водачът на лек автомобил „****“ с рег. № ****
се е движил на 10.11.2020г. около 11:23 часа на процесното място с поне 96 км/ч. (след
приспадане на толеранса от 3 км/час в полза на водача поради възможността от грешка при
измерване на скоростта с техническото средство) при ограничение на скоростта 50 км/ч. в
населено място, то следва да се приеме, че от обективна страна доказано е извършено
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при
избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час в
населено място.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) в случая е 46 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се реализира при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при липса на знак В-26, въвеждащ друго ограничение на скоростта, не
следва да управлява МПС със скорост над 50 км/час и че щом е измерена скорост от поне 96
км/ч. значи е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е
искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „****“ с рег. № **** на
10.11.2020г. около 11.23 часа. Въпреки това, обаче, доколкото чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП
казва, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а чл.188, ал.2 от ЗДвП
посочва, че когато нарушението е извършено при управление на МПС - собственост на
юридическо лице, предвиденото по закон наказание се налага на неговия законен
представител, то в конкретния случай правилно е била ангажирана административната
отговорност именно на Л. П. Т. като представител на „****“ ***. Това е така, защото
жалбоподателят е физическо лице – управител и едноличен собственик на капитана на
юридическото лице – собственик на лекия автомобил, с който е реализирано нарушението
според общодостъпната информация в сайта на Търговския регистър. Ако друго лице е
управлявало автомобила на 10.11.2020г. съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят е
следвало в 14-дневен срок след получаване на Електронния фиш да подаде писмена
декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП наказващият орган
е изпратил Електронния фиш на Л. П. Т. като лице по чл.188, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В
16
Електронния фиш изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе
декларация. Вместо декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, Л. П. Т. е подал жалбата - предмет
на настоящото производство, т.е. той не се е възползвал от предоставената му законова
възможност да обори презумпцията на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. От гореизложеното
следва, че правилно е била ангажирана административната отговорност на Л. П. Т. за
извършеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост с над 40
км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в размер на 600 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 46 км/час над ограничението от 50
км/час – след приспаднатия толеранс от 3 км/час) и начина, по който законодателят е
определил да се санкционира административно – наказателно отговорното лице за
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на Л. П. Т. (като законен представител
на дружеството – собственик на МПС-то, недоказал, че автомобилът е бил управляван от
друго лице) следва да се определи глоба в размер на 600 лева. Точно фиксираният в закона
размер на административното наказание за това нарушение не позволява на съда да прави
преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е
опредЕ. от напред в закона и е в твърд размер, който съвпада с наложения на жалбоподателя
размер на глобата. Поради това Електронният фиш се явява законосъобразен и в частта
относно наложеното с него административно наказание.
Превишението на скоростта е значително. Липсват изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушителят има извършени и други нарушения
по ЗДвП. Процесното нарушение е типичен пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Поради това СРС счита, че деянието не представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
С оглед изхода на делото не следва да се уважава искането на адв. П. за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и пред съда въззиваемата страна е била представлявана от
свой процесуален представител, като има депозирани и писмени бележки, в които е
поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер,
определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
17
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. По настоящото дело от юрк.
ИВ. са депозирани писмени бележки с вх. № 39229/07.02.2024г., а в откритите съдебни
заседания пред СРС – 10 състав не е участвал процесуален представител на СДВР. В
Решение № 6628/03.11.2023г. АССГ е указал настоящият съд да се произнесе и по въпроса за
разноските, направени пред АССГ, съобразно чл.226, ал.3 от АПК. В случая по дело №
6853/2023г. по описа на АССГ – XXI касационен състав е участвал процесуален
представител на СДВР в заседанието на 06.10.2023г. и също е претендирал юрисконсултско
възнаграждение. Поради това и доколкото конкретният правен спор не се отличава с
фактическа и правна сложност, СРС приема, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за
заплащането на правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева за производството пред СРС, НО,
10 състав и 80 лева за производството пред АССГ. Това означава, че Т. следва да заплати в
полза на СДВР общо сумата от 160 лева за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред АССГ – XXI касационен състав и пред СРС, НО, 10 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4143871, издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на
Л. П. Т. /като представител на фирма „****“ ***/ е наложена „глоба” в размер на 600
(шестстотин) лева.
ОСЪЖДА Л. П. Т. с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 160 (сто и
шестдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
АССГ – XXI касационен състав и пред СРС, НО, 10 състав.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18