Р Е Ш Е
Н И Е
№
/13.01.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 04.01.2022 год. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №2237/2021год. по описа на Районен съд
гр. Варна, ХLIX състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени
от Б.П.П.Ф. С. А.,**** рег.№ ****, чрез Б.П.П.Ф. С.А., клон ****, ЕИК: ****, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:***,
п.к. 1766, ж.к. **** 4, ****, сгр. 14, представлявано
от Димитър Димитров -Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова
Матева, против Д.М.Д. ЕГН**********
с адрес ***, с правно основание на чл. 415 във вр. с
чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено че Б.П.П.Ф.
С. А., **** има следните вземания срещу Д.М.Д. по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер ****от 27.01.2018
г.: сумите от 939.62 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда (30.11.2020 г.) до окончателнто изплащане на задължението; сумата от 206.58
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 20.02.2018 г. до 20.11.2019 г.; 242.58 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2018 г. до 16.11.2020
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК и Разпореждане за допълване по ч. гр. д. № 15398/2020г. по описа на
Районен съд – Варна, до окончателното изплащане на вземането.
В евентуалност се предявяват обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
горните суми.
В исковата и уточняващите молби ищецът
твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски заем с номер № ****от 27.01.2018г., с който е отпуснало стоков паричен
кредит в размер на 939.62 /деветстотин тридесет и девет лева и 62 стотинки/ лв.
Твърди се, че договорът е сключен за
закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 22 месеца, обхващащ
периода сключване на договора до 20.11.2019г., съгласно погасителен план,
включваща падежните дати на месечените погасителни
вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
След сключване на договора сумата за
закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски
партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет
на процесния договор, съставляващ плащане, извършено
от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо
вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 22 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 52.10 лева. Въз основа на индивидуалния
кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите от
22,07%, като е посочена и общата стойност на плащанията. Твърди се, че
месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по
договора ГЛП и ГПР.
Твърди се, че в изпълнение на чл. 3 от
договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска, като обезщетението
за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в
сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за
второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като
дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение.
Твърди се, че ответникът е преустановил
редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.02.2018 година, към
която дата са били заплатени 0 броя погасителни вноски, поради което на
основание чл. 3 от договора, вземането на „Б.П.П.Ф."
С.А., клон **** става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай е 20.03.2018 г., от която дата
вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.
Твърди се, че Б.П.П.Ф.
С.А., **** per.№****, чрез Б.П.П.Ф.
С.А., клон **** е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Варна. Твърди се, че по частно гражданско
дело № 15398/2020 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания
заявителя да предяви иск относно вземането си. Претендира и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.М.Д.,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковете. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, като оспорва
положените в договора подписи. Оспорва се реалното изплащане на посочената сума
в полза на сочения търговец. Релевират се доводи за
неравноправност на клаузи на договора, както и се оспорва настъпването на
предсрочна изискуемост.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото
на осн. чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца срещу
ответника заповед за изпълнение, включваща процесните
суми. За това няма спор и между страните.
Безспорно е още и е видно от
приобщените материали, че „Б.П.п.ф.” С.А. ****, ****, рег. №****, е правоприемник на „Б.П.п.ф.“ ЕАД, като принципалът има действащ клон в
страната – „Б.П.п.ф. С.А. – клон
****“.
Видно от приобщения по делото Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване иа кредитна карта ****на
27.01.2018 г., „Б.П.П.Ф.”
ЕАД /правоприемник на което е ищецът по делото/ е предоставило на
ответника револвиращ кредит чрез издаване и ползване
на кредитна карта на стойност 939,62 лева. Договорът е сключен за закупуването
на стоки и услуги на изплащане за срок от 22 месеца, обхващащ периода сключване
на договора до 20.11.2019 г.
Съобразно предвиденото в т. 1 от
Условията на договора, сумата по кредита следва да бъде изплатена пряко на
упълномощения търговски партньор, което съставлява изпълнение на задължението
на кредитора и поражда задължение за кредитополучателя да върне заетата сума,
ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора, на 22 броя вноски, всяка в
размер на 52.10 лева, първата от които с падеж 20.02.2018г., а последната –
20.11.2019г. Уговорено в т. 3 от Условията на договор е, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането
разноски, като при просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички
определени по договора надбавки и обезщетение за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.
Видно от приложената по делото
фактура и уведомително писмо, цената по финансираната с горния договор за
потребителски кредит покупка на стоки, е заплатена от ищеца на мебелна къща
„Явор” – „Братя коцеви“ООД, като ответника е изразил
изрично съгласие с това.
Крайният падеж на договора е настъпил на
20.11.2019 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК , както и на иска с правно основание
чл.79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже дължимостта
на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна
полза по основание , както и по размер, длъжник и падеж; настъпилата
изискуемост на претендираната сума. От своя страна в
тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната
сума, в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.
По делото не е налице спор и от приетия
препис от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване иа кредитна
карта ****на 27.01.2018 г. се установява, че ищеца е предоставил на ответника
кредит в размер на 939.62лв., който следва да се погаси до 20.11.2019г., ведно с плащане възнаградителна
лихва от 22.07 % в размер на 207.37лв., на 22 месечни вноски от по 52.10 лв., с падеж двадесето число на съответният месец,
съгласно погасителен план. Установява се още, че сумата по кредита, е
предназначена за закупуване на мека мебел – диван на стойност 799лв. Според
чл.3 от договора при забавено плащане на погасителна вноска, се дължи лихва за
забава в размер на законната лихва, като при забава на две и повече вноски
цялото задължение става автоматично предсрочно изискуемо.
От приетите преписи от Фактура
№********** от 27.01.2018г. и уведомително писмо от 27.01.2018г. е видно, че
ответникът е получил стоката предмет на финансиране с процесния
договор за кредит.
По делото по искане на ищеца е назначена
ССч.Е със задачи да установи усвоен ли е отпуснатия
кредит, имали извършени плащания за погасяване на задължението по същия,
респективно какъв е размера на задължението, в това число главница и лихви /възнаградителна и мораторна/,
съответно към датата на сезиране на съда със заявление по чл.410 от ГПК и на
подаване на исковата молба. Заключение на така допусната експертиза, не е
изготвено и изслушано, предвид невнасянето от страна на ответника на
определеният от съда депозит за възнаграждение на вещо лице.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданският процес и с оглед
премета на предявените претенции, ищеца следва да установи възникването и дължимостта на спорните вземания и по конкретно сключването
на договор за кредит, с твърдените параметри /размер, срок, падеж, лихви и
т.н./, и реално предаване на длъжника на сумата предмет на договора. Следва да
установи още, че са наличие на предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост /включително и обявяването ѝ на длъжника по смисъла на чл.60,
ал.2 от ЗКИ/ на задълженията по договора, който има характеристиките на договор
за потребителски кредит. На последно място ищеца следва да докаже размера на
претенции си. От своя страна ответникът, следва да установи правоизключващите
факти и обстоятелства, в това число, че е изправна страна по договора, липсата
на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, или че е налице
погасяване на задължението по давност.
Както се посочи по-горе сключването на процесния договор за потребителски кредит и усвояването на
сумата по същия, не се оспорва от страна на ответника, а и се установява от
събраните по делото доказателства, поради което за длъжника е възникнало
задължение за погасяване на вземането по договора.
Възражението на ответника относно
осъществяването на фактическия състав по обявяване на предсрочна изискуемост на
задължението, е едновременно неоснователно и ирелевантно
за спора.
На първо място, следва се има в предвид,
че тежестта за установяване на плащането на парично задължение, се носи от
задължената страна, т.е. от ответника. Обратно би означавало да се възложи в
тежест на кредитора да установява отрицателни факти, в случая, че липсва
погасяване на кредита, което е процесуално недопустимо. По делото не са
ангажирани доказателства за каквито и да е плащания на дълга, поради което се
налага извода, че вземането е дължимо в пълният му договорен размер или сумата
от общо 1146,20 лв., от която 939.62лв.-главница и 206.58лв.-възнаградителна лихва. Липсата на погашения от своя страна
е довела до настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на дълга,
предвидени в чл.3 от договора, считано от падежа на втората забавена вноска или
от 20.03.2018г. Ищецът не е ангажирал доказателства за уведомяване на длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит
в хипотезата горецитираната клауза, но от друга
страна този факт е ирелевантен, доколкото към момента
на депозиране на Заявлението, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №15398/2020г. по описа на Районен съд
– Варна е настъпил падежа на всички вноски по договора.
В заключение се налага извод за наличие
на изискуемо и ликвидно задължение на ответника по процесния
договор за кредит, което според гореизложеното относно разпределението на доказателствената тежест, е в размер на 939.62лв.-главница
и 206.58лв.-възнаградителна лихва. Не така стои обаче
въпроса относно претенцията за мораторна лихва, чиито
размер подлежи на доказване от страна на ищеца. Ето защо и доколкото
изчисляването на лихвата за забава изисква ползването на специални знания, с
които съдът няма задължение да разполага, ищеца е следвало да положи
процесуални усилия за изготвяне на заключението по допуснатата ССч.Е. Като не сторил това, а напротив е създал пречки за
изготвяне на заключението, ищеца се е поставил в позиция на недоказаност на
претенцията за мораторни лихви, респективно за
неоснователност на същата.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в
настоящото и в заповедното производство разноски, съгласно представения по
делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, представен по делото и
доказателствата за реализирани разходи, съразмерно уважената част на исковете.
По настоящото производство ищецът претендира следните разноски: държавна такса
в размер на 122,23 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв., като следва да бъде присъдена сумата от 183,41 лева.
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г.
на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство- за държавна такса 27,77 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв., като следва да бъде присъдена сумата от
64,19 лева, съразмерно уважената част от исковете.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
в отношенията между ищеца „Б.П.П.Ф. С.А“ ****, ****, peг. № ****,
чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А. клон **** ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, ж.к. **** 4, ****, сгр. 14 от една страна и
ответника Д.М.Д. ЕГН********** с
адрес ***, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните
суми:
- сумата от 939.62 лева/деветстотин тридесет и девет
лева и 62 стотинки/, представляваща неиздължена главница по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер ****от 27.01.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда (30.11.2020 г.) до окончателнто изплащане на
задължението;
- сумата от 206.58 лева/двеста и шест лева и 58
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 20.02.2018 г. до 20.11.2019 г.; 242.58 лева, за които суми е издадена Заповед №261987/01.12.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК , постановена по ч.гр.д.№15398/2020 г. по
описа на Варненски районен съд-49 състав, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по отношение претендираната сума от 242.58
лева,
представляваща обезщетение за забава /мораторна
лихва/ за периода от 20.03.2018 г. до 16.11.2020 г., на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Д. ЕГН********** с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.П.П.Ф. С.А“ ****,
****, peг. № ****, чрез „Б.П.П.Ф.“
С.А. клон **** ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766,
ж.к. **** 4, ****, сгр. 14 сумата в размер на 64,19 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 7039/2020 г. по
описа на Варненски районен съд-49 състав, както и сумата от 183,41 лева, представляваща сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: