С решение № 77/ 09.07.2009 г., постановено по гр.д. № 162/09 г., Кърджалийският районен съд е осъдил „ГОРУБСО- МАДАН” АД, гр. Мадан, да заплати на „ЕР ВИ ЕЙ ПЕТРОЛЕУМ” ЕООД, гр. Кърджали, сумата в размер на 4 019.06 лв.,от която главница в размер на 3 861.36 лв., представляваща неизплатено задължение за заплащане на доставено дизелово гориво и газ пропан-бутан със фактури № **********/13.10.2008 г.,№ **********/30.10.2008 г.; № **********/11.11.2008 г.; № **********/30.10.2008 г.;№ **********/13.11.2008 г.;№ **********/29.11.2008 г.;№ **********/30.11.2008 г.;№ **********/07.12.2008 г. и № **********/13.12.2008 г., както и сумата от 157.70 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение от 3 861.36 лв., за времето от 13.10.2008 г. до 12.02.2009 г., ведно със законната лихва, считано от деня на завеждане на иска в съда, до окончателното й изплащане.Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца и направените в производството разноски в размер на 914 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от първоинстанционното решение, ответник „ГОРУБСО- МАДАН” АД, гр. Мадан, въззивна жалба. Жалбодателят моли настоящата инстанция да уважи депозираната жалба като отмени решението в частта му, с която е уважен иска за сумата от 4 019,06 лв., вместо което да реши спора по същество като отхвърли иска в тази му част, ведно със законните последици от това. Изтъква доводи в аспекта на това, че решаващият съд е постановил решението си само върху неверните данни, сочени от ищеца. Твърди, че фактури № **********/ 13.10.2008 г. и № **********/ 30.10.2008 г./частично/ са платени на 25.11.2008 г. по банков път, поради което дължимата от тях сума за главницата възлизала едва на 2 531.89 лв. В надлежния срок не е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, „ ЕР ВИ ЕЙ ПЕТРОЛЕУМ” ЕООД, гр. Кърджали. В съдебно заседание, жалбодателят „ГОРУБСО- МАДАН” АД, гр. Мадан, чрез депозирано по делото от юрисконсулт Андонов, писмено становище,излага нов довод, а именно, че сумата, дължима от ответника , в резултат на извършените две плащания по фактури № **********/ 13.10.2008 г. /изцяло сумата в размер на 1 198.55 лв./ и по фактура № **********/ 30.10.2008 г./частично само сумата в размер на 234.93 лв./,вече задължението за главница не било в размера на 2 531. 89 лева, както се твърди във възивната жалба, а същата била вече в размер на 2 427. 88 лева. В писменото становище се излага и довод, че жалбодателят, ответник в първоинстанционното производство, не дължал и лихви за забава, тъй като съгласно разпоредбата на чл.84, изр.2 от ЗЗД, ищецът не го бил поканил да изпълни, от който момент последният да изпадне в забава. Жалбодателят претендира и разноски за въззивна инстанция, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът по жалбата, „ ЕР ВИ ЕЙ ПЕТРОЛЕУМ” ЕООД, гр. Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата изцяло. Претендира разноски за въззивна инстанция. Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество. В основата на първоинстанционното производство е предявената от ищеца „ ЕР ВИ ЕЙ ПЕТРОЛЕУМ” ЕООД, гр. Кърджали, искова претенция, с която в обективно съединение са предявени два иска, а именно : иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. С предявяването й ищецът цели да бъде осъден ответникът „ ГОРУБСО- МАДАН” АД, гр. Мадан, да му заплати общата сума от 4 019.06 лв., съставляваща сбор от главница в размер на 3 861.36 лв., представляваща неизплатено задължение за заплащане на доставено дизелово гориво и газ пропан-бутан, съгласно фактури № **********/13.10.2008 г.,№ **********/30.10.2008 г.; № **********/11.11.2008 г.; № **********/30.10.2008 г.;№ **********/13.11.2008 г.;№ **********/29.11.2008 г.;№ **********/30.11.2008 г.;№ **********/07.12.2008 г. и № **********/13.12.2008 г., и обезщетение за забавено изпълнение на дължимата главница , в размер на 157.70 лв., за периода от 13.10.2008 г. до 12.02.2009 г. ,както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата претенция – 13.02.2009 г. до окончателното й изплащане. Компетентният КърджалиÚски районен съд е допуснал и събрал ангажираните в производството относими , допустими и необходими доказателства. Въз основа само на тях, доколкото относно направените в настоящото въззивно производство, доказателствени искания е настъпила предписаната от ГПК, ранна преклузия, и настоящата инстанция формира своите фактически констатации и изгради своите правни изводи. И това е така, защото ответникът „ГОРУБСО- МАДАН” АД, гр. Мадан, не се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор на връчената му редовно искова молба, не е взел становище по същата, не е направил възражения, не е посочил доказателства и не е представил писмени доказателства в първоинстанционното производство. В аспекта на изложено настоящата съдебна инстанция, действаща в производството като въззивна такава, приема за установено от фактическа страна, че между страните в производството, които безспорно са търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ, в частност между ищеца , в качеството му на издател , и ответника, в качеството му на получател, са подписани девет броя данъчни фактури с №№ **********/13.10.2008 г. на стойност с ДДС в размер на 1 198.55 лв.,№ **********/30.10.2008 г на стойност с ДДС в размер на 881.99 лв. .,№ *********/11.11.2008 г. на стойност с ДДС в размер на 652.01 лв.,№ *********/11.11.2008 г. а стойност с ДДС в размер на 25.00 лв.; № *********/13.11.2008 г. на стойност с ДДС в размер на 49.99 лв. ;№ **********/29.11.2008 г. на стойност с ДДС в размер на 348.50 лв. ;№ **********/30.11.2008 г. на стойност с ДДС в размер на 348.50 лв..;.№ **********/07.12.2008 г. на стойност с ДДС в размер на 316.82 лв.; № **********/13.12.2008 г. на стойност с ДДС в размер на 40.00 лв. Всяка от тези фактури установява, че ищецът -издателят по същите е предоставил стока –дизел / по шест от фактурите/ и стока - газ-пропан-бутан / по останалите три фактури/ , в определена мярка, количество, единична цена на стоката и обща стойност, вкл. и с начислен ДДС, на ответника-получател, като за последния е възникнало задължението срещу така получената стока да извърши плащане на дължимата сума по банков път /чрез нареждане/. Задължението на ищец в производството да издаде данъчна фактура, произтича от разпоредбата на чл.321 от ТЗ. Процесните фактури определено притежават реквизитите, изискуеми се от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Същите, видно от заключението и на вещото лице, са осчетоводени в сметка 411 /клиенти, с аналитична подсметка на името на ответника . Т.е. налагащият се извод е , че за предоставените му от ищеца стоки, ответникът дължи плащане на стойността им по банков път. В производството не се установява обстоятелството, че ответникът за така получените стоки е заплатил тяхната стойност изцяло и / или поне частично. Т.е. търсената им стойност в пълния претендиран и установен в производството размер от 3 861.36 лв., е дължим. Или казано по друг начин искът за сумата в размер на 3 861.36 лв., съставляваща стойността на предадени, но не заплатени от ищеца на ответника стоки- дизел и газ пропан-бутан, в посочените мярка, количество и цена, е основателен и правилно е бил уважен от решаващият съд, затова и първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция намира този иск и за сумата в размер на 157.70 лв., съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за посочения период 13.12.2008 г. до 12.02.2009 г., за основателен и доказан. И това е така защото съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, в казуса парично, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава. Това е направил в производството и ищецът. Видно от заключението на вещото лице, което и настоящата инстанция кредитира, размерът на обезщетението за забавено плащане на сумата от 3 861. 36 лв., за процесния период, е в размер на 165.82 лв. Разбира се основателно в този аспект е искането само до размера на съдебно предявеното, а именно до размер на сумата от 157.70 лв. В производството единствено спорно, с оглед въведения от жалбодателя, довод, очертаващ рамките на настоящата въззивна проверка по смисъла на чл.269 от ГПК, е обстоятелството, дали в казуса изобщо се дължи обезщетение за забава. Жалбодателят изтъква, че обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 3 861.36 лв., не е дължимо , защото ищецът не поканил него-ответника да изпълни задължението си по реда на чл.84, изр. 3 от ЗЗД. Приложима в случая е не цитираната от жалбодателя разпоредба на чл.84, изр.3 от ЗЗД, а тази на чл.327,ал.1 от ТЗ. Т.е. доколкото друга уговорка между страните не се установява в производството, цената се дължи към момента на предаване на стоката или на документите, които дават основание същата да бъде получена. Т.е. от датата на издаване на всяка от обсъдените в предходен абзац, фактури се дължи плащане, поради което в производството е дължимо обезщетение за забава, в доказания, но не повече от поискания размер.Правилно е постановеното първоинстанционно решение и досежно предявения и уважен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, досежно дължима се законна лихва върху присъдената главница, считано от завеждане на исковата претенция - 13.02.2009 г. и до окончателното й изплащане. Или решението на първоинстанционния съд,предмет на настоящия въззивен контрол, в своята цялост, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото доколкото са изрично поискани и доказани се следват разноски на ответника по жалбата, в доказания размер от 700 лв. Ето защо, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/ 09.07.2009 г., постановено по гр.д.№ 162/09 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА „ГОРУБСО- МАДАН” АД, със седалище и адрес на управление гр. Мадан, обл. Смолян , ул. „Явор” № 1 , с ЕИК *********, да заплати на „ЕР ВИ ЕЙ ПЕТРОЛЕУМ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ж.к. „Възрожденци”, бл.55, вх. „Д”, ап.100, сумата в размер на 700.00 лв., съставляваща направени във възивното производство, разноски. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|