Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав,
на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 151 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 18-0281-000626 от 13.07.2018 г. на Началник РУП- К.
към ОД на МВР- П., на С.Н.К., ЕГН **********,***, П.ска обл., ул. „*****“ №**, *****е
наложено административно наказание на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1
от КЗ- глоба в размер на 250 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Недоволна от наказателното постановление е останала
жалбоподателката и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че деянието осъществява признаците на
маловажен случай, като се излагат доводи, че като не е обсъди и съответно
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е допуснал нарушение
на процесуалните правила. Не се оспорва факта на липса на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на извършената проверка, като
се представят доказателства за сключена и действаща такава едно денонощие след
проверката.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, явява се
лично и с адв. Ц.- упълномощена, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Г. като
актосъставител и И. като свидетел по акта, както и приобщените писмени
доказателства- наказателно постановление № 18-0281-000626 от 13.07.2018 г.,
разписка за връчването му, АУАН серия Д, № 401152 от 24.06.2018 г., справка от
информационна система на Гаранционен фонд, възражение срещу АУАН,
застрахователна полица № BG/11/117001763620
от 21.06.2017 г., международна карта за автомобилна застраховка, заповед №
317з-3807/24.10.2016 г., заповед № 8121К-2057/18.06.2015 г., служебна справка
от Гаранционен фонд, справка за нарушител, съдът намира за установено следното:
С
АУАН от 24.06.2018 г. младши автоконтрольор при ОДМВР- П., РУ- К. приел, че
жалбоподателката К. е осъществила нарушение на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1
от КЗ, тъй като на посочената дата, около 22,20 часа, в гр. К., на ул. „*****“
до № ** управлявала личния си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******, с
посока на движение запад- изток. При проверка се установило, че автомобилът бил
регистриран на територията на РБългария, не бил спрян от движение и нямал
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на проверката.
Така
съставения АУАН бил подписан от жалбоподателката К. без възражения. Такива
направила в законоустановения 3- дневен срок след това, като изложила
обстоятелства, че 23.04.2018 /събота/ г. била възпрепятствана да сключи
застраховка, поради липсата на работещи офиси на застрахователната компания.
Такава сключила на 25.04.2018 г. /понеделник/. Посочила във възражението си, че
нямала други нарушение по КЗ и ЗДвП, за което приложила справка от Гаранционен
фонд. Направила искане за приложение на чл.28 от ЗАНН.
На
13.07.2018 г., оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно
постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата
и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на
жалбоподателката било наложено административно наказание на основание чл.638
ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ- глоба в размер на 250 лв., за нарушение на чл.483
ал.1 т.1 от КЗ.
Наказателното
постановление било връчено на 11.02.2019 г., а жалбата срещу него- депозирана
на 15.02.2019 г.
От
приложената по делото справка от Гаранционен фон се установява, че за лек
автомобил с рег. № ****** полица № BG/11/117001763620
от 21.06.2017 г. е с крайна дата на покрие 23.06.2018 г. в 23,59 часа, като на
25.06.2018 г. в 09,46 ч. е сключена нова полица с № BG/11/118001837355, с начална дата на покритие
25.06.2018 г. от 10,00 ч.
От
приложената по делото справка за нарушител се установява, че жалбоподателката К.
към настоящия момент е била наказана веднъж за нарушения по чл.150а ал.1 от ЗДвП, по чл.147 ал.1 от ЗДвП и по чл.181 от ЗДвП с наказателно постановление №
590/24.06.2004 г., влязло в сила на 12.08.2004 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. и И.,
които са логични, последователни и непротиворечиви, подкрепят се и от писмените
доказателства по делото, надлежно приобщени от съда.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага
неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа
всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление-
тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно,
обстойно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата около неговото
извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма,
размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят. Посочено е, че
същият е собственик на управляваното от него МПС.
Правилно е определена нарушената
правна норма, тъй като се установява от доказателствата по делото, че на
процесната дата жалбоподателката е управлявала собственото си МПС, за което не
е имало действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сключеният такъв е бил
прекратен на 23.04.2018 г. в 23,59 ч., видно от извлечението от Информационния
център на Гаранционен фонд. Изписано е словесно точно в какво се е състояло
нарушението, което покрива изцяло състава на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, съобразно
която разпоредба „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор“.
Съдът
счита обаче, въпреки че действително жалбоподателката е управлявала автомобил,
във връзка с чието използване и притежаване не е имало сключен договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност, то деянието й е малозначително
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от извлечението от Гаранционния фонд още на
следващата дата, след съставяне на акта, за автомобила е бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. преди издаване на наказателното
постановление. На следващо място се касае за деец, който следва да се приеме,
че не е наказван за нарушения по КЗ и ЗДвП, доколкото в справката за нарушител
по делото фигурира едно наказателно постановление, влязло в сила на 12.08.2004
г., чието изпълнение отдавна се е по давност към 13.08.2006 г., съобразно
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК. Изключително кратко е и
времето, през което не е имало действащ договор към момента на нарушението- по-
малко от 24 часа, както и няма данни за този период, а и за последващия до
момента на сключване на новата полица, автомобилът да е участвал в
пътнотранспортни произшествия. В този смисъл, съдът намира, че периода, за
който не е имало валидна застраховка е изключително минимален и това не е
накърнило в обичайната степен обществените отношения, обект на защита, а
последващото поведение по сключване на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ непосредствено след установяване на нарушението сочи, че в случая
се касае за инцидентна проявява. Изложените обстоятелства обуславят ниската
обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с останалите от същия
вид. (В този смисъл решение №
2780/16.12. 2014 г., постановено по КАНД № 2686/ 2014г. по описа на
Административен съд П.).
С оглед
изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
Ето
защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0281-000626 от 13.07.2018 г. на Началник РУП- К. към ОД на
МВР- П., с което на С.Н.К., ЕГН **********,***, П.ска обл., ул. „*****“ №**, *****е
наложено административно наказание на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1
от КЗ- глоба в размер на 250 лв., за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ