Р Е
Ш Е Н
И Е №
260618
гр. Пловдив, 07.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, ХIV състав, в закрито
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Анна Иванова
Членове: Иван
Анастасов
Елена
Калпачка
като разгледа
докладваното от съдия
Калпачка гр. д. № 410 по описа на ПОС за 2021г., за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК,
във вр. с чл. 503, ал. 2 и 3 от ГПК.
Производството е образувано по жалба на Д.Ж.П.,
съпруга на длъжник, чрез адв. В., против Разпореждане от 18.12.2020 г.,
постановено по изп.дело № 20187570400294 по описа на ЧСИ А. А., с което е
оставено без уважение искането и за отмяна на публична продан, насочена срещу
недвижим имот, който твърди, че е съпружеска имуществена общност, поради това,
че не е уведомена надлежно за изпълнението. Моли да бъде отменено обжалваното
разпореждане и да бъде разпоредено на съдебния изпълнител да спре публичната
продан и да съобрази действията си с нормите на закона.
Постъпило е възражение от въззиваемите С.
и Р. Щ., взискатели в изпълнителното производство, чрез адв. К., с което считат
жалбата недопустима, доколкото жалбоподателката П. не е трето лице по смисъла
на чл. 435, ал. 2 от ГПК, както и неоснователна, тъй като ЧСИ изследва
собствеността единствено във времевите граници по чл. 483 от ГПК, като имотът
към датата на налагане на възбраната не е бил собственост на жалбоподателката.
Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение.
Въззиваемите Й.П. и П.П., както и
въззиваемите Р. и Е. Б. не изразяват становище по жалбата.
Постъпили са мотиви от ЧСИ А. А., в които
излага съображения за недопустимост, тъй като жалбоподателят нито е собственик
на имота, изнесен на публична продан, нито е страна по делото и като токова
няма право на жалба. Евентуално твърди неоснователност на жалбата, поради това,
че собствеността върху гаража, предмет на публична продан, е придобит от бащата
на длъжника в качеството му на правоимащ собственик на отчужден имот, поради
което и не се явява съпружеска имуществена общност.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид
доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – съпруг
на длъжник в изпълнителното производство, със самостоятелни права, на осн. чл.
503 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
постъпила е в срок, поради което и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 503 от ГПК
съпругът-недлъжник има качеството на страна със самостоятелни права в процеса
на съдебното изпълнение върху недвижим имот, за който твърди, че представлява
съпружеска имуществена общност, а не е трето лице по чл. 435, ал. 4 от ГПК. Ето
защо съдът приема възраженията на въззиваемите неоснователни, а жалбата
подадена от Д.Ж.П., съпруга на длъжника в изпълнителното производство П.Й.П.,
допустима, тъй като в случая е приложима специалната норма на чл. 503, ал. 2 и
3 от ГПК, според която съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните
действия, поради неспазване на чл. 502 ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради отказ на съдебния изпълнител да спре публичната продан (в този смисъл констатната практика на ВКС – Решение
№ 524 от 10.06.2010 г. по гр.дело № 595/2010 г. на ВКС, IV г.о., Определение от 29.10.2010 г. по
гр.д. № 466/2010 г. на ВКС, Решение № 19 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 1812/2014
г. на ВКС, 4-то г.о. и др.)
Доколкото допустимостта се преценя с оглед
заявените твърдения на жалбоподателя, то дали имотът, върху който е насочено
изпълнението е съпружеска имуществена общност, е въпрос по същество, обуславящ
основателността на жалбата. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано
по молба на взискателя С.Й.Щ., чрез пълномощник адв. В.К., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 05.10.2018 г. по НОХД № 232 по описа за 2015 г.
на Окръжен съд Пловдив, в полза на Р.Й.Щ. и С.Й.Щ., като наследници на
гражданския ищец и частен обвинител Й. А. Щ., срещу П.Й.П. и Й.П.П., които са осъдени
да заплатят солидарно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от престъпление по чл. 124, ал. 1, пр.2-ро, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно
със законна лихва и разноски.
С молба от 16.11.2020 г. на взискателя С.Й.Щ.,
чрез пълномощник адв. К., е представено влязло в сила решение на ПРС по гр.дело
№ 14901/2018 г. и е поискано да бъде извършен опис и оценка на имота, описан в
решението, като се насрочи и публична продан на същия.
От приложеното по делото влязло в сила
Решение № 1833 от 14.05.2019 г. по гр.дело № 14901 по описа на Районен съд
Пловдив, е видно, че е обявен за относително недействителен спрямо С.Й.Щ. и Р.Й.Щ.
сключеният между П.Й.П. и жалбоподателя Д.Ж.П., с нотариален акт № ****, том
II, рег. № **** на пом. нотариус В. Б. с рег. № **** при НК, договор за дарение
на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.1196.4.4.,
находящ се в гр. ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК,
ул. „****, с предназначение гараж; както и е обявен за относително
недействителен спрямо С.Й.Щ. и Р.Й.Щ., сключеният между жалбоподателя Д.Ж.П. от
една страна и Р.М.Б. и Е.А.Б. – от друга, с нотариален акт № ****, том 3, рег. ****,
дело **** г., съставен от нотариус Т. К., с рег. № **** при НК, договор за
покупко-продажба на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.1196.4.4., находящ се в гр. ****, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК, ул. „****, с предназначение гараж;
В изпълнителното производство е приложен и
нотариален акт № ****, том II, рег. № **** на пом. нотариус В. Б. с рег. № ****
при НК, обективиращ договор за дарение на недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.1196.4.4., находящ се в гр. ****, община ****, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, ул. „****, с
предназначение гараж.
По молба на ЧСИ А. е наложена възбрана
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.1196.4.4 находящ
се в гр. ****, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Извършен е опис и оценка на недвижимия имот.
Разгласена е публичната продан, насрочена в периода 19.12.2020 г. – 19.01.2021
г..
На 17.12.2020 г. по изп.дело 00294/2018
г., до ЧСИ А., е постъпила молба от Д.Ж.П., чрез адв. В., с която моли да бъде
отменена насрочената публична продан по изпълнителното дело върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.520.1196.4.4 находящ се в гр. ****, тъй
като имотът е СИО. Представя удостоверение за граждански брак и удостоверение
от Пловдивинвест – 21 АД, изх. № 651/31.07.2006 г., от което твърди да се
установява, че имотът е съпружеска имуществена общност. Постъпило е становище
от взискателя С.Щ. и от Р.Щ., чрез адв. К., с което считат молбата недопустима
и неоснователна, като твърдят, че имотът към момента на вписване на възбраната
е собственост на Р. Б., а изнасянето му на публична продан е за задължения на П.П.,
след успешно проведен иск по чл. 135 от ЗЗД, с който е прогласена относителна
недействителност на разпоредителните сделки, но само по отношение на кредитора.
Прилагат заповед от 20.06.1994 г. за определяне на обезщетение по чл. 100 от
ЗТСУ гаражи на собственици на отчуждени имоти и молба от Й.П.П., в качеството
му на собственик на отчужден имот, поканен да се запознае с проекта на жилищен
блок и да ангажира подходящ обект за обезщетение на отчужден имот, от
26.08.1993 г., с която ангажира гараж № 1.
С обжалваното разпореждане от 18.12.2020
г. е оставено искането за отмяна на публичната продан по отношение на така описания
недвижим имот без уважение, което жалбоподателя обжалва в срок с искане за
отмяната му и спиране на публичната продан, насочена върху имота.
Няма забрана за насочване на
принудителното изпълнение върху вещи СИО на длъжника, но това следва да стане
при спазване на разпоредбите на чл. 502 и следващите от ГПК. Не се спори по
делото по отношение на факта, че жалбоподателката не е била уведомена за
насочване на изпълнението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.520.1196.4.4 находящ се в гр. ****. Разпоредбата на чл. 503, ал. 1 от ГПК
задължава съдебния изпълнител да уведоми съпруга – недлъжник, когато установи,
че вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, като законът
дава право на съпруга – недлъжник да обжалва изпълнителните действия и само при
неспазване на разпоредбата на чл. 502 от ГПК.
В конкретния случай няма представени
доказателства нито в изпълнителното производство, нито в настоящото
производство, че самостоятелният обект в сграда с идентификатор
56784.520.1196.4.4 находящ се в гр. ****, е притежаван от жалбоподателя в режим
на съпружеска имуществена общност. Твърденията на жалбоподателя са, че щом
имотът е придобит по време на брака то той принадлежи на двамата съпрузи,
независимо на чие име е придобит, с оглед разпоредбата на чл. 21 от СК. Това
твърдение само по себе си е неоснователно, доколкото нормата на закона - както
чл. 19 от СК (отм.), така и действащата разпоредба на чл. 21 от СК предвиждат,
че вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, или от съществено значение е не само датата на придобиване, а и
установяване на приноса на съпруга в придобиването на вещното право. От
представеното удостоверение от жалбоподателя, удостоверяващо технически
показатели на имота, не може да се направи извод за принадлежността на правото
на собственост върху него, още по-малко основанието за придобиването му и приносът
на жалбоподателя за това. Или липсват доказателства за датата на придобиване на
имота от длъжника П.П., начинът на придобиването му от него както и приносът на
жалбоподателя за придобиването му, ако това е станало по време на брака. Нещо
повече, представените от въззиваемите Щ., чрез адв. К., писмени доказателства в
изпълнителното производство, навеждат на извод за липса на принос у жалбоподателя
при придобиване на имота, вероятно отреден за обезщетение на отчужден имот от
длъжника Й.П. по реда на глава IV от ЗТСУ (отм.), на осн.подадена от него молба по чл. 99 от ЗТСУ
(отм.). Нотариалният акт за дарение на недвижим имот, с който се е легитимирал
жалбоподателя като собственик на имота при разпореждането с него, също изключва
придобиването му в режим на СИО, а и не на последно място и обявяването на
относителната недействителност на разпореждането с имота, върху който е
насочено изпълнението, на осн. чл. 135 от ЗЗД, ползва само кредитора за
удовлетворяване на вземането му, поради което към датата на насочване на
изпълнение върху гаража той не би могъл да се счита за собственост на
жалбоподателя.
Поради изложеното за съдебния изпълнител
не е възниквало задължение да уведомява жалбоподателя за насочване на
изпълнението върху имота, тъй като същият не е съпружеска имуществена общност. След
като не са били нарушени права на жалбоподателя по чл. 502 и сл. от ГПК,
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а действията на съдебния
изпълнител следва да бъдат потвърдени.
Предвид неоснователността на жалбата съдът
намира, че искането за спиране на изпълнието на публичната продан по
изпълнителното дело е неоснователно и също следва да бъде оставено без
уважение.
Решението на окръжния съд е окончателно и
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 260219/05.01.2021
г. по описа на ПОС, на Д.Ж.П., ЕГН – **********, съпруга на длъжника П.Й.П.,
чрез пълномощник адв. А. В., с адрес ***, срещу разпореждане от 18.12.2020 г.
по изпълнително дело № 20187570400294 по описа на ЧСИ А. А., с район на
действие Окръжен съд – Пловдив, с което е отказано отмяна на публичната продан
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.1196.4.4 находящ се в
гр. ****, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
Оставя без уважение искането на Д.Ж.П.,
ЕГН – **********, съпруга на длъжника П.Й.П., чрез пълномощник адв. А. В., с
адрес ***, за спиране на публична продан на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.520.1196.4.4 находящ се в гр. ****, по КК и КР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК по изпълнително дело № 20187570400294 по описа на ЧСИ А. А.,
на осн. чл. 438 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.