МОТИВИ към присъдата по НЧХД
№ 498
по описа на С. районен съд за 2019 г.
Наказателното производство е образувано по тъжба на В.И.Т.
***, ЕГН **********, против М.К.К. ***, ЕГН **********, с обвинение за
престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.3 вр. чл.147, ал.1 НК, извършено като
продължавано, на датите - 19.02.2019г. и на 08.03.2019 г., затова, че в писма с
вх. № 200/19.02.2019г. и с вх. № РА-8-727/08.03.2019г., до Регионално управление на
образованието гр.С. и до г-жа Я. Т. – председател на Синдикат на българските
учители – С., е разгласил позорни обстоятелства за В.И.Т., в качеството му на
длъжностно лице – директор на Обединено общежитие за средношколци „М.“ гр.С., и
му е приписал престъпление, както следва: че „манипулира и подвежда колектива“
с представената информация за направените разходи; че е подложил възпитателите
от ООС „М.“ на „видеошпионаж“; че открито лъже по неудобни за него въпроси; че
е наложил „демократичен феодализъм“ в работата си; че е „платил политическа
индулгенция с назначаването на две възпитателки“; че оказва натиск върху
членовете на синдикалната организация, манипулира ги с невярна информация,
притиска ги и ги заплашва с наказания; че в предишната му работа като директор
на училището в с.Б. е проявявал „злонамереност, ексцентричност, безкрайно
славолюбие, елементарна пресметливост и алчност“ и „подло“ е замазвал вменената
му отговорност; че в работата си проявява „всекидневни и безкрайни своеволия“.
Частният тъжител Т. е конституиран в качеството на
граждански ищец и за съвместно разглеждане в наказателното производство е приет
предявения от него иск срещу подсъдимия К. за сумата 5000 (пет хиляди) лева,
претендирана като обезщетение за претърпените от инкриминираното деяние
неимуществени вреди.
Повереникът на частния тъжител
- адв.К., изразява позицията, че в процесните две писма подсъдимият е използвал
обидни думи и изрази и клеветнически твърдения по отношение на тъжителя, които
са станали достояние на последния след получаването им от г-жа Т. и г-жа Р.М., запознаването
от тяхна страна със съдържанието им и предоставянето на тези писма на РУО –С. –
като държавен и контролен орган, който да извърши проверка по изнесените данни.
Визира, че тъжителят е изпаднал в стрес, почувствал се е зле физически и психически,
след като се е натъкнал на използваната в писмата терминология. Подчертава, че
в рамките на наказателното производство не се е установила истинността на
разгласените позорни обстоятелства и приписването на престъпление, поради което
подсъдимият следва да понесе отговорността си. Акцентира на това, че Синдиката
на българските учители няма контролни функции, поради което подс.К. не е искал
да установи наличието на нередности, а е искал или съзнавал, че посочва неверни
клеветнически и обидни твърдения по отношение на тъжителя пред ръководството на
Синдиката. Визира, че при извършената от РУО-С. проверка не са били
констатирани нарушенията, сочени от подсъдимия. За обидните квалификации към
тъжителя посочва, че същите не могат да бъдат проверявани относно верността им.
Повереникът обръща внимание на това, че е налице приписването на неистинските
позорни обстоятелства с довеждането им до знанието на г-жа Т. и св.М., тъй като
подсъдимият, ако е искал в действителност проверка, е щял да уведоми направо
РУО – С., и поради това счита, че не е налице и възможност за позоваване на
чл.10 от Конвенция за защита правата на човека, визиращ правото за свободно
изразяване и отстояване на лично мнение. Намира обвинението за доказано и моли
за налагане на справедливо наказание на подс. К., присъждане на заявеното
обезщетение за неимуществени вреди и на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия К. – адв.Й., изразява становище за липса на
съставомерност на вмененото деяние, тъй като подсъдимият не е целял разгласяване
на позорни обстоятелства и не е търсил такъв резултат с подаването на двата
сигнала. Подчертава, че тези сигнали са били изпратени от подс.К. в качеството
му на председател на Общинския координационен съвет на българските учители и като
Областен координатор на СБУ, в съответствие с предоставеното му от закона
правомощие в тази насока в чл.406 КТ. Изпращането на сигналите до СБУ-С. не
отменяло задължението на служителите на контролния орган РУО – С., да се
съобразяват с повелите на посочената законова норма, а именно да пазят в тайна
източника на подадената за проверка информация. Защитникът обръща внимание, че
ако това е било така, то възниква въпроса по какъв начин тъжителят се е снабдил
с процесните писма, след като те не са посочени в списъка на документите към
констативния протокол, с който на 29.03.2019г. е приключила проверката на РУО и
който документ е подписан от тъжителя. Това означавало, че някой от служителите
по веригата е нарушил задълженията си и е разгласил информацията от писмата, за
която юристът на СБУ- св.М. сочи, че се пази стриктно от разгласяване при
извършваните проверки, за да не се нарушат нечии граждански права. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда поради липса на умисъл в действията на
подсъдимия. Моли за присъждане на направените разноски.
Подсъдимият М.К. дава
обяснения по обвинението. Посочва, че писмата са били изпратени от него до СБУ
– С. с настояване да се извърши проверка на изложението от него данни. Счита,
че по никакъв начин не е извършил действия по личното разгласяване на
изложените в писмата обстоятелства досежно тъжителя, а това по какъв начин те
са попаднали в последния било друг въпрос, тъй като носят печата на РУО - С.. Изразява
съжаление, че е изпълнявал работата си като синдикален деец, тъй като вместо да
се решат проблемите на колектива от общежитието, на които обръщал внимание пред
съответните органи, срещу него се завело настоящото дело. Подчертава, че в
цялата си практика „размътва“ калта на неуредиците, за да бъдат хората приемани
и оценявани по достойнство и професионализъм, и не се чувства виновен, а
омерзен. В последната си дума моли за оправдателна присъда и да получи
извинение от тъжителя, с когото са били и вероятно ще са колеги.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, въз основа на
закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Частният тъжител В.Т.
заема длъжността „директор“ на Общинско общежитие за средношколци „М.“ – гр.С.
от 2015г., а до него момент бил директор на училището в с.Б., общ.С.. Негов
работодател по настоящото трудово правоотношение е началника на Регионалното
управление на образованието – С., в случая св. Г.М..
Подсъдимият М.К. работел в
посоченото общежитие като възпитател от месец септември 2014г. до
пенсионирането си на 03.09.2018г. За посочения период, и след това, същият е председател
на Общинския координационен съвет на българските учители и областен координатор
на СБУ за С.. В кръга на тази му дейност подсъдимият има предоставено от закона
право, фиксирано в чл.406 КТ, да се осведомява пряко от работниците и
служителите по всички въпроси по спазване на трудовото законодателство, да изисква от
работодателя обяснения и представяне на необходимите им сведения и документи и да
сигнализира контролните органи за нарушения на трудовото законодателство. Същият
нормативен акт задължава представителите на синдикалните организации при
изпълняване на сигналната си функция да спазват условията на чл.403, ал. КТ, а
именно да пазят в тайна поверителните и за служебно ползване сведения, които са
им станали известни във връзка с упражняването на контрола, както и да не
използват тези сведения в своя стопанска дейност.
По повод предоставена от св.Д. Г., в качеството и на
председател на синдикалната организация към ООС „М.“, информация на подс.К.
като областен координатор, за неуредици и неразбирателства с директора по
служебните организационни, технически и финансови въпроси, свързани с цялостната
дейност на общежитието, подс.К., в качеството на синдикален деец, изпратил
последователно две писма до г-жа Я. Т. – Председател на СБУ- С..
С писмо, изх. № 09/18.02.2019г. на СБУ- С., подс.К. посочил какви са наличните проблеми и
изрично отправил молба да бъде извършена финансова и организационна проверка на
директора Т., за да се установи действителността на изнесената в това писмо
информация, и помолил за намеса от тяхна страна и от страна на министъра на
образованието.
В съдържанието на този сигнал подсъдимият посочил -
като част от цялостното изложение, че директорът и главният счетоводител не
спазват изискванията на чл.38, ал.2, ал.3 и ал.4 от КТДСПУО, но манипулират и
подвеждат колектива с представената информация за вида на направените разходи и
оставащите суми (т.1). Изразил от общо име (т.4), че не приемат за нормално
отношението на директора Т. спрямо педагогическата колегия – „възпитателите са
подложени на видеошпионаж по всяко време на денонощието, …….. с демонстрация на
непогрешимост, непрекъснато настройва колегията, манипулира я и открито лъже по
неудобните за него въпроси“. В края на писмения сигнал е изразено обобщение, че
„това, за което синдикалната организация настоява е да се видят и отстранят
проблемите, които директорът в амбицията си да се поставя винаги и за всичко
над колектива, избирателно и по свое усмотрение да прилага нормативната уредба,
сам да редактира вече утвърдени договорености
и да заявява, че той е решаващия последен фактор за изпълнението или
неизпълнението, съответно и на размера и на получателите, ако все пак реши!
Категорично не сме съгласни с този демократичен феодализъм, който ни се налага,
и още веднъж молим за проверка от страна на министерството. Както разбрахте, в С.
няма фактор с желание да разчиства авгиевите обори.“
С втори писмен сигнал, изх. № 12/26.02.2019г. на СБУ-С., до г-жа Я. Т. –
Председател на СБУ - С., подсъдимият отправил отново молба за проверка в
най-скоро време и информиране на министерството, с изразени негови опасения, че
при осъществяване на такава на по-късен етап, няма да има ефект. В това писмо
описал допълнително случаи, визирани от него като проблемни. Посочил, че
„директорът Т. вече си е платил политическата индулгенция с назначението на
посочените му отгоре две възпитателки. Какви специалисти са, това няма
значение!“ (т.2), „непрекъснато оказва натиск върху членовете на синдикалната
организация, манипулира ги с невярна информация, притиска ги и ги заплашва с
наказания.“ (т.5). В същото изложение посочил „дори и да имам някакви лични
отношения - все пак съм работил с тази личност близо три години, преди това съм
му помагал да бъде съхранено училището в с.Б. и той като директор, не мога да
скрия разочарованието си от неговите злонамереност, ексцентричности безкрайно
славолюбие, елементарна пресметливост и алчност, ……….. Оказа се, че не съм го
познавал. Сега при мен, в офиса на СБУ много често пристигат колеги, които ми
се оплакват от всекидневните и безкрайни своеволия на директора В.Т. и
моноспектаклите, които им разиграва…“.
Председателят на СБУ-С. – г-жа Я. Т. се запознала с
визираните две писма, и възложила на юриста на Централата – св. Р.М., да
предприеме необходимите действия по препращането им на контролните органи –
Министерство на образованието и Регионално управление на образованието – С., да
осъществят проверка по изнесените данни. При тази си дейност св.М. се запознала
със съдържанието на писмата, без да предоставя информацията от същите на други
лица, с оглед вмененото и задължение по чл.403 КТ. С писмо, изх. № 227/08.03.2019г., сигналите на подсъдимия били
препратени до Министъра на образованието и науката, с молба да бъде разпоредена
проверка за установяване истинността на изложените факти и предприемане на
съответните действия за „подобряване на микроклимата в образователната
институция“, и за уведомяване на СБУ-С. за резултатите и предприетите мерки.
Двете процесни писма – от 18.02.2019г. и от
26.02.2019 г., били последователно препратени - от СБУ-С. и от МОН, до св.Г.М. ***,
без поставени върху самите писма резолюции от изпращащите ги институции (л. 365
- л.368 от делото). Видно от съдържащите по делото копия на писмото с изх.
№ 12/26.02.2019г., същото било заведено в РУО-С. с вх. № РД – 8-727/08.03.2019г. Другото писмо (първо по ред) с
изх. № 09/18.02.2019г.,
е с прикрит с поставен бял лист печат за завеждането му в РУО-С., и преснимано,
като се вижда част от нечия ръкописно изписана резолюция. В този му вид, първото
процесно писмо на подс.К., е представено с тъжбата и заверено от тъжителя за
„вярно с оригинала“ (л.6), така е представено и от РУО по делото – л.214 и л.208,
предвид което в обвинението се визира индивидуализацията му с вх. № 200/08.03.2019г., поставен от СБУ-С. (л.372).
Възложената на РУО - С. проверка била осъществена в
периода 20-19.03.2019г. от екип, включващ в състава си експертите от визираната
институция, които били запознати от началника - св. М., с необходимите за
изясняване въпроси и със съдържанието на писмата на подс.К.. Това уведомяване
за съдържанието им било, за да се установи кои от изложените данни са проверими
и съответстващи на действителното фактическо положение. Ръководителят на
проверката – ст.експерт Д. П., предоставил процесните сигнали за запознаване на
директора на общежитието – частния тъжител Т., който от своя страна казал за
тях и за съдържанието им на св.Г. Н. – възпитател в общежитието. Последният ден
от проверката св.Г.М. организирала приемна за служителите на 27.03.2019г.,
когато се срещнала с желаещите да разговарят с нея. В него ден ги уведомила, че
проверката е по повод сигнали на г-н К. и на св.Д. Г., които нейни изявления
били пряко възприети от св.П., работеща в общежитието. В хода на самата
проверка всеки от служителите на ООС „М.“ лично изразил позицията си по
въпросите, предмет на изясняване, като преди да се пристъпи към извършването и
целият колектив бил уведомен за съдържанието на сигналите за нея. Изявленията на
лицата били записвани в резюме от експерт при РУО, а не пряко от споделящите.
Резултатите от извършената тематична проверка „Организация
на дейностите и задължителна документация в ЦПЛР- ООС „М.“ – С.“ били отразени
в Констативен протокол № ИОМД-2-91/03.04.2019г.
(л.230 – л.243; приложен и към тъжбата). Този протокол бил предоставен за
запознаване на частния тъжител, в качеството му на директор, и същият положил
подписа си на последната му страница, за да удостовери, че е получил протокола,
а не е че участвал в проверката. Впоследствие тъжителят Т. запознал всички
служители на ООС с констатациите, визирани в протокола, чрез изчитането на съдържанието
му. Снабдил се и с копия на двата писмени сигнала на подс.К. до СБУ- С. – изх.
№ 09/18.02.2019г. (вх. № вх. № 200/19.02.2019 г. на СБУ – С.) и изх. № 12/26.02.2019г. (вх.
№ РД-8-727/08.03.2019 г. на РУО – С.), които заверил вярно с оригинала.
Фактическата обстановка съдът приема за установена
на база показанията на св. Н., св.П., св.Г., св.М., св.М., от обясненията на
подсъдимия К., които освен средство за защита
имат и характер на доказателствено средство, от писмените доказателства – копията
на процесните две писма - с изх. № 09/18.02.2019г. и с изх. № 12/26.02.2019г. и съответно с посочени вх. № 200/19.02.2019 г. на Синдиката на българските учители – С. и вх. №
РД-8-727/08.03.2019 г. на Регионално управление на образованието – С., Констативен
протокол № ИОМД – 2 – 91/03.04.2019 г., вх. № 255/03.04-2019г.
в РУО-С., Удостоверение на М.К.К. като Председател
на Общинския координационен съвет на СБУ – С., член на Централната контролно-ревизионна
комисия на СБУ и Областен координатор на СБУ за С. област, Удостоверение за легитимност № 2001/20.06.2019
г., издадено и подписано от Председателя на Синдиката на българските учители
д.ик.н. Я. Т., Устав на Синдиката на българските учители, справка за съдимост
рег.№ 822/15.07.2019 г., Амбулаторни листи с № 2048/24.04.2019 г. и №
2006/22.04.2019 г., документи от Дирекция „Инспекция по труда – гр.С. - вх.№
7183/20.09.2019 г., документи от Регионално управление на образованието – С. -
вх. № 7240/24.09.2019 г., документи от Синдиката на българските учители, Изпълнителен
комитет – гр.С. - вх. № 7398/30.09.2019 г. и документи от Общински съвет – С. -
вх. № 7410/30.09.2019 г.
Съдът проследи по служебно изисканата от СБУ-С., ИТ-С.,
РУО-С., Общински съвет-С., документация, съществували ли са определени спорни
моменти и въпроси в дейността на ООС „М.“ при ръководството на тъжителя, и
констатира, че има установени от компетентните институции нарушения в трудовото
законодателството и при изпълнение на Колективния трудов договор. Предмет на
изследване по настоящия случай е дали процесните изрази, съдържащи се в двете
писма, изпратени последователно до Централата на СБУ през непродължителен
период от време, имат клеветнически характер като приписват и престъпление,
което е свързано с проверката на горепосочената информация.
В депозираната пред съда тъжба, с обвинение срещу М.К.
за извършено от него престъпление, е посочена най-общо правната квалификация по
чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.3 вр. чл.147, ал.1 НК, като от обстоятелствената част
на тъжбата се разбира, че обвинението визира качеството на тъжителя на
длъжностно лице –директор, откъдето се извлича, че обвинението е за клевета на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му, изразяваща се в
разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление. Диспозитивът
на повдигнатото обвинение конкретизира изразите, с които подсъдимият „е разгласил позорни обстоятелства и ми е
приписал престъпление, както следва:
· че „манипулирам
и подвеждам колектива“ с представената информация за направените разходи;
· че съм подложил
възпитателите от ООС „М.“ на „видеошпионаж“; че открито лъжа по неудобни за мен
въпроси;
· че съм наложил
„демократичен феодализъм“ в работата си;
· че съм
„платил политическа индулгенция с назначаването на две възпитателки“;
· че оказвам
натиск върху членовете на синдикалната организация, манипулирам ги с невярна
информация, притискам ги и ги заплашвам с наказания;
· че в
предишната си работа като директор на училището в с.Б. съм проявявал
„злонамереност, ексцентричност, безкрайно славолюбие, елементарна пресметливост
и алчност“, „подло“ съм замазвал вменената ми отговорност;
· че в
работата си проявява „всекидневни и безкрайни своеволия“.
Формулировката на
обвинението по визирания по-горе начин, изрично отразено в тъжбата, обхваща
изследване на въпроса за приписване на престъпление и разгласяване на позорните
обстоятелства за всички изрази, като
не се прави нарочно разграничение, че приписването на престъпление касае само
един от тях.
Видно от същата тази
формулировка на обвинението в диспозитива (а и от обстоятелствената част на
тъжбата) тъжителят не е повдигнал обвинение за престъпление по чл.146 НК, за
нанесена му от подсъдимия обида, предвид което и съдът не се явява сезиран да
се произнася по такова обвинение. Поради това от изследване на въпроса дали има
клевета или не в двете и форми на изпълнителното деяние, е изключен израза - „в
предишната си работа като директор на училището в с.Б. съм проявявал
„злонамереност, ексцентричност, безкрайно славолюбие, елементарна пресметливост
и алчност“, „подло“ съм замазвал вменената ми отговорност“. Категоризирането на
едно лице с унижаваща квалификация не сочи на разгласяване на конкретно
определен факт и затова деянието не може да съставлява клевета, а е обида – в
зависимост от това да ли са налице и останалите обективни и субективни елементи
от състава на това престъпление (Р-е 108/83г., II н.о.). В
тази насока е и изразена в пледоариите позиция на повереника на частния
тъжител, че обидните квалификации към
последния не могат да бъдат проверявани относно верността им.
Спецификата на
наказателното производство за престъпления от частен характер, които се
преследват по тъжба на пострадалия, е, че в тежест на последния е да посочи точно
и изчерпателно обстоятелствата, явяващи се фактическа рамка на обвинението,
като ги индивидуализира и конкретизира. По този начин се очертава ясно предмета
на доказване в производството, като следва да са налице факти, а не
предположения и субективна преценка на тъжителя. В тази връзка съдът намира да
отбележи, че макар в обстоятелствената част на тъжбата да е фиксиран като приписване
на престъпление –подкуп, само израза „платил политическа индулгенция с
назначаването на две възпитателки“ (което противоречи на диспозитива, че приписването
касае всички процесни изрази от двете писма), същият представлява именно
предположение на тъжителя, че става въпрос за вменяване на такова деяние и
субективна негова представа, че точно това е имал предвид подсъдимия като се е
изразил по този начин. Обвинението следва да визира какво е заявил обективно подсъдимия,
а не какво е искал да каже. Вложеният от подсъдимия смисъл в изразеното, което
не е конкретизирано като място, време, лица и действия, е психически процес на
лицето, който не може да се инкриминира, тъй като този процес не подлежи на
доказване.
При проследяване
съдържанието на посочените изрази, без този за обидната квалификация, е видно,
че никой от тях не съдържа индивидуализация по време, място и начин на
осъществяване. Каква е конкретната представена информация за манипулирането и
подвеждането на колектива с представената информация за направените разходи -
какви точно по вид разходи касае, за кой точно момент се отнася от цялостното
време на ръководната дейност на директора, в какво точно се изразява това
подвеждане; „видеошпионажът“ къде се е осъществявал, кога, по какъв начин и с
какви средства; „демократичният феодализъм“ за какво точно поведение на
директора се отнася, какво обхваща това поведение, към кого е насочено, в какви
негови прояви в обхвата на работата му се изразило; плащането на политическата индулгенция
с назначаването на две възпитателки – кога и при какви условия са били
назначени тези възпитателки, кои са тези лица, местата били ли са свободни,
имало ли е заложени критерии за заемането им и лицата имали ли са съответния по
вид образование и подготовка да заемат визираните места, политически били ли са
обвързани, били ли са поставяни условия по политическа линия за назначаването
им; оказваният натиск върху членовете на
синдикалната организация в какви точно действия и поведение е намирал израз, в
какво се изразява невярната информация, за да се проследи дали е така, в какво
е намирало израз притискането и по какъв начин са били заплашвани с наказания,
при какви условия и досежно какви простъпки или поведение, кога е ставало това;
не са визирани факти и обстоятелства, посочващи начина на изпълнение на
служебните отговорности на директора и кога е ставало това, за да може да се
изследва налице ли е „своеволие“ в поведението му с оглед общоприетото
възприемане за такава квалификация.
Тъжителят фиксира като
клеветнически конкретните изрази от писмата, които изрази обаче не съдържат
никаква точност и яснота досежно посочените по-горе елементи от обективна
страна на едно поведение, за да може да се направи преценката, че осъществяват
състав на някакво престъпление, което се вменява на подсъдимия да е извършил. Начинът,
по който тези изрази са формулирани от тъжителя, прави невъзможно само на база
същите тези, изрично визирани, изявления да се правят изводи за наличието на
противоправна деятелност, която се сочи, че е осъществена от подсъдимия.
При обсъждането и анализа
на събраните по делото доказателства се установява, че в дейността си
тъжителят, в качеството му на директор, е допускал нередности в управлението на
ООС „М.“ – С.. Една от констатациите при извършената проверка от РУО, се отнася
до това, че размерът на изплатеното допълнително възнаграждение за постигнати
резултати от труда на педагогическите специалисти – 8531 лева, е по - малък от
договореното в чл.8, ал.2 от КТД, сключен на 08.02.2018г., с което е нарушен
посочения документ. С КТД са били договорени 4, 2 % , поради което сумата е
следвало да бъде 10 937 лева – л.16, т.6.3 от КП № № ИОМД-2-91/03.04.2019г.(л.237 от делото). Това следва да
се отчете при преценката за истинността на твърдението на подсъдимия за
съответен вид разходи, които обаче не са конкретизирани в процесния израз, за
да се проследи дали тази констатация е относима към него.
Другата констатация на
контролните органи касае дейността на тъжителя по проследяване движението на
служителите в общежитието чрез инсталирано на мобилния му телефон приложение за
проследяване информация от камерите, монтирани в общежитието. Съгласно чл.25д
от Закона за защита на личните данни, директорът се явява администратор на
лични данни и упражнява тази си дейност в рамките на служебните си правомощия,
при уведоменост на подчинените му лица, че на работното им място са монтирани
камери. В качеството му на такъв администратор, същият следва да осъществява видеонаблюдението
при въведени подходящи технически и организационни мерки за защита на правата и свободите на субектите
на данни. В случая обаче освен на работното място, директорът, в разрез с
изискванията за спазване защитата на личните данни на подчинените си, и извън
„Вътрешните правила за водене на регистри по Закона за защита на личните данни
в ООС „М.“, е осъществявал видеонаблюдение извън работното пространство и чрез
друго техническо устройство, което води и до субективен извод за “видеошпионаж“.
Изразът за това обаче също не съдържа определеност, посочено по-горе в мотивите
на съда.
По отношение на останалите
инкриминирани изрази на подсъдимия, за които му е повдигнато и обвинението за
клевета, както бе посочено, те не съдържат никаква конкретика, за да е възможно
да се установи дали са верни или не. В обстоятелствената част на тъжбата не се
посочени други обстоятелства, във връзка или по повод които са направени
процесните писмени изявления, и което да послужи за отправна точка при
съдебното дирене за изясняване на тяхната истинност или неистинност и съответно
да се прецени дали са позорящи или не. Тъжителят не е посочил, че повдига
обвинение за неистински позорни обстоятелства, а само за позорни такива, видно
от формулировката на диспозитива.
От друга страна
„позорността“ на дадени обстоятелства не може да се извежда от оценъчни
съждения, от изводи или определен начин на мислене на друго лице, тъй като това
е психически процес, който не може да се инкриминира и не подлежи на доказване.
Отговорност може да се носи само за казаното, но не и за това, което е искано
да се каже или внуши. Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на факти и
обстоятелства, които са неистински и са позорни, като деецът знае, че така казаното
не е вярно. Тези факти и обстоятелства трябва да бъдат обективно казани, а не
да се подразбират според индивидуалното възприятие на друго лице. Съдът не може
да замести със своите съждения и изводи от прочетеното липсващите обстоятелства
и факти в изказа на подсъдимия.
Важен момент по случая е и
субективното отношение на подсъдимия К. към предоставената от него информация конкретно
на Председателя на СБУ-С. – д-р Я. Т.. От съдържанието на двете негови писма от
18.02.2019г. и от 26.02.2019г., се установява, че подсъдимият е представил
описаната от него проблематика с нарочно искане посочените от него данни да
бъдат проверени, за да се установи истинността на заявеното в тези писмени
сигнали. При съпоставяне показанията на св.М. и обясненията на подсъдимия,
които гласни доказателства са обсъдени и с писмените такива, се установява, че
подсъдимият е пристъпил към сезирането на Председателя на СБУ – С., поради
изграденото у него недоверие от отношението на съответния ръководещ РУО-С., по
поставените от него въпроси за разрешаване, свързани с работата на директора. Сигналите
са били отправени в качеството му на синдикален ръководител на местно ниво до Председателя
на Синдиката на българските учители в гр.С., за които синдикални представители законът
по императивен начин е вменил задължението, при сигналната им функция – чл.406,
ал.3 КТ, да спазват условията по чл. 403,
ал. 1 от Кодекса на труда, в т.ч. „да пазят в тайна източника, от който са
получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство или на
законодателството, свързано с държавната служба“. В тази насока са показанията
на св. Р.М. ***, че след запознаване със сигналите от Председателя на Синдиката,
те се разпределят на компетентните служители за предприемане на съответните
действия при изричното им задължение да не се съобщават данните от тях. Това
законово изискване разпростира действието си и спрямо контролните органи,
визирано в разпоредбата на чл. 403 КТ, сред които са началника и експертите от
Регионалните управления на образованието към МОН.
При съпоставянето и
преценката на показанията на св.Г.М. ***, с тези на св. М., св.Г. Н., св.П., обсъдени с обясненията на подсъдимия К. и с
писмените доказателства, с факта, че процесните две писма са представени от
тъжителя ведно с тъжбата пред съда, се налага извод, че сочената като клеветническа
информация е станала достояние на много хора не чрез действията на подсъдимия,
а от тези на други длъжностни лица. Видно от показанията на св.М.,
ръководителят на проверката - експерта П. предоставил на тъжителя да се
запознае със съдържанието на двата сигнала, като тя лично не била разпореждала
същите да бъдат дадени на тъжителя Т., нито му ги е предоставяла, но е видно,
че тези писма са депозирани по делото ведно с тъжбата. Същевременно тази
свидетелка заявява, че не и е известно някой от подчинените и служители да е
дал писмата на директора-тъжител, предвид това, че той разполага с тях. Но от
показанията и се изяснява, че достъп до тези документи е имал всеки от
представляваното от нея учреждение. Последното се потвърждава и от показанията
на св.П., че преди да се пристъпи към проверката целият колектив бил уведомен
за съдържанието на писмата и техния автор.
Макар с фактическото
предоставяне на двата писмени сигнала от подсъдимия на председателя на СБУ г-жа
Я.Т. да е осъществено от обективна страна съобщаване на конкретна информация
досежно дейността на тъжителя, то не се установи целенасоченост в поведението
на подсъдимия тези данни да се разгласяват, още повече, че е действал при
осъзнатост за спазване изискването на чл.403 КТ. Масовото разпространение на
съдържанието на сигналите, разгласяването, е било вследствие деятелността на
други физически лица, което се установява от доказателствата по делото. Предвид това за съда липсва съзнание за
оклеветяване, редом с липсата на елементи откъм обективната страна на двете
форми на изпълнителното деяние.
По изложените по-горе
съображения съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна
подсъдимият не е осъществил деяние, което да покрива признаците на
престъплението, като продължавано и въобще, по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.3 вр.
чл.147, ал.1 НК, в двете форми на изпълнително деяние, поради което го оправда
по повдигнатото обвинение.
Поради обстоятелството, че подсъдимият не е осъществил
действия, които да имат характер на неправомерни такива и съответно да са увредили
по непозволен начин правната сфера на частния тъжител, съдът отхвърли като
неоснователен предявения от него, на основание чл.45 ЗЗД, граждански иск срещу М.К.К.
за сумата 5000 (пет хиляди) лева, претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди.
При този изход на делото, и на основание разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК,
съдът осъди частния тъжител В.И.Т. да заплати направените от М.К.К. разноски по настоящото дело - адвокатски
хонорар в размер 580 (петстотин и осемдесет) лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: