О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр.Кюстендил, 09.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение,
в закритото заседание на
девети февруари
през две хиляди двадесета и и първа година, в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧД № 59
по описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІІ НПК- чл. 341 и сл. НПК вр. чл. 249, ал.3 вр. ал.1 НПК.
Адв.П.Б., защитник
на подс.К.Г.Ц. и на подс. Г.К.Ц. обжалва постановеното в разпоредително
заседание на 20.01.2020 г. определение на Дупнишкия районен съд по НОХД №
879/2020 г. на същия съд по реда на чл.248, ал.1 НПК. С посоченото определение
ДнРС, при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 И 6 НПК, е счел, че на досъдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в липса на доказателства
относно обстоятелствата по чл.269, ал.3 НПК и е оставил без уважение искането на
защитата на двамата подсъдими за връщане на делото на прокуратурата, като е
потвърдил и взетите по отношение на същите мерки за процесуална принуда.
Изтъкнати са доводи за наличието на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилно
проведено досъдебно производство в
отсъствие на обвиняемия, респ. сочи се, че не е налице хипотезата на чл.269,
ал.3 НПК; че са допуснати нарушения във връзка с правилата по допускане,
събиране проверка и оценката на доказателствата, както и че не са спазени
изискванията на чл.247б от НПК при провеждане на разпоредителното заседание.
Иска се отмяна на атакуваното определение и връщането на делото на
прокуратурата.
За постъпилата
жалба е изпратено съобщение до Районна прокуратура- Дупница. В срока по чл. 342, ал.2 НПК становище по същата не е постъпило.
КнОС, след
проверка на материалите по НОХД № 59/2021 г., намира частната жалба за
допустима, доколкото е предявена в срока по
чл. 342, ал.1 НПК от надлежна страна в наказателния процес. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Обвиняемият К.Г.Ц.
е привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на
обвиняем от 12.06.2020 г., което му е предявено лично в негово присъствие и на
упълномощения защитник адв. В. Д. на датата 26.06.2020 г. Обвинението е по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК- затова, че на 19.10.2019 г. в с. Тополница пред
магазин в центъра на селото в съучастие
като съизвършител със Г.К.Ц. са причинили средна телесна повреда на
пострадалия И.Б.Р.от същото село, изразяваща се
в трайно затрудняване на движението на
снагата, счупване на горната челюст и обезобразяване на лицето..
Във връзка с
привличането на втория обвиняем Г.Ц. към наказателна отговорност, разследващите
органи са извършили следните действия:
Веднага след
подадения сигнал за твърдяното деяние, на 19.10.2019 г. е изготвена докладна
записка – л.248, т. II от ДП от инспектор при РУ
Дупница, в която е отразено, че е
установена самоличността на единия извършител- К.Ц., както и че е налице
вероятна съпричастност към деяние и на сина му Г.Ц.. В нея е посочено, че двете лица имат един и същ постоянен адрес ***.
На 22.10.2019 г. К.Ц.
е привлечен като обвиняем. На същата дата му е предявено обвинение по чл.129,
ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
На същата дата
като такъв е привлечен и Г.Ц., като поради неоткриването му на адреса,
обвинението не му е предявено.
С
постановление от 22.10.2019 г. на
прокурор при ДнРП на К.Ц. и Г.Ц. е
наложена забрана за напускане пределите
на страната- срвн. л.32, т.I от ДП.
При извършвани периодични справки относно
влизания и излизания от страната се установява, че последното
влизане на Г.Ц. в Р България е на
датата 14.10.2019 г., като след тази дата няма други данни.
Поради
неоткриването на Г.Ц. на адреса, в това число и
чрез принудително довеждане, същият е обявен за общодържавно издирване-
срвн. постановление от 23.10.2019 г.- л.252, т. I от ДП и
телеграма №30346/26.10.2019 г. – срвн. л. 256, т. II от ДП.
При проверки дали
лицето се намира в арестите и местата за
лишаване от свобода в страната, се установява, че няма данни същият да пребивава
там- срвн. л.263- 264 , т .II от ДП.
При проверки
относно ползван телефон от същия в страната, се установява, че Г.Ц. ползва един
и същ телефон, за който няма данни за
регистриран трафик. Няма данни за такъв
за К.Ц...
При извършвани
призовавания на Г.Ц. във връзка с
привличането му към наказателна отговорност, същият не е намиран на адреса му в
гр. София. На същия адрес не е намиран и К.Ц., като разследващите са събирали
информация, че същият пребивава и в с. Тополница.
На 26.06.2020 г.
при последното привличане на К.Ц. като обвиняем, последният е отказал да дава
обяснения по обвинението, като е заявил
пред разследващия орган във връзка с издирването на втория обвиняем- сина му Г.Ц.,
че същият не живее на неговия адрес, че отказва да получи призовката му като
обвиняем, че сина му живее в Лондон и че не знае адреса му там.
От докладна
записка в тази връзка- срвн. л.366, т. III от ДП се
установява, че разследващите органи са се свързали с К.Ц. на 29.06.2020 г.,
който е заявил, че сина му Г. от около 6
години е в Лондон, където работи, живее
и не се прибира в страната.
Същото се
установява и от нова докладна записка от 24.08.2020 г.- л. 388, т. II от ДП.
При тази
ситуация ДП срещу Г.Ц. е протекло в условията на задочност по см. на
чл.269, ал.3 НПК, като разследващият орган е преценил, че Ц. не е
намерен на известния по делото адрес, както и че не е открит въпреки
обявяването му за общодържавно издирване. На 16.07.2020 г. същият е привлечен
като обвиняем в негово отсъствие, но в присъствие на надлежно уведомен служебен
защитник. По същия начин е извършено и
предявяване на разследването.
При тези
данни по делото прокурор от ДнРП е изготвил и внесъл в ДнРС обвинителен акт с обвинение
по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, по
който е образувано НОХД № 879/2020 г. на ДнРС.
При
подготовката на делото за РЗ по чл.247а НПК, ДнРС е разпоредил връчване на съобщението за това
заседание на двамата обвиняеми на постоянния
им адрес в гр. София, ж.к. ******, като и изискал
справка относно резултатите от
издирването на Г.Ц., данни за напускане и за постоянен и настоящ адрес.
За РЗ за
25.11.2020 г. обв. К.Ц. е бил редовно призован, респ. връчени са
съобщенията по чл.247б от НПК на адреса му в гр. София. Връчени са съобщенията и на
защитника му адв. В. Д., както и на
служебния защитник на Г.Ц.- адв. Е.М., респ. и на пострадалия В.Р.. Събщението
за РЗ за тази дата до обв. Г.Ц. е върнато в цялост с отбелязване, че по
сведение на бащата К.Ц. (втория подсъдим по делото) лицето живее постоянно в Англия и че самият К.Ц. не е пожелал да
получи и предаде призовката.
При
извършените справки относно местонахождението на Г.Ц., са върнати отговори, от
които се установява, че няма промяна в
обстоятелствата от ДП.
При
проведеното РЗ на 25.11.2020 г.
заседанието е отложено поради неявяване на адв. В.Д. и двамата подсъдими. Адв.Д.
е посочил като уважителна причина за отсъствието контакт със заразено лице с COVID- 19 (без да е представил
доказателства за това и без съдът да му е указал своевременно да представи
такива за сл. с.з.). Редовно призованият
подсъдим К.Ц. не се е явил, без да сочи уважителна причина (неговото явяване в с.з. съгласно разп. на чл.269, ал.1 НПК е задължително, като съдът
не може да не изрази недоумение от
бездействието на съда, който не е взел
мерки за неговото дисциплиниране съгласно чл.270- 271 НПК). Не се е явил и
вторият подсъдим Г.Ц., но се е явил неговият служебен защитник адв. Е.М., на
когото за РЗ е бил връчен препис от обвинителния акт и съобщенията по чл.247 б НПК. Явил се е пострадалия Р. с повереник адв. М., като по отношение на същия е
била изпълнена процедурата по връчването на съобщенията по чл.247б НПК. Делото
е отложено поради отсъствието на защитника на подс. К.Ц.- адв. Д..
За следващото
РЗ отново Г.Ц. е призован на постоянния си адрес в гр. София с указание за
връчване на ОА и съобщението по чл.247б НПК. Призовката му е върната в цялост с
отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че адресът е посещаван на датите 2012.2020 г., 30.12.2020 г. и на
12.01.2020 г. по различно време. Търсеното лице не е открито, както и
пълнолетно лице за връчване на съобщението. Защитникът на подс. К.Ц. адв. В.Д.
е редовно призован за РЗ на 20.11.2021 г.
На 20.11.2021 г.
подс. К.Ц. се е явил в с.з. заедно с адв. П.Б.. Същата е представила пълномощно, в което е отразено, че е
упълномощена от К.Ц. да го представлява по НОХД № 879/29 г. във връзка със защитата му по това дело и по всички
производства- досъдебни, съдебни и изпълнителни, като извършва всички
съдопроизводствени действия.
Адв. Бъчварова
е представила и пълномощно от Г.Ц. в ксерокопие, подписано от лицето, като е
посочила, че го е получила по имейл, като обв. Г.Ц. й е заявил, че не знае
какво е делото, но негови познати му казали, че има нещо срещу него. Пълномощното е общо,
като в него е посочено, че адв.
Бъчварова е упълномощена да го
представлява и защитава по всички наказателни
производства, по които той е страна, независимо от качеството му, както и пред
съда, разследващи органи, МВР и др., като участва в съдебни заседания и осъществява всички
необходими процесуални действия от негово име.
При изслушване
становищата на страните относно хода на делото, адв. Бъчварова е заявила, че К.Ц.
й е връчил обвинителния акт и че не възразява да се даде ход на
разпоредителното заседание.
По време на РЗ
същата е изразила становището, че спрямо
Г.Ц. не е проведено щателно издирване, че същият не е уведомен за
започналото ДП срещу него, че не бил търсен на адреса му в Англия и че липсват
гаранции за справедлив процес спрямо същия. Изложени са и твърдения, че
прокуратурата не е изяснила ефективно степента на съучастниците в деянието.Изтъкнати са доводи за
незаконосъобразно проведено РЗ. Направено и искане за връщане на делото
прокуратурата.
Съдът, след като
е изслушал становището на ДнРП и на
пострадалия, се е произнесъл по въпросите по
чл.248, ал.1 НПК, като е оставил без уважение искането на защитата за
връщане на делото на КнРП за отстраняване на процесуални нарушения и е
потвърдил мярката за неотклонение „парична гаранция“, взета спрямо К.Ц., както
и наложената забрана за напускане пределите на страната спрямо двамата
обвиняеми.
Настоящата
инстанция намира, че съдът правилно е приел, че на ДП не е допуснато съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила, независимо, че производството
срещу Г.Ц. от ДП е протекло в условията на задочност,
Законодателят с разп. на чл.206 НПК изрично е
предвидил разследването да се извърши в отсъствие на обвиняемия в досъдебната
фаза, когато това няма да попречи на разкриване на обективната истина и при
условията на чл.269, ал.3, т.1, 2 и 4 НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от НПК, несъмнено представлява
ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния
процес, което обаче е съвместимо с конституционните разпоредби на чл.31, ал.4 и
чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България и може да бъде законосъобразно
прилагано при съблюдаване и разумно тълкуване на предписанията за провеждане на
разследване в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от НПК процедура. Обвиняемият следва да бъде
уведомен за предприетото спрямо него наказателно преследване, да бъде
своевременно призоваван за предприемащите се процесуални действия, да бъде
запознат с правата си да участва в тези действия и пр. Когато той не може да бъде
открит, то тогава е необходимо да се прецени коя от хипотезите по чл.269 от НПК
е налице, за да се проведе
производството в негово отсъствие при усл. на чл.206 НПК. За това обстоятелство обаче е
необходимо да са събрани надлежни
конкретни доказателства- по делото да е установено несъмнено, че същия е
напуснал страната и липсват данни за неговото своевременно завръщане.
В случая по делото
такива категорични данни за местонахождението му не са налице. От една страна
са налице единствено твърденията на неговия баща и съподсъдим по делото, че
лицето е в Англия и че адреса му е
неизвестен; а от друга- надлежни доказателства, че на 14.10.2019 г. е влязъл в
Р България, че не е открит на единствения му постоянен адрес, на който живее с
баща си; че не го обитава, че няма данни за ползван на територията на страната
телефон; че не се намира в местата за
лишаване от свобода и в арестите на
страната; че въпреки обявяването му за общодържавно издирване, същият не е
установен. В постановлението за ППО от 16.07.2020 г. разследващият орган е
отбелязал, че производството по
отношение на него е в условията на задочност при условията на чл.269, ал.1, т.1 НПК, но в ОЧ на постановлението изрично текстово е посочил, че същият е бил
обявен за общодържавно издирване и не е открит на територията на страната. Това
означава, че първата хипотеза на чл.269, ал.3 НПК, независимо, че е
посочена в ППО, не е налице (доколкото
обв. Г.Ц. изобщо не е бил на разположение на разследващите органи в началото на
разследването, за да се приеме, че е променил посочения от него адрес), а е
налице втората- не е намерен след щателно издирване в територията на страната. Разследващият
орган е изложил и фактическите основания на чл.269, ал.3, т.2 НПК, поради което
следва да се приеме, че ДП спрямо същия е протекло при условията на чл.269, ал.3, т. 2 НПК. Изтъкнатите доводи за
нарушено право на защита в тази насока се
явяват несъстоятелни.
При липса
на данни с висока степен на достоверност за местонахождението на Г.Ц. извън
страната, неоснователни се явяват и доводите
на защитата за пасивност на разследването и неиздирването на същия във Великобритания. По делото не са налице
никакви категорични доказателства, че същият трайно пребивава в тази държава.
От приложената по делото справка за пътуванията му през 2019 г. ( л.259, т. II) е видно, че същият ежемесечно по няколко пъти у напускал страната,
отсъствал е с различна продължителност (от няколко дни до 1 месец), след което се е връщал в България,
в която е имал престой в рамките между 3 – 17 дни. Част от излизанията му са били
със самолет, а част от тях- с лек автомобил. По делото няма никакви доказателства
за наличието му на статут за постоянно пребиваващ във Великобритания (впрочем
това твърдение за пръв път се изтъква в
жалбата); за наличието му на постоянен договор за работа там (което също се
сочи за пръв път в жалбата и което
твърдение в светлината на честите му влизания и излизания в страната
индиректно се опровергава); за наличие на постоянен адрес (което също се
опровергава от баща му относно незнанието на адреса му в чужбина); за упълномощаване на адвокат-
такова не е налице в ДП, а едва в съдебното следствие, без обаче да е налице
уточняване на адреса на подсъдимия. В този аспект извода на разследващите
органи за наличие на укриване на обв. Г.Ц. при проведеното ДП е правилна и се
подкрепя и от несъмнения факт, че постоянният му адрес е адреса и на баща му К.Ц.,
който е привлечен като обвиняем в условията на съучастие със сина си Г.Ц. още
през 2019 г., но на който адрес този обвиняем не може да бъде открит. Ето защо
преценката на разследващите органи за задочно протичане на производство е била
законосъобразна, още повече, че привличането му като обвиняем е извършено в съответствие с разп. на
чл.93, ал.1, т. 8 НПК.
Не се споделя и довода на защитата, че обв. Г.Ц. е лишен от справедлив процес. Следва изрично да
се има предвид, че досъдебното производство е подготвителната фаза на
наказателния процес. Същинската фаза е съдебната такава, в която въпреки
отсъствието си подс. Ц. е упълномощил свой защитник. Реално на него не му се
препятства възможността на участва в процеса, който вече му е известен. В този
аспект същият разполага с многобройни процесуални възможности за защита, в това
число и с възможността чрез защитника си да се уведоми за датата на съдебното
заседание, да участва лично в него, а
също и извънредни способи за защита в
случай на постановен осъдителен акт.
Отхвърля се е и
втората група доводи във въззивната жалба за невъзможност на обвиняемите да
разберат какво е повдигнатото им обвинение. Защитата твърди, че ДнРП била
допуснала нарушение на правилата по допускане, събиране, проверка и оценка на
доказателствата, което довело противоречиво обвинение срещу двамата подсъдими.
Съгласно чл.249, ал.4 НПК в РЗ нарушения, свързани по допускане, събиране,
проверка и оценка на доказателствата, не се обсъждат. Единствено могат да се
обсъжда въпроса дали на ДП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
с които са нарушени правата на
обвиняемия – чл. 249, ал.4, т.1 НПК. При внимателен прочит на ОЧ на ОА се
установява, че в същия последователно са
описани събитията през процесния ден, времето, начина и механизма на твърдените
деяния; налице е излагане на факти в тяхната логична връзка и последователност,
както и описание на начина на участие на
всеки един от подсъдимите. В този аспект КнОС приема, че
описаните фактически положения в ОЧ на обвинителния акт покриват стандартите на
чл.246, ал.2 НК и на предписанията,
дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. Затова правилен е извода на КнРС, че не е
налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до
нарушение на правото на защита на обвиняемите по чл. 249 ал.4,
т.1 от НПК, доколкото същите при наличието на посочения ОА имат
възможност да научат за какво престъпление са привлечени.
Отхвърля се и третата група доводи в жалбата- за невръчване преписи от
съобщенията и от ОА на подс. Ц. при проведеното РЗ. На първо място некоректен е довода, че
пълномощното, с което подс. Ц. е
упълномощил адв. Бъчварова било
ограничено („да разбере какво е поризводството по делото“). Съдържанието на
пълномощното сочи, че с него същата е
ангажирана като пълноценен защитник в наказателния процес, със всички права да
го представлява пред всички наказателни производства, пред съда, прокуратура,
МВР, като участва в съдебни заседания и следствени действия, приема и получава
книжа и пр. На следващо място адв. Бъчварова е заявила, че получила пълномощното по имейл, респ. няма
данни същата да има връзка с подс. Г.Ц., за да е необходимо връчването на ОА на
нея като защитник със задължение да го предаде на подс. Г.Ц.. Последният не е
бил намерен на адреса, защитникът му не е посочил такъв и в този аспект
отлагането на делото за неговото връчване е било напълно безпредметно. По -
нататък- самата адв. Бъчварова е заявила, че другия подсъдим К.Ц. й е
представил обвинителния акт и че не възразява
да се даде ход на делото. Това изявление сочи, че същата не се е
противопоставила да се даде ход на делото и в този аспект не може да черпи
права от собственото си процесуално поведение. От друга страна- и при липса на
пълномощно от страна на подс. Г.Ц. на адв. Бъчварова, за съда отново не е имало процесуални пречки
за даване ход на РЗ, доколкото усилията
по откриване на този подсъдим са останали без резултат и е постановено делото
да се разглежда в негово отсъствие и доколкото служебният му защитник адв. М.
е бил с редовно връчени ОА и съобщение
по чл.247 б от НПК.
Атакуваното
определение на ДнРС се явява законосъборазно и в частта, в която по реда на
чл.248, ал.1, т.6 НПК ДнРС е потвърдил взетата спрямо подс. К.Ц. мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева и наложената спрямо
двамата подсъдими забрана за напускане пределите на страната. Следва да се има предвид, че мерките за неотклонение представляват законово регламентирани мерки за
процесуална принуда, които съобразно нормата на чл.57 НПК се налагат с цел да
бъде осигурено нормалното протичане и довършване на развиващото се наказателно
производство, респ. да се попречи на подсъдимия да се укрие, да извърши
престъпление или да осуети привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда. В
този аспект обоснован е извода на ДнРС, че наложената на подс. К.Ц. МН „парична
гаранция“ е законосъобразна. Видно от материалите в ДП е, че независимо, че този подсъдим е с
постоянен адрес ***, разследващите органи са имали трудности във връзка с неговите призовавания, което
обстоятелство сочи, че опасността от укриване спрямо него не е хипотетична, а
напълно реална. Отделно от това същият не се явил на първото РЗ, въпреки
редовното си призоваване. В този аспект преценката на ДнРС, че тази МН следва
да се потвърди е обоснована и съобразена
с доказателствения материал.
Правилно ДнРСе потвърдил и наложените спрямо двамата подсъдими
забрани да напускат пределите на страната. Не се споделя довода, че с тях се
цели ограничаване на правото на свободно придвижване на гражданите в страните
от ЕС. Това право е неразделна част от основните права и свободи на
човека, прогласено както в международни актове, по които Р. България е страна,
така и в Конституцията на страната. В чл. 2, ал. 3 от Четвъртия допълнителен
протокол към ЕКПЧ се допуска властите да откажат на дадено лице правото
свободно да напуска държавата, в която се намира, като ограничат правото на
свободно придвижване на основания, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество, в интерес на националната или обществена сигурност, за
поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите.
В този аспект правото на
свободно придвижване е неотменимо, но не е абсолютно, когато това е предвидено
в закон и са налице условията за това. Забраната за напускане на пределите на
страната е вид мярка за процесуална принуда, възприета в действащия НПК, която
се взема спрямо обвиняем, привлечен към наказателно производство за тежко
умишлено престъпление и има за цел да обезпечи участието на му в наказателното
производство до неговото приключване. Този вид мярка за процесуална принуда се
налага от съответния прокурор, с мотивирано постановление, в което следва да се
изложат фактическите и правни основания за налагане на мярката за принуда и
това е задължително изискване. В случая такива основания са изложени в постановлението на ДнРП от 22.10.2019 г.
Последващият контрол за законосъобразността на ограничаването на правото на
свободно предвижване, следователно, трябва да се преценява, освен с оглед
наличието на формалните предпоставки и на данни, сочещи опасност от укриване в
чужбина, също така и на плоскостта на баланса между правата на обвиняемия и
обществения интерес.
В настоящия случай забраната за
напускане пределите на страната има за цел да обезпечи присъствието на
обвиняемите пред съда, за което
присъствие, особено на подс. Г.Ц., очевидно не може да бъде осигурено по
нормалния начин за призоваване. Наличните данни за трудности при призоваването
на подс. К.Ц., невъзможността за призоваване на
подс. Г.Ц. и безспорни доказателства за активно движение на последния
през 2019 г. извън границата на страната водят до изводи за наличие на реална опасност обвиняемите да се
укрият извън страната и за превес на обществения интерес пред правата на
обвиняемите. В този аспект определените мерки се явяват законосъобразно
определени и следва да бъдат потвърдени.
По тези съображения атакуваното определение на ДнРС по чл. 248,
ал.1, т.3 и 6 НПК е обосновано и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл. 345, ал.1,
вр. чл.
250, ал.4 от НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл.248,
ал.1, т.3 и 6 НПКв разпоредително заседание на 20.01.2021 г. определение на
Дупнишкия районен съд по НОХД № 879/2020 г.
на същия съд
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.