Р Е Ш
Е Н И Е № .....
Гр. София, 08.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Стела Кацарова
Мл. съдия : Светлана
Атанасова
при секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 5074/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение № 181169/26.07.2017 г. 48 с - в СРС, по гр. д. №
70999/2014 г. е признато за установено, по
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, че
Т.Е.З., ЕГН **********, Г. Й.Е., ЕГН **********, П.Т.Ф., ЕГН **********, М.П.Т.,
ЕГН ********** и Г.П.Т., ЕГН ********** (последните трима конституирани в хода
на производството на мястото на починалата И.Е.Ф.), са собственици на нива,
находяща се в с. Мърчаево, местност „Печище“, с площ от 1. 2 дка, съставляващ
имот с проекто - идентификатор 49597.1719.111 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-63/25.09.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, който имот е заключен между букви и цифри 1-В-
Г- 2 - 1 съгласно скица на л. 240 от делото, която представлява неразделна част
от решението, който имот съставлява източната реална част от имот с
идентификатор 49597.1719.103 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-63/25.09.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
и „Б.Б." ЕООД, ЕИК ******* е осъден да предаде владението върху
описания имот на ищците и да им заплати разноските по делото.
Въззивното производство
е образувано по жалба на ответника „Б.Б.“ ЕООД, чрез процесуалния му
представител. В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния
закон и събраните по делото доказателства. Излагат се съображения, че е
предявен ревандикационен иск за имот с идентификатор 1719. 111, който не
съществува в кадастралната карта на с. Марчаево. Ищците не са индивидуализирали
имота по граници и като реална част от съответните съществуващи имоти, съгласно
действащите планове и кадастралната карта, което води до нереализуемо съдебно
решение. Освен това се поддържа, че е недопустим и е преждевременен спор за
собственост на реална част от имот, която поради непълнота или грешка в плана е
заснета като част от друг съседен имот, когато спорният имот се намира в
територия с действащ регулационен план, ако преди това не е проведен успешно
иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и не е завършена административната процедура по
поправка непълнотата и грешката в плана. Според жалбоподателя, иск за
собственост на възстановен по ЗСПЗЗ имот, който не съществува като
самостоятелен обект в действащите устройствени планове, може да бъде проведен
само ако имота е нанесен като самостоятелна единица в плана на новообразуваните
имоти, в кадастралния план или в подробния устройствен план. Искът е бил
недопустимо предявен и производството е следвало да се прекрати. Излагат се
съображения, че ищците нямат интерес от признаване по съдебен ред на
собственост върху абстрактен имот. Освен това ответниците владеят имота на
валидно правно основание - договор за покупко - продажба. Не е установена и
идентичността между възстановения имот на ищците и ПИ собствен на дружеството. От
доказателствата се установява, че права като наследници имат и други лица,
които е следвало да се конституират в производството, за да се обвържат от
съдебния акт. Според ответника СРС е допуснал процесуално нарушение, като не ги
е конституирал. Дружеството е собственик на имота на основание продажба от 2006
г. По делото са представени доказателства за придобиването на имота от
предходните продавачи, включително за замяната с държавата от 1972 г.,
посредством която имотът е придобит от предходните прехвърлители Й.и А.З.. Съдът
е направил погрешни изводи като е приел, че не са представени доказателства за
извършване на замяната през 1972 г. Нотариалният акт за замяната е представен
от ищците, а ответникът е заявил изрично, че ще се ползва от него и по този
въпрос не е имало спор по делото. Неоснователно съдът не е зачел изтеклата в
полза на праводателите му и в негова полза придобивна давност текла от 1972 г.
Твърди се, че към срока на давността следва да се присъедини изтеклия в полза
на праводателите срок. Имотът се държи на годно правно основание от ответника -
договор за покупко - продажба, който не е оспорен от ищците. Позовават се и на
нищожност на Решението № 7436/22.06.2012 г. на ОСЗ Овча купел, въз основа на
което ищците се легитимират като собственици, поради невъзможен предмет - възстановяване
в „реални граници“ на несъществуващ имот. Притежаваният от ответника имот е в
урбанизирана територия, в строителните граници на населеното място с
реализирани мероприятия по РП - изградени улици и инфраструктура и
възстановяването му като земеделска земя противоречи на материалния закон. СРС
е следвало да се произнесе по въпроса по реда на косвения съдебен контрол за
законосъобразност на съдебния акт по реституция. Неоснователно съдът е приел,
че дружеството не е легитимирано да оспорва акта. Моли да се отмени решението и
искът да са отхвърли. Не претендира разноски за въззивното производство, но прави
възражение срещу размера на претендираните от насрещната страна разноски за
адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал 5 ГПК.
Въззиваемите страни - ищците Т.Е.З., Г. Й.Е., П.Т.Ф.,
М.П.Т. и Г.П.Т. (последните трима конституирани в хода на производството на
мястото на починалата И.Е.Ф.), чрез представителя
си, оспорват жалбата. Поддържат, че решението е правилно, обосновано и
постановено при съобразяване на съда със събраните доказателства в тяхната
цялост и на материалния закон. Процесният имот е достатъчно индивидуализиран по
площ, местност и съседи и е възстановен на ищците в стари реални граници с
решение № 7436/22.06.2012 г. на ОСЗ „Овча Купел“. Имотът е възстановен след
отменен от съда с влязло в сила решение отказ на ОСЗ „Овча Купел“. Искът за
собственост на реална част е допустим, като в производството по него съдът
изследва въпроса за непълнотата или грешката в одобрената кадастрална карта,
съобразно задължителна практика на ВКС, на която се позовават. По делото е
безспорно установено, че и към настоящия момент имота е земеделски и не попада
в урбанизирана територия. За него няма одобрен РП. Ищците се легитимират като правоприемници
на общият им наследодател по закон и по завещание, чиято автентичност е
установена пред СРС. Неоснователно е твърдението на ответника, че се легитимира
като собственик на имота и го владее на годно правно основание. Оспорва се
твърдението, че Й.и А.З. са придобили имота по замяна,
тъй като представения по делото нотариален акт сочи, че те са се позовали на
изтекла в тяхна полза давност. Такава по отношение на имота не тече по силата
на закона и на практиката на ВКС. Поддържа се, че по давност не може да се
придобие имот, за който не е приключила процедурата по възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ. Придобивната давност за имотите възстановени по ЗСПЗЗ започва
да тече от 22.11.1997 г., а ако възстановяването настъпи след тази дата,
давност започва да тече от момента на възстановяването. В случая това е станало
с решението на ОСЗ от 22.06.2012 г. и давността е започнала да тече от тази
дата. Неоснователно решението на ОСЗ се оспорва като нищожно, без да се излагат
доводи за това. Според ищците имотът винаги е бил земеделска територия. Молят да се потвърди решението. Претендират разноски за
въззивното производство, съгласно списък.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
СРС се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Според чл. 108 ЗС собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. За основателността на иска се изисква кумулативно наличието на следните предпоставки : ищецът да е
собственик на имота; имотът да се владее или държи от ответника; ответникът да
владее или държи имота без правно основание. Доказателствената тежест за пълно
и главно установяване на първите две условия лежи върху ищеца, а ответникът
следва да докаже положителния факт, че съществува правно основание да владее
имота.
Ищците са предявили права на
собственост срещу реална част от имот с идентификатор 49597.1719.103 по КК и
КР, одобрени със заповед № РД – 18 от 25.09.2009 г. ва ИД на АГКК, находящ се в
с. Мърчаево, СО, район Витоша, с проекто - идентификатор
49597.1719.111 по КК и КР, с площ на частта от 1 200 кв.
м., с трайно предназначение - земеделска територия въз основа на наследствено
правоприемство и възстановяване с Решение
7436/22.06.2012 г. на ОСЗ - Овча Купел и скица към него.
Относно
материалноправната легитимация на ищците, от събраните доказателствата се
установява следното :
От приетата
пред СРС реституционна преписка на ОСЗ „Овча Купел“ във връзка с
възстановяването на имоти, собствени на Е.З.А., е видно, че с Решение №
7432/25.10.2010 г. на ОСЗ - Община „Витоша“,
постановено по преписка вх. № М 78 от 07.02.1992 г., на наследниците на Е.З.А.първоначално
е отказано възстановяване в стари реални граници на нива, находяща се в с.
Мърчаево, местност „Печище“, с площ от 1. 2 дка.
С решение І-44-54
по гр.д. № 3333/2011 г. на СРС, 44 с-в, влязло в сила на
01.09.2011 г., посоченото решение на ОСЗ е отменено, а преписката е върната за
ново произнасяне по същество на искането. Въз основа на това е постановено ново
Решение 7436/22.06.2012 г. на ОСЗ „Овча Купел“, с което на наследниците на Е.З.А.е
възстановена в стари реални граници нива, с площ от 1. 2 дка, находяща се в с.
Мърчаево, местност „Печище“, съставляваща имот с идентификатор 49597.1719.111
по КК и КР. Решението е влязло в сила на 24.07.2012 г.
От приетото
като доказателство пред СРС удостоверение за наследници на Е.З.А.се установява,
че лицето е починало на 29.07.1982 г. и е оставило за наследници по закон : Г.Е.З.
- син, И.Е.Ф. - дъщеря и Т. Е.З. - син.
От своя
страна от данните по делото се установява, че Г.Е.З. е починал през 2003 г. и е
оставил за законни наследници внуците си – децата на починалия преди него през
1988 г. син Й.Г.Е. : Г.Й.Е. и Моника Й.Павлова, както и дъщеря – В.Г.И..
По делото е
представено саморъчно завещание от 15.03.1990 г. на Г.Е.З., е което е завещал
цялото си движимо и недвижимо имущество на внука си Г.Й.Е.. Автентичността на завещанието
е оспорена от ответника, поради което на основание чл. 193 ГПК СРС е допусна и приел съдебно - графическа
експертиза. Според нейното заключение ръкописният текст в завещанието е
написан, а подписът за „завещател“ е положен от лицето Г.Е.З..
След като завещанието
е изпълнено и подписано от Г.Е.З., т. е. документът е автентичен и отговоря на
формалните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН, то завещанието е действително. Основателно
СРС е приел, че след смъртта на Г.Е.З., цялото негово имущество е преминало в наследство
на внука му Г.Й.Е., който е ищец по делото. Предвид изложеното, неоснователно
ответникът поддържа, че СРС е следвало да конституира другите наследници на
починалото лице.
В хода на
производството - на 12.07.2016 г. е починала ищцата И.Е.Ф., а на нейно място са
конституирани наследниците й П.Т.Ф., ЕГН **********, М.П.Т., ЕГН **********, Г.П.Т.,
ЕГН **********.
Предвид изложеното следва, че ищците в настоящото дело
са наследници на Е.З.А..
Относно легитимацията
на ответниците в производството се установява следното :
Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност № 36, т. І, рег. 2431, дело № 260/22.12.1999 г., съставен
по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) въз основа на обстоятелствена проверка, Й.А.З.е
признат за собственик на дворно място е площ от 2 000 кв. м., съставляващо имот
е пл. № 765, нанесен в кадастрални листове номера В-10-8А и В -9-8-В по
неодобрен кадастрален план на е. Мърчаево - гр. София, при съседи :
наследниците на Д.В., общинско място и улица.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 62, т.
ІІ, рег. № 2506, дело № 285/29.12.1999 г. Й.А.З.и съпругата му А.П.З.са продали
на К.М.К.описания по - горе недвижим имот.
С нотариален акт № 18, т. І, рег. № 1467, дело № 13 от
27.01.2006 г. К.М.К.и съпругата му М.Й.К. са продали на ответника „Б.Б."
ЕООД поземлен имот № 183, нанесен в к. лист № В-10-8А и к. лист № В-9-8-В от
неодобрен кадастрален план на е. Мърчаево - гр. София, находящ се в гр. София,
землището на с. „Мърчаево“, район „Витоша“, местност „Шумето", целият е
площ от 2 000 кв. м., при посочени по - горе съседи.
Относно въпроса за идентичността на реална част от
имота, предмет на спора, придобит от ищците по наследство с имота, придобит от
ответника въз основа на покупко – продажбата от 2006 г., пред СРС е прието
заключението на СТЕ, която не е оспорена
от страните е съдът кредитира като компетентна и обективно изготвена.
Според
експертизата имотът, възстановен на ищците с Решение 7436/22.06.2012 г. на ОСЗ
„Овча Купел“, е идентичен е имот е проектен идентификатор № 49597.1719.111,
съгласно изготвена комбинирана скица от вещото лице и скица - проект за
разделяне от службата по кадастър. (л. 12 от делото пред СРС) Вещото лице установява
още, че имотът, възстановен в полза на ищците, представлява реална част от имот
е идентификатор 49597.1719.103, придобит от ответника чрез покупко –
продажба въз основа на нотариален акт № 18 от 27.01.2006 г. Имотът, възстановен
на ищците, е с площ от 1 200 кв. м. и е идентичен с източната част на имот с
идентификатор 49597.1719.103, който е с обща площ от 2 002 кв. м.от
одобрената КККР.
Според
експертизата имотът, описан в трите нотариални акта цитирани по - горе, е един и същ и е наесен е идентификатор
49597.1719.103 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-63/25.09.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Вещото лице е
посочило освен това, че той е извън регулация, но в жилищна зона.
По възраженията за недопустимост на
иск за собственост за реална част от имот, настоящият състав споделя изводите
на СРС, че искът е допустим.
В допълнение към изложеното от СРС следва да се посочи
още, че в мотивите на ТР № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС,
по т. 2 се прие, че „с исковете за собственост се
защитава правото на собственост върху определени вещи. Когато вещта е поземлен
недвижим имот, границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от
човека съобразно правото на собственост. За да бъде разграничен един такъв
поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат нанесени
материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне
в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта. Достатъчно е те
да могат да бъдат определени. Следователно, липсата на техническо отразяване на
границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени планове
и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на
собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права,
когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в
акта за собственост“.
ВКС приема, че в хипотезата на реституция по административен ред – по
ЗСПЗЗ и ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, юридическият акт, който определя границите на имота,
така че те да могат да бъдат установени, е административният акт за реституция
на този имот. Нито
един от посочените закони не предвижда като материалноправно условие за
възстановяване имотът, предмет на възстановяване, да бъде предварително
обособен като самостоятелен имот по действащите към настоящия момент
кадастрална карта, кадастрален, регулационен или подробен устройствен план. Според
ВКС, когато е осъществен
фактическият състав на реституцията по ЗВСОНИ или е налице влязъл в сила
административен акт за възстановяване по ЗСПЗЗ или по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и собствеността е придобита, то не би могло да се отрече правото
на възстановения собственик да се защити чрез предявяване на иск за реална част
от самостоятелен парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот.
Предвид
възприетото становище, което е задължително за прилагане от съда, настоящият
състав споделя направения от СРС извод, че искът е допустим, независимо дали
имотът, на който ищците претендират да са собственици, е нанесен в действащата
кадастрална карта. Ищците се легитимират като собственици на реалната част от
имота на основание ЗСПЗЗ, въз основа на влязлото в сила решение на ОСЗ.
Настоящият
състав намира за неоснователно и възражението, поддържано и във въззивното
производство, за недопустимост на иска и преждевременност на спора за собственост на реална част от имота,
ако преди това не е проведен успешно иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и не е завършена
административната процедура по поправка непълнотата и грешката в плана.
Отново
по силата на посоченото по - горе ТР № 8/2016 г. на ОСГК на ВКС, в т. 4, иска за собственост на реална част от
поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в
кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на
непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или
иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. По този въпрос ВКС е приел, че „одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални
регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във
вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната
карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност,
но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане,
изменение или погасяване на правото“. ВКС е приел по
тълкувателен ред, че когато се
предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има правен
интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без
основание от ответника, независимо дали тази част е заснета неправилно в
кадастралната карта или не. В тези случаи не липсва годен предмет на защита. Според
ТР притежаваната от ищеца съобразно
акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета
като такава.
На
следващо място, относно легитимацията на ищците като собственици на имота по
реституция следва да се посочи, че съгласно ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д.
№ 9/2012 г., ОСГК на ВКС, възстановяването на
собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на
общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, които имат
конститутивно действие - т. е. от
тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват
индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно
производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е
налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не
участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост.
В случай, че трето лице счита, че правото му на собственост върху определен
имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за
собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната
законосъобразност на това решение. Тази възможност е утвърдена в практиката на ВКС и при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), а сега
произтича пряко от чл. 17, ал. 2 ГПК.
На
база изложеното настоящият състав споделя изводите на СРС за неоснователност на
оспорването на ответника на решението на ОСЗ като нищожно поради невъзможен предмет. Възстановяването на
реалната част от имота е извършено в стари реални, съществуващи или
възстановими граници, като за местността има влязла в сила карта за
възстановената собственост. Без значение за реституцията е дали имотът още е земеделска
земя. От значение е, че е бил такава към момента на обобществяването, както в случая.
От експертизата е установено, че имотът е извън регулация и в момента.
В
отговор на възраженията на ответника следва да се посочи, че по делото остава
недоказано твърдението му, че имота е придобит от предходните праводатели - Й.Захариев
и Аглаида Захариева през 1972 г. посредством замяна с държавата, след което е
прехвърлен на последващите приобретатели с продажба и накрая на ответника, за
да се обсъжда наличието на предпоставките на чл. 18 з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, при които замяната
би запазила действието си. Прехвърлителят Й.А.З.се е легитимирал като
собственик на имота с нотариален акт от 22.12.1999 г. само въз основа на
придобивна давност. Впоследствие имота е прехвърлен чрез продажба на К.М.К.,
който от своя страна, заедно със съпругата си, го е прехвърлил на ответника, т.
е. правата на ответника са производни от правата на праводателите му.
Респективно - ответникът не би могъл да придобие повече права от тези, които са
имали неговите прехвърлители.
По
изложените съображения настоящият състав споделя изводите, до които е достигнал
СРС, че ищците са установили легитимацията си на собственици на процесния имот
от 1. 200 кв. м., съставляващ източната реална част на имот с идентификатор
49597.1719.103 от одобрената КККР, с обща площ от 2 002 кв. м. въз
основа на влязлото в сила решение на ОСЗ „Овча Купел“. Не е спорно и се установява,
че ищците са единствените наследници на Е.З.А., от който имотът е одържавен.
В
отговор на защитните възраженията на ответника, че той и праводателите му са
придобили имота по давност, текла от 1972 г. насетне, настоящият състав намира
за нужно да отбележи, че съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или
по ЗСПЗЗ не се зачита - заличава се
и започва да тече нова давност от деня на влизане на посочената разпоредба в
сила - т. е. от 27.11.1997 г. По
изрична разпоредба на закона нормата се прилага за възстановяването по ЗВСОНИ,
ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, към което съдебната практика трайно се придържа. В този смисъл е
възприетото становище в ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В
същото време решението на ОСЗ, както се посочи, има конститутивно действие и легитимира лицата, в полза на
които е
издадено, като
собственици на конкретния
недвижим имот. До приключване на реституционното производство бившите
собственици на земеделски имоти не разполагат с правен способ да се
противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявените за
възстановяване имоти. Доколкото материалноправната
им легитимация на собственици формално е предпоставена от влязъл в сила позитивен
акт за реституиране на имота следва, че преди приключване на административната процедура по
възстановяване на собствеността, те не
могат да защитят правата си чрез предявяване на положителен установителен иск
за собственост или ревандикационен иск, чрез който да спрат течението на
придобивната давност. Предвид това в практиката на ВКС и съдилищата се
приема, че началният момент на
придобивната давност за имоти, за които към момента на влизане в сила на чл. 5,
ал. 2 ЗВСОНИ (22.11.1997
г.) реституционното производство
по ЗСПЗЗ не е приключило, какъвто е процесния случай, съвпада с датата на постановяване на административния
акт за възстановяване на имота -
т. е. на решението на ОСЗ за възстановяване – в случая 22.06.2012 г. (в този
смисъл решение
№ 288 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013 г., г. к., І ГО на ВКС)
Понеже
от момента на постановяване на решението на ОСЗ – 22.06.2012 г. и влизането му в
сила - 24.07.2012 г. до датата на предявяване на настоящия иск -19.12.2014 г. не
е изтекъл необходимият от закона 10 годишен давностен срок, за да се придобие имота
по давност, основателно СРС е приел, че ответникът и неговите праводатели не се
легитимират като собственици на съответната част от него на оригинерно
придобивно основание.
От
изслушаните пред СРС свидетелски показания се установява, че към датата на
предявяване на иска (19.12.2014 г.) ответникът упражнява фактическа власт върху
източната част на имот с идентификатор 49597.1719.103, която съвпада с имот
проектен идентификатор № 49597.1719.111, собственост на ищците. Не се
установява валидно правно основание, на което той владее тази реална част.
При
тези изводи основателно искът по чл. 108 ЗС е приет за доказан и е уважен.
Доколкото решаващите изводи на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението
следва да се потвърди така, както е постановено. Същият извод се налага за
решението и в частта по разноските, които са съобразени с доказателствата за
реално направени разноски в производството.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода
от спора и направеното искане, право на разноски има въззиваемата страна - ищците.
По размера на разноските за адвокатско възнаграждение, като съобрази
направеното възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и нормата
на чл. 7, ал. 2 НМРАВ, както и обстоятелството, че ищците са общо пет, въззивният
съд намира, че в не е налице основание за намаляване на претендираното от тях адвокатско
възнаграждение пред СГС от общо 800 лв.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 181169/26.07.2017 г. 48 с - в СРС, по гр. д. №
70999/2014 г.
ОСЪЖДА „Б.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес *** да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Т.Е.З., ЕГН **********, Г. Й.Е., ЕГН **********, П.Т.Ф., ЕГН **********,
М.П.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН **********, всички с адрес ***, чрез адв.
Д. Г., разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер общо 800 лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.