Определение по дело №563/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 407
Дата: 7 октомври 2019 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20195001000563
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е № 407

                                        гр. Пловдив, 07.10.2019 г.

 

            Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                     Председател: Вера Иванова

                                                            Членове: Катя Пенчева

                                                                             Величка Белева

 

            като разгледа докладваното от съдията Белева ч.т.д. № 563/2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. чл. 220 изречение второ от ГПК.

         Обжалва се от Х К.П. чрез процесуалния му представител адвокат И.Д. Определение № 1353 от 24.06.2019 г., постановено по т.д.  № 582/2017 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за встъпване в процеса като трето лице помагач на ответника „ Ф. „ ЕООД, ЕИК ****. Поддържаните оплаквания са за неправилност на атакувания съдебен акт, искането - за неговата отмяна и уважаване искането на П. с правно основание чл. 218 ГПК.

            Ответниците по частната жалба са депозирали отговори по същата. Становището на ищеца „ С. „ ООД, ЕИК **** е че е неоснователна, а на ответника „ Ф. „ ЕООД, ЕИК **** – да е основателна.

            Съдът установи следното:

            Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

            Производството по т.д. № 582/2017 г. на Окръжен Съд – П. е образувано по предявени от  „ С. „ ООД, ЕИК **** срещу „ Ф. „ ЕООД, ЕИК **** обективно съединени при условие на евентуалност искове за прогласяване за нищожен на  договор за наем от 23.07.2013 г., сключен от ищеца като наемодател чрез Х.П. в качеството му на управител на дружеството и ответника като наемател. Главният иск е за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, със съединените евентуални искове са възведени и основания за нищожност противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие, договаряне във вреда на представлявания, симулация и други.

            Искането си да встъпи като трето лице – помагач  на ответника Х.П. обосновава с това че доколкото по всички възведени основания за нищожност са налице твърдения за виновни негови действия и/или бездействия в качеството му на управител, сключил процесния договор за ищеца / напр. договаряне във вреда на представляваното дружество - ищец, липса на еквивалетност на престациите, липса на представителна власт /, то при евентуално решение за уважаване на иск за нищожност на което и да е от така възведените всяка една от главните страни би могла да има  различни по основание претенции към него, основаващи се на пороците, довели до нищожност на договора и негови действия/бездействия в тази връзка. В тази насока са представени доказателства и че ищецът е предявил иск срещу него с правно основание чл. 145 от ТЗ за вреди от процесния договор – т.д. № 7332/2015 г. на СГС, приключило на първа инстанция с отхвърлянето на иска – Решение № 111/16.01.2019 г.  Като така счита да е налице правен интерес да встъпи в процеса, за да помага на ответника.

            Съдът е отказал искането като е приел правен интерес от встъпването да не е налице макар действително във връзка с някои от предявените искове да са изложени твърдения за действия/бездействия на Х.П. в качеството му на управител на ищцовото дружество. Прието е че наличието на такъв интерес е винаги свързано със съществуването на субективно материално право на подпомаганата страна / в случая ответника / срещу третото лице при евентуален неблагоприятен за ответника изход на процеса по предявените искове. В случая материално правоотношение между ответника и Х.П. не е налице доколкото последният е сключил договора в качеството му на представител на ищеца по закон – органно представителство – което е безспорно по делото, поради което не се обосновава извод за наличие на  регресни права на ответника срещу него като физическо лице. Единственият иск срещу П. във връзка с неговите действия/бездействия във връзка със сключването на процесния договор е иска по чл. 145 от ТЗ, който принадлежи на ищеца и който е вече предявен от последният две години преди процеса по настоящото дело.

            В частната жалба се поддържа да е неправилен извода на съда  ответното дружество да не разполага с иск срещу П. при евентуално прогласяване на договора за нищожен на някое от възведените за това основания и във връзка с твърдяни негови действия/бездействия относно възникването на облигацията. В този случай ответникът би могъл да претендира срещу П. обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и доколкото възможността за това е реална, то реална е и опасността от неблагоприятно засягане на имуществения му патримониум. Следователно за него е налице правен интерес да встъпи по делото като помагач на ответното дружество.

Жалбата е неоснователна.

            Разпоредбата на чл. 218 от ГПК предвижда възможността едно трето лице да встъпи в чужд процес, за да помага на една от страните по него ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. За да е налице правен интерес от встъпването на третото лице – помагач трябва да е налице възможност решението по висящия процес да окаже пряко въздействие върху неговата правна сфера. Такива са случаите когато по изключение силата на решението се разпростира и спрямо третото лице или неблагоприятното решение създава възможност от предявяване на  регресен иск срещу него от подпомаганата страна.

                               В случая от жалбоподателя се твърди втората хипотеза - неблагоприятно засягане на личната му правна сфера при евентуално уважаване на иска, тъй като при този правен резултат счита че за страната, която желае да подпомага – ответника по спора, възниква право на иск срещу него в лично качество.        

                               Твърдението е неоснователно. Дали договорът е недействителен / нищожен / на някое от възведените основание е правен извод, който обвързва единствено сключилите го страни – главните страни по делото, но не и техните управители и в частност Х.П. доколкото при сключването му той е действал не в лично качество, а по силата на органно представителство по закон в качеството си на  управител на ищцовото дружество. Затова правните последици на и от договора, в това число и тези във връзка с евентуална негова недействителност / нищожност /  възникват в правната сфера на договарящите юридически лица, а не в личната правна сфера на техните управители и в частност на жалбоподателя П.. Материално правоотношение по процесната облигация между него и ответната страна, която желае да подпомага не е налице и като така решението по висящия процес с предмет нейната недействителност няма да  обвърже пряко личната му правна сфера по твърдяния в жалбата начин.   

                               Водим от горното съдът

                                                               

                                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

                                           Потвърждава Определение № 1353 от 24.06.2019 г., постановено по т.д.  № 582/2017 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която е оставено без уважение искането на Х.К.П. за встъпване в процеса като трето лице - помагач на ответника „ Ф. „ ЕООД, ЕИК ****.

                                      Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

                 Председател:                                        Членове: