Р Е Ш Е Н И Е
№…………,
град Шумен, 09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публично
заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Цветкова
при секретаря Св. Атанасова,
като разгледа
докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. дело №287 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК
във вр. с чл.186
ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), образувано по жалба
на ЕТ «Ю.Х.Д.- 1», с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от управителя Ю.С.Х., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) №130-ФК/04.06.2020 г. на Началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ГД
«Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в
противоречие с материалния закон и неговата цел. Излагат се доводи, че по
отношение на кафе автомата, считано от 18.07.2017 г., е налице дистанционно
отчитане на продажбите и услугите, което обстоятелство е отразено и в атакуваната
заповед. В нея изрично е посочено, че кафе – автоматът разполага с ФУВАС с
рег.№ ФУ в НАП 44279856/18.07.2017 г. с ИН на ФУ ED 253916. По отношение на
изискванията за отчитане на оборотите, включително и дистанционното такова, е
налице сключен договор с лицензирана фирма. След въвеждане на извънредното
положение от 13.03.2020 г., търговецът е депозирал декларация за прекъсване на дейността
от 23.03.2020 г., като същата е възобновена на 01.06.2020 г., за което също е
подадена декларация. Междувременно на 15.04.2020 г. била извършена
противоправна интервенция спрямо кафе автомата, като същият е бил разбит. За
това обстоятелство били уведомени органите на МВР и образувано ДП№396/2020 г. С
цел извършване на съответните процесуални действия до 02.06.2020 г. автоматът
не е бил пускан в експлоатация, за което жалбоподателят представя уведомително
писмо от ОД на МВР – Шумен с изх.№396/24.06.2020 г. Твърди, че не е налице
фактическият състав на вмененото му нарушение. Като допълнителни обстоятелства
сочи, че търговецът стопанисва два броя автомата от 2017 г., които са
регистрирани към НАП. За двата автомата има сключени договори с лицензирана
обслужваща фирма. За същите са заплащани патентни данъци. За нито един от кафе
– автоматите не е установявано нарушение и налагано наказание. От реализираните
обороти е видно, че се касае за дейност, при която са реализирани неголеми
обороти. Излагат се и доводи, че не е спазен принципът на съразмерност, визиран
в разпоредбата на чл.6 от АПК. Въз основа на това жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответната страна Началник отдел
"Оперативни дейности" град Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт В. М., редовно
упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни
съображения за компетентност на органите, наличие на административно нарушение,
респективно основание за налагане на принудителната административна мярка в
хипотезата на обвързана компетентност. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Оспорената заповед в настоящото производство
е връчена на представител на дружеството на 23.06.2020 г., а жалбата е
депозирана чрез органа на 07.07.2020 г., поради което се явява процесуално
допустима – предявена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, адресат на
заповедта, т.е. при наличие на правен интерес от обжалване.
С процесната ЗНПАМ №130-ФК/04.06.2020 г. на Началник отдел «Оперативни
дейности» град Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП град София, на
основание чл.186 ал.1 т.3 от ЗДДС, е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект,
представляващ кафе-автомат, находящ се на адрес гр.Шумен, ул.Преслав №2,
стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни
на основание чл.187 ал.1 от ЗДДС, както и на основание чл.186 ал.2 от ЗДДС е
отнето в полза на държавата ФУВАС с рег. на ФУ в НАП 44279856/18.07.2017 г. с
ИН на ФУ ED253916.
Няма спор между страните, че жалбоподателят
стопанисва търговския обект – представляващ кафе-автомат, находящ се на адрес
гр.Шумен, ул.Преслав №2. Съгласно представения с преписката протокол за
извършена проверка серия АА №0358611 от 03.06.2020 г., служители на ГДФК на НАП,
ОД Варна, извършили проверка на търговски обект – кафе автомат, находящ се на
адрес гр.Шумен, ул.Преслав №2, стопанисван от ЕТ «Ю.Х.Д.1», при която било
установено, че кафе – автоматът разполага с ФУВАС с рег. на ФУ в НАП
44279856/18.07.2017 г. с ИН на ФУ ED253916. Била извършена контролна покупка на
03.06.2020 г. в 16.55 часа на капучино на стойност 0,70 лева. При извършената
проверка в масивите на НАП не е установено изпращане на данни от ФУВАС на кафе
– автомата. Обоснован е извод, че проверяваното лице използва фискално
устройство, което няма изградена дистанционна връзка с НАП. Видно от
представената административната преписка, на оспорващия търговец е бил съставен
и Акт за установяване на административно нарушение №0029557/24.06.2020 г. за
нарушение на чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите.
Въз основа на констатациите, обективирани в
Протокола за извършена проверка серия, както и събраните доказателства, административният
орган е приел, че ЕТ «Ю.Х.Д.1» е нарушил чл.8 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на
министъра на финансите във връзка с чл.118 ал.4 т.3 от ЗДДС. Извършеното
нарушение е счетено като основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186 ал.1
т.3 от ЗДДС, което е сторено от административния орган с процесната заповед. На
основание чл.186 ал.2 от ЗДДС е постановено отнемане в полза на държавата на
ФУВАС с рег. на ФУ в НАП 44279856/18.07.2017г. с ИН на ФУ ED 253916.
От доказателствата по делото и в частност от
приложения договор за гаранционно и абонаментно обслужване е видно, че търговецът
своевременно е предприел действия за организиране на дейността си в
съответствие с нормативните разпоредби, както и че фискалното устройство е
надлежно регистрирано в НАП и е била изградена дистанционна връзка с НАП. От
приложената разпечатка от мобилното приложение за проследяване на продажбите се
установи, че са налице регистрирани продажби от апарата от 03.06.2020 г. до
9,00 часа на 04.06.2020 г. в масивите на НАП. Това се установи и от
представената от административния орган писмо от 05.08.2020 г. Справка за
регистрираните данни от Z задачи за
ФУ/ИАСУТД 3837606 за периода от 03.06.2020 г. до 04.06.2020 г., съгласно която
в масивите на НАП са отчетени продажби на 03.06.2020 г. на 3 бр. клиенти и
оборот от 1.7 лв. и на 04.06.2020 г. на 50 бр. клиенти и оборот от 28.10 лв.
Следва да се отбележи, че е налице пълно съответствие между данните от
справката на органа по приходите и справката от мобилното приложение за
отчитане на продажбите на търговеца.
От показанията на свидетеля Д.И.Г., извършил
проверката, се установи, че след проверката и направената контролна покупка в
базата данни в НАП не е изпратен Z-отчет, който
се изпраща за извършените продажби през деня. От показанията на свидетеля също
се установи, че е възможно в момента да не е била налице дистанционна връзка
между апарата и сървъра в НАП, както и е възможно този отчет да бъде изпратен
към базата данни в НАП в по-късен момент.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед,
като всеки индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички
законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.
След извършена, на основание чл.168
ал.1 от АПК проверка, съдът приема, че оспорената ЗНПАМ е издадена от
оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186
ал.3 от ЗДДС. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за
това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава
на нормата на чл.12
ал.6 от ДОПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна
част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за
изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.
Съгласно разпоредбата на чл.186
ал.1 т.3 от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на
заповедта, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което като е задължено, не използва фискално устройство или използва
фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. Изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към Националната агенция за приходите са регламентирани в чл.8 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Нормата и в частност
ал.1 въвежда общото изискване ФУ-а да отговарят на функционалните и технически
изисквания, подробно посочени в Приложение №1 и №2 към Наредбата.
По приложението на материалния закон съдът
намира следното:
В настоящото производство в тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ.
С оглед събраните по делото доказателства и
най-вече приложената Справка за регистрация на данни от Z задачи за ФУ/ИАСУТД 3837606 за периода от 03.06.2020
г. до 04.06.2020 г. включително, че фискалното устройство на процесния
кафе-автомат има изградена дистанционна връзка с НАП, както и съгласно свидетелството
за регистрация на ФУ и Договор за абонаментно сервизно обслужване. Безспорно се
установи, че извършените продажби на 03.06.2020 г. и на 04.06.2020 г. са
постъпили в масивите на НАП от ФУВАС на кафе-автомата, като тези от 03.06.2020
г. са генерирани на Z-отчета на 03.06.2020 г. в 23:59
ч. и са изпратени и получени на 04.06.2020 г. в 12:03 ч. Установи се по
категоричен начин по делото, че поради пандемията и с оглед въведената забрана
за използване на кафе-апаратите, че процесният апарат не е работил за периода
от 23.03.2020 г. до 01.06.2020 г., съгласно приложените Декларации за
регистрация, поради което няма как да има постъпила информация в НАП за този
период, както е посочено в процесната Заповед, че последния изпратен Z-отчет е от 22.03.2020 г. Съгласно уведомителното писмо
от ОД на МВР град Шумен от 24.06.2020 г. се установи, че на 15.04.2020 г.
кафе-автоматът е бил разбит, което потвърждава факта, че до 02.06.2020 г.
апаратът не е работил. Независимо от това за 03.06.2020 г. и 04.06.2020 г.,
съгласно посочената по-горе справка, продажбите са постъпили в масивите на НАП
от ФУ, което категорично оборва възприетия извод от административния орган, че
жалбоподателя използва ФУ, което няма изградена дистанционна връзка с НАП. С
оглед на това съдът намира, че фактическият състав на чл.186
ал.1 т.3 от ЗДДС не е изпълнен, доколкото безспорно е установено, че търговецът
използва ФУ, което има изградена дистанционна връзка с НАП. Постъпилите данни
от продажбите в по-късен момент в масивите на НАП и то от един ден, не
обуславят по никакъв начин липсата на ФУ, което да е свързано дистанционно с
НАП.
Принудителните административни мерки се
налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения
съгласно чл.22 ЗАНН, като следва да са съобразени с вида и характера на нарушението и
конкретните материално правни предпоставки за налагането им съгласно специалния
материален закон. Липсата на нарушение в процесния случай води до липса на
фактическо основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186 ал.1 т.3 от ЗДДС.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че като издадена в нарушение на материалния закон и
неговата цел, оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №130-ФК/04.06.2020 г. на Началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ГД
«Фискален контрол» при ЦУ на НАП се явява незаконосъобразно и като такава следва
да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, както и на
основание чл.143 от АПК, направеното своевременно искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя, ведно с приложен списък, съдът намира за
основателно, поради което НАП град София следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски общо в размер на 551.41 лв., от
които 50.00 лв. внесена държавна такса, 1.41 лв. такса банков превод и 500.00
лв. договорено и изплатено възнаграждение в брой за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед на налагане на принудителна административна
мярка №130-ФК/04.06.2020
г. на Началник отдел «Оперативни
дейности»-Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите град София да заплати на ЕТ «Ю.Х.Д.- 1», с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Ю.С.Х., направените по делото разноски общо в размер на 551.41
/петстотин петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: