Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
по чл. 238 и сл. от ГПК
№…
гр. Варна, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова сложи
за разглеждане гр. дело № 20709 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по предявени от Г. Я.В., ЕГН
********** с настоящ адрес ***, срещу "А.Х.Б." ЕООД, ЕИК **
,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. Хр. Г., искове с правно
основание чл. 128 ал.1 т.2 от КТ, чл.
222 ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, както следва:
1.
Сума в размер на 2287.72лв. (две хиляди двеста осемдесет и седем лева и седемдесет и
две стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец
септември 2019г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
иска в съда – 16.12.2019г. до окончателно заплащане на задължението,
2.
Сума в
размер на 39.40 лв., представляваща
лихва за забава върху размера на неизплатеното трудово възнаграждение, считано
от 16.10.2019г., до датата на подаване на искова молба в съда - 16.12.2019г.
3.
Сума в размер на 1858.70 лв. (хиляда осемстотин петдесет и осем лева и седемдесет
стотинки), представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1
от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска в съда
– 16.12.2019г. до окончателно заплащане на задължението,
4.
Сума в
размер на 22.20 лв., представляваща
лихва за забава върху размера на неизплатеното обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ,
считано от 04.11.2019г., до датата на подаване на искова молба в съда -
16.12.2019г.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право са:
В
исковата молбата ищецът твърди, че с ответника са били в трудово
правоотношение, възникнало на основание Трудов договор № 5/23.05.2019г.
Съгласно този договор, ищецът е изпълнявал длъжността „Специалист
туризъм", с месторабота - офис в гр.Варна на "А.Х.Б." ЕООД, ***,
като уговореното основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 1800
(хиляда и осемстотин лева). За придобит трудов стаж, служителят получава 0,6%
от основната заплата за всяка година.
На
31.08.2019г., е получил Предизвестие от работодателя за прекратяване на трудово
правоотношение, въз основа, на което е издадена Заповед №48/30.09.2019г. на
управителя на "А.Х.Б." ЕООД - М.Х.Г., съгласно която е прекратен процесния трудов
договор, считано от 01.10.2019г., същата връчена на ищеца на 01.10.2019 г.
На
04.11.2019 г., ищецът е уведомил дружеството ответник, че в периода 01.10.2019-
31.10.2019г., не е сключил договор за трудово или приравнено на трудово
правоотношение, с оглед, на което следва да му бъде заплатено обезщетение за
оставане без работа, за един месец, така както изисква разпоредбата на чл.222
(1) от КТ.
На
19.11.2019г., е издадена Служебна бележка с изх.№31/ 19.11.2019г., от "А.Х.Б."
ЕООД, видно от която е, че дружеството ответник признава, че не е заплатил на
ищеца дължимата заплата за месец септември 2019г., в размер на 2287,72 лв.,
както и дължимото обезщетение по чл.222, ал.1 от КР в размер на 1858.70 лв.
В срока по чл.131 от ГПК НЕ е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ответникът
не се явява и не е направил искане за гледане на делото в негово
отсъствие.
Ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Ответникът не е представил
отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се представлява в с.з. и не представя
искане за гледане на делото в негово отсъствие, като на същия са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и неявяването му
в съдебно заседание. Ищецът в с.з. моли за постановяване на неприсъствено
решение, а предвид представените доказателства искът е вероятно основателен.
Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане
за разноски, съдът намира, че следва да присъди такива в размер на 550лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Ответникът, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК следва да
внесе по сметка на ВРС и д.т. върху исковите претенции, за които е осъден, а
именно сумата от 265.86лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
"А.Х.Б." ЕООД,
ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Х.Г., ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Я.В., ЕГН ********** с
настоящ адрес ***, сумата
от 8736,49лв
/осем хиляди седемстотин тридесет и шест лева и 49дт./, представляващи
неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.10.2017 г. до м. 02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска в съда – 06.06.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 128 от КТ.
ОСЪЖДА "А.Х.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя М.Х.Г., ДА ЗАПЛАТИ НА Г.
Я.В., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, сумата от 550лв.
/петстотин и петдесет лева/, представляваща разноски в настоящото
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "А.Х.Б." ЕООД, ЕИК
**,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Х.Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВРС сума в размер на 265.86лв. /двеста шестдесет и пет лева и 86ст./,
представляваща държавни такси за производството, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Страната, срещу
която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в едномесечен
срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от възможност да
участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения
по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: