Решение по дело №726/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1298
Дата: 2 април 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237150700726
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1298

Пазарджик, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VI състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: СВЕТОМИР БАБАКОВ
   

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20237150700726 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Гъбиланд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област: Пазарджик, Община: Пазарджик, с. Черногорово, п.к. 4456, ул. „Местност Могилата“, № 1, представлявано от А. Г. З. против Ревизионен акт № Р-16001322004852-091-001/11.04.2023 г., издаден от П. Д. С. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и С. М. З. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 203/12.06.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив.

В жалбата са релевирани доводи, че аргументите на ревизиращите органи не кореспондират с материалния закон и със събраните в производството доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат М., която поддържа жалбата и излага становище за незаконосъобразност на ревизионния акт, по което претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по представен списък. Представя писмени бележки с изложени аргументи в насока на незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт Д., в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като анализира събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001322004852-020-001/26.09.2022 г., издадена от П. Д. С. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Със ЗИЗВР № Р-16001322004852-020-002/21.12.2022 г. и ЗИЗВР № Р-16001322004852-020- 003/25.01.2023 г., издадени от органа, възложил ревизията, е продължен срокът за приключване на ревизията до 28.02.2023 г.

За резултатите от ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № 16001322004852-092-001/14.03.2023 г. като липсват данни дружеството да е подало възражение срещу РД, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт (РА) № Р-16001322004852-091-001/11.04.2023 г., издаден от П. Д. С. на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и С. М. З. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит през м. 09.2022 г. по 62 бр. фактури, издадени от „СТАРТ 57“ ЕООД в м.08.2022 г., с предмет къпини, ягоди и диворастящи гъби, на стойност 599 251,80 лв. и ДДС 99 875,30 лв., подробно описани в РД.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно установяването на задължения по ЗДДС.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.

Издаваденият ревизионен акт е бил атакуван по административен ред, като с Решение № 203 от 12.06.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, ревизионният акт е потвърден изцяло.

Решението на директора на Дирекция „ОДОП“-Пловдив е връчено на жалбоподателя на 12.06.2023 г., видно от известие за доставка по делото.

В законоустановения срок е подадена жалба и е иницирано настоящото съдебно производство.

Предмет на настоящото производство е отказан данъчен крпедит за м.08.22 г. по 62 бр. Фактури издадени от “Старт 57” ЕООД. Фактурите са както следва:

Дата на плащане

Дт сч.

сметка

Сума

КТ

сч.сметка

Доставчик

№ на фактуратг

 

Дата на ф-рата

ДДС

13.8.2022

401

9000,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001

16

13.8.2022

1500

11.8.2022

401

9828,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001

(3

1.8.2022

1638

11.8.2022

401

9660,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001

4

2.8.2022

1610

11.8.2022

401

9240,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001

6

3.8.2022

1540

11.8.2022

401

8820,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001

7

4.8.2022

1470

11.8.2022

401

9912,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001

8

5.8.2022

1652

11.8.2022

401

9744,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001

9

6.8.2022

1624

11.8.2022

401

8400,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

5000000L

0

7.8.2022

1400

11.8.2022

401

9072,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001.

1

8.8.2022

1512

11.8.2022

401

9600,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001.

2

9.8.2022

1600

11.8.2022

401

9000,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001.

3

10.8.2022

1500

11.8.2022

401

9960,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001'

4

11.8.2022

1660

11.8.2022

401

9882,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

*********

6

1.8.2022

1647

11.8.2022

401

9480,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

5000000l|

7

2.8.2022

1580

11.8.2022

401

9720,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

5000000К

8

3.8.2022

1620

11.8.2022

401

9510,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001(

9

4.8.2022

1585

11.8.2022

401

9420,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001',

0

5.8.2022

1570

11.8.2022

401

9540,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001:

1

6.8.2022

1590

11.8.2022

401

9588,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001:

2

7.8.2022

1598

11.8.2022

401

9660,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001:

3

8.8.2022

1610

11.8.2022

401

9690,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001:

4

9.8.2022

1615

11.8.2022

401

9750,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001:

5

10.8.2022

1625

11.8.2022

401

9926,40

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001:

6

11.8.2022

1654,4

12.8.2022

401

9480,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

*********

5

12.8.2022

1580

14.8.2022

401

9690,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

*********

7

14.8.2022

1615

15.8.2022

401

9180,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

*********

8

15.8.2022

1530

16.8.2022

401

9690,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001!

0

16.8.2022

1615

17.8.2022

401

9936,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001Е

1

17.8.2022

1656

18.8.2022

401

9892,80

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001!:

2

18.8.2022

1648,8

19.8.2022

401

9777,60

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001!

3

19.8.2022

1629,6

20.8.2022

401

9720,00

501

СТАРТ 57 ЕООД

50000001!

4

20.8.2022

1620

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза. Съгласно допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и изслушаното заключение на вещото лице, което заключение съдът възприема като обективно, мотивирано и компетентно изготвено и в тази връзка го кредитира напълно, се установи, че не се установяват фактури, които не притежават нужните реквизити. При съставянето им са спазени и изискванията на Закона за счетоводството.Всички процесии фактури за разплатени в брой и към всяка една от фактурите е приложен издаден касов бон /копие/. Към фактурите са приложени приемо предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, които са надлежно описани от вещото лице в таблица.

В дружеството- жалбоподател закупените процесни стоки: прясна гъба манатарка, прясна гъба пачи крак, суха гъба манатарка и прясна къпина, през проверявания период са заприхождавани по сч. сметка 302 „Материали“. След закупуването на им са били обработвани чрез почистване, сортиране по качество, изсушаване и замразяване, като в тези процеси количествата са редуцирани. В резултат на това след манипулациите обработената продукция е заприхождавана по сч. сметка 303 „Продукция“, като съответното количество, което е било подложено на обработка е изписвано от сч. сметка 302 “Материали“.

В сч. регистри на „Гъбиланд" ЕООД са осчетоводени плащане по процесиите фактури- за всяко едно от плащанията е взета счетоводна операция, чрез която е погасено чрез плащането в брой от касата на дружеството /сч. сметка 501”каса”/ на осчетоводеното задължение по сч.сметка .Доставчици“- анал.парти, във връзка с получената конкретна доставка.

По счетоводни данни, видно от разпита на вещото лице в съдебно зседание, с висока степен на вероятност може да се твърди, че закупените диворастящи пресни и сушени гъби и прясна къпина, предмет на процесиите фактури, са били продадени в преработен вид на основния клиент А ЗИАГО ФУД Италия.

За всички продажби за съставяни съответните инвойс фактури-международни фактури, отговарящи на съответните изисквания.

По счетоводни данни, транспортирането на закупените стоки през м. 08.2022 г. от “Старт 57”ЕООД стоки- гъби и къпини е извършено от доставчика “Старт57” ЕООД за негова сметка.

За изясняване на фактическата обстановка по спора по делото са разпитани и свидетелите И. Г. Л. и И. К. Г.. От показанията на тези свидетели се установяват факти и обстоятелства, свързани с дейността на прекия доставчик на- “Старт 57” ЕООД и осъществените в полза на РЛ доставки. Показанията на тези свидетели са подробни, логични и последователни, но съдът не ги кредитира, тъй като противоречат на кредитираните от съда писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.

По делото са представени заповедите за възлагане на ревизията и процесния ревизионният акт на хартиен носител, заверени от страната, како и на електронен носител, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги води електронен регистър (база данни), в който публикува удостоверенията, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.

В случая от направената служебна справка на представените документи на електронен носител и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА и решение на директора на ОДОП Пловдив са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на процесуалните разпоредби при издаването му.

При издаването на ревизионния акт не са нарушени и материалните разпоредби.

Предмет на делото е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 62 бр. фактури, подробно описани по- горе, издадени от „СТАРТ 57“ ЕООД в м.08.2022 г., с предмет доставка на къпини, ягоди и диворастящи гъби – пачи крак и манатарка размер на 99875,30 лв.и лихви за забава в размер на 5058,66 лв.

Процесните доставки са извършени от „Старт 57“ ЕООД, ЕИК *********. Посоченият предмет на дейност в ТРРЮЛНЦ на „Старт 57“ ЕООД е покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, производство на стоки с цел продажба, търговско представителство и посредничество; дърводобив и дървопреработка, комисионни, спедиционни, складови, превозни сделки, транспортна дейност, счетоводни, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги, както и всяка друга търговска дейност, незабранена със закон.

Отказът от признаване правото на приспадане на данъчен кредит през м.08.2022 г. по гореописаните 62 бр. фактури, издадени от „СТАРТ 57“ ЕООД през м. 09.2022 г. е направен на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с мотив за липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

За да достигне до посочения извод проверяващият екип е приел, че от органите по приходите е изискана информация от проверяването лице, извършени са и насрещни проверки на „Старрт 57“ ЕООД, както и на физическите лица с трудов договор в „Старт 57“ ЕООД, за които са представени писмени обяснения, товарителници и пътни листове. Събрани са редица писмени доказателства, включително информация от Агенция „Пътна инфраструктура“, но фактът на предаването на стоките от доставчика на ревизираното лице не се доказал.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която данъчно задълженото лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги. По правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС получателят, регистрирано по закона лице, има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави. Съгласно чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит и неговото упражняване има изискване получателят по доставката да разполага с фактура за доставката и доставката да е осъществена. Разпоредбите на Директивата относно уредбата на правото на приспадане на данъчен кредит са транспонирани в ЗДДС.

Както националното законодателство, така и приложимото европейско законодателство изискват да е налице осъществена доставка, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена. В този смисъл са и решения на СЕС по дело С-324/11 и по дело С-152/02, както и трайната съдебна практика на ВАС.

За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за данъчно задълженото лице обаче, освен наличие на данъчен документ съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на изискванията по чл. 114 от закона, е необходимо да се установи и реалното осъществяване на доставките на стоките/услугите, за да бъде изключена възможността за неправомерно начисляване на данъка, с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В тежест на ревизираното лице, което упражнява право на приспадане на ДДС, е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това.

Практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стоки. Тъй като ревизираното лице, в качеството си на получател на твърдените доставки, претендира принадлежност на материалното право на приспадане на данъчен кредит по тях, то в негова тежест е да удостовери с относимите доказателства по осъществяването им. От своя страна, органите по приходите с твърдението си за неосъществяването на спорните доставки, което представлява отрицателен факт, следва да докажат това си заключение от връзките и взаимодействията между констатираните факти и обстоятелства, анализа на наличните доказателства и дали те са достоверен източник на информация и обективират реално осъществени стопански операции.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесните 62 бр. фактури, издадени от „Старт 57“ ЕООД, съдържат реквизитите регламентирани в чл.114, ал.1 от ЗДДС и отговарят на изискванията на чл. 6, ал.1 от Закона за счетоводството за първични счетоводни документи, адресирани до външен получател. Фактурите са надлежно издадени от „Старт 57“ ЕООД и получени и осчетоводени по надлежния ред от „Гъбиланд“ ЕООД, подробно описано в приетото по делото заключение по съдебно – счетоводната експертиза, поради което и се иска приспадане на данъчен кредит. Тоест налице е първата предпоставка за приспадане на данъчен кредит – надлежно издадени фактури, които отговарят на законовите изисквания.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС обаче, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката (както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик - в сила от 01.01.2020 г.). Според изискването на чл. 24, предл. второ от ЗЗД, собствеността върху родовоопределени вещи, каквито са настоящите стоки, се прехвърля, когато бъдат определени по съгласие на страните или когато бъдат предадени. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС понятието „доставка на стоки“ по чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО не се отнася до прехвърлянето на собствеността в предвидените от приложимите национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго да се разпорежда фактически с нея като собственик (Решение от 08.02.1990 г. по дело С-320/88 - т. 7; Решение от 14.07.2005 г. по дело С-435/03 - т. 35, Решение от 03.06.2010 г. по дело С- 237/09 - т. 24, Решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 - т. 33).

В случая контролните органи са стигнали до извод на нереалност на направената доставка, тъй като не може да се направи извод, че се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи вид и количество чрез тяхното отделяне и транспортиране.

В писмените обяснения на прекият доставчик “Старт 57” ЕООД е посочено, че от началото на 2022 г., дружеството извършва дейност бране на сурови/пресни диворастящи гъби, бял и черен трюфел и горски плодове; добивът им е от територията на ТП ДГС Пазарджик в районите на с. Црънча, с. Паталеница, с. Дебръщица и местност „Добра вода“; за тази дейност има издадени разрешителни - позволително за ползване на недървесни горски продукти от МЗХ, разрешително за достъп до горските територии на МПС, превозен билет от ИАГ, удостоверение от ОДБХ за пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове от ОДБХ-Пазарджик в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик; дейността са извършва от 65 лица на трудов договор и 6 специално обучени кучета за добиване на трюфели - две собствени и четири под наем от Г. И. Л.; от фирмата е наета складова база и офис в землището на с. Мало Конаре, местност Капаница от Д. Х. Л. и с наети МПС - товарен автомобил „Мерцедес Атего 815“, 9 броя МПС с наемодател от „ИВИНДЪСТРИ“ ЕООД - 4 бр. буса за превоз на гъби и горски плодове и 5 бр. леки автомобили МПС за превоз на работници и служители; ежедневно се сформират временни импровизирани събирателни пунктове; добитата продукция се измерва и се съставя протокол от тричленна комисия; продукцията е предадена в склад на „ГЪБИЛАНД“ ЕООД с транспорт на „СТАРТ 57“ ЕООД - бусове с per. № [рег. номер], [рег. номер] и [рег. номер]; при предаване на стоките са съставяни и подписвани приемо-предавателни протоколи и товарителници; транспортните средства за управлявани от Н. З., И. Г., А. Д. и И. Л., които са изготвяли пътни листове; фактурите са платени в брой. Тези данни са потвърдени и от показанията н асв. Л. и св. Г..

От Агенция „Пътна инфраструктура“ относно превозните средства с per. № № [рег. номер], [рег. номер] и [рег. номер] за периода от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г. е предоставена информация за наличие на данни само за превозно средство с per. № [рег. номер], през контролни точки за периода от 25.08.2022 г. до 31.08.2022 г„ които са извън посочения маршрут в пътните листове. За другите транспортни средства липсват данни в регистъра. Представени са по делото 5 бр. Фиша за налагане на глоби на водачи на т.а. [рег. номер], [рег. номер] и [рег. номер], но два от тези фиша за нарушения, извършени в гр. Пазарджик и гр.Пловдив- т.е. извън обхвата на твърдените маршрути и само два са за нарушения, извършени в с. Черногорово, но и те съставляват доказателство единствено за това, че товарните автомобили са били управлявани на въпросните две дати, но не и дали и с каква стока са били натоварени и в какъв обем.

От органите по приходите са извършени и насрещни проверки на физическите лица, за които е установено, че са продавали гъби на “Старт 57” ЕООД, като само две лица са дали писмени обяснения, които не са подкрепени с никакви доказателства за извършените продажби. Не са представени приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, разписки за получени суми, както и доказателства за наличие на ресурсна обезпеченост във връзка с добиването на манатарките, в т. ч. разрешителни за добив и транспортирането им.

РЛ твърди, че е получило собствеността върху стоките от „СТАРТ 57“ ЕООД с приемо-предавателните протоколи, подписани двустранно между страните. За индивидуализиране на стоките чрез тяхното претегляне и отделяне са представени кантарни бележки, в които не е посочено място на претегляне и чии са подписите на продавач и купувач. Указано е нето тегло от съответен вид гъби и къпини, без да са посочено тегло на амбалаж и бруто тегло при претеглянето, респ. отделянето на процесиите стоки. Липсват доказателства и за надлежното транспортиране на стоките. Представените пътни листове са с липсващи реквизити, посочени са само водач, МПС, дата и обходени места, но липсват начален, краен километраж, изминати километри, час на тръгване, час на пристигане и доказателства за потребление на гориво. При преценка на съдържанието на представените пътни листи, няма как да се приеме за безспорно доказано, че тези курсове са извършени.

От представените от страна на доставчика “Старт 57” ЕООД документи, липсват доказателства за организирането на временен пункт за събиране на гъби в с. Паталеница и местност „Добра вода“, където се твърди че са добивани стоки от доставчика. Липсват доказателства за превоз на множеството работници на доставчика до местата за бране на гъби. Прави впечатление, че възнагражденията на работниците са определени в еднакъв размер за всички, без да се обвързва с конкретен добив на гъби. За работниците, с които е сключен трудов договор не са изплащани осигуровки, което е допълнителен аргумент в насока фиктивност на трудовите правоотношения. В светлината иа изложените аргументи следва да бъда споделен изводът на ревизиращите оргавни, че доставчикът няма техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, не разполага с активи, които да потвърждават, че той действително е осъществил тези доставки.

Извършените ВОД няма как да обосноват извод за реалност на доставките на “Старт 57” ЕООД, тъй като от счетоводната документация не може да се направи извод за идентичност на доставените от “Старт 57” ЕООД стоки и тези които впоследствие са предмет на ВОД към италианско дружество. Освен това, напълно възможно е РЛ да се е снабдило от други доставчици със стоките, които са впоследствие изнесени в преработен вид.

В този ред на мисли, следва да се посочи, че съдът кредитира напълно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, но дадените отговори по поставените въпроси не опровергават изводите на ревизиращите. По делото не е спорно счетоводното отразяване на фактурите, тяхното разплащане и предметът на същите. Документалното отразяване в счетоводството на дружеството на процесните фактури не може да служи като доказателство за реалното осъществяване на сделките по тях и да променя извода на органите по приходите, че в случая се касае за фиктивни сделки. Обстоятелството на завеждане на закупените стоки в счетоводството на „Гъбиланд” ООД не установява по безспорен начин, че доставчик на тези стоки е именно описания във фактурите доставчик и то в посочените във фактурите количества. В случая, за да бъде признато правото на данъчен кредит не е достатъчно да бъде установено наличието на стоката, а следва да бъде потвърден фактът, че именно доставчикът по фактурите е лицето, което е доставило и предало тази стока на ревизираното дружество. Следователно, макар по отношение на тези спорни доставки от жалбоподателя да са представени документи, удостоверяващи завеждането на въпросните стоки в счетоводството му, липсват обаче такива, които по безспорен и категоричен начин да доказват, че тези количества реално са измерени, предадени и транспортирани. Нещо повече, изводите на вещото лице са базирани единствено на счетоводното отразяване на фактурите в счетоводните регистри на жалбоподателя, но заключението не почива на проверка на данни и доказателства установяващи реалната фактическа доставка.

Като са взели предвид факта, че както „СТАРТ 57“ ЕООД, така и ревизираното лице не са представили безспорни доказателства относно реалното прехвърляне на собствеността на стоките и тяхното транспортиране, органите по приходите са направили правилен извод, че няма реално извършени доставки на стоки и правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури.

По изложените съображения, жалбата на „Гъбиланд“ ЕООД се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 161, ал. 1 изречение второ от ДОПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 8 847,34 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гъбиланд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област: Пазарджик, Община: Пазарджик, с. Черногорово, п.к. 4456, ул. „Местност Могилата“, № 1, представлявано от А. Г. З. против Ревизионен акт № Р-16001322004852-091-001/11.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 203/12.06.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив

ОСЪЖДА „Гъбиланд“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 8 847,34 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: /п/