П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№

 

гр.София, 12.03.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                     СЪДЕБНИЗАСЕДАТЕЛИ: М.Ц.

                                                                                  М.П.

 

Секретар Албена Ламбева,

Прокурор Т. Златева

като разгледа докладваното от съдия Талева НОХД №4592 по описа на съда за 2016г., въз основа на закона и доказателствата по делото

 

                                П Р И С Ъ Д И:

 

         ПРИЗНАВА Т.С.Т., роден на ***г., в гр.Я., живущ ***, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, пенсионер, неосъждан, с ЕГН:**********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, за времето от 23.00 часа на 14.09.2009г. до 09.30 часа на 15.09.2009г., в гр. София, бул. „********, в новострояща се жилищна сграда, находяща се на горепосочения адрес, да е причинил по непредпазливост смъртта на Ю.Е.А. с ЕГН: **********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /правила по охрана на труда и техника на безопасност при строително-монтажни дейности/, като на горепосочената дата и място, Т.С.Т., изпълняващ длъжността „строителен инженер и технически ръководител ” в търговско дружество „П.**” ООД, съгласно трудов договор от 12.06.2006г. и допълнително споразумение към трудов договор от 25.06.2009г., да е нарушил установените правила по охрана на труда и техника на безопасност при строително - монтажни дейности, а именно:

Чл. 14, ал. 1 и ал.2, чл.16, ал.1, т.6 и т.7 и чл.33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ /, обв. ДВ. бр. 124 / 23.12.1997 година;

Чл.7 и чл.20, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба №3/14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (в сила от 01.07.1996 г., обн. в ДВ. бр.44/21.05. 1996г.);

Чл.24, ал.1 и ал.2, чл.26, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.7, т.8, б.“а“, б.“б“, б.“в“, т.9, б.“а“, б.“б“, б.“в“, т.10, б.“а“, б.“б“, б.“в“, б.“г“, чл.40, т.1 и т.2, чл.60, ал.1 и ал.2 и чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройство - (В сила от 05.11.2004 г., Обн. ДВ. бр.98 от 05.11.2004г., изм. ДВ. бр.м от 5 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.102 от 19.12.2006г.), поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК.

 ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.М. срещу подсъдимия Т.С.Т. граждански иск за сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди.

 

             НА ОСНОВАНИЕ чл.190, ал.1 НПК, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

 

           ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                 2.

 

МОТИВИ по НОХД №4592/2016г. на СГС, НО, 12 състав

 

 

СГП е внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу Т.С.Т. за това, че

На 15.09.2009 година в гр. София, бул. „ *********, в новострояща се жилищна сграда, находяща се на горепосочения адрес, причинил по непредпазливост смъртта на Ю.Е.А., ЕГН: **********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - / правила по охрана на труда и техника на безопасност при строително - монтажни дейности /, като на горепосочената дата и място обвиняемият Т., изпълняващ длъжността „строителен инженер и технически ръководител ” в търговско дружество „П.**” ООД, съгласно трудов договор от 12.06.2006г. и допълнително споразумение към трудов договор от 25.09.2009г., нарушил установените правила по охрана на труда и техника на безопасност при строително - монтажни дейности, съгласно :

Закон за здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ /, обв. ДВ. бр. 124 / 23.12.1997 година

чл. 14, ал. 1 - Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

ал. 2 - Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.

чл. 16, ал. 1 - при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:

т. 6 - да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин.

т.7 - да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;

чл.33. - Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността и на други лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.”

Наредба №3 от 14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (В сила от 01.07.1996 г., Обн. ДВ. бр.4 от 21 Май 1996г.)

чл. 7. Не се допускат до работа лица, които не са инструктирани. чл. 20. (1) Ежедневно се инструктират работници и служители, заети в дейности с висок производствен риск: работещите в подземни, минни и строителни и геологопроучвателни обекти, кариери, при експлоатацията на транспорта, добива на нефт и газ, производството и употребата на взривни материали и с опасни химически вещества.

(2)          Ежедневен инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя.

(3)          Ежедневният инструктаж се документира в Книга за ежедневен инструктаж (приложение №3) или чрез използвани в предприятието ежедневни листове за назначение на работещите.

Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройство - (В сила от 05.11.2004 г., Обн. ДВ. бр.37 от 04.05.2004Г,, попр. ДВ, брж от 5 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г.)

чл. 24. (1) На строителната площадка се допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и специални и работни облекла.

(2) Техническият ръководител или бригадирът отстранява работещите, които не използват осигурените им лични и други предпазни средства или са в нетрезво състояние.

чл. 26. Техническият ръководител:

1.             изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ;

2.             пряко участва при изработването на инструкциите за безопасност и здраве и ръководи и контролира тяхното прилагане;

3.             спазва изискванията за ЗБУТ към използваните строителни технологии и проекти;

4.             провежда инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работещи;

5.             забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията за ЗБУТ;

7.             разпределя работещите по работни места съобразно тяхната правоспособност, квалификация, знания и опит;

8.             контролира:

а) планирането и безопасното извършване на разрушаване на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни мерки, методи и процедури;

б) монтажа и демонтажа на стоманени или бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни елементи или временни опори и подпори;

в) правилното подреждане и съхранение на строителната площадка на материалите, изделията и оборудването;

9.             осигурява:

а) прекратяване на работата и извежда всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице условия, при които се изисква спиране на работа; при отсъствието му от строителната площадка тези задължения се изпълняват от посочени от него лица с необходимата квалификация;

б) ред и чистота на работните места и строителните площадки, за които отговаря;

в) координация на работата, когато скелетата, платформите и люлките се използват от няколко бригади;

10.          определя:

а) работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и механизация на строителната площадка; в случаите, когато машинистът няма достатъчна видимост, техническият ръководител определя към него сигналист;

б) местата на захващане на предпазните колани на работещите и на люлките, платформите и висящите стълби към сигурна и здрава опора и ежедневно контролира окачващите им приспособления преди започване на работа;

в) лице, което да контролира изправността, правилната експлоатация, прегледите, поддръжката и ремонта на работното оборудване (строителни машини, директни горивни устройства и др.);

г) лице, което да отговаря за изправността, правилното използване, прегледите, почистването и ремонта на санитарно-битовите помещения;

Чл. 40. Отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина:

1.             се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване;

2.             се означават и/или сигнализират по подходящ начин.

Чл. 60. (1) Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване - колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/ мрежи.

(2) Когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция.

Чл. 61. Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение – престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК.

В съдебно заседание, проведено на 10.04.2017г., по реда на чл.287, ал.1 НПК, по искане на представителят на СГП, бе допуснато изменение на обвинението, касаещо часа на настъпване на смъртта на пострадалия Ю.Е.А., респ. времето на извършване на деянието, за което е привлечен да отговаря наказателно подсъдимият Т..

 Съгласно новото обвинение - За времето от 23.00 часа на 14.09.2009 г. до 09.30 часа на 15.09.2009г., в гр.София, бул.“** *******, в новострояща се жилищна сграда, находяща се на горепосочения адрес, Т.С.Т. причинил по непредпазливост смъртта на Ю.А. А., ЕГН: **********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - / правила по охрана на труда и техника на безопасност при строително - монтажни дейности /, като на горепосочената дата и място обвиняемият Т., изпълняващ длъжността „строителен инженер и технически ръководител ” в търговско дружество „П.**” ООД, съгласно трудов договор от 12.06.2006г. и допълнително споразумение към трудов договор от 25.09.2009г., нарушил установените правила по охрана на труда и техника на безопасност при строително-монтажни дейности, визирани в посочените в ОА разпоредби на законови и подзаконови нормативни актове.

В хода на съдебните прения, прокурорът прави подробен анализ на доказателствата по делото, като намира, че от показанията на свидетелите и протокола за оглед на местопроизшествие, обвинението се доказва по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин. Излага твърдения, че вратата на ателие №2 в новостроящата се сграда на бул.“Цар *******,  изобщо не е била монтирана, тъй като не е имало монтирана каса, което прави невъзможно монтирането на балконска врата. Посочва, че при липсата на монтирана врата на процесното ателие, следва да се приеме, че не са били затворени всички отвори в сградата и че не са предприети необходимите мерки за обезопасяване и обозначаване на този отвор. Представителят на СГП намира, че по делото липсват доказателства работниците да са били инструктирани да не излизат по балконите, на които не е имало монтирани предпазни парапети, нито временни такива, няма доказателства за съдържанието на провежданите инструктажи, счита че показанията на свидетелите, които са били в трудови правоотношения с „П.**” ООД не следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото. Сочи, че показанията на свидетеля С. /полицейски служител, присъствал при огледа/, са безпристрастни, защото той няма отношения нито с подсъдимия, нито с пострадалия, поради което следва да се приеме, че посоченото от свидетеля, че е липсвала каса и врата на балкона на ателие №2, отговаря в пълна степен на обективната истина. Според прокурора смъртта на пострадалия е настъпила в следствие на падане именно от балкона на ателие №2, което е било с липсваща каса и свалена балконска врата, като до трагичния инцидент се е стигнало поради нарушаването от страна на подсъдимия на редица нормативни изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на строителния обект. Прокурорът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години.

Повереникът на ЧО и ГИ М.И.М. – адв. Г., прави собствен анализ на доказателствата, като сочи, че от показанията на свидетеля Г., изготвения фотоалбум към протокола за оглед на местопроизшествие и заключенията на СМЕ и КСМБМЕ, се установява, че подсъдимият не е изпълнил задълженията си да осигури безопасни и здравословни условия на труд на строителния обект, не е обезопасил балконите на сградата с временни или предпазни парапети, което е довело до настъпване смъртта на пострадалия, счита, че от доказателствената съвкупност се установява, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.1, пр.2 от НК, моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на това престъпление, като му бъде наложено наказание съобразно предвиденото в НК, моли да бъде уважен изцяло и предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д., описва фактическа обстановка, която според него се установява от доказателствата по делото, като сочи, че смъртта на пострадалия А. е резултат от убийство, а не от трудова злополука и излага подробни съображения в тази насока. Намира, че подсъдимият не е извършил деянието, за което е предаден на съд и не е доказано, че подзащитният му е причинил по непредпазливост смъртта на Ю.А. А.. Застъпва тезата, че във времето, в което е настъпила смъртта на пострадалия /между 23.00ч. на 14.09. и 03.00 ч. на 15.09.2009г./, последният не е имал качеството на работник, тъй като всички работници са били в отпуск от 11.09.2009г. до 14.09.2009г. включително, както и че смъртта е настъпила преди да започне работното време на строителния обект, което в инкриминирания период е било от 09.00ч. до 18.00ч. Намира, че от страна на подсъдимия Т. не е налице немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, източник на повишена опасност, тъй като Държавната инспекция по труда е констатирала в протокол №93, че няма лица допуснали нарушения и няма лица, на които да са съставени актове за извършени нарушения. Посочва, че протокол №93 не следва да се кредитира в частта, в която се сочи като време на злополуката 07.30ч. на 15.09.2009г., тъй като този час е опроверган от СМЕ и в частта, в която като свидетели на злополуката се сочат свидетелите Н., И. и подсъдимия Т., които са възприели тялото на пострадалия, но не са преки очевидци на инцидента. Счита още, че не следва да се кредитира от съда и разпореждане №11316, в което се приема, че смъртта на пострадалия е настъпила по време и във връзка с работата, тъй като по делото липсват доказателства в тази насока. Защитникът на подсъдимия излага твърдения, че Т.С.Т. стриктно е изпълнил своите задължения по обезопасяване на строителния обект, всички отвори в сградата са били затворени, а на работниците не е възлагана работа на височина. Сочи пропуски в извършеното разследване в досъдебното производство, които са допуснати още при огледа на местопроизшествието, като не са иззети дактилоскопни следи от свалената врата и каса на ателие №2, посредством които да може да се установи кой е демонтирал тази врата. Излага съждения във връзка с обстоятелството, че трупа на пострадалия е бил обръщан и влачен, което препятства установяването на мястото, от което е паднал, както и причината за падането, прави подробен разбор на констатираните по пострадалия наранявания, като навежда доводи в насока, че част от нараняванията не биха могли да се получат при падане от височина, а са резултат от нанесени на пострадалия удари с дърво, лопата и др. Подробно обсъжда приетите по делото експертизи, като сочи, че последните две от тях по категоричен начин установяват, че подсъдимият не е нарушил изискванията на закона и наредбите, посочени в ОА. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, прави възражение за изтекла давност съгласно чл.110 ЗЗД, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като смъртта на пострадалия е настъпила в нощта на 14.09. срещу 15.09.2009г., а гражданският иск е предявен на 16.12.2016г.

Подсъдимият Т.С.Т. дава подробни обяснения пред съда във връзка с обвинението, като анализира всяка една от законовите разпоредби, посочените като нарушени в ОА. Не се признава за виновен по възведеното му обвинение, в лична защита прави обстоен анализ на доказателствената съвкупност, излага подробни съображения относно липсата на нарушения от негова страна. В последната си дума заявява, че не се признава за виновен по предявеното му обвинение и моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимият Т.С.Т. е роден ***г., в гр.Я., живее в гр.София, ул.“*******, българин е, български гражданин, разведен, с висше образование, пенсионер, неосъждан, с ЕГН:**********.

През 2009г., подсъдимият  Т.С.Т. и свидетелят И.П.И. били съдружници и управители на търговско дружество ”П.**” ООД. С трудов договор от 12.06.2006г. и допълнително споразумение към него от 25.06.2009г., подсъдимият Т. бил назначен на длъжността инженер и технически ръководител в търговско дружество ”П.**” ООД. Посоченото дружество през 2009г. изграждало строителен обект, който бил с административен адрес: гр. София, бул. *********и представлявал жилищна сграда, състояща се от партер, четири жилищни етажа и два подпокривни етажа, като в сградата имало обособени общи и технически помещения, апартаменти, магазини, гаражи и ателиета.

Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „технически ръководител“, подсъдимият осъществявал непосредствено оперативно-стопанско, техническо и административно ръководство на описания строителен обект, и контрол на строителната площадка, осигурявал необходимите предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда, както и следвало да не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия. Подсъдимият Т. носел отговорност за изпълнението на задачите на строителния обект, както и за спазване изискванията съгласно държавните нормативни документи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, закон за безопасни условия на труд и действащите наредби.

На всички строителни работници, полагали труд при изграждането на строителния обект на бул.“*****били раздадени лични предпазни средства – каска и ръкавици, както и работно облекло, наметало и обувки. На обекта имало и 5 броя предпазни колани за работа на височина. На длъжност „координатор по безопасност и здраве“ била назначена инж. Р.П.. Имало сключен договор със Служба трудова медицина, чиито представители извършвали периодични медицински прегледи на работниците в обекта.  

В гореописания строителен обект, пострадалият Ю.Е.А. с ЕГН-**********, работел като зидаро-мазач. Той бил назначен на работа в ”П.**” ООД с трудов договор от 09.07.2007г. като общ строителен работник. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „строителен работник“, Ю.А. следвало да извършва довършителни строителни работи, да изработва покриви и изолации, да извършва всички спомагателни дейности в помощ на основните работници, да почиства работната площадка, като изхвърля отпадъците от строителните работи на определените за целта места, да подготвя строителни разтвори и смеси, да дава отчет за извършените строителни и ремонтни работи, вложените материали и труд, да спазва инструкциите по здравословни и безопасни условия на труд и противопожарната безопасност, като при необходимост следвало да изпълнява и други задачи във връзка с изпълнение на работата. Въпреки, че с трудов договор от 09.07.2007г., Ю.А. бил назначен в ”П.**” ООД като общ строителен работник, реално полагал труд като зидаро-мазач на обекта на бул. ”*****.

Към месец септември 2009г., сградата, находяща се на бул. ”*****в столицата, била напълно изградена, с положена външна минерална мазилка, поставена пластмасова дограма на всички врати и прозорци, изградени и облепени с плочки балкони, без поставени предпазни парапети, като оставали единствено довършителни мероприятия по изграждане на отоплителната инсталация и поставяне на постоянни предпазни парапети по балконите, които били тип „лоджия“ /открити от външната си страна и включени в общия обем на сградата/.

През месец септември 2009г., Ю.Е.А. продължавал да извършва строителни дейности на обекта на бул. ”*****изразяващи се в обзиждане и мазане на отточните тръби в баните, а другият останал на обекта работник – свидетелят М.М.В., поправял дефекти по положената гипсова шпакловка на вътрешните стени в сградата. След приключване на работния ден, Ю.А. оставал да преспива в едно от помещенията, находящо се на първи етаж в обекта, като имал и задължение да отключва и заключва строителния обект. Двамата работници работили заедно на обекта до 10.09.2009г., когато бил последният им работен ден преди да излязат в платен отпуск.

На строителния обект, на всеки от работещите бил провеждан първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж. След като била монтирана пластмасовата дограма в цялата сграда и било свалено предпазното скеле, опасващо сградата, работниците ежедневно били инструктирани да не отварят вратите и прозорците, както и да не излизат на балконите, които били довършени и почистени и на които все още не били поставени постоянните предпазни парапети. След полагане на външната минерална мазилка и сваляне на предпазното скеле, ежедневният инструктаж включвал и указания, отпадъците от извършваните СМР, да не бъдат изхвърляни през балконите, а да бъдат сваляни с чували по стълбите,  за да не се запрашва положената вече мазилка. Всеки ден, след приключване на работата на обекта, подсъдимият Т. обхождал цялата сграда и проверявал дали всички врати и прозорци са затворени. Това действие било извършвано, за да не се допусне счупването на стъкла при евентуално течение и вятър. В месеците август-септември 2009г., работното време на обекта било от 09.00 до 18.00ч. Преди да започнат работа на 10.09.2009г., бил проведен ежедневен инструктаж и на двамата, останали в обекта работници, за което се разписали в книгата за инструктажи. Инструктажът на 10.09.2009г., бил проведен от подсъдимия Т., като Ю.А. и М.В. отново били инструктирани да не отварят вратите и прозорците в сградата, да не излизат на балконите, както и да свалят, събраните в процеса на работа отпадъци, в чували по стълбите. След приключване на работния ден на 10.09.2009г., подсъдимият Т. обходил цяла сграда и не констатирал наличието на отворени или демонтирани врати и прозорци в обекта, цялата поставена на сградата дограма, била затворена. Тъй като нямало спешна работа по обекта, пострадалият Ю.А. и свидетелят М.В. били пуснати в платен отпуск за времето от 11.09.2009г. до 14.09.2009г., като следвало да са отново на работа на 15.09.2009г.

Във времето на отпуската, пострадалият А. не се прибрал в родното си място – с. Копринка, общ.Казанлък, а останал в помещението, в което спял на първи етаж в сградата, тъй като предстоял празникът „Рамазан“, когато смятал да се прибере в родното си село. Във връзка с предстоящото си отсъствие, Ю.А. се бил договорил със свидетеля И.Г. да го замества на обекта за времето, в което А. щял да пътува до родното си място за празника. Свидетелят Г. също бил един от работниците, които участвали в изграждането на сградата на бул. ”*****, от основите до покрива, но към месец септември 2009г. вече работел на друг обект. На 15.09.2009г., И.Г. трябвало да отиде на обекта, за да уточнят с пострадалия подробностите по заместването.

Свидетелят А.Н. известно време работел във фирма „П.**“ ООД. В един предходен период, преди месец септември 2009г., свидетелят Н. изпълнявал длъжността „технически ръководител“ на строителния обект на бул. ”*****. На 14.09.2009г., след обяд, свидетелят А.Н. посетил обекта, като се качил на първия етаж в сградата и огледал пода в помещенията, защото на следващия ден трябвало да дойде отново и да уточнят с подсъдимия и другия управител на „П.**“ ООД, подробностите и цената на отоплителната и ВИК инсталация, които трябвало да бъдат изпълнени от представляваната от свидетеля Н. фирма. При идването си в сградата, Н. се видял с Ю.А., като се разбрали да се срещнат на следващия ден към 08.30ч., преди работа, за да пият кафе в близкото кафене. На същата дата, около 18.00 – 18.30 ч., свидетелят М.В. също отишъл в сградата на бул. ”*****за да остави там работните си инструменти, тъй като на 15.09.2009г. бил първият работен ден след отпуската. При влизането си в сградата се срещнал с Ю.А., който в този момент си приготвял вечеря, поговорили, след което свидетелят В. си тръгнал.

На 15.09.2009г., около 08.30 ч. сутринта, свидетелят А.Н. ***. При идването на Н., подсъдимият и свидетелят И. все още не били пристигнали на обекта, поради което свидетелят Н. отишъл в близкото кафене да изпие едно кафе, като очаквал там да се види с пострадалия А., с когото предния ден се уговорили да пият кафе. Ю.А. обаче все още не бил дошъл в кафенето, там бил свидетелят В., който също трябвало да е на работа в обекта на 15.09.2009г. Двамата със свидетеля Н. пили кафе, след което около 09.00 ч. отишли на обекта, но подсъдимият и свидетелят И. не били там. Свидетелите Н. и В. влезли в двора на обекта, тъй като вратата била отворена, след което влезли в сграда, която също била с отключена врата. Влизайки в сградата, повикали пострадалия по име, защото знаели, че той преспива там и очаквали да е на обекта, но не получили отговор. Свидетелите се качили заедно до третия етаж, за да търсят Ю.А., но не го открили, след което свидетелят В. се качил на четвърти етаж в сградата, за да подготви инструментите си за работа, а свидетелят Н. слязъл на двора и тръгнал да заобикаля сградата, за да види дали Ю.не е някъде по двора. Завивайки зад сградата, свидетелят Н. видял пострадалия на земята, като от позата, в която било тялото на Ю.А., му станало ясно, че е починал. Качил се до четвърти етаж и казал на свидетеля В. какво е видял, след което заедно слезли до първия етаж и погледнали през прозореца. Свидетелят В. също видял пострадалия да лежи по гръб на земята с вдигнати ръце, свити в лактите. Изплашени от гледката, свидетелите В. и Н. излезли отвън в локалното платно на бул.“Цар Борис III“, след което свидетелят А.Н. позвънил на подсъдимия и му съобщил за случилото се. Подсъдимият попитал свидетеля дали да звъни на  бърза помощ, но Н. му казал, че Ю.А. е мъртъв и видимо вкочанен. В този момент подсъдимият Т. ***, но поради задръствания закъснявал и се придвижвал бавно, затова позвънил на другия управител – свидетелят И.И., за когото знаел, че също пътува към обекта и го уведомил за случилото се, както и за обстоятелството, че се придвижва трудно поради натоварения трафик в столицата, заради първия учебен ден. Свидетелят И. пристигнал на място преди подсъдимия, позвънил на тел.112, след което дошъл екип на Спешна помощ, които констатирали смъртта на пострадалия, както и оперативно-следствена група, която извършила оглед на местопроизшествието, бил изготвен и фотоалбум към протокола за оглед, видно от който тялото на пострадалия било разположено успоредно на сградата, на разстояние от около 2 метра от основите й. В това време на обекта пристигнал и подсъдимият Т..

При огледа на местопроизшествието било установено, че ателие №2 се намира в северозападната страна на сградата, в подпокривното пространство над четвърти жилищен етаж. Ателие №2 било с квадратура от 45 кв.м., било празно, с монтирана ПВЦ дограма, състояща се от прозорец – неотваряем и врата, чието крило липсвало, но имало монтирана каса на вратата. Стаите и стълбището в сградата били на гипсова шпакловка, по останалите етажи в сградата имало поставени врати и прозорци, които били затворени.

Според заключението на СМЕ, при пострадалия са констатирани следните травматични увреждания: причинено многофрагментално счупване на черепния покрив и основа, травматичен субарахноидален кръвоизлив, счупване на дясната ябълчна кост, горната челюст и носните кости, счупвания на ребра двустранно по две линии и кръвонасядания около счупванията, двустранен хемоторакс, разкъсване на десния бял дроб и вдишана кръв в белите дробове, разкъсване на перикарда, разкъсване на дясната камера на сърцето и на дясното предсърдие, руптури на далака и черния дроб, хемоперитонеум, кръвонасядания на мастните капсули на двата бъбрека, закрито счупване на лявото бедро, разкъсно - контузии рани по главата и лицето, охлузвания по лицето и лявото коляно, като причина за смъртта на Ю.А. А. е съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма получена при падане от високо. В заключението на СМЕ се сочи, че тялото на починалия е било обръщано, видно от позата на трупа по гръб, заснета във фотоалбума от оглед на местопроизшествието, зацапванията по главата, лицето и дрехите отпред, и вдясно, както и от вида, характера, и локализацията на травматичните увреждания, което допълнително се мотивира и от фиксирането от трупното вкочаняване на положението на ръцете по предната повърхност на тялото и наличието на послесмъртни петна по задната повърхност на тялото. Съгласно заключението на СМЕ, смъртта на пострадалия А. е настъпила в интервала между 22.10ч. и 02.10ч., в нощта между 14 и 15.09.2009г., като при разпита на вещите лица в съдебно заседание, същите определя часа на смъртта, във времето между 23.00ч. на 14.09 и 03.00ч. на 15.09.2009г.

Изготвената КСМБМЕ е изследвала три хипотези – на самопроизволно падане и на спъване от 4 етаж на сградата /от балкона на ателие №2, чиято балконска врата е била свалена/ и на самопроизволно падане от балкона на 5 етаж. Съгласно заключението на посочената експертиза, при самопроизволно падане от балкона на ателие №2, тялото на пострадалия би следвало да се намира на разстояние от 3.6 метра от основата на сграда, а при същият вид падане от 5 етаж, тялото е следвало да се намира на разстояние от 4.2 метра от основата на сградата. При падане от спъване в прага на касата на балконската врата на ателие №2, тялото на пострадалия е следвало да се намира на разстояние от 4.2 метра от основата на сградата. Всички тези изчисления, са дали основание на вещите лица да направят категоричен извод, че тялото на пострадалия е премествано, тъй като при нито една от изследваните хипотези, тялото не би могло да падне върху терена на разстояние от 2 метра от основата на сградата. Според експертите, изготвили КСМБМЕ, при пострадалия не са констатирани увреждания, които да не могат да бъдат обяснени с падане от високо, вида, характера и локализацията на уврежданията при пострадалия, както и зацапванията по лицето и дрехата отпред с бяла прахообразна материя, водят до извода, че тялото е паднало върху терена на предните си повърхности – дясна челно-слепоочна област на главата и предната повърхност на тялото.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.И., Р.П., М.В. /допълнителен разпит/, М.К. – дадени в съдебно заседание и тези от проведения допълнителен разпит в хода на възобновеното съдебно следствие, както и тези, прочетени по реда на чл.281 НПК /л.128, т.I – изр.4 и изр.12 от ДП/, Р.М. – дадени в съдебно заседание, както и тези, прочетени по реда на чл.28 НПК /л.156, т.I от ДП/, Н.И., М.В. – дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, прочетени по реда на чл.281 от НПК /л.135 – първите три изр., т.I от ДП/, А.Н. – дадени в съдебно заседание и тези от проведения допълнителен разпит в хода на възобновеното съдебно следствие /частично/, както и тези, прочетени по реда на чл.281 НПК /л.109, т.I от ДП/, И.Г. /частично/ – дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, прочетени по реда на чл.281 НПК /л.118, т.II от ДП/, В.С. – дадени в хода на съдебното следствие /частично/, както и тези, прочетени по реда на чл.28 НПК /л.130, т.I от ДП/, Н.А. и Г.М., от приетите по делото съдебно-медицинско изследване на труп /л.157-158 т.I от ДП/, СМЕ /л.162-164, т.I ДП/, КСМБМЕ /л.201-210, т.I ДП/, СТЕ /л.178-184, т.I от ДП/, ДСТЕ /л.186-193, т.I от ДП/, СТЕ /л.179-188 от съдебно дело/, КСТЕ /л.218-226 от съдебно дело/, както и на писмените доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК: протокол за оглед на местопроизшествие /л.5-6, т.I от ДП/, фиш за СМП /л.7, т.I ДП/,  фотоалбум от оглед на местопроизшествие /л.9-12, т.I от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.14-15, т.I от ДП/, справка за съдимост /л.217, т.I от ДП/, удостоверение за актуално състояние на „П.**“ ЕООД /л.15-16, т.II от ДП/, копие от нотариален акт /л.17-20, т.II от ДП/, копие от нотариален акт за поправка на нотариален акт /л.21-22, т.II от ДП/, справки за изплатени суми /л.23-28 т.II от ДП/, справка от „П.**“ ЕООД /л.33, т.II от ДП/, справка от НОИ /л.37-41, т.II от ДП/, протокол №93/28.10.2009г. за резултати от разследвана трудова злополука /л.51-53, т.II от ДП/, протокол за трудова злополука №1/17.09.2009г. /л.54-55, т.II от ДП/, трудов договор между „П.**“ ЕООД и Ю.Е.А./л.56-57, т.II от ДП/, длъжностна характеристика на длъжност „строителен работник“ /л.58-59, т.II от ДП/, извлечения от книги за инструктаж /л.60-62, т.II от ДП/, заповед №6/09.05.2009г. /л.63, т.II от ДП/, заповед №7/31.07.2009г. /л.64, т.II от ДП/, заповед №8/10.09.2009г. /л.65, т.II от ДП/, удостоверение за наследници /л.66, т.II от ДП/, препис-извлечение от акт за смърт /л.67, т.II от ДП/, справка НАП за сключени трудови договори /л.71, т.II от ДП/, заповед №10/17.09.2009г. /л.75, т.II от ДП/, извлечения от книга за инструктаж /л.76-81, т.II от ДП/, протокол за доброволно предаване /л.82, т.II от ДП/, извлечения от книги за начален, ежемесечен и ежедневен инструктаж /л.87-91, т.II от ДП/, списък за получено работно облекло и лични предпазни средства /л.92, т.II от ДП/, трудов договор и допълнително споразумение /л.93-95, т.II от ДП/, длъжностна характеристика за длъжността „технически ръководител“ /л. 96-97, т.II от ДП/, диплома за завършено висше образование, специалност „строителен инженер“ /л.98, т.II от ДП/, справка от НАП за сключени трудови договори за свидетеля М.В. /л.99, т.II от ДП/, трудов договор между „П.**“ ЕООД и М.М.В. /л.100, т.II от ДП/, длъжностна характеристика за длъжността „гипсаджия“ /л.101-103, т.II от ДП/, извлечение от личен състав на „П.**“ ЕООД /л.104, т.II от ДП/, договор №*********/06.12.2008г., сключен между „П.**“ ЕООД и “Р.“ ЕООД, за поръчка на проектиране, изработване и монтиране на пластмасова дограма на адрес: гр. София, кв.“Княжево“, ул.“********/л.260 от съдебно дело/, спецификации на пластмасова дограма от 10.12.2008г. /л.261-288 от съдебно дело/, договор №*********/14.01.2009г., сключен между „П.**“ ЕООД и “Р.“ ЕООД, за поръчка на проектиране, изработване и монтиране на пластмасова дограма на адрес: гр. София, кв.“Княжево“, ул.“********/л.289 от съдебно дело/, спецификации на пластмасова дограма от 14.01.2009г. /л.290-291 от съдебно дело/, договор №*********/04.06.2009г., сключен между „П.**“ ЕООД и “Р.“ ЕООД, за поръчка на проектиране, изработване и монтиране на пластмасова дограма на адрес: гр. София, кв.“Княжево“, ул.“********/л.292 от съдебно дело/,  спецификации на пластмасова дограма от 02.06.2009г. /л.293-299 от съдебно дело/, приемно-предавателен протокол от 12.06.2009г. за монтирана пластмасова дограма на адрес: гр. София, кв.“Княжево“, ул.“********/л.300 от съдебно дело/, приемно-предавателен протокол от 22.01.2009г. за монтирана пластмасова дограма на адрес: гр. София, кв.“Княжево“, /л.301-302 от съдебно дело/, фактура №**********/05.06.2009г. /л.303 от съдебно дело/, фактура №**********/02.02.2009г. /л.304 от съдебно дело/.

В посочения доказателствен материал не са налице съществени противоречия относно фактите, значими за предмета на доказване по делото. Налице са определени несъответствия и противоречия в свидетелските показания, дадени в хода на съдебното следствие и тези, депозирани в досъдебната фаза на процеса, които се дължат предимно на изключително дългия период от време, изминал от датата на инцидента до разпита на свидетелите пред съда /повече от 7 години/. Констатираните противоречия и несъответствия бяха преодолени  чрез прочитане показанията на част от свидетелите по реда на чл.281 от НПК.

Съществени за установяване на правно значимите факти по делото, са показанията на свидетелите, които към инкриминираната дата, както и в един предходен период, са взели участие, и са имали отношение към трудовия процес, осъществяван при изграждане на обекта, находящ се на бул.“********в столицата. По тази причина ще бъдат обсъдени най-напред показанията на тези свидетели.

Такива са показанията на свидетелите М.В., Р.П., И.И. и отчасти показанията на свидетелите И.Г., Р.М. и А.Н.. От показанията на посочените свидетели се черпят данни за етапа на изпълнение на сградата към датата на инцидента /свидетелите еднопосочно сочат, че сградата е била с изпълнена външна минерална мазилка, поставена пластмасова дограма и завършени балкони, без поставени предпазни парапети/, за начина на работа на обекта, за работното време, което към процесния период е било от 09.00 до 18.00ч., за времето, в което двамата останали на обекта работници, са били в платен отпуск през месец септември /от 11 до 14.09.2009г./, за естеството на работа, извършвана от пострадалия, който към месец септември 2009г. обзиждал и мажел отточните тръби в баните, а свидетелят В. извършвал поправки по шпакловката на вътрешните стени, за честотата и естеството на провежданите на работниците инструктажи, които били провеждани ежедневно във времето, в което работниците били на работа, за инструктирането на работниците, че не трябва да отварят вратите и прозорците в сградата /след монтажа на пластмасовата дограма и след сваляне на предпазното скеле/, за обстоятелството, че пострадалият Ю.А. е имал обособено място на първи етаж в сграда, където е преспивал, че А. е отключвал и заключвал обекта, за състоянието, в което е намерен трупа на пострадалия от свидетелите В. и Н. /легнал по гръб със свити в лактите ръце/.

Съдът кредитира с доверие показанията на посочените свидетели относно горните обстоятелства, тъй като показанията в тези им части са подкрепени и с част от писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум от оглед на местопроизшествие, заповед за работното време на обекта, заповед за пускане на работниците в платен отпуск от 11.09.2009г. до 14.09.2009г., включително, заповед, с която се разрешава на Ю.А. да преспива на обекта, договор №*********/06.12.2008г., сключен между „П.**“ ЕООД и “Р.“ ЕООД, за поръчка на проектиране, изработване и монтиране на пластмасова дограма на адрес: гр. София, кв.“Княжево“, ул.“********/л.260 от съдебно дело/, спецификации на пластмасова дограма от 10.12.2008г. /л.261-288 от съдебно дело/, договор №*********/14.01.2009г., сключен между „П.**“ ЕООД и “Р.“ ЕООД, за поръчка на проектиране, изработване и монтиране на пластмасова дограма на адрес: гр. София, кв.“Княжево“, ул.“********/л.289 от съдебно дело/, спецификации на пластмасова дограма от 14.01.2009г. /л.290-291 от съдебно дело/, договор №*********/04.06.2009г., сключен между „П.**“ ЕООД и “Р.“ ЕООД, за поръчка на проектиране, изработване и монтиране на пластмасова дограма на адрес: гр. София, кв.“Княжево“, ул.“********/л.292 от съдебно дело/,  спецификации на пластмасова дограма от 02.06.2009г. /л.293-299 от съдебно дело/, приемно-предавателен протокол от 12.06.2009г. за монтирана пластмасова дограма на адрес: гр. София, кв.“Княжево“, ул.“********/л.300 от съдебно дело/, приемно-предавателен протокол от 22.01.2009г. за монтирана пластмасова дограма на адрес: гр. София, кв.“Княжево“, /л.301-302 от съдебно дело/, фактура №**********/05.06.2009г. /л.303 от съдебно дело/, фактура №**********/02.02.2009г. /л.304 от съдебно дело/. От посочените писмени доказателства по безпротиворечив и категоричен начин се установява, че към инкриминираната дата сградата на бул.“********е била завършена, била е с изпълнена външна минерална мазилка, с облепени с плочки балкони, на които не е имало поставени предпазни парапети, с монтирана пластмасова дограма на вратите и прозорците. Заповедите, посочени по-горе, издадени от строителното дружество, не се установява документално да са сведени до знанието на работниците, доколкото липсват подписи на работещите в дружеството, с които да е удостоверено запознаването на работниците с тяхното съдържание. Въпреки това, от показанията на посочените по-горе свидетели, се установява, че те са имали знание за всички обстоятелства, отразени в заповедите. Свидетелите В. и Н. еднопосочно заявяват, че Ю.А. е имал позволение да преспива на обекта, като двамата свидетели посочват, че през месец септември 2009г., работното време на обекта е било от 09.00 до 18.00ч. За наличието на знание за това обстоятелство, доказателства се съдържат и в показанията на свидетеля Р.М., дадени в ДП, прочетени и приобщени по реда на чл.281 НПК, който също сочи, че работното време на обекта в този период от време е било от 09.00 до 18.00ч. Нужно е да се посочи, че свидетелят М. към месец септември 2009г. вече не е работел на процесния обект, а на обект в съседство на този, но въпреки това, поради предходната си работа по сградата на  бул.“********и близостта на последващото му работно място с този обект, е имал също знание за работното време. Що се отнася до обстоятелството, че работниците на процесния обект са били в платен отпуск за времето от 11 до 14.09.2009г., включително, съдът прие този факт за безспорно установен, доколкото в тази насока са свидетелските показания, писменото доказателство – заповед №8/10.09.2009г., а и не се намери по делото нито едно доказателство, което да оборва показанията на свидетелите в тази насока.

По отношение показанията на свидетеля М.В., съдът констатира, че те са обстойни и последователни, аналогични са на показанията, дадени от свидетеля в ДП, с едно единствено изключение, отнасящо се до изложените от свидетеля твърдения в разпита му от ДП, че всички обекти в сградата са били с поставени и заключени входни врати. Именно това различие е предпоставило нуждата показанията на свидетеля от ДП, в тази им част, да бъдат прочетени по реда на чл.281 НПК. С оглед обаче на дългия период от време, изминал от инкриминираната дата до разпита на свидетеля пред съда, дори след прочитане на показанията му, свидетелят не беше категоричен дали към месец септември 2009г., външните врати на апартаментите са били монтирани. В протокола за оглед на местопроизшествие не е отразено наличието или липсата на входни врати в отделните обекти в сградата. Този пропуск на разследващия орган, не можа да бъде попълнен чрез разпита на свидетелите. По тази причина и съдът не прие това обстоятелство за безспорно установено.

Противоречие бе констатирано и в показанията на свидетеля Г., дадени пред съда и тези, депозирани пред разследващия орган относно обстоятелството дали пострадалият А. е бил и охрана на обекта. За отстраняване на това противоречие, показанията на свидетеля от ДП, в тази им част, бях прочетени по реда на чл.281 НПК. След прочитането им, свидетелят Г. заяви, че не потвърждава показанията си в тази им част, тъй като преди да разговаря с пострадалия по повод заместването му, си мислел, че трябва да охранява обекта, но след този разговор разбрал, че Ю.А. има право да преспива на обекта, без да има задължения да го охранява. Съдът не възприе обяснението на свидетеля за достоверно, тъй като показанията му в досъдебното производство са депозирани след смъртта на пострадалия, респ. след като разговора за уточняване на задълженията, които свидетелят е следвало да изпълнява при заместването на А. е бил проведен между двамата. Въпреки това, съдебният състав не прие за безспорно установено обстоятелството, че пострадалият е имал задължения да осъществява и охраната на процесния обект, тъй като по делото не се съдържа нито едно друго доказателство в тази насока. Относно показанията на свидетеля Г. е необходимо да се посочи, че същият даде сведения за начина на работа на обекта за един по-ранен етап от строителството на сградата, преди да бъде положена външната мазилка и преди да бъде монтирана пластмасовата дограма, поради което показанията му в тази им част не дадоха съществени сведения от предмета на доказване по делото, но същевременно от тях се извличат данни относно спазването на правилата по безопасност на труда, като в тази насока свидетелят чистосърдечно посочи, че всички работници са били задължавани да носят каски на обекта, но лично той слагал каската, само, когато знаел, че ги наблюдават, като в останалото време работел без каска, тъй като същата му тежала и му пречела. От показанията на този свидетел се извличат данни и за обстоятелството, че на обекта е имало назначена жена, която да провежда допълнителни инструктажи на работниците и стриктно да следи дали спазват изискванията за безопасна работа. Съдът възприе като истинни и правдиви показанията на свидетеля, с изключение на частта от ДП, в която сочи, че пострадалият е съвместявал и функцията на пазач на обекта, по изложените горе съображения. В частта относно спазването на инструкциите за безопасна работа на обекта и за провеждането на инструктажи в тази насока, показанията на свидетеля бяха кредитирани с пълно доверие, тъй като се подкрепят от показанията на свидетелите В., М. и Р.П., които също сочат, че на процесния обект стриктно се е следяло за спазване на правилата за безопасност при осъществяване на строителната дейност. Още повече, че показанията на свидетелите в тази посока са подкрепени от наличните по делото извлечения от книги за начален, периодичен и ежедневен инструктаж.

С особено внимание бяха преценени показанията на свидетеля И.И., който към инкриминираната дата е бил съдружник и управител заедно с подсъдимия на дружество „П.**“ ООД, изпълнявало строежа на процесната сграда. С показанията на свидетеля И. се установяват обстоятелствата по организацията на трудовата дейност на обекта, провежданите ежедневни инструктажи, начинът, по който е следвало да се изхвърля боклука от сградата, както и дадените на работниците указания да не се отварят монтираните врати и прозорци, поради липса на предпазни парапети по балконите, наличието на временни предпазни парапети по стълбището и асансьорните шахти, времето, в което работниците са били в платен отпуск. При преценка показанията на този свидетел, съдът взе предвид участието му в дружеството, изпълнило строежа на процесната сграда, поради което подложи показанията му на прецизна проверка. Горните обстоятелства, за които даде показания свидетелят И. се подкрепят изцяло от показанията на останалите, разпитани по делото свидетели и от наличните по делото извлечения от книги за инструктаж. Видно от посочените писмени доказателства, към инкриминирания по делото период от време, в който работниците са извършвали трудова дейност, същите са били ежедневно инструктирани. Не е проведен инструктаж за времето от 11.09.2009г. до 14.09.2009г., в което време работниците са били в отпуск и на обекта не са извършвани трудови дейности. Свидетелите В. и М. еднопосочно сочат, че след поставяне на дограмата, боклукът е изнасян от сградата в чували по стълбите, за да не се зацапва положената вече мазилка. И двамата свидетели подкрепят с показанията си заявеното от свидетеля И., че са били ежедневно инструктирани да не се отварят врати и прозорци, за да се предпази вътрешната шпакловка по стените и за да не се счупи стъкло от течението, както и поради липсата на предпазни парапети по балконите. Показанията на свидетеля И. относно времето, в което работниците са били в отпуск, са съответни на показанията на свидетелите В. и Н., които твърдят, че първият работен ден след отпуск е бил 15.09.2009г. Твърденията на свидетеля И. за наличието на временни предпазни парапети по стълбищата и асансьорните шахти се потвърждават от показанията на свидетеля М.К., който към онзи момент е бил служител в инспекцията по труда и е посетил обекта непосредствено след установяване на трупа на пострадалия. Показанията на свидетелката Р.П. също съдържат данни за наличието на предпазни парапети вътре в сградата и за обстоятелството, че работниците са били инструктирани да не отварят вратите и прозорците и да не излизат по балконите. Твърденията на свидетеля И., че в последния работен ден, всички врати и прозорци са били затворени, се подкрепят от показанията на свидетеля В., който също сочи, че след приключване на работния ден, подсъдимият лично е проверявал дали всички врати и прозорци са затворени, за да се предотврати счупване на стъкла. Показанията на свидетеля И. се подкрепят изцяло от останалите гласни и писмени доказателства, поради което съдебният състав ги прие с доверие и ги постави в основата на приетата фактическа обстановка.

Тук е мястото да бъдат коментирани съжденията на представителя на държавното обвинение, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, които са били в трудови правоотношения с фирмата, представлявана от подсъдимия, тъй като тези свидетели били заинтересовани от изхода на делото.

Съдебният състав не сподели изложеното от прокурора относно наличието на интерес от страна на тези свидетели от крайния резултат от делото. Според съдебния състав, всяко едно доказателство следва да бъде преценяно на основата на цялата доказателствена съвкупност и да бъде обсъждано, като бъде съпоставено с останалите доказателства по делото, което бе сторено при анализа на свидетелските показания, направен по-горе. Показанията на посочените свидетели не могат да бъдат приети априори за заинтересовани и пристрастни, единствено поради факта, че свидетелите са упражнявали трудова дейност във фирмата на подсъдимия и да бъдат отхвърлени като недостоверни, само защото не обслужват обвинителната теза.  В конкретния случай, свидетелите В., Р.П., И.Г., Р.М. и А.Н. макар и да са работили във фирмата, управлявана от подсъдимия, към момента на разпита им пред съда вече не упражняват трудова дейност в това дружеството и няма данни да са във финансова или друга зависимост от подсъдимия. Показанията на тези свидетели не се явяват изолирани от останалите доказателства по делото и доколкото въз основа на тях се установяват обстоятелства, установими още с протокол за оглед на местопроизшествие, с извлечения от книги за инструктаж /л.60-62, т.II от ДП/, заповед №6/09.05.2009г. /л.63, т.II от ДП/, заповед №7/31.07.2009г. /л.64, т.II от ДП/, заповед №8/10.09.2009г. /л.65, т.II от ДП/, както и с писмените доказателства, удостоверяващи монтирането на пластмасова дограма в цялата сграда, приети в хода на съдебното следствие, съдебният състав ги възприе с доверие относно тези обстоятелства. По изложените съображения съдът прие показанията на свидетелите /в посочените им части/ за истинни и правдиви, и въз основа на тях гради представите си за фактите по делото.

Свидетелите М.В., М.К., Н.И., В.С., Н.А. и Г.М. не са имали правоотношения с „П.**“ ЕООД.

Свидетелката М.В. фигурира като председател на комисията, разследвала процесната трудова злополука, в протокол №93/28.10.2009г. за резултати от разследвана трудова злополука /л.51-53, т.II от ДП/. В. към инкриминирания период е изпълнявала длъжността „началник сектор трудови злополуки“ към Столично управление „Социално осигуряване“. В това си качество свидетелката е участвала в комисията, съставила протокол №93. В основния си разпит, свидетелката дава сведения за начина, по който се съставят подобен род протоколи, като внася пояснение, че се работи предимно по документи, а на мястото на злополуката отиват представители на Инспекцията по труда. В допълнителния разпит, проведен по искане на защитата, свидетелката В. отново дава показания във връзка с начина, по който се произнася комисията, председателствана от нея, като посочва, че след като смъртта на пострадалия е настъпила на работното място, независимо дали е в работно време или извън него, злополуката се определя като трудова.

Съдебният състав прие показанията на тази свидетелка за правдиви, макар и те да не спомагат за изясняване на обективната истина по делото и да не установяват обстоятелства, които са от съществено значение за предмета на доказване по делото.

Свидетелят М.К. е представител на Инспекцията по труда и е посетил мястото на злополуката в деня, в който е открит пострадалия, но след като трупа е бил вдигнат от мястото на произшествието. Този свидетел също е разпитван два пъти в хода на съдебното следствие. При първия си разпит свидетелят К. в показанията си дава сведения, които са му станали известни при посещение на обекта, след разговор с намиращите се там лица, както и такива, резултат от собствените му възприятия. От показанията на свидетеля се установява, че пострадалият е преспивал на обекта, че е отключвал и заключвал същия, че е имало обезопасителни парапети по стълбището, както и че на балконите липсвали предпазни парапети, тъй като дограмата била поставена и винаги била затворена, документацията на обекта била на добро ниво. Обстоятелствата, за които свидетелят К. е дал показания при първия си разпит, се установяват и от разпитите на свидетелите М.В., Р.М., Р.П., А.Н. и И.Г., както и от писмените доказателства – извлечения от книги за инструктаж, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум от протокол за оглед на местопроизшествие, заповед №6/09.05.2009г. Свидетелят К. не е имал взаимоотношения нито с подсъдимия, нито с пострадалия, показанията му са еднопосочни на останалия доказателствен материал, поради което съдът ги прие с пълно доверие. Допълнителният разпит на този свидетел бе допуснат за изясняване на обстоятелството, при извършения от него оглед на място, демонтираната балконска врата на ателие №2, била ли е с поставена дръжка или такава е липсвала. С оглед на дългия период от време, изминал от извършения от свидетеля оглед и разпита му за изясняване на това обстоятелство, същият заяви, че не е имал разпределение на обектите в сградата и не знае кой обект с каква номерация е, но отново потвърди, че цялата сграда е била с монтирана дограма, тъй като от едната страна е стояло скелето и предстояло да бъде положена топлоизолация от тази страна, а такава не се правела, ако няма поставена дограма. В този допълнителен разпит, свидетелят отново заяви, че по стълбищата е имало предпазни парапети, което било приоритет при разследване на трудови злополуки с цел установяване дали обекта е обезопасен.

Свидетелят В.С. е полицейски служител, присъствал при огледа на местопроизшествието.  Показанията на този свидетел, депозирани пред съда, установиха положението на пострадалия към момента на огледа, като свидетелят го описа лежащ по гръб. Установи се още, че към момента на огледа е липсвала врата на една от терасите в блока, като вратата е била изместена отстрани, свидетелят дава сведения, че пострадалият е преспивал на обекта. Поради дългия период от време, изминал от инцидента до разпита на свидетеля, същият не успя да си спомни датата и часа на посещението си на обекта, както и дали на процесната балконска врата е имало каса, което наложи показанията му от ДП да бъдат прочетени в цялост по реда на чл.281. След прочитането им, свидетелят С. заяви, че ги поддържа в цялост, като уточни, че липсващата балконска вратата е била с каса и самата врата е била извадена от касата и е била оставена отстрани. Установените от показанията на свидетеля обстоятелства се потвърждават от останалите гласни и писмени доказателства, от протоколите за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум от огледа, поради което съдът ги кредитира с доверие в цялост. Неверни са твърденията на представителя на СГП, изложени в хода на съдебните прения, че от показанията на свидетеля С. било установено, че липсвала касата на балконската врата на ателие №2, което било доказателство, че вратата на този обект изобщо не е била монтирана. В случая, държавният обвинител явно не е прочел внимателно показанията на свидетеля, което води до изнесения от него неправилен анализ на доказателствата в хода на съдебните прения. Свидетелят в показанията си на ДП изрично е заявил, че балконската врата на ателие №2 е била извадена от касата, а вратата е била подпряна отстрани. Показанията на свидетеля в тази им част се подкрепят по категоричен и неоспорим начин от приложения във фотоалбума снимков материал, като от снимка №2 ясно се вижда, че касата на вратата е монтирана.

Свидетелката Н.И. е работела в кафене, находящо се в съседство с обекта на бул.“********. Свидетелката И. не внася с показанията си някаква яснота относно обстоятелствата, съществени за разкриване на обективната истина по делото. Посочената свидетелка е чула от работниците за инцидента с А., възприела е пристигането на полицейски коли и на спешна помощ. Твърди, че от постоянните посещения на работниците, а в последствие и от съпруга й – Д.М. /който е започнал работа като пазач на обекта след смъртта на А./, е знаела, че на този обект всеки ден се провеждат оперативки преди започване на работа. Съдът не намери основание да подложи на съмнение изнесеното от свидетелката и го възприе с доверие, макар и показанията й да не са от съществено значение за предмета на доказване по делото.

Свидетелят Н.А. е брат на пострадалия и неговите показания касаят предимно състоянието, в което се е намирала тяхната майка – свидетелката М.М., след смъртта на брат му, както и близките отношения, които е имала свидетелката с пострадалия. Свидетелят Н.А. излага твърдения, че при посещението си на обекта, което станало седмица след смъртта на Ю.А., бил видял кофи с боклук на балкона на ателие №2, като свидетелят И. му бил казал, че брат му е паднал оттам, почиствайки балкона. Съдът не възприе за достоверни показанията на свидетеля в тази им част, тъй като кофи с боклук не се виждат на снимките в изготвения фотоалбум, такива не са описани и в протокола за оглед на местопроизшествие, а и балкона на ателие №2 е бил посетен от свидетеля седмица след инцидента.

Показанията на свидетелката М.М., дадени в ДП, със съгласие на страните бяха прочетени и приобщени по реда на чл.281 НПК. Показанията на тази свидетелка не носят данни от съществено значение за предмета на доказване по делото.

Свидетелката Г.М. бе разпитана като свидетел, в качеството си на собственик на ателие №2 в сградата, като разпитът й бе допуснат от съда с цел установяване на лицето, което би могло да демонтира балконската врата на ателието, тъй като в показанията си свидетелят В. посочи, че ателието е било закупено от млад мъж, който сам е поел довършителните работи по този обект. Посредством останалия доказателствен материал, събран по делото, не бе установено в кой момент и от кого е била демонтирана въпросната врата, нито бе установена причината, наложила демонтажа. От разпита на свидетелката М. се установи, че тя е собственик на ателие №2 и същото е закупено от нея „на зелено“ /преди да започне изграждането на сградата/. Установи се още, че свидетелката е посетила ателието само веднъж преди да получи нотариалния акт за закупения от нея обект, като при посещението й вратата към балкона е била монтирана и е имала дръжка, което е позволило на свидетелката да излезе на балкона и да види гледката, като не бе установено дали това се е случило преди или след поставяне на постоянния предпазен парапет на балкона. В показанията си свидетелката уточнява още, че е получила нотариалния акт в края на 2009г., а ремонта по ателието са започнали около година след това, като не е имала проблем с дограмата, не се е налагало да бъде подменяна или ремонтирана. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката в цялост, тъй като тя няма взаимоотношения с подсъдимия, а и като собственик на процесния обект, има най-съхранени спомени относно обстоятелството кога е започнал ремонт по жилището и дали е имало някакъв проблем изпълнението на СМР. Показанията на свидетелката М. опровергават посоченото от свидетеля В., че собственик на този обект е бил млад мъж, който е започнал да извършва довършителни дейности преди да бъде въведена сградата в експлоатация, поради което показанията на посочения свидетел в тази им част не бяха ценени с доверие от съдебния състав.

Въпреки положените от съда усилия, не се установи от събраните по делото доказателства причината, поради която е била демонтирана балконската врата на ателие №2, не се установи от кого е демонтирана, не бе установено и кога е извършен демонтажа, както и дали подсъдимият е имал знание за демонтирането на тази врата, в резултат на което е имало необезопасен отвор в сградата.

Подробни обяснения подсъдимият даде преди да бъде изменено обвинението по чл.287 НПК. След повдигане на новото обвинение, съгласно което, деянието е осъществено за времето от 23.00ч. на 14.09. до 9.30ч. на 15.09.2009г., по искане на защитата делото бе отложено, за да бъде дадена възможност на подсъдимия и неговия защитник, да се подготвят по новото обвинение. В съдебно заседание, следващо това, в което бе направено изменение на обвинението, подсъдимият не е изявил желание да даде нови обяснения. Доколкото подсъдимият се защитава, както по правната квалификация на деянието, така и по фактите, а дадените от него обяснения преди да бъде изменено обвинението, съдържат твърдения, че смъртта на пострадалия е настъпила именно в част от времевия период, очертан с новото обвинение и преди датата, посочена в първоначалното обвинение като такава, на която е извършено деянието, съдът намери, че дадените от него обяснения преди изменение на обвинението следва да бъдат подложени на анализ и няма пречка да бъдат обсъждани при преценка на доказателствената съвкупност. Съдебният състав счете, че по този начин няма да наруши правото на защита на подсъдимото лице, тъй като обясненията му като цяло касаят периода от време, очертан с новото обвинение и съдържат категорични твърдения, че смъртта на пострадалия не е настъпила на посочената в ОА дата, а в един предходен момент, обхванат от новото обвинение.

Обясненията на подсъдимия, дадени в началото на съдебното следствие, по своята същност представляват смесица от обяснения по фактите и обстоятелствата по делото, и коментар на разпоредбите, посочени като нарушени в ОА и запълващи бланкетната норма на чл.123 от НК. По тази причина, съдът намери, че следва да извърши преценка на обясненията на подсъдимия единствено в частта, в която съдържат информация за фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, а в частта, в която съдържат коментар и анализ на законови разпоредби, същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като такъв коментар може да бъде правен от страните единствено в хода на съдебните прения и той не подлежи на анализ за достоверност, доколкото не касае факти и обстоятелства от обективната действителност, посредством които се достига до изясняване на обективната истина. За да даде оценка на обясненията на подсъдимия в посочените части, съдът взе предвид двойствената им природа – от една страна, те могат да бъдат израз на защитната позиция на привлеченото към наказателна отговорност лице, от друга страна, могат да бъдат източник на доказателства. В конкретния случай, обясненията на подсъдимия Т. /дадени преди изменение на обвинението/ са подробни, последователни, не съдържат вътрешни противоречия, съпоставени с останалите доказателства по делото, сочат, че следва да бъдат ценени като доказателствен източник, а не като средство за защита. Обясненията на подсъдимия се подкрепят изцяло, както от останалите гласни доказателства – показанията на свидетелите, приети с доверие от съда, така и от писмените доказателства, ценени като достоверни от съдебния състав. По делото липсват доказателства, които да оборват дадените от подсъдимия обяснения, поради което съдът ги прецени  като източник на доказателства и ги кредитира с пълно доверие в частта им, съдържаща факти и обстоятелства от действителността.

Не по този начин стои въпросът с обясненията, дадени от подсъдимия Т. след възобновяване на съдебното следствие. По отношение на тези обяснения, съдът ги кредитира в частта, в която подсъдимият отново сочи, че вратите и прозорците са били държани затворени, че работниците са били инструктирани да не се отварят вратите, и прозорците, и да не излизат на терасите, и че в последния работен ден преди да бъдат пуснати двамата работници в отпуск, лично той е установил, че всички врати и прозорци в сградата са били затворени, както и че не е имало демонтирани врати или прозорци в сградата.  Съдът не прие с доверие обясненията на подсъдимия в частта, в която излага твърдения, че дръжките на вратите са били свалени, като допълнителна предпазна мярка. В тази насока са и показанията, дадени в допълнителните разпити на свидетелите В., Н. и Р.П., които съдът също не прие за достоверни. При основния разпит тези свидетели еднопосочно сочат, че след монтиране на дограмата, ежедневно са били провеждани инструктажи да не се отварят врати и прозорци, да не се излиза на терасите, боклука да бъде свалян по стълбите, както и че след приключване на работата на обекта, са правени проверки от подсъдимия, дали всички врати и прозорци са затворени. При допълнителния разпит излагат твърдения, че всички дръжки на вратите и прозорците са били свалени, за да не може да се отваря поставената дограма. Тези техни твърдения са в противоречие с първоначално изложеното, че ежедневно е указвано на работниците да не отварят врати и прозорци. Ако в действителност дръжките на дограмата в цялата сграда са били свалени, то ежедневните инструктажи в тази насока и проверките, извършвани от подсъдимия биха били напълно излишни. Липсва здрава логика в това, при невъзможност да се отварят вратите и прозорците в сградата, всеки ден да се правят инструктажи да не се отварят и да се прави обход на всички помещения, за да се установи дали всичко е затворено. По тези съображения съдебният състав не прие за достоверни показанията на свидетелите В., Н. и Р.П., депозирани в проведените допълнителни разпити, както и обясненията на подсъдимия Т., отнасящи се до това обстоятелство. Нужно е да се посочи още, че това и още редица други обстоятелства, които биха допринесли за изясняване на обективната истина по делото и които не беше възможно да бъдат изяснени в хода на съдебното следствие, е могло да бъдат установени още с огледа на местопроизшествието, ако при него са били положени усилия за установяване и описване на всички факти от значение за предмета на доказване.

По отношение на приетите от съда експертизи, следва да се посочи, че с пълно доверие и в цялост бяха възприети от съдебния състав  СМЕ /л.162-164, т.I ДП/, КСМБМЕ /л.201-210, т.I ДП/ и КСТЕ /л.218-226 от съдебно дело/, доколкото в посочените заключения е отговорено в пълнота на поставените въпроси, вещите лица са дали заключенията си въз основа на притежаваните от тях знания и не са взели отношение по правото.

Заключението на  СТЕ /л.178-184, т.I от ДП/, не бе кредитирано от съда в цялост. С доверие съдебният състав прецени това заключение единствено в частта, в която вещите лица посочват, че причина за смъртта на пострадалия е падане от височина. В останалата част експертите са взели отношение по правото,  което е в правомощията на разследващия орган или на съда, поради което това заключение не бе ценено от съдебния състав. В посоченото заключение, изготвено в досъдебната фаза на процеса, се сочат редица нарушения, като са цитирани и конкретни текстове от нормативни актове, които вещите лица твърдят да са били нарушени. Преценката относно обстоятелството, нарушени ли са били съответни норми и кои конкретни норми са били нарушени, е единствено в правомощието на съда, поради което вещите лица не могат да обективират своето мнение досежно тези въпроси в даденото от тях експертно заключение. Видно от експертното заключение, вещите лица не са съобразили и редица от събраните в ДП доказателства – свидетелски показания и писмени доказателства, съгласно които работниците са били в платен отпуск за времето от 11.09. до 14.09.2009г., включително, както и че в цялата сграда е имало монтирана пластмасова дограма. Всичко това мотивира съда да не стъпи на посоченото експертно заключение при изграждане на правните си изводи.

 Заключението на ДСТЕ /л.186-193, т.I от ДП/ не бе ценено от съда, тъй като същото изцяло се оборва от заключението на СТЕ /л.179-188 от съдебно дело/ и това на КСТЕ /л.218-226 от съдебно дело/. СТЕ, назначена в хода на съдебното следствие, е изготвена въз основа на доказателствата, събрани както в досъдебната фаза на производството, така и въз основа на тези, събрани от съда. Заключението на вещите лица по тази експертиза е категорично, че с поставяне на пластмасовата дограма в цялата сграда, всички отвори са затворени, като правят уточнение, че вратата на ателие №2 липсва. В това заключение, по т.2 и т.3, вещите лица са дали отговор, че при наличието на поставена дограма в сградата и етапа на изпълнение на строителството, не е било необходимо поставянето на временни предпазни парапети, като в т.3 изрично се уточнява, че поставянето на такива парапети би компрометирало изпълнената вече минерална мазилка. Експертите дават и допълнително пояснение в т.3 от заключението, че в такива случаи, когато не могат да бъдат монтирани предпазни парапети, за да се запази изпълнената вече мазилка, на работниците се прави инструктаж да не излизат на балконите. Обсъжданата експертиза съдът не кредитира единствено в частта по т.6, тъй като неправилно е бил допуснат въпрос, на който следва да отговори съдът с крайния си съдебен акт.

Еднозначни са отговорите по поставените въпроси, разгледани от посочената по-горе СТЕ и на експертите, участвали в изготвянето на КСТЕ /л.218-226 от съдебно дело/, които са различни от тези, изготвили СТЕ. При назначаването на КСТЕ, на вещите лица бяха поставени и допълнителни задачи. Доколкото отговорите на вещите лица, изготвили СТЕ, по въпроси 1-5, са еднозначни с отговорите, дадени от вещите лица, участвали в КСТЕ по същите въпроси, за съда не остана съмнение, че в конкретния случай и при тези доказателства по делото, не е следвало да бъдат поставени временни предпазни парапети на балконите след поставяне на дограмата в цялата сграда и след полагане на външната минерална мазилка, тъй като това би довело до нейното компрометиране, като в такива случаи единствена предпазна мярка, за предотвратяване на падане от височина е провеждането на инструктаж на работниците, да не излизат на балконите. В разпита си пред съда, вещите лица внесоха допълнително уточнение, че при възникване на необходимост да бъдат извършени конкретни дейности по необезопасения балкон, техническият ръководител следва да вземе необходимите мерки и да прецени дали да бъдат използвани ЛПС от работника или да бъде временно изграден предпазен парапет. В конкретния случай обаче, вещите лица посочиха, че видно от снимковия материал във фотоалбума, балконите са били напълно завършени и по тях не имало никаква работа, предстояло е единствено поставянето на постоянния предпазен парапет.

С пълно доверие бяха приети от съда още СМЕ и КСМБМЕ, тъй като и двете експертни заключения съдържат пълни и обстойни отговори на поставените пред експертите въпроси и са изготвени от специалисти, използвали знанията и опита си, за да дадат отговори на поставените задачи, а и бяха обстойно аргументирани визираните в тях отговори, посредством устните изложения на вещите лица в съдебно заседание. 

От правна страна:

За да бъде осъществен състава на престъплението по чл.123, ал.1, пр.2 от НК, е необходимо да е налице немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като немарливото изпълнение на правилата за упражняване на тази дейност да е по вина на предаденото на съд лице, както и да е налице причинно-следствена връзка между немарливото изпълнение и настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалия.

„Немарливото изпълнение“ предполага познаване на правилата за осъществяване на дейността, източник на повишена опасност, но въпреки това, дейността да е осъществена в разрез с предписанията, т.е. тези правила следва да са нарушени, като не са изпълнени или не е спазена забраната за тяхното осъществяване.

Занятие или правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, са действия, упражняването на които изисква специални знания или опит по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред, за упражняването на които лицето има съответното разрешение и при които, и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността, създава опасност за живота или здравето на хората.

Субекти на този вид деяния могат да бъдат освен преките изпълнители на правно регламентираната дейност или занятие, така и лицата, които са длъжни да осъществяват организацията, ръководството или контрола върху тази дейност. Подсъдимият Т. е именно такова лице, на което като технически ръководител на обекта на бул.“*****е било възложено да организира, планира, ръководи и контролира организацията на труда и техническото изпълнение на посочения строителен обект. Изпълняваните от него организационно-контролни функции, го правят лице, което може да носи наказателна отговорност по чл.123 от НК.

Разпоредбата на чл.123, ал.1 от НК е от вида на т.нар. бланкетни норми, чиято диспозиция следва да бъде запълнена със съдържание от очертаните в друг нормативен акт правила, които обективират дължимото поведение на дееца. В конкретния случай, като такива разпоредби в ОА са посочени нормите на Чл. 14, ал. 1 и ал.2, чл.16, ал.1, т.6 и т.7 и чл.33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ /, обв. ДВ. бр. 124 / 23.12.1997 година;

Чл.7 и чл.20, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба №3/14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (в сила от 01.07.1996 г., обн. в ДВ. бр.44/21.05. 1996г.);

Чл.24, ал.1 и ал.2, чл.26, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.7, т.8, б.“а“, б.“б“, б.“в“, т.9, б.“а“, б.“б“, б.“в“, т.10, б.“а“, б.“б“, б.“в“, б.“г“, чл.40, т.1 и т.2, чл.60, ал.1 и ал.2 и чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройство - (В сила от 05.11.2004 г., Обн. ДВ. бр.98 от 05.11.2004г., изм. ДВ. бр.м от 5 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.102 от 19.12.2006г.).

Посочените като нарушени разпоредби - Чл. 14, ал. 1 и ал.2, чл.16, ал.1, т.6, т.7 и чл.33 от ЗЗБУТ, определят задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а обвинението повдигнато спрямо подсъдимия Т. е за това, че в качеството си на технически ръководител, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинил по непредпазливост смъртта на Ю.А.. Доколкото подсъдимият е привлечен да отговаря наказателно в качеството си на технически ръководител, а не на работодател, същият не може да отговаря наказателно за нарушаване на правила, определящи дължимото поведение на работодателя, поради което съдът намери, че нарушени или не горните разпоредби, не могат да бъдат вменени във вина на подсъдимия Т..

Сочените като нарушени - Чл.7 и чл.20, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба №3/14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана и Чл.24, ал.1 и ал.2, чл.26, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.7, т.8, б.“а“, б.“б“, б.“в“, т.9, б.“а“, б.“б“, б.“в“, т.10, б.“а“, б.“б“, б.“в“, б.“г“, чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройство, би имало смисъл да се обсъждат, ако бе установено, че инцидентът се е случил по начина, описан в ОА – по време на извършване на строително-монтажна дейност от пострадалия. Доколкото обаче от кредитираната от съда СМЕ, се установи, че смъртта е настъпила за времето от 23.00ч. на 14.09 до 03.00ч. на 15.09.2009г., в което време работниците са били в платен отпуск и на пострадалия не е възлагана никаква работа, безпредметно се явява обсъждането на посочените разпоредби, които касаят дължимото от подсъдимия поведение във време, в което се извършват СМР.

Що се отнася до нормите на чл.40, т.1 и т.2 и чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройство, които не са свързани с изпълнението на строително-монтажни дейности, а засягат недопускането на лица до места, където съществува сериозна опасност за здравето и живота, когато тези лица не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани, начинът, по който следва да бъдат обезопасени съществуващите отвори, както и по какъв начин се предотвратяват паданията от височина, то същите ще следва да бъде анализирани, с оглед наличните по делото данни, че пострадалият А. е имал достъп до строителния обект и във време, в което не са извършвани СМР. В тази връзка ще следва да се отбележи, че съгласно доказателствената съвкупност, строителният обект е бил надлежно обезопасен, всички налични отвори в сградата са били затворени чрез поставяне на временни предпазни парапети по стълбищата и асансьорните шахти и чрез монтиране на пластмасовата дограма в цялата сграда, поради което макар и пострадалият да е имал достъп до помещенията в сградата и във време, в което не са извършвани строителни дейности, със затваряне на всички съществуващи отвори, в обекта не е имало места, които да са били опасни за живота и здравето. Ето защо съдебният състав прие, че подсъдимият Т. не е допуснал нарушение на визираните по-горе разпоредби, допускайки пострадалият А. да преспива на строителния обект, тъй като в обекта не е имало места, които да предпоставят сериозна и специфична опасност за живота и здравето му, всички отвори в сградата са били затворени, поради което не е имало нужда от допълнително обезопасяване на балконите с временни предпазни парапети.

По отношение на демонтираната врата на ателие №2, следва да се  отбележи, че от доказателствата, събрани в хода на досъдебната и съдебна фаза на производството, не бе установено от кого и в кой момент е демонтирана вратата, не се установи подсъдимият да е възприел демонтажа на тази врата или този факт по някакъв начин да е бил сведен до знанието му. Разпитаните по делото свидетели еднопосочно сочат, че след поставяне на дограмата в цялата сграда и след премахване на предпазното скеле, е бил провеждан ежедневен инструктаж, в който е указвано на работниците да не отварят врати и прозорци и да не излизат по балконите. Не се намери нито едно доказателство, което да обори твърденията на подсъдимия, че след приключване на работата в последния работен ден на 10.09.2009г., при извършена от него проверка, не е констатирал наличието на  отворени врати и прозорци на обекта, нито демонтирани такива. Тези твърдения на подсъдимия се подкрепят и от показанията на свидетелите В. и И., които също сочат, че в последния работен ден не имало отворени врати в сградата.

От приетите и кредитирани от съда заключения на СТЕ и КСТЕ, се установява, че всички дейности по външната част на сградата и по балконите са били приключили, като е предстояло единствено монтиране на постоянните парапети по терасите, а след монтиране на дограмата в цялата сграда, всички външни отвори в нея са били затворени с монтираната дограма, поради което не е имало необходимост от поставяне на допълнителни предпазни парапети по балконите, още повече, че след завършване на външната минерална мазилка и поставянето на плочки по балконите, вече не е имало строително-монтажни дейности, които да трябва да бъдат извършвани по външната част на сградата.

По делото не бе установено по категоричен начин, дали падането на пострадалия се дължи на спъване, подхлъзване или залитане, или е вследствие на блъскане. Не бе установено с изискуемата в закона безспорност, мястото, от което е паднал пострадалия. КСМБМЕ, е изследвала три хипотези, които се базират на предположението, че пострадалият А. е паднал от балкона на ателие №2, тъй като само там е имало демонтирана врата. Доколкото обаче посоченото експертно заключение категорично сочи, че при нито една от изследваните хипотези тялото не може да падне на 2 метра от основите на сградата, където е намерено, то не може с нужната категоричност да се приеме, че пострадалият е паднал именно от балкона на процесното ателие. С оглед характера и местоположението на установените по пострадалия наранявания, вещите лица са категорични, че тялото е било премествано и обръщано, което допълнително разколебава твърденията, изложени в ОА, че пострадалият е паднал именно от балкона на ателие №2. Категоричността, с която експертите сочат, че тялото е местено и обръщано буди съмнения, че пострадалият може да е паднал или да е бил блъснат от всяко друго, достатъчно високо място в сградата, както и че е възможно да е паднал и от другата страна на сградата, след което трупът да е преместен в близост, под балкона на ателието, чиято балконска врата е била свалена от касата. Доколкото заключението на КСМБМЕ  не изясни с нужната категоричност механизма на падане, причината за падането, мястото, от което е паднало тялото на пострадалия, а и тези въпроси не получиха отговор в хода на съдебното следствие, съдът намери, че не е установена по безспорен начин причинно-следствената връзка между наличието на отвор в сградата и смъртта на пострадалия.

По делото не се намери нито едно доказателство, което да установява, че подсъдимият Т. е възприел демонтираната врата на ателие №2 или да е имал знанието, че в сградата е наличен отвор, който не е обезопасен.

Поради дългото време, изминало от датата на инцидента до внасянето на делото в съда, въпреки положените от съдебния състав усилия, неизяснените обстоятелства в досъдебната фаза на процеса, не бяха изяснени и в хода на съдебното следствие. Разследването по делото е водено вяло от самото начало. Разследващият орган не е положил достатъчно усилия да изясни кога, от кого и поради каква причина е била демонтирана вратата на ателие №2, респ. да установи дали техническият ръководител е знаел за демонтажа, не е установено с протокола за оглед на местопроизшествие състоянието на отделните помещения в сградата, наличието или липсата на дръжки по вратите и прозорците на монтираната дограма, наличието или липсата на входни врати на отделните помещения. Неизясняването на посочените обстоятелства своевременно, доведе до невъзможност да бъдат установени съществени факти от предмета на доказване по делото.

В следствие на анализа на всички, събрани по делото доказателства, съдебният състав достигна до извода, че не са налице такива, които да установяват с нужната безспорност и категоричност,  подсъдимият в своята дейност да е проявил немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност /в случая строително-монтажна/, представляваща източник на повишена опасност, което да е довело до смъртта на Ю.Е.А. и тъй като присъдата не може да почива на предположения, оправда подсъдимия  Т.С.Т. по обвинението да е осъществил деяние, субсумиращо признаците на престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК.

По гражданския иск:

С оглед признаването на подсъдимия Т. за невиновен по възведеното му обвинение, съдът отхвърли предявения от М.И.М. граждански иск, с който последната претендира обезвреда за причинените й от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания, вследствие причинената смърт на сина й Ю.Е.А..

За разноските по делото:

При този изход от делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът постанови сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

 

 

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

 

                                 СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: