№ 1239
гр. Варна, 25.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Г. Жекова
като разгледа докладваното от Д. Г. Жекова Търговско дело №
20243100900349 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЕР БИЛД-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Аксаково, чрез пълномощника
адв. И. Д. Р. от АК Варна, срещу „РИС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в общ размер от
67 133,03 лева (остатъчно непогасено задължение от обща сума в размер на 83
733,97 лв.), от която главница в размер на 43 800 лв. за възнаграждение за
извършени строително-монтажни и ремонтни дейности съгласно Договор от
15.06.2022г., фактура № **********/21.11.2022г. и Протокол/Акт обр. 19 за
приемане на извършени СМР от 21.11.2022г., неустойка за забава върху
пълния размер на главницата по фактура № **********/21.11.2022г. в размер
н а 11 409,68 лв. за периода 29.11.2022-01.12.2022г. съгласно чл. 36 от
Договора и неустойка за забава върху непогасената главница в размер на 28
524,29 лева съгласно чл. 36 от Договора, след извършено прихващане на
насрещно задължение от ищеца към ответника общо в размер на 16 600,94
лева, представляваща задължение съгласно по Договор от 24.06.2020г.,
фактура № 40000000043/21.09.2020г. и Протокол/Акт обр.19/17.09.2020г. за
установяване и завършването и заплащането на натурални видове строителни
и монтажни работи, от които - главница 15 156,93 лв. и законна лихва върху
главницата в размер на 1 444,01 лева за периода 04.08.2023 – 15.04.2024г.,
ведно със законната лихва за забава върху непогасената част от главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
заплащане.
По допустимостта на исковете:
Исковата молба, след отстраняване на нередовностите й, има
изискуемото съгласно чл.127, ал.1 ГПК съдържание и към нея са представени
приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна. Сезиран е
родово и местно компетентен съд. Предвид наличието на положителните
процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира
производството за допустимо.
Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и
тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърденията за
1
наличие на правоотношения между тях, възникнало по силата на сключен
договор за строителство, по силата на който ищцовото дружество е
изпълнител по договора за СМР, а ответното дружество – възложител, за
който се твърди, че е неизправна страна по договора с оглед дължимостта
заплащане на възнаграждение по извършени строителни дейности. Тези
твърдения обуславят и наличието на правен интерес за ищеца от търсената
защита.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените искове, имащи за предмет
изпълнението на търговска сделка, производството следва да се разгледа по
особения ред за търговски спорове по гл. 32 ГПК „Производство по търговски
спорове“.
Размяната на книжа, предвидена в чл. 367-373 ГПК е приключила. На
основание чл.374, ал.2 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото определени, ведно
с проект за доклад по делото, както и да бъдат напътени към процедура по
медиация за доброволно уреждане на спора.
С допълнителната искова молба, ищецът е отправил изявление за
частично оттегляне на предявените искове, намалявайки размера.
Процесуалното действие е надлежно извършено чрез процесуален
представител, разполагащ с представителна власт за разпореждане с предмета
на делото. Частичното оттегляне е извършено преди първото по делото
съдебно заседание, поради което съгласие на ответника не се изисква. С оглед
на изложеното и на осн. чл.232 ГПК, производството по делото следва да бъде
частично прекратено съответно на направеното оттегляне.
По доказателствата:
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства - надлежно
заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими,
необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към
предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №349/2024г. по описа на ОС –
Варна В ЧАСТТА по предявените искове от „ЕР БИЛД-ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, м-
т „Еди Меше“ № 169, срещу „РИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, бл. 24, за
заплащане на сума, представляваща по предявеното главно искане разликата
над сумата от 64 280,61 лв. /шестдесет и четири хиляди двеста и осемдесет
лева и шестдесет и една стотинки/ до първоначално предявения размер от
67 133,03 лв. /шестдесет и седем хиляди сто тридесет и три лева и три
стотинки/ и за заплащане на сума по предявеното в евентуалност искане,
представляваща разликата над сумата в общ размер от 80 881.55 лв.
/осемдесет хиляди осемстотин осемдесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/ до първоначално предявения общ размер от 83 733,97 лв.
/осемдесет и три хиляди седемстотин тридесет и три лева и деветдесет и седем
2
стотинки/, на осн. чл. 232 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в прекратителната част в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
25.10.2024 г., от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно
с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис и от
допълнителния отговор.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА
ДЕЛОТО, на основание чл. 374, ал. 2 ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 266, вр. чл. 79, вр. чл. 104, чл. 92, чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„ЕР БИЛД-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Аксаково, м-т „Еди Меше“ № 169, срещу „РИС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“, бл. 24, за заплащане на сума в общ размер от
64280,61 лв. /шестдесет и четири хиляди двеста и осемдесет лева и шестдесет
и една стотинки/ (остатъчно непогасено задължение от обща сума в размер на
80 881,55 лв.), от която главница в размер на 43 800 лв. за възнаграждение за
извършени строително-монтажни и ремонтни дейности съгласно Договор от
15.06.2022г., по фактура № **********/21.11.2022г. и Протокол/Акт обр. 19 за
приемане на извършени СМР от 21.11.2022г., неустойка за забава върху
пълния размер на главницата по фактура № **********/21.11.2022г. в размер
н а 8557.26 лв. за периода 29.11.2022-01.12.2022г. съгласно чл. 36 от Договора
и неустойка за забава върху непогасената главница в размер на 28 524,29 лева
съгласно чл. 36 от Договора, след извършено прихващане на насрещно
задължение от ищеца към ответника общо в размер на 16 600,94 лева,
представляваща задължение съгласно по Договор от 24.06.2020г., фактура №
40000000043/21.09.2020г. и Протокол/Акт обр.19/17.09.2020г. за установяване
и завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни
работи, от които - главница 15 156,93 лв. и законна лихва върху главницата в
размер на 1 444,01 лева за периода 04.08.2023 – 15.04.2024г., ведно със
законната лихва за забава върху непогасената част от главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане. В
евентуалност е отправено искане, в случай, че съдът не приеме, че е
извършено прихващане, да присъди цялата незаплатена на ищеца сума от
80881.55лв.
Твърди се в исковата молба, че на 15.06.2022 г. между страните по делото
бил сключен договор с предмет „основен ремонт, обзавеждане и оборудване
на детска градина „Буратино“, гр. Суворово, вкл. вертикална планировка“ на
стойност от 286396,24 лева без ДДС /343675,49 лева с ДДС/, като към
договора била приложена КСС /количествено-стойностна сметка/ за видове,
количество и цени на уговорените СМР, неразделна част от същия, на
горепосочените стойности. Сочи, че след изпълнение на задълженията си по
договора и след приемане на извършените работи от насрещната страна,
ищецът издал фактура № **********/21.11.2022 г. към ответника с приложен
и приет акт/протокол обр. 19 от 21.11.2022 г. на стойност 285242,87 лева с
ДДС /237702,39 без ДДС/, за заплащане само на изпълнените и приети от
ответника видове, количество и цена на СМР, като в исковата молба подробно
и в табличен вид са изложени конкретните СМР и тяхната стойност. Твърди
3
се, че в чл. 4 от процесния договор бил уговорен срок за плащанията на СМР
по фактура и съгласно акт/протокол обр. 19 до 7 дни от издаване на фактурата.
Счита, че от 29.11.2022 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на
задължението по фактурата. За периода от 29.11.2022 г. до 01.12.2022 г.
поддържа, че ответникът е бил в забава, като за трите дни се дължи неустойка
в размер на 2852,42 лева за всеки ден или общо 8557,26 лева, или по 1% на ден
върху забавеното плащане. На 01.12.2022 г. били извършени три
последователни плащания по негова банкова сметка, както следва: 80480,95
лева с ДДС, 80480,96 лева с ДДС и 80480,96 с ДДС или общо 241442,87 лева с
ДДС, като към 02.12.2022 г. непогасената главница била в размер на 43800
лева, както и договорна лихва в размер на 28524,29 лева съгласно чл. 36 от
договора. На 15.04.2024г. била изпратена покана за доброволно изпълнение R-
53/15.04.2024 г., с която било отправено и изявление за прихващане на две
насрещни и изискуеми задължения. Ищецът признава за наличието на
насрещно задължение към ответната страна по договор за СМР от 24.06.2020
г. на стойност 50156,93 лева, като в табличен вид са изложени всички
извършени СМР и тяхната стойност. Посочва, че е извършил частично
плащане в изпълнение на договорните си задължения по фактура №
**********/21.09.2020 г. въз основа на протокол от 17.09.2020г. за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, сумата
от 35000,00 лева от общо дължимите 50156,93 лева с ДДС. На 23.10.2020 г.
била преведена по сметка на ответника и сумата от 10000,00 лева и на
02.02.2021г. сумата от 15000,00 лева, като остатъчната главница по договор от
24.06.2020 г. била в размер на 15156,93 лева. Сочи, че за периода 2020-2023 г.
са изтекли по давност акцесорните задължения по главницата по силата на чл.
111 ЗЗД. Към 15.04.2024г., когато била изпратена покана за доброволно
изпълнение на „РИС“ ЕООД, общото задължение на ищеца към ответника
било в размер 16600,94 лева, от което 15156,93 лева главница и 1444,01 лева
лихва за забава за периода от 04.08.2023 г. до 15.04.2024 г. Ищцовото
дружество посочва, че насрещните задължения на страните са безспорно
установени и признати от всяка от тях. Безспорно също било обстоятелството,
че издадените фактури са осчетоводени и от двете дружества. Представя
кореспонденция между представители на двете дружества, с която
аргументира, че спорни са обстоятелствата относно начислените лихви за
забава по договорите за СМР и размер на неустойките. На 23.04.2024 г.
ищецът изпратил ново становище с изх. № R-54/23.04.2024 г., като
насрещното дружество изрично заявило, че не признава предложената
корекция за прихващане в размер на 22614,65 лева, по съображения за
несъгласие с начина и основанията на начисляването на лихва за забава и
неустойка. Ищецът излага, че не признал насрещното вземане, тъй като
съгласно акт обр. 15/04.07.2022 г., представляващ констативен протокол за
установяване годността за приемане на 04.07.2022 г. обектът по договор за
СМР от 15.06.2022 г. бил предаден от изпълнителя „РИС“ ЕООД на Община
Суворово без забележки. Въз основа на посочения договор бил издаден акт
обр. 16/09.08.2022 г., по който Община Суворово извършила плащане в пълен
размер на уговореното възнаграждение. Счита, че лихвата за неустойка се
начислява върху стойността на целия договор от 15.06.2022 г., а не върху
неизпълнените или забавени СМР.
В срока по чл.367 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който признава, че е налице непогасено задължение по фактура №
**********/21.11.2022г. в размер на 43300,00 лева по договор от 15.06.2022г.,
4
като възразява срещу претендирани неустойки и договорна лихва за забава.
Излага, че претендираната от ищеца неустойка за забава по чл.34 от договора е
изчислена неправилно, като признава дължимост на такава в размер до
5704,86 лева от общо заявената от ищеца на стойност 11409,68 лева.
Поддържа, че ответникът не е забавил виновно плащането по процесната
фактура. Сочи, че база за изчисляване на неустойката следва да е
неизпълнената част от задължението. По отношение на заявеното от ищеца
прихващане, ответникът излага обстоятелства по водени преговори за
уреждане на насрещни задължения между страните и изразява готовност
прихващането да бъде извършено до размер от задълженията към него от
главница 15156.93лв. и законна лихва от 5428.20лв. за периода 28.06.2021г. до
28.06.2024г., както и направени съдебно разноски. Възразява срещу
становището на ищеца за изтекла давност по отношение на задължението му
към ответника за законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, с която оттегля претенцията си за договорна неустойка за
забава за разликата над 8557,26 лева до 11409,68 лева. Отново заявява, че е
съгласен с размера на насрещните главници, но не е съгласен с предложеното
споразумение по отношение на изчислените лихви и неустойки. В останалата
част, поддържа изложеното в исковата молба и оспорва въведените с отговора
възражения и твърдения.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен
отговор, с който поддържа изложеното в първоначалния отговор.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по процесния договор от 15.06.2022 г., по
който ищецът е изпълнител, а ответникът – възложител; собствената си
изправност по договора чрез точно изпълнение на възложените СМР в
уговорените обем, срокове и качество; приемане на изпълнената работа от
възложителя; размерите на претендираните възнаграждение и договорни
неустойки за забава; твърденията си за извършено прихващане на насрещни
вземания по основания и размери.
В тежест на ответника е да установи точно изпълнение на
задълженията си по договора за СМР от 15.06.2022 г.; насрещните си
вземания, произтичащи от Договор за СМР от 24.06.2020г. по основание и
размери.
Приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между страните са сключени описаните в
исковата молба договор за СМР от 15.06.2022 г. с предмет „основен ремонт,
обзавеждане и оборудване на детска градина „Буратино“, гр. Суворово, вкл.
вертикална планировка“ на стойност от 286396,24 лева без ДДС /343675,49
лева с ДДС/ и Договор за СМР от 24.06.2020г.; че ответникът е извършил
плащания по фактура № **********/21.11.2022 г., както следва: на 01.12.2022
г. в размер на 241442,87 лева, на 12.07.2024 г. – 500,00 лева; че ответникът
признава, че е налице непогасено задължение по фактура №
**********/21.11.2022г. в размер на 43300,00 лева по договор от 15.06.2022г.
за главница и дължимост на неустойка за забава в размер до 5704,86 лева; че
ищецът признава задължение към ответника по Договор за СМР от
24.06.2020г. в общ размер от 16 600.94лв., от които 15156.93лв. главница и
законна лихва в размер от 1444.01лв. за периода 04.08.2023г. до 15.04.2024г.
5
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и възложи в тежест на ищеца сторените от ответника
разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на основание
чл. 238, ал. 2 ГПК.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
НАСОЧВА страните към провеждане на процедура по МЕДИАЦИЯ
като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл. 140, ал.
3 ГПК и чл. 11, ал. 3 Закона за медиацията.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от
медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално
обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на
оптимално решение на спорните въпроси.
Медиацията може да бъде осъществена без заплащане на такси в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.
„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/,
всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за Окръжен съд - Варна: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.** .
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на страните препис от настоящото определение.
Делото да се докладва на координатора към Център по медиация
към Ос – Варна с оглед уведомяване на страните за възможността да
уредят спора чрез медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6