РЕШЕНИЕ
№ 826
гр. Бургас, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Даниела Д. Михова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20252100501089 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********,
против решение № 65 от 31.03.2025 г. по гр.д.1104/202З г. по описа на PC
Карнобат, с което са отхвърлени предявените от въззивното дружество искове
за осъждане на М. А. П. от ***, да заплати на ищеца сумата от 389.83 лв,
дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2020 г. до 25.10.2023 г.,
както и сумата от 27,02 лв представляваща обезщетение за забавено
изпълнение дължимо за периода от 26.12.2020 г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихвата върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
както и иска за осъждане на С. Н. С. от *** да заплати на въззивника сумата от
64.97 лв, дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2020 г. до
25.10.2023 г., ведно със законната лихвата върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на
първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване, че Д. С. П., респ. неговите наследници, се явяват
собственици на водоснабдения процесен имот, както и че ответниците са
приели наследството на наследодателя си, т.е.че не е доказано, че ответниците
имат качеството на потребители.
Излагат се оплаквания, че решението е незаконосъобразно, поради
неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че по делото е безспорно установено, че М. П. и С. С. са
1
наследници на починалия наследодател Д. С. П., съотв. от момента на
откриване на наследството, двамата са станали съсобственици на процесния
недвижим имот, а от там - и потребители на услугите, предоставяни от ищеца
като оператор съгласно чл.62 от Общите условия за предоставяне ма ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас.
Посочва се, че съгласно чл.30 от ЗС, всеки съсобственик отговаря за
тежестите и участва в ползите на имота съобразно дела си.
Твърди се, че ответниците видно са бездействали като не са подали
заявление пред оператора за промяна на партидата върху имота след смъртта
на наследодателя им и сами са се поставили в ситуация да бъде изразходено
такова количество вода в обекта.
Посочва се, че съгласно чл.48 ЗН законните наследници носят
отговорността по чл.60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл.1
ЗН до доказване на противното. Цитирана е съдебна практика.
Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че липсват данни по
делото, че ответниците като наследници на Д. С. П. са приели наследството на
наследодателя си, поради което не може да се ангажира отговорността им за
задълженията на починалото лице като се позовава на разпоредба на чл.60 от
ЗН.
На следващо място се твърди, че с придобИ.е на правото на
собственост - по силата на правна сделка или универсално правоприемство,
възниква специалното качество на потребителя на ВиК услуги, като
законодателят не изисква да бъде прието наследството, за да възникне
качеството потребител на ВиК услуги. Сочи се, че самият съд е приел, че М.
П. е продължила да живее в имота, регистрираното потребление на вода в
имота свидетелства за наличие на действия в имота, от които явства
намерението на собствениците да приемат наследството, по аргумент от
ППВС № 4/1964 г. на ВС.
Сочи се още, че от направената служебна справка от
първоинстанционния съд се установява, че няма вписани откази от наследство
на наследодателя Д. П. от наследниците М. П. и С. С..
На следващо място с е твърди, че обжалваното решение е
неправилно, поради допуснати от съда поредица от съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, а именно: непредставянето от ищеца на
информация от Община Карнобат относно вписаните лица в разписния лист
към действащия и предходен регулационен план на *** и по специално
вписването относно наследодателя Д. П., е по вина на общинската
администрация, а не на ищеца, като въпреки, че ищецът е предоставил
водената с институцията кореспонденция, не му е предоставена възможност
да събере тези необходими и относими за разкриване на обективната истина
обстоятелства по делото.
Твърди се още, че съдът е нарушил принципите на служебното
начало, принципа за установяване на истината, както и принципа за
разкриване на обективната истина в процеса. Излага се, че непълнотата на
доказателствата е довела и до немотивираност на обжалваното решение във
фактически аспект, а непълнотата на мотивите се приравнява от ВКС на липса
на мотиви.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
решение, с което исковете се уважават в пълен размер. Претендират се
2
съдебни разноски.
С позоваване на чл.266, ал.3 ГПК са заявени искания по
доказателствата, допуснати от въввивния съд на основание чл.266, ал.2, т.1 и 2
ГПК.
В законовия срок писмен отговор на въззивната жалба е подаден
само от въззиваемия С. Н. С. чрез особения му процесуален представител
адв.Минка Андреева Колева. Въззивната жалба е оспорена като
неоснователна. Твърди се, че не е налице твърдяното във въззивната жалба
неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че съгласно чл.48
от ЗН наследството се придобива с приемането му, наследственото
имущество не преминава по право към тях, а за тях възниква само правото да
го приемат. Посочва се, че съдебната практика е категорична, че приемането
на наследството не може да се предполага, а трябва да се установи ясно и
недвусмислено. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г.по
т.д. № 1/2021 г. на ВКС.
Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи по
несъмнен начин, че ответникът С. С. е приел наследството, а съжденията в
жалбата че ответницата М. П. е продължила да живее в имота свидетелства за
непоколебимото намерение на собствениците да приемат наследството е
неотносимо по отношение на ответника С. доколкото няма доказателства той
да е извършвал действия, които са сочат воля за приемане на наследството.
Твърди се, че са правилни изводите на съда, че по делото не са
представени доказателства относно факта, че наследодателят на ответниците,
респ.самите ответници се явяват собственици на водоснабден имот в *** е
потребителски № 803959. Твърди се, че с представянето на писмени
доказателства с въззивната жалба въззивникът се опитва да оправдае
бездействието си в процеса, и да преодолее забраната на чл. 266 от ГПК.
Оспорени са като неоснователни твърденията в за нарушаване от
съда на изброените принципи от гражданския процес. Твърди се, че
обжалваното решение е мотивирано и е налице пълно съответствие на
правните изводи па съда с установените по делото факти и обстоятелства.
Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение.
Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемата М. А. П. не е депозирала в законовия срок писмен
отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена о легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира
за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния РС Карнобат е
образувано по исковата молба на въззивника „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД за осъждане на М. А. П. от *** да заплати на ищеца сумата от 389,83 лв
(след заявено от ищеца и прието от съда изменение на иска), дължима по
издадени фактури за периода от 25.11.2020 г. до 25.10.2023 г., с отчетен период
по фактури 25.09.2020 г. - 25.09.2023 г., както и сумата от 27,02 лв,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение дължимо за периода от
3
26.12.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихвата върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; както и за осъждане на С. Н. С. от
*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 64,97 лв
(след заявено от ищеца и прието от съда изменение на иска), представляваща
незаплатена сума по издадени фактури за периода от 25.11.2020 г. до
25.10.2023 г., с отчетен период по фактури 25.09.2020 г. - 25.09.2023 г.
Твърди се, че двамата ответници дължащ на ищеца посочените по-
горе суми в качеството си на собственици на водоснабден недвижим имот в
***, с абонатен № 803959, съотв.потребители на ВиК услуги. Твърди се, че
имотът е бил собственост на законни наследници на Д. С. П., б.ж.на ***,
поч.на *** г., като след смъртта му и след отказа от наследство на останалите
му наследници по закон (Б. С. Г. и Я. Стоявнова П.), собственици на
водоснабдения имот (по наследство) са само ответниците М. А. П. и С. Н. С.,
съотв.съпруга и племенник на починалия.
Твърди се, че след смъртта на Д. С. П., в недвижимия имот в ***, за
който е била открита партида с абонатен № 803959, за отчетения период
25.09.2020 г. – 25.09.2023 г. е натрупано задължение в размер на 519.77 лв,
което, както и мораторната лихва в размер на 45 лв. за периода от 26.12.2020 г.
до датата на подаване на исковата молба - 13.12.2023 г., е дължимо от двамата
ответници като собственици на водоснабдения имот.
Предявените искове са с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответницата М. А. П. не е подала отговор на исковата молба в срока
по чл.131, ал.1 от ГПК, не е изразила становище по иска и не е ангажирала
доказателства.
Първоначално конституираните ответници Б. С. Г. и Я. С. П. са
депозирали писмен отговор, с който са оспорили иска против тях по
съображения, че са извършили отказ от наследството на наследодателя. По
отношение на тях производството е било прекратено поради оттегляне на
иска.
Назначеният от съда особен представител на ответника С. Н. С. –
адв.М.Колева, оспорва иска като неоснователен с писмен отговор на исковата
молба в законовия срок, както и в съдебно заседание. Оспорва се твърдението
на ищеца, че ответникът С. има качеството на потребител на ВиК услуга за
описания в исковата молба недвижим имот както поради това, че не е доказано
този имот да е бил собственост на Д. П., така и поради това, че не е доказано
ответникът С. да е приел наследството на Д. П.. Искът е оспорен и по размер
поради недоказаност на отчетеното количество вода за имота. За част от
претендираните вземания е заявено възражение за погасяването им по
давност.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове като
недоказани по съображения, че по делото не са представени доказателства, че
Д. П., респ.неговите наследници след смъртта му, са собственици на
водоснабден имот с адрес *** с потребителски № 803959, съотв. че имат
качеството потребител на ВиК услуги за този имот. Съдът е изложил
съображения и, че по делото не е доказано, че двамата ответници, в качеството
си на наследници на Д. П., са приели изрично или с конклудентни действия
наследството на своя наследодател. По отношение на ответницата М. П. е
посочено, че обстоятелството, че е продължила да живее в имота, не променя
4
извода за недоказаност на приемането на наследството от нея, тъй като по
делото няма доказателства, че имотът е бил собственост на Д. П..
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
От представените по делото доказателства е видно, че за Д. С. П.,
б.ж.на ***, поч.на *** г., ищецът е открил партида с абонатен № 803959 за
водоснабден недвижим имот в ***.
По делото не е спорно, а е видно и от представеното удостоверение
за наследници, че след смъртта на Д. П., той е оставил за свои наследници по
закон съпругата си М. А. П., бракът с която е сключен на *** г. (видно от
извлечението от НБД, л.168 от първоинстанционното дело); Б. С. Г. –
племенница (внучка на починалата сестра на Д. П. – Б. С. П.); Я. С. П. – сестра
на Д. П.; С. Н. С. – племенник (син на починалия брат на Д.П. – Н. С. П.); С.
И. П., Н. М. П., В. М. П. и С. М. П. – съотв.съпруга и деца на починалия брат
на Д. П. – М. С. П..
С нарочна молба вх.№ 511/26.01.2024 г. ищецът е заявил, че искът му
е насочен само против М. А. П., Б. С. Г., Я. С. П. и С. Н. С..
Установява се от представените по делото доказателства, че Б. С. Г. и
Я. С. П. са заявили отказ от наследството на Д. С. П., които откази са
надлежно вписани по реда на чл.52 ЗН в особената книга при РС Карнобат.
В откритото съдебно заседание на 13.02.2025 г. е заявено оттегляне
на иска против ответниците Б. С. Г. и Я. С. П. и производството е прекратено
по отношение на тези ответници, като производството е останало висящо
против ответниците М. А. П. и С. Н. С. с изменение на исковете против тях по
отношение на претендирания размер.
По искане на ищеца в първоинстанционното производство са
изискани и представени писмени доказателства, които обаче не установяват
собствеността на Д. П. върху процесния имот, тъй като представените от
Община Карнобат Декларация по чл.14 от ЗМДТ и приложен към нея
нотариален акт, касаят лице, неучастващо по делото.
Видно от представените с въззивната жалба и приети във въззивното
производство на основание чл.266, ал.2, т.1 и 2 ГПК писмени доказателства
(разписен лист на населено място – *** и нот акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане № 61, том II, дело № 478/1970 г.) Д. С. П. е
притежавал недвижим имот в ***, съгласно нот акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане № 61, том II, дело № 478/1970 г.,
прехвърлен му от неговия баща С. П. А., представляващ дворно място от 1140
кв.м., образуващо парцел 18 в кв.25 по плана на селото, с описани граници,
ведно с построените в него жилищна сграда и навес.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства, Д. С. П., е
бил клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, и е имал качеството на
потребител на основание чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004 г., в качеството си на
собственик на водоснабден обект – имот с административен адрес ***, със
заведена партида в базата данни с аб.№ 803959.
Видно от изпратеното от Община Карнобат писмо изх.№ 26-00-331-
5
(1) от 19.03.2025 г., в *** няма административни адреси с посочени
наименования и улици.
Въпреки посоченото в писмото на Община Карнобат, съдът намира,
че е налице идентичност между собствения на Д. П. недвижим имот по нот акт
№ 61, том II, дело № 478/1970 г., и имота с адрес ***, за който е открита
партида с аб.№ 803959 в базата данни на ищцовото дружество. Независимо от
липсата на официални административни адреси с посочени наименования и
улици в *** (според посоченото от Община Карнобат), в селото очевидно се
ползват имена на улици и номера на имотите в тях, което се установява от
обстоятелството, че живущите в селото са регистрирани с такива
административни адреси, вкл.в НБД - ответницата М. А. П. е с регистриран
адрес *** – процесният имот, на който адрес са й връчвани всички книжа и
съобщения по настоящото дело; в представения от Община Карнобат
погрешно нот.акт № 22, том I, рег.№ 143, дело 14/2014 г. на И. И. М., лицето е
с посочен адрес ***.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че по делото е доказано,
че наследодателят на ответниците – Д. П., е бил собственик на недвижим имот
по нот акт № 61, том II, дело № 478/1970 г., идентичен с имота с адрес ***, за
който е открита партида с аб.№ 803959 в базата данни на ищцовото
дружество, съотв.наследодателят на ответниците, като собственик на
водоснабден обект, е имал качеството на потребител на ВиК услуги по
смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите на ВиК.
Както се посочи по-горе, част от наследниците на Д. П. - Б. С. Г. и Я.
С. П., са заявили отказ от наследството на Д. С. П..
Видно от представеното с въззивната жалба писмо с изх.№
6187/22.11.2024 г. от РС Карнобат, в нарочната книга по чл.49 ЗН и чл.51 ЗН, и
в деловодните програми САС и ССЕВ-ЕИСС, няма данни да вписани откази
от наследството на Д. П. от наследниците му по закон – ответниците М. А. П.
и С. Н. С..
Съгласно чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането му,
което произвежда действие от открИ.ето на наследството. Приемането на
наследството, съгласно чл.49 ЗН може да стане изрично или с конклудентни
действия. В този смисъл е и разрешението по т.14 от ППВС № 4/1964 г. -
приемането на наследството може да стане мълчаливо, когато от действията
на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приема
наследството.
По отношение на ответника С. Н. С. по делото няма данни да е приел
наследството на Д. П. нито изрично, нито с конклудентни действия. От
показанията на св.С. се установява, че имотът се е обитавал в годините след
смъртта на Д. П., от съпругата му М. и от сина й и снахата. Д. П. няма
низходящи (видно от представеното по делото удостоверение), а ответникът С.
е негов племенник, поради което съдът приема, че от показанията на св.С. не
се установява именно ответникът С. да е живял в имота и с това да е приел
наследството на чичо си. По делото липсват доказателства, които да
установяват, че с действията си ответникът С. е демонстрирал намерение да
приеме наследството на чичо си. Ето защо съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че поради липсата на доказателства за приемането
на наследството от този ответник, по делото не може да се приеме за доказано,
6
че той е придобил собственост върху процесния имот, а с това – и качеството
на потребител на ВиК услуга за процесния недвижим имот. Ето защо съдът
споделя изводите на първоинстанционния съд, искът против С. С. е
неоснователен.
По отношение на ответницата М. А. П. обаче, според настоящия
състав, са налице доказателства (вкл.гласни – показанията на св.С.), че с
конклудентни действия (оставането в процесния недвижим имот 5 години след
смъртта на своя съпруг) е приела наследството на Д. П.. Приемайки
наследството на съпруга си, ответницата М. П. е придобила собственост върху
процесния недвижим водоснабден имот, с което е придобила качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ето защо съдът
намира, че тя е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск за
заплащане на стойността на доставени до имота от ищеца ВиК услуги в
процесния период за този имот.
С оглед представените от ищеца писмени доказателства – фактури и
Справка-извлечение от показание на водомер (53/84), отчетени с мобилно
устройство, и при липсата на оспорване от страна на ответницата П. на тези
доказателства, съдът намира иска за доказан и по размер – до размера, в който
е предявен против ответницата П. след изменението му – за сумата от 389,83
лв дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2020 г. до 25.10.2023 г., с
отчетен период по фактури 25.09.2020 г. – 25.09.2023 г., както и иска за
законната лихвата върху тази главница от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
Предвид липсата на доказателства за размера на обезщетение за
забавено изпълнение дължимо от възникване на задължението до датата на
подаване на исковата молба, съдът намира, че този иск следва да бъде
отхвърлен. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не би могъл да
изчисли това обезщетение и по реда на чл.162 ГПК поради неяснотата както
на периода на дължимост на това обезщетение, така и на главниците, върху
които би следвало то да бъде изчислено.
Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете
инстанции (макар поради представянето на нови доказателства във въззивното
производство), обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен искът за осъждане на М. А. П. да заплати на ищеца сумата
от 389.83 лв, дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2020 г. до
25.10.2023 г., с отчетен период по фактури 25.09.2020 г. – 25.09.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
като вместо това се постанови осъждане на ответницата П. да заплати тези
суми на ищеца.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в останалата част.
Предвид постановения резултат, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата следва да заплати на ищеца съобразно уважената част от иска,
съдебни разноски, както следва: общо 394 лв за първоинстанционното
производство, и общо 259 лв за въззивното производство. Следва да се
посочи, че съдът отчита само реално направените разноски във връзка с иска
против ответницата П., но не и във връзка с отхвърления иск против
7
ответника С., в т.ч.и заплатения депозит за особен представител на този
ответник в двете инстанции.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 65 от 31.03.2025 г. по гр.д.1104/202З г. по
описа на PC Карнобат, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* иск за осъждане на
М. А. П. от ***, да заплати на ищеца сумата от 389.83 лв, дължима по
издадени фактури за периода от 25.11.2020 г. до 25.10.2023 г., ведно със
законната лихвата върху главницата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. А. П. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* сумата от 389.83 лв
(триста осемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки), дължима по
издадени фактури за периода от 25.11.2020 г. до 25.10.2023 г., ведно със
законната лихвата върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
13.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 31.03.2025 г. по гр.д.1104/202З г.
по описа на PC Карнобат, в останалата част.
ОСЪЖДА М. А. П. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********* съдебни разноски
съобразно уважената част от исковете, както следва: сумата от 394 лв (триста
деветдесет и четири лева) за първоинстанционното производство и 259 лв
(двеста петдесет и девет лева) за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8