Решение по дело №506/2016 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         09.03.2017г.                                       Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 27.02.2017г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Б.К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №506 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск за заплащане на остатъка от обезщетението при пенсиониране с правно основание по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6768,00лв. и иск за заплащане на лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 30.11.2016г. в размер на 803,00лв., както и за заплащане на законната лихва върху главницата за времето от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и за съдебните разноски по делото.

Исковете са предявени от Л.Г.К. от гр.Любимец срещу “М.М.-И.” ЕАД, клон Р.“Т.-*” с.М., общ.Г.. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество, като трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 01.08.2015г. Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било определено да бъде изплатено обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на 15 брутни трудови възнаграждения. През месец август 2015г. била изплатена сумата от 29718,00лв., а през месец септември 2015г. – сумата от 2514,00лв. Ищецът счита, че общият размер на обезщетението възлиза на 39000,00лв., тъй като на основание чл.5, ал.4 от КСО осигурителният му доход за месец юли 2015г. бил в размер на 2600,00лв. Поради тази причина счита, че работодателят му дължи остатък от 6768,00лв., както и лихва за забава върху тази сума за периода на забавата.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6768,00лв. представляващи остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в общ размер от 39000,00лв., сумата от 803,00лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 30.11.2016г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище, че предявените искове са допустими, исковата молба е подадена в рамките на преклузивния срок, но са изцяло неоснователни. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за наличието на трудово правоотношение между страните, неговото прекратяване, както и начисляването на обезщетение в размер на 15 брутни трудови възнаграждения и изплащането на сумата от общо 32092,35лв. на ищеца. Оспорва претендирания размер на обезщетението. Твърди, че съгласно разпоредбите на чл.228 от КТ, чл.3 и чл.17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, брутната работна заплата се състои от индивидуалната месечна заплата, добавката за прослужено време, заплащането на нощен труд и компенсация. По този начин се е формирала сумата от 2139,49лв. месечно брутно трудово възнаграждение, което служи за определяне на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. Останалите начисления нямали постоянен характер и не попадали в приложното поле на нормите, регламентиращи размера на брутното трудово възнаграждение. Поради тази причина работодателят правилно е изплатил сумата от 32092,35лв. на ищеца, която представлявала 15 брутни трудови възнаграждения и не му дължал претендираната сума. Относно претенцията за лихва за забава, ответникът счита същата за неоснователна, на първо място поради неоснователността на претенцията за главница, а освен това тъй като задължението за заплащане на обезщетение било безсрочно и се дължало след покана. Поради тази причина работодателят изпадал в забава едва след получена покана от работника, каквато в случая представлява исковата молба.

Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените искове и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от приетото като писмено доказателство по делото копие на Заповед №50/01.08.2015г. на управителя на Р.“Т.-*” между страните е имало валидно трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 01.08.2015г. Със същата заповед е определено ищецът да получи обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на 15 брутни месечни трудови възнаграждения.

С определението си по реда на чл.146 ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактът на трудовото правоотношение между страните, неговото прекратяване, начисляването на обезщетение в размер на 15 брутни трудови възнаграждения и изплащането на сумата от 32092,35лв. от страна на ответника към ищеца.

Спорен по делото е въпросът за размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, което служи за основа за определяне на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ.

Съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно. Съгласно заключението на вещото лице при определяне на размера на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ следва да се има предвид полученото през месеца, предхождащ прекратяването на трудовото възнаграждение трудово възнаграждение, и това е за месец юли 2015г. Работодателят е приел за база при изчислението основното трудово възнаграждение в размер на 1304,00лв., клас прослужено време в размер на 469,44лв., възнаграждение за нощен труд в размер на 207,76лв. и компенсации, начислени през месец септември 2015г. в размер на 158,29лв. Така е получено брутно трудово възнаграждение в размер на 2139,49лв. и петнадесеткратния размер на това възнаграждение в размер на 32092,35лв. е изцяло изплатено на ищеца.

Съгласно  чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл.82, ал.1 от Колективния трудов договор от 2014 г. в "М.М.–и." ЕАД във връзка с чл.228, ал.2 КТ работникът или служителят получава увеличен размер на обезщетението по  чл.222, ал.3 КТ, като при работа от 25г. до 35г. размерът е 15 брутни заплати. Разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ постановява, че брутното трудово възнаграждение за определяне на това обезщетение е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В настоящия случай база за изчисляване на обезщетението по  чл.222, ал.3 КТ е брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2015г., който месец е пълно отработен и за който има представени и приети като писмени доказателства копия на справка за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2015г.; справка за изплатена компенсация за месец юли 2015г. и изплатено допълнително изчислено обезщетение за пенсиониране.

По въпроса за брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по  чл.222, ал.3 КТ практиката на съдилищата е уеднаквена с решения на ВКС, постановени в производства по чл. 290 ГПК, а именно решение №540 от 07.07.2010г. по гр.д. № 895/2009г. на ВКС, ІV ГО, решение №847 от 14.01.2011г. по гр.д. №1558/2009г. на ВКС, ІV ГО, и решение № 727 от 06.12.2010г. по гр.д. № 432/2010г. на ВКС, ІІІ ГО. Съгласно посочената практика в чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се включват тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетенията по  чл.222, ал.3 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работна заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Съгласно чл.17, ал.1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл.228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, и други изрично изброени възнаграждения.

Видно от справката за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2015г. и от заключението на вещото лице, от размера на брутното трудово възнаграждение по чл.228 КТ, служещ като база за определяне на обезщетението, са изключени изплатените за месец юли 2015г. на ищеца възнаграждение за ангажирано работно време, извънреден труд над норма, безплатна храна, помощ за отопление, за „Ден на миньора” и допълнителното осигуряване. Тези възнаграждения нямат постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.1 и ал.2 от НСОРЗ, КТД и Вътрешните правила към него. В конкретния случай в разпоредбите на КТД от 2014г. в "М.М.–и." ЕАД е посочено кои допълнителни възнаграждения са с постоянен характер (чл. 69 – доплащане за нощен труд; чл. 70 – за придобит трудов стаж и професионален опит; чл. 86 – допълнителни възнаграждения в автотранспорта). Допълнителните възнаграждения, начислени през месец юли 2015г. влизат в брутното трудово възнаграждение на работника при определяне на възнаграждението по чл.177 КТ и върху тях се дължи данък и осигуровки, но те не попадат в обхвата на брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл.228 КТ във връзка с чл.17 и чл.15 НСОРЗ.

Предвид изложеното работодателят правилно е определил брутното трудово възнаграждение, служещо за основа за изчисляване на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ и е изплатил същото в законоустановения размер, а именно сумата от 32092,35лв. Искът за заплащане на допълнителна сума в размер на 6768,00лв. представляващи остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в общ размер от 39000,00лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Акцесорният иск за заплащане на лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 30.11.2016г. в размер на 803,00лв. също се явява неоснователен, тъй като обезщетение в по-голям размер не се дължи от ответника.

При този изход на процеса направените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест. На основание чл.78, ал.8, във връзка с ал.3 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.23, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу “М.М.-И.” ЕАД, клон “Р.Т.-*” ЕИК***, със седалище и адрес на управление с.М., общ.Г., представлявано от Управителя Т.Ж.К., искове за заплащане на сумата от 6768,00лв. /шест хиляди седемстотин шестдесет и осем лева/ представляващи остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в общ размер от 39000,00лв., сумата от 803,00лв. /осемстотин и три лева/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 30.11.2016г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Л.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “М.М.-И.” ЕАД, клон “Р.Т.-*” ЕИК***, със седалище и адрес на управление с.М., общ.Г., представлявано от Управителя Т.Ж.К., сумата от 200,00лв. /двеста лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: