№ 22261
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110141510 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба на М. П. И. срещу
Софийска вода АД, с предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сума от 2 790.39
лв., представляваща главница за ВиК услуги за периода 27.05.2012 г. –
27.05.2015 г., ведно със законната лихва за периода 11.06.2015 г. до изплащане
на вземането и 252.79 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 19.02.2016 г. по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33166/2015 г. на
СРС, 54 с-в, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по
давност.
В исковата молба са налице твърдения, че по изп.д. № 452/2024 г. на ЧСИ
.., което е образувано по изпълнителен лист от 19.02.2016 г. по заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 33166/2015 г. на СРС, 54 с-в, е налице извършено
последно изпълнително действие на 16.08.2018 г. и в двугодишен срок не е
поискано извършването на други изпълнителни действия. Затова ищецът
намира, че правото на принудително изпълнение на кредитора е престанало да
съществува като погасено по давност и вече не може да бъде упражнено
надлежно.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
1
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който признава предявения иск като
основателен. Твърди, че по негово искане съдебния изпълнител е постановил
прекратяване на изпълнителното дело, съгласно съобщение от 17.07.2024 г.
Счита, че не дължи разноски, а евентуално прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. чл. 439
вр. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът М. П. И., чрез адв. .. в открито съдебно заседание на 20.11.2024 г.
прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Претендира
и присъждане на разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание на
предявения иска, счита, че са налице предпоставките за постановяване на
решение основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК.
По разноските.
Съдът намира, че с оглед изхода на делото искането на ищеца по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателно за сума в размер на 604.32 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
помощ от 08.07.2024 г. В тази насока съдът намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца в размер на 1 800 лв., с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото, проведеното едно открито съдебно заседание, поради
което възнаграждението следва да бъде определено и заплатено в минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По отношение на разноските по делото съдът намира, че не са налице
кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в какъвто смисъл е
искането на ответника, тъй като независимо, че ответникът е признал иска,
съдът намира, че с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Това е
така, защото видно покана за доброволно изпълнение от 23.02.2024 г. по изп.д.
№ 452/2024 г. на ЧСИ .., ответника е инициирал образуването и висящността
на това изпълнително дело независимо, че управляващия дружеството е знаел,
че изп.д. № ... на ЧСИ .. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
още на 16.08.2020 г. Това означава, че ответникът е станал причина за
2
завеждане на делото. Този извод не се променя и от обстоятелството, че
ответното дружество в хода на настоящото производство е поискало
прекратяването на изп.д. 452/2024 г. на ЧСИ .., тъй като това са действия в
хода на процеса. Затова и доколкото за ищеца не е имало друга възможност да
реализира правата си, освен по исков път, съдът намира, че разноските по
делото следва да бъдат възложени на ответника.
На следващо място съдът намира и че с оглед освобождаването на ищеца
от заплащане на държавна такса по делото, но основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 121.73 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. П. И. ЕГН **********,
със съд. адрес гр. София, ул. ..., чрез адв. М., срещу Софийска вода АД ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление гр. София, ..., с правно основание чл. 439
вр. чл. 124 от ГПК, че М. П. И. не дължи на Софийска вода АД сума от 2
790.39 лв., представляваща главница за ВиК услуги за периода 27.05.2012 г. –
27.05.2015 г., ведно със законната лихва за периода 11.06.2015 г. до изплащане
на вземането и 252.79 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 19.02.2016 г. по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33166/2015 г. на
СРС, 54 с-в.
ОСЪЖДА Софийска вода АД ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ..., да заплати на М. П. И. ЕГН **********, със съд.
адрес гр. София, ул. ..., чрез адв. М., сума в размер на 604.32 лв.,
представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Софийска вода АД ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ..., да заплати по сметка на Софийски районен съд сума
в размер на 121.73 лв., представляващи държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3