РЕШЕНИЕ
№ 735
гр. София, 13.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:............
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20221110166946
по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр.
чл. 99 ЗЗД.
Ищецът Д. Д., гражданин на ............, роден на ********** г., чрез
адв. К. В. от САК, със съдебен адрес ................, твърди в исковата молба, че
за него е налице правен интерес да поиска от съда да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи сумата по издадената заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 51126 по описа за 2021 г. на СРС. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответника ..............., с ЕИК ............., представлявано от ............., със
седалище и адрес на управление .........., в срока по чл. 131 от ГПК е подал
писмен отговор до съда, в който изцяло оспорва исковете, моли да бъдат
изцяло отхвърлени, претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 51126 по
описа за 2021 г. на СРС, на 01.09.2021 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за
посочените суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
20.11.2021 г., по ч.гр. д. № 51126 по описа за 2021 г. на СРС, съдът уважил
1
искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената
заповед била връчена на длъжника, като същия в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК, като
във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На основание член 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на
полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия
въздушен превозвач по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 400 евро за всички
полети от 1 500 км. до 3 500 км. За основателност на иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. в тежест на
ищеца е да докаже, че: между ищеца Д. Д. и ответника е налице сключен
договор за превоз за полет на 04.09.2018 г. от гр. .......до гр. ......, летище .........,
че полета е бил отменен, поради което е налице основание за ангажиране на
договорната отговорност на ответника съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО №
261/2004 г., предвид факта, че процесният полет с разстояние над 1 500 км. е
отменен. При доказването на посочените обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже погасяване на задължението.
Между страните не е спорно, а същото се установява и от приетите по
делото доказателства, че ответното дружество е следвало да изпълни полет
от гр............ на 04.09.2018 г., който е с разстояние над 1500 км.
От представения електронен билет е видно, че ответникът се е задължил
да превози ищеца с полет № ........от летище .........) до летище ..........) на дата
04.09.2018 г., като е налице отмяна на полета, поради което за същия е
възникнало право на обезщетение по чл. 7 от регламента, като е представено
писмено доказателство, от което се установява, че разстоянието от летище
........до летище ......., ........ е 1652 км. (изчислено по метода на дъгата на
големия кръг). Размерът на обезщетението за отменен полет е нормативно
установен в чл. 7 от Регламент № 261/2004. Съгласно тази разпоредба, с оглед
конкретното разстояние между двете летища и тяхното местонахождение в
........., съответно в ............, обезщетението е в размер от 400 евро. Съгласно
чл. 135 от ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ
бр. 16/23.02.2021 г), правото на иск срещу превозвача по международните
превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в
шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното
средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство
е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза.
Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че
посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито
са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на
обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Доводи за
2
обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за
последващо изменение на закона, нито от измененията и допълненията на чл.
135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. (в този смисъл и Решение № 262286 от
06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346 / 2020 г. на Възз. II-в състав на Софийски
градски съд). Съгласно практиката на съда новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са
тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за
спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от
Регламент № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 от ЗГВ.
Поради това приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД.
Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент №
261/2004 има договорен характер - предвидените в регламента обезщетения
са за вреди от неточното изпълнение на задълженията по договора от страна
на въздушния превозвач, приложима е разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД,
съгласно която вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен
договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Процесният полет е
следвало да бъде изпълнен на 04.09.2018 г. и първоначално тригодишната
погасителна давност е следвало да изтече на 04.09.2021 г. Настоящият иск е
предявен на 30.08.2021 г. (съобразно разпоредбата на чл. 422 ГПК), т. е. преди
изтичане на давностния срок. Ответникът е изпаднал в забава на 21.09.2018 г.
На тази дата е изпратена извънсъдебна покана за погасяване на дължимото
обезщетение в полза на ищеца, като електронното съобщение се счита за
връчено на същата дата съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ.
С оглед всичко по-горе казано, искът с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр.
чл. 99 ЗЗД е изцяло основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на гливния иск следва да бъде уважен и акцесорния
такъв за присъждане на лихва за забава за периода 21.09.2018 г. – 29.08.2021
г. Размера на лихвата съдът изчисли с общодоостъпен калкулатор, като същия
въъзлиза на сумата в размер на 233, 43 рева, и доколкото същата се
претендира в по-малък размер – в размер на 233, 41 лева, също следва да се
уважи изцяло.
С оглед този изход от спора право на разноски има ищеца, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 800
лева, както следва: По заповедното производство по ч.гр. дело № 51126 по
описа за 2021 г. на СРС, са направени разноски в размер на 325 лева, от които
25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. По исковото
производство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 475
лева, от които 75 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение
с ДДС. Съдът счита, че възражението за прекомерност на адвоокатското
възнаграждение е неоснователно, доколкото претендираните адвокатски
възнаграждения както по заповедното, така и по исковото производство са
определени в минимален размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
Водим от горноо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ..............., с ЕИК .............,
представлявано от ............., със седалище и адрес на управление гр. ..........,
дължи на Д. Д., гражданин на ............, роден на ********** г., чрез адв. К.
В. от САК, със съдебен адрес ................, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр. чл. 99 ЗЗД
сумата в размер на 400 /четиристотин/ евро, ведно със законната лихва от
01.09.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща
обезщетение за отменен полет закъснял с повече от три часа полет № .........от
летище ....... до летище .......... на дата 04.09.2018 г., както и за сумата в размер
на 233, 41 лева /двеста тридесет и три лева и четириддесет и една
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 21.09.2018 г. –
29.08.2021 г., за които суми в производството по ч.гр.д. № 51126 по описа за
2021 г. на СРС, II ГО, 59 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 19568 от 20.11.2021 г.
ОСЪЖДА ..............., с ЕИК ............., представлявано от ............., със
седалище и адрес на управление ..........., да заплати на Д. Д., гражданин на
............, роден на ********** г., чрез адв. К. В. от САК, със съдебен адрес
................, основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 800 /осемстотин/
лева, представляваща направените по делото разноски, както следва – 475
лева разноски по исковото производство, от които 75 лева държавна такса и
400 лева адвокатско възнаграждение и 325 лева разноски по заповедното
производство по ч. гр. дело № 51126 по описа за 2021 г., от които 25 лева
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4