№ 5698
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110100493
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*****” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника М. СТ. К. за заплащане на следните суми: 2288,86 лева,
представляваща ½ от цена на доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. - април 2019
г. в имот с аб. № 393846, 14,45 лева, представляваща ½ от възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода ноември 2017 г. – април 2019 г., заедно със
законната лихва от 09.12.2020 г. до погасяване на задълженията, 368,09 лева,
представляваща ½ от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 01.12.2020 г. и 3,04
лева, представляваща ½ от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.12.2017 г. –
01.12.2020 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово
1
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение и доставеното в
имота количество топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на вземанията по
давност. В откритото съдебно заседание сочи, че е платил част от главницата. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по допустимостта и
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Спорен между страните е въпросът, налице ли е между тях облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия. За отговор на този въпрос съдът съобрази
следното:
От представените от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и
решение за развод се установява, че на 03.5.2006 г. ответникът и съпругата му Л. М. К.а са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на ползване върху
процесния топлоснабден имот, както и че бракът им е прекратен с развод – със съдебно
решение от 25.12.2013 г., по силата на което ползването на семейното жилище – на
процесния топлоснабден имот, е предоставено на съпругата. От представеното от ищеца
заявление от 03.4.2014 г. се установява, че на посочената дата ответникът е уведомил
писмено ищеца, че по силата на съдебното решение процесният топлоснабден имот ще се
ползва изцяло от бившата му съпруга, като е поискал закриване на партидата на негово име.
Към заявлението е приложен и препис от решението за развод. С писмо от 20.5.2014 г.
ищецът е уведомил Л. М. К.а за подаденото от ответника заявление, както и за това, че от
месец април 2014 г. е вписал Л. М. К.а като титуляр на партидата, която се води при него за
процесния имот. Не се спори, а и от представения от ответника препис от предложение за
спогодба /сключена между Л. М. К.а и М. СТ. К./ се установява, че бившата съпруга на
ответника признава и се задължава да заплати на ищеца целия размер на цената на
доставената в имота топлинна енергия, като Л. М. К.а не е подала и възражение по чл. 414
ГПК срещу издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за другата половина
от задълженията за процесния период. Липсват твърдения и доказателства след отправеното
до Л. М. К.а писмено предложение последната да е възразила. Напротив, при липса на
твърдения и доказателства за обратното, съдът приема че и задълженията до началото на
процесния период са плащани.
2
От гореизложеното може да се направи извод, че считано от април 2014 г. между
ищеца и Л. М. К.а е сключен договор за продажба на топлинна енергия - ищецът се е
съгласил да прекрати договорната връзка с ответника, отправил е предложение до Л. М. К.а,
което е прието с конклудентни действия. Правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване,
като договорът се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало
на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. Когато топлоснабденият имот е жилище,
притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след
развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57,
ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение..
Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни
3
общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на
топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата
притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за цялото жилище. /така т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/. Както беше посочено по-горе,
писмената форма е за доказване, за което пък е достатъчно /според мотивите на ТР/ ищецът
да е открил партида на името на съпруга, на когото е предоставено ползването. В случая има
писмено изявление на ищеца, в което признава, че е открил партида на името на бившата
съпруга на ответника, което не се оспорва да е прието /предвид изложените по горе мотиви/.
Ето защо в случая от април 2014 г. ответникът не е страна по облигационното
правоотношение с ищеца. Поради това исковете за установяване на вземания за стойност на
потребена в процесния имот топлинна енергия и за такса за дялово разпределение следва да
бъдат отхвърлени.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва предполага наличие на главни
задължения. Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главница следва
да бъдат отхвърлени и претенциите за установяване на вземания на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски. На ответника се следват
своевременно посканите разноски в исковото производство в размер на 350 лева – за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****” ЕАД, ЕИК *** срещу М. СТ. К., ЕГН
********** искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 2288,86 лева, представляваща ½ от
цена на доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. - април 2019 г. в имот с аб. №
393846, 14,45 лева, представляваща ½ от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода ноември 2017 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от
09.12.2020 г. до погасяване на задълженията, 368,09 лева, представляваща ½ от обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2018 г. – 01.12.2020 г. и 3,04 лева, представляваща ½ от обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
4
разпределение за периода 31.12.2017 г. – 01.12.2020 г.
ОСЪЖДА „*****” ЕАД, ЕИК *** да заплати на М. СТ. К. , ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „***” ООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5