ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48
гр. София , 16.08.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20216000600046 по описа за 2021 година
и при участието на военните прокурори полковник Момчил Бенчев и
полковник Стоян Лазаров, образувано по жалба от адвокат К. К. от САК, в
качеството му защитник на обвиняемия ..... Д. Н. В. /редовно упълномощен от
защитника на обвиняемия В. адвокат С.К. от САК/, срещу определение №
44/09.08.2021 г. по чнд № 227/2021 г. по описа на С. военен съд.
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 от НПК.
С обжалваното определение състав на С. военен съд е оставил без
уважение искането на адвокат К. за изменение на мярката за неотклонение на
обвиняемия.... Д.В. от „Задържане под стража“ в по - лека.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква се, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че към настоящия момент продължава да е налице обоснованото
предположение обвиняемият ....В. да е извършил престъпленията, в които е
обвинен. Събраните по делото доказателства след приключване на
производството по чл. 64 НПК не допринасят за надграждане на изводите за
такова предположение. Твърди се, че основният съд неправилно е приел, че
продължава да е налице хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. НПК, тъй като
законодателят изрично е ограничил действието й само при първоначалното
определяне на мярка за неотклонение по чл. 64 НПК. Оспорва се Справката
на ДАНС от 11.05.2021 г., на която С. военен съд се е позовал, тъй като
същата не е годно доказателствено средство по смисъла на НПК. Акцентира
1
се, че не е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление, тъй като В. е с установена по делото самоличност, с постоянен
адрес в гр. С., не е осъждан и срещу него не се водят други наказателни
производства. Изтъква се влошеното му здравословно състояние и
невъзможността в условията на пребиваване в ареста за точно
диагностициране на здравословните му проблеми и назначаване на адекватно
лечение. Иска се съдът да му определи по – лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия адвокат К. поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Обвиняемият поддържа защитата си и иска мярката му за неотклонение
да бъде изменена в по-лека. Изтъква влошеното си здравословно състояние и
лошите хигиенични условия в арестното помещение.
В съдебно заседание представителите на Военно-апелативна и Военно –
окръжна прокуратура С. изразяват становище, че атакуваното определение е
правилно, законосъобразно и обосновано. Прокурор Б. изтъква, че от
събраните до момента доказателства може да се направи обосновано
предположение по см. на чл. 63, ал. 1 НК, че обвиняемият е извършил
престъпленията, за които му са му повдигнати обвинения. В тази насока сочи
обясненията на обвиняемия Д.Г., показанията на свидетелите Б.Р., Д.А. и Г.Н.
– последните двама преки ръководители на обвиняемия В.; събраните данни
от мобилните оператори за използваните от обвиняемите по делото
комуникатори; справка от ДАНС за нивото на допуск на обвиняемия В.;
заключението на назначената по делото допълнителна компютърно –
техническа експертиза; изготвените ВДС от проведените в арестното
помещение на „.....“ разговори между В. и обвиняемия М. след задържането
им; намерените боеприпаси в дома на обвиняемия. Сочи, че по делото не е
изтекъл предвидения в закона максимален срок за задържане под стража; че
делото е с фактическа и правна сложност и предстои извършването на още
процесуално – следствени действия, включително и с участието на
обвиняемия В.. Счита, че е налице реална опасност И. да се укрие и да
извърши и друго престъпление във връзка със злоупотреба с класифицирана
информация, представляваща държавна тайна и придобита от него по
престъпен начин, както и да склони разпитани до този момент свидетели към
лъжесвидетелстване. Предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.
Прокурор Л. поддържа становището на колегата си.
Военно-апелативният съд, като взе предвид изложените от страните
доводи, материалите по делото и атакувания първоинстанционен съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е като подадена в законоустановения 3-
дневен срок чрез съда, който е постановил първоинстанционния съдебен акт и
от лице, което има право на жалба.
2
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С постановление от 15.03.2021 г. на прокурор от ВОП – С. е образувано
ДП № ...../21 г., за това, че в периода от началото на 2020 г. до настоящия
момент, лица по чл. 396, ал. 1 и ал. 2 НПК, на територията на Република
България образуват, ръководят и членуват в група, която си поставя за цел да
извършва престъпления по глава Първа от Особената част на НК –
престъпление по чл. 109, ал. 1 и 2 НК и в периода от началото на 2020 г. до
настоящия момент, лица по чл. 396, ал. 1 и ал. 2 НПК, на територията на
Република България, издават и събират с цел да издават на чужда държава
информация, представляваща държавна тайна - престъпление по чл. 104, ал.1
НК.
С Постановление от 19.03.2021 г. .... Д.В. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпления по чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 104, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК.
С Определение № 10/22.03.2021 година по ЧНД № по описа на С.
военен съд /СВС/, по реда на чл. 64 НПК на обвиняемия В. е взета мярка за
неотклонение “Задържане под стража“, която да се изпълнява в Областна
дирекция „Охрана” – ОЗСА „.....”. Определението е обжалвано пред Военно-
апелативния съд /ВАпС/, който с Определение № 15/26.03.2021 година по
ВЧНД № 20216000600013 по описа на съда, го е потвърдил.
С Постановление от 14.05.2021 г. ..... В. е привлечен като обвиняем за
престъпления по чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по чл. 104, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. Обвинението за второто престъпление е
прецизирано в сравнение с първоначалното обвинение, като му е
инкриминирана информацията, съдържаща се в 16 документа с ниво
„поверително“ и информацията в 3 документа с ниво „секретно“.
С Определение № 32/17.05.2021 г. по ЧНД №191/2021 година по описа
на СВС, по реда на чл. 65, ал. 1 НПК състав на съда е оставил без уважение
искането на защитата на обвиняемия за изменение на мярката му за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. На основание чл. 65 ал. 6
НПК съдът му е определил двумесечен срок от влизане в сила на
определението, в който е недопустимо ново искане за изменение на мярката
за неотклонение, освен ако не се основава на влошаване на здравословното му
състояние. С определение № 31/28.05.2021 г. по ВЧНД № 27/2021 г. по описа
на ВАпС, определение № 32 на СВС е потвърдено.
За да се произнесе, настоящият състав, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е направил актуална преценка на събрания
досега доказателствен материал и е дал правилен отговор на въпроса относно
наличието на достатъчно събрани по предвидения в НПК ред фактически
данни, даващи основание да се направи обосновано предположение за
3
съпричастност на обвиняемия в извършване на престъпленията, за които е
обвинен, което предположение не е отпаднало или разколебано към
настоящия момент. Този извод се споделя и от настоящия състав. В тази
насока са обясненията на обвиняемия Д.Г. пред съдия; показанията на
свидетелите Б.Р., Д.А. и Г.Н. – последните двама преки ръководители на
обвиняемия В.; събраните данни от мобилните оператори за използваните от
обвиняемите по делото комуникатори; заключението на назначената по
делото допълнителна компютърно – техническа експертиза; изготвените ВДС
от проведените в арестното помещение на „.....“ разговори между В. и
обвиняемия М. след задържането им; намерените боеприпаси в дома на
обвиняемия при извършеното на 31.03.2021 г. претърсване и изземване.
Съдът законосъобразно е изложил аргументи, че събраните по делото
гласни и писмени доказателства сочат, че не е отпаднала реалната опасност
обвиняемият В. да се укрие както и да извърши друго престъпление, свързано
със злоупотреба с известната му класифицирана информация, и против
правосъдието. Това се презумира и от обстоятелството, че разузнавателният
опит и деянията на .... В. като член на групата сочат на конспиративност,
предварителна подготовка и професионални похвати.
Относно здравословното състояние на .... В. настоящият състав прие
като писмено доказателство по делото представената от прокурора Съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни от 14.08.2021 г., изготвена от
специалист - компетентно медицинско лице. В нея експертът д-р И.Л.
подробно е посочил и обсъдил всички извършвани прегледи и медицински
манипулации на обвиняемия от 07.04.2021 г. до 02.08.2021 г. Заключението
му е, че „…актуалното здравословно състояние на ..... В. не се явява пречка за
престоя му в условията на следствения арест. От медицинската документация
няма данни за остри заболявания и изострени хронични такива, които да
налагат хоспитализация в спешен порядък или представляват непосредствена
опасност за живота му“. Настоящият състав намира, че дори да се наложи
лечение при условия на спешност, няма законова пречка и то следва да бъде
извършено от органите на досъдебното производство и съответните
компетентни длъжностни лица от местата за изтърпяване на наказание на
мярката за процесуална принуда „Задържане под стража” при стриктно
спазване изискванията на глава Х, раздел І и глава ХVІІІ, част 4 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и Наредба
№2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и
Министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 31/23.04.2010 г. В тези два акта е
4
предвидена подробно уредена процедура за оказване на медицински грижи на
обвиняеми с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Що се касае за битовите условия в ареста, в който пребивава
обвиняемият, то въпросът не е от компетентността на настоящия състав.
Основателно е възражението в жалбата, че за да обоснове решението си,
основният съд неправилно се е позовал на хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. НПК.
Тази законова презумция е валидна само при първоначалното вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по реда на чл. 64 НПК, което
изрично е записано и в първото изречение на чл. 63, ал. 2 НПК. Това
обстоятелство обаче не променя становището на настоящия въззивен състав
състав относно реалната опасност по чл. 63, ал. 1 НПК.
Атакуваното определение е правилно и в частта си, с която на
основание чл. 65, ал. 6 НПК е определен двумесечен срок, в който е
недопустимо ново искане за изменение на мярката за неотклонение на
обвиняемия. От образуването на делото са изминали пет месеца. На
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на
19.03.2021 г. и не е нарушен срокът по чл. 63, ал. 4 НПК за повдигнатите му
обвинения. С оглед тежестта на обвиненията и правната и фактическа
сложност на казуса предстои извършване на още редица процесуално -
следствени действия, включително и с участието на обвиняемия, и тази мярка
ще способства за приключване на делото в разумен срок.
По изложените съображения и като съобрази обществената опасност на
деянията, Военно-апелативният съд намери, че на този етап целите на
мерките за неотклонение по чл. 57 НПК спрямо обвиняемия ..... Д.В. могат да
бъдат постигнати единствено с взетата му мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по ДП № ...../2021 г. по описа на ВОП-С., поради което жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а определението бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК
Военно-апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 44/09.08.2021 г. по ЧНД № 227/2021
г. по описа на С. военен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6