Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

24.11.2021

Град

Кърджали

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Кърджалийският районен

съд

VIII

състав

На

;двадесет и четвърти ноември

Година

Две хиляди  двадесет и първа

В публично заседание и следния състав:

Председател

Грета Денчева

Секретар

Марияна Суркова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Гражданско

дело номер

1278

По описа за

2020

година

и за да се произнесе,взе предвид следното :

 

Съдът е сезиран с искова молба подадена от "Евро Финанс Колект" ЕООД гр.Варна, против В.Й. Т.-С..

Ищецът твърди, че въз основа на  депозирано заявление  от 29.09.2020г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответницата по ч.гр.д. № 952/2020г. по описа на PC-Кърджали, която от своя страна е подала възражение в срок. Твърди се в исковата молба, че на 08.10.2015г. между "БТК" ЕАД и ответницата е сключен Договор за телекомуникационни услуги и са предоставени телевизионни и интернет услуги от пакет „VIVACOM Duo: Internet + TV - Net Slim + TV-TV" със срок на Договора 24 месеца, като същият е влязъл в сила в деня на подписването му. На 15.10.2017г. била издадена фактура № ********** за отчетен период 15.10.2017г. до 15.11.2017 г., включваща стойността на ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент за мобилни разговори, интернет и телевизия/ в размер на 28.97 лв., от която сумата от 9.02 лв. не била заплатена/. На 15.11.2017г. била издадена фактура № ********** за отчетен период 15.11.2017г. до 15.12.2017 г., включваща стойността на ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент за мобилни разговори, интернет и телевизия/ в размер на 26.59 лв., която не е заплатена.

Твърди се още в исковата молба, че на 16.10.2018г., "БТК" ЕАД е сключило договор за прехвърляне на вземания със "СГ Груп" ООД, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по процесните фактури, като "СГ Груп" ООД в качеството си на пълномощник на "БТК" ЕАД е изпратило уведомление до ответника на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД.

Сочи, че на 26.08.2019г. "СГ Груп" ООД е прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения договор на ищеца, за което "СГ Груп" ООД в качеството си на цедент по договора за прехвърляне на вземания от 26.08.2019 г. е изпратило уведомление по пощата до ответницата на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 35,61лв., представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 08.10.2015г., сключен между длъжника и "Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с № **********/15.10.2017г. и фактура № **********/15.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявения иск и счита същия за неоснователен. Не оспорва, че е сключила договор за телекомуникационни услуги с  "БТК" ЕАД за срок от 24 месеца, считано от деня на подписване на договора. Оспорва дължимостта на процесните суми по фактура № **********/15.10.17г., за отчетен период от 15.10.17г. до 15.11.17г. и по фактура № **********/15.11.17г., за отчетен период от 15.11.17г. до 15.12.17г.

Оспорва обстоятелството, че "БТК" ЕАД е сключило договор за прехвърляне на вземането със "СГ Груп" ООД по силата, на който дружеството цесионер е придобило вземанията по посочените в исковата молба фактури. Оспорва обстоятелството, че "СГ Груп" ООД, в качеството си на пълномощник на "БТК" ЕАД е изпратило уведомление до ответника на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Оспорва твърдението, че на 26.08.2019г. "СГ Груп" ООД е прехвърлило вземанията си придобити от "БТК" ЕАД на ищеца. Оспорва, че "СГ Груп" ООД, в качеството си на цедент е изпратило уведомление до ответницата на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Счита, че липсват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин, че ответницата е била в договорни отношения с "БТК" ЕАД през процесния период.

Твърди, че в първите дни на м. септември 2017г. е посетила офиса на "БТК" ЕАД находящ се в гр. Кърджали и е подала електронно заявление, че не желае да ползва повече техните услуги и след това през соченият във фактурите период вече била в договорни отношения с "Технолукс" ООД, като от 01.11.2017г. е ползвала изцяло само техните услуги, поради което и няма как да бъдат издавани фактури от "БТК" ЕАД и съответно да й бъдат начислявани суми за ползвани услуги, при положение, че такива изобщо не са й били предоставяни.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК.

Страните не спорят, че на 08.10.2015 г., между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответницата е сключен договор № 591126345908102015-34982698 с предмет предоставяне на телевизионни и интернет услуги от пакет „VIVACOM Duo: Internet + TV - Net Slim + TV-TV" със срок на Договора 24 месеца. Съгласно клаузите на сключения договор след изтичане на минималния срок споразумението автоматично продължава действието си за неопределен срок. След изтичане на минималния срок, абонатът може да прекрати споразумението с 30-дневно писмено предизвестие, без да дължи неустойки. Видно от самия договор, същия е влязъл в сила на 08.10.2015 г., като срока на договора е уговорен до 08.10.2017 г.

Установява се, че на 15.10.2017г. е издадена фактура № ********** за отчетен период 15.10.2017г. до 15.11.2017 г., включваща стойността на ползваните телекомуникационни услуги в размер на 28.97 лв. На дата 15.11.2017г. е издадена фактура № ********** за отчетен период 15.11.2017г. до 15.12.2017 г., включваща стойността на ползваните телекомуникационни услуги в размер на 26.59 лв.

На 16.10.2018г. "БТК" ЕАД е сключило договор за прехвърляне на вземания със "СГ Груп" ООД, като съгласно чл.2 от договора, същите са индивидуализирани в Приложение №1 към договора /което не е представено като доказателство по делото/.

С потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД,"БТК" ЕАД потвърждва извършената цесия на 21 653 броя вземания в общ размер на 10 663 623.41 лв., цедирани от "БТК" ЕАД на "СГ Груп" ООД, който вземания са изндивидуализирани в Приложение №1 към  договора.

От своя страна на 26.08.2019г. "СГ Груп" ООД е прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения договор за цесия на "Евро Финанс Колект" ЕООД.

По делото са представени два броя уведомления за извършените цесии по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, адресирани до ответницата, като по делото не са ангажирани доказателства за надлежното им получаване от същата.

Въз основа на депозираното заявление по чл.410 от ГПК пред Районен съд-Кърджали е образувано ч.гр.д. № 952/2020 г., по описа на съда по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260038/02.10.2020 г. за следните суми: сумата 35,61лв. - главница, произтичаща от неизпълнени парични задължения за потребена и незаплатена телекомуникационна услуга по Договор за телекомуникационни услуги от 08.10.2015г., сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по фактура № **********/15.10.2017г. за отчетен период от 15.10.2017г. до 15.11.2017г. на стойност 9,02лв. и по фактура № **********/15.11.2017г. за отчетен период от 15.11.2017г. до 15.12.2017г. и сумата  9,28лв. – обезщетение за забава за периода от 13.11.2017г. до 30.06.2020г., от които 2,40лв. - обезщетение за забава за периода от 13.11.2017г. до 30.06.2020г. върху главницата от 9,02лв. и 6,88лв.- обезщетение за забава за периода от 14.12.2017г. до 30.06.2020г. върху главницата от 26,59лв., ведно със законната  лихва от 01.10.2020г. - датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 325,00 лв. разноски по делото, от която 25,00 лв. за внесена държавна такса и 300,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок ответницата е депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Въз основа на депозираната искова молба от "Евро Финанс Колект" ЕООД е образувано настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 260038/02.10.2020 г. по ч.гр. д. № 952/2020 г., по описа на РС-Кърджали. В хода на съдебното производство ищецът е оттеглил иска си за установяване дължимост на сумата в размер на 9.29 лв., за мораторна лихва върху главниците по процесните фактури, като съдът с влязло в сила Определение от 28.05.2021 г., е прекратил производството в тази част, поради което настоящия състав не дължи произнасяне по този иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна  следното:

Предявен е установителeн иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.

В процесния казус взаимоотношенията между ответницата и "БТК" ЕАД се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл.318 и сл. от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената облигационна връзка са възникнали права и задължения за всяка от двете страни, поради което изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от изпълнението на задължението на другата страна. В случая, не се оспорва, че между ответницата и "БТК" ЕАД е сключен Договор № 591126345908102015-34982698 с предмет предоставяне на телевизионни и интернет услуги от пакет „VIVACOM Duo: Internet + TV - Net Slim + TV-TV", като задължение на "БТК" ЕАД е да предостави заявените с договора услуги, при насрещно задължение на купувача да заплати услугите.

Основателността на заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че между "БТК" ЕАД и ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на твърдяния договор за телекомуникационни услуги, неговото съдържание, доставка на услугите за процесния период, както и размера на вземането му. В тежест на ищеца е да установи, съгласно разпределената му доказателствена тежест и че вземането е прехвърлено на ищеца, посредством твърдяните договори за цесии, както и че длъжника е уведомен за прехвърляне на вземането му по-реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Съдът намира, че ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване подлежащите на доказване факти по следните съображения:

На първо място, "Евро Финанс Колект" ЕООД не ангажира никакви доказателства за това, че в полза на цедента "БТК" ЕАД е възникнало претендираното вземане към ответницата. В тази насока като доказателство по делото са представени единствено фактури, но същите не установяват факта на доставката на услугите за процесния период, както и размера на вземането на ищеца, при наличие на оспорване на тези факти от страна на ответника. Приложените фактури като частни документи, издадени едностранно от "БТК" ЕАД не разполагат с материална доказателствена сила, поради което не би могло да се приеме, че на ответницата са били предоставени точно определени по вид и количество телекомуникационни услуги, за получаването на които за същата да е възникнало задължение за насрещна парична престация. Затова настоящият състав достигна до извод за недоказаност на претендираното вземане за заплащане на доставени телекомуникационни услуги.

На второ място, недоказано остана и твърдението, че точно претендираното вземане е цедирано на "СГ Груп" ООД, което от своя страна да го е прехвърлило на ищеца. Вземането предмет на настоящото производство не е описано в договора за цесия от дата 16.10.2018 г., сключен между  "БТК" ЕАД и "СГ Груп" ООД, като по делото не е представено Приложение 1 към договора, съставляващо неразделна част от него и в което приложение следва да са подробно индивидуализирани вземанията, предмет на цесията, съгласно чл.2 от договора. В доказателство на това не може да бъде ценено представеното потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което "БТК" ЕАД потвърждва извършената цесия на 21 653 броя вземания в общ размер на 10 663 623.41 лв., цедирани от "БТК" ЕАД на "СГ Груп" ООД, тъй като вземанията са посочени в общ размер, без да са индивидуализирани с основание, предмет и задължени лица. Цитираното потвърждение на вземания в общ размер на 10 663 623.41 лв. не конкретизира вида договори, задължените лица и основанията на вземанията, поради което и липсва основание да се приеме, че претендираното вземане произтича именно от заявеното по настоящото дело договорно правоотношение, както и че е цедирано вземане спрямо ответницата. В представеното потвърждението не е индивидуализиран и характера на задълженията, предмета на договорите доколкото, видно от процесния договор и фактури, в рамките на възникналата договорна връзка е възможно да възникнат задължения от различно естество – за месечен абонамент и за ползвани услуги, неустойки и др.

Следва да се отбележи, че цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, като има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл.99 ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. / в този смисъл Решение №196/22.11.2018 по дело №3871/2017 на ВКС, ГК, IV г.о./

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че вземанията, предмет на договора за цесия от дата 16.10.2018 г., сключен между  "БТК" ЕАД и "СГ Груп" ООД не са индивидуализирани, за да се направи правен извод за съществуването на вземането спрямо ответницата и надлежното му последващо цедиране от страна на "СГ Груп" ООД на ищеца "Евро Финанс Колект" ЕООД, което дружество от своя страна да се легитимира като надлежен кредитор. Размерът на вземането е елемент от фактическия състав на договора за цесия и след като той не е установен, ищецът не може успешно да претендира сума, легитимирайки се като титуляр на неизвестно по размер вземане. Тези изводи на съда не се променят от факта, че процесното вземане е подробно индивидуализирано и описано  в представеното приложение 1 към договора за цесия, сключен между "СГ Груп" ООД и ищеца "Евро Финанс Колект" ЕООД, доколкото липсват доказателства за съществуването и надлежното му цедиране на цесионера "СГ Груп" ООД от страна на цедента "БТК" ЕАД

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед на изхода от делото ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 360 лв. с ДДС. Съдът намира за неоснователно направеното възражение на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото се претендира в минимално  предвидения размер, съгласно чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е с включен ДДС.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения  иск  с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК от кредитора „Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. "Мария Луиза" №46, ет. 4, представлявано от управителя Е.Д., с който се иска да се признае за установено  по отношение на ответника В.Й. Т.-С., ЕГН  **********, адрес: ***, че дължи на ищеца  „Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК ********* сума в общ размер на 35,61лв., представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 08.10.2015г. сключен между В.Й. Т.-С. и „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с № **********/15.10.2017г./ на стойност на 28.97 лв., от която се претендира частично незаплатен остатък от 9.02 лв./ и фактура № **********/15.11.2017г. /на стойност 26.59 лв./,  ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението – 01.10.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена по ч.гр.д. № 952/2020 г. на КРС Заповед № 260038/02.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. "Мария Луиза" №46, ет. 4, представлявано от управителя Е.Д. да заплати на В.Й. Т.-С., ЕГН  **********, адрес: *** сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 360 лв. с ДДС, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

  Районен съдия: ……………..