Р Е Ш Е Н И Е
№ 98 / 2.10.2019г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На осемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер........148...........по описа
за...............2019................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Община Карнобат представлявана от Кмета
на Общината Георги Димитров чрез процесуалния й представител адв.М.О. против
наказателно постановление № 67 от 08.05.2019
година на Директора на басейнова дирекция „
Черноморски район „ / БДЧР с което на
същия жалбоподател за извършено
административно нарушение по чл. 155 ал.1 т.22 от Закона за водите е наложено
административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв. на основание чл. 200
ал.1 т. 31 от същия закон.
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание , като същият в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно
нарушение за което му е наложено
и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно
постановление , като твърди първо , че
за същото адм. нарушение с друго наказателно постановление му е наложено друго
адм. наказание , като по този начин бил нарушен основния принцип в
административнонаказателното производство , че за едно и също деяние не може да
се налага повече от едно адм. наказание , освен това твърди , че извършеното от него не представлява адм.
нарушение по смисъла на ЗВ поради това , че адм. наказващия орган е извършил
нарушения при приложението на материалния закон – в случая Закона за водите тъй като неправилно е квалифицирал
извършеното от него адм. деяние като адм. нарушение и затова обжалваното наказателно
постановление се явявало неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено
изцяло .
В съдебно
заседание жалбоподателят посочен по- горе
редовно призован не се явява лично
неговия законен представител , като същият чрез пълномощника си и процесуален
представител взема становище по жалбата като я поддържа и като твърди, че не е извършил процесното
вменено му адм. нарушение, като поддържа основанията за омяна на наказателното постановление
посочени в жалбата му.
За административнонаказващия орган редовно
призован не се явява негов процесуален представител в
съдебно заседание , като същият обаче е подал писмено становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я
отхвърли изцяло и респ. да потвърди процесното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно, като излага съображения затова .
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Община
Карнобат наказателно
постановление № 67 от 08.05.2019 година
на Директора на басейнова дирекция
„ Черноморски район „ / БДЧР / е
издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № 12 / бланков номер № 000534 от 23.01.2019 г., затова , че
на 23.10.2018 година Община Карнобат , представлява от органа на
изпълнителната си власт е извършила адм.
нарушение като не е изпълнила в определения й срок - 20.10.2018 г. предписанието
дадено от съответните длъжностни лица към БДЧР в констативен протокол №
661 б от 18.09.2018 г. за осигуряване на проводимостта и почистване на речното легло на река
Черковска в границите на урбанизираната
територия на село Черково , Община
Карнобат, обл. Бургаска , с което
жалбоподателят е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 155 ал.1 т.22 от Закона
за водите и за което адм. нарушение на
основание чл. 200 ал. 1 т. 31 от Закона за
водите му е наложено адм. наказание- имуществена
санкция в размер от 2000 лв.. .
Горепосочената фактическа обстановка по делото се
подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С.Р. и Д.К. , които се явяват очевидци на извършеното от
жалбоподателя деяние и които твърдят по
категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил приписваното му административно нарушение , описано в наказателното
постановление като не е извършил дейностите в определения му срок с
предписанието дадено му от съответната комисия
обективирано в констативен протокол
№ 661 б от 18.09.2018 г. за
осигуряване на проводимостта и почистване на речното легло на река
Черковска в границите на урбанизираната
територия на село Черково , Община
Карнобат, обл. Бургаска .Същото се
потвърждава и от приложените писмени доказателства по цялата адм. наказателна
преписка.
За да отговори обаче дали обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и респ. дали следва да бъде
потвърдено , съдът намира , че следва да се произнесе и по твърденията на
жалбоподателя обективирани в жалбата му.
Първо жалбоподателят твърди , че е нарушен един от
основните принципи в
административнонаказателното производство , а именно че за едно и също деяние с
процесното наказателно постановление № 67 от 08.05.2019 г. на Директора на
БДЧР и с приложеното наказателно
постановление № 32 от 11.03.2019 г. на Директора на БДЧР са му наложени две
административни наказания- по първото постановление – процесното имуществена
санкция в размер на 2000 лв. и с последното наказателно постановление-
имуществена санкция в размер на 1000 лв. което се явявало недопустимо респ.
незаконосъобразно. Преценявайки двете наказателни постановления съдът намира,
че първото е издадено за извършено
деяние – във формата на бездействие
изразяващо се в неизпълнение в определения срок – 20.10.2018 г. на
предписанието в Констативен протокол № 661 б
от 18.09.2018 г. за осигуряване на
проводимостта и почистването на леглото на реко Черковска намиращо се в границите на урбанизираната територия на село Черково ,
Община Карнобат, обл. Бургаска , а второто макар да е насочено към същия обект-
речното легло на река Черковска и да се изразява в същото деяние- бездействие
се отнася за друго адм. нарушение
извършено по друго време и при
други обстоятелства , а именно- извършено на дата 31.08.2018 г. и
представляващо неизпълнение на предписание
в определения му срок – 30.08.2018 г. дадено на Кмета на Община Карнобат
от съответните длъжностни лица при БДЧР. Следователно се касае за две извършени
адм. нарушения и затова процесното наказателно постановление не е издадено в нарушение на принципа non bis in idem. Затова процесното наказателно постановление не се
явява незаконосъобразно на това основание и на същото не следва да бъде
отменено като такова.
Второ жалбоподателят твърди, че не е
осъществен от него състава на процесното адм. нарушение тъй като съответните
длъжностни лица при БЦЧР които са му
дали съответното предписание отразено в процесния констативен протокол № 661б
от 18.09.2018 г. със срок за изпълнение на същото не са били овластени да дават
респ. не са имали правомощията затова. Действително издаването на задължително
предписание като процесното от Директора
на БДЧР е посочено в разпоредбата на чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ , като такова може
да бъде издадено лично от съответния директор на басейнова дирекция или
оправомощени от тях длъжностни лица съгласно разпоредбата на чл. 140 ал.2 т.4 от
ЗВ , което оправомощаване следва да бъде извършено писмено след което то може да води до компетентността
на тези оправомощени органи да дават задължителни предписания. По делото липсва
такова оправомощаване вкл. и за
дейностите по чл. 138 ал.4 т. 2- 7 от ЗВ
от страна на Директора на БДЧР на съответните посочени от него длъжностни лица
да издават задължителни предписания , тъй като приложената заповед № 24 от
07.01.2019 г. на Директора на БДЧР макар в нея да е посочено името на
длъжностното лице – св. С.Р. същата не е упълномощена изрично да дава такива
задължителни предписания , а само да извършва контролни проверки , да съставя
констативни протоколи и АУАН по ЗВ и ЗООС.Нещо повече следва да се посочи , че
тази заповед е издадена на горепосочената
дата- 07.01.2019 г. което е след датата на съставянето на съответния процесен
констативен протокол № 661б съставен на дата 18.09.2018 г. и дори след датата
на указания в него срок за изпълнение на
даденото според адм. наказващия орган предписание- 20.10.2018 г. .Ето защо
поради липса на делегирани правомощия от директора на БДЧР правомощия респ.
функции за издаване на задължителни
предписания , то съдът намира, че посоченото като предписание на Кмета на
Община Карнобат се явява нищожно в неговата цялост и неизпълнявайки го същият
изпълнителен орган на Община Карнобат не е извършил вмененото му адм. нарушение
на разпоредбата на чл. 155 ал.1 т.22 от
ЗВ и не може да бъде наложено и процесното адм. наказание на Община Карнобат.
Затова процесното наказателно постановление на това основание се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Следва да бъде споменато от настоящия
съд , че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и поради това ,
че жалбоподателят не е осъществил приписваното му адм. нарушение по чл. 155 ал. 1 т.22 от ЗВ . Това е така тъй
като в наказателното постановление е посочено , че то се издава на основание
чл. 140 ал.4 и ал.11 от ЗВ, но и двете разпоредби на същия закон не
задължават Кмета на Община Карнобат
респ. и съответния кмет на друга община да извърши осигуряване на проводимост и
почистване на речното корито на която и да е река на територията на Р България
, тъй като задълженията на съответния кмет на Община са посочени в разпоредбата
на чл. 140 ал.4 т. 1, 2 и 4 от ЗВ , но
същите не съдържат задължение Община Карнобат да извърши такова почистване или осигуряване на проводимост на дадено
речно легло ако е в границите на урбанизираната територия . Нещо повече такова
почистване следва да бъде извършено от съответния областен управител съгласно
разпоредбите на чл. 140 ал.4 т. 4 б. б от ЗВ във връзка с чл. 11 от ЗВ , по аргумент на противното по чл. 18 ал.1 във вр. с чл. 19 ал.1 т.1 от ЗВ ,
тъй като публична държавна собственост са водите на реките и принадлежащите им
земи и по този начин са тяхното почистване се грижи и респ. извършва същото
държавата чрез съответния областен управител.Това не е задължение нито на
Община Карнобат, нито на нейния изпълнителен орган кмета на Общината. Следователно
адм. наказващия орган при осъществяването на административно наказателното
производство е извършил грубо нарушение на материалния закон и по този начин не е извършен и състава на
посоченото в наказателното постановление адм. нарушение по чл. 200 ал.1 т. 31 ЗВ . Затова и на това
основание процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и на
същото основание пак следва да бъде отменено изцяло като такова. Затова и съдът
не следва да разглежда и другото твърдение на жалбоподателя , че в наказателното постановление липсват
мотиви относно определяне на размера на
санкция , тъй като същите са налице в него.
По този начин съдът намира, че жалбоподателят не е
извършил деянието което е адм. нарушение на ЗВ от обективна страна и респ. не е
извършил вмененото му адм. нарушение , като освен това съдът намира, че адм. наказващия орган не е
приложил правилно материалния закон – в случая ЗВ и затова процесното
наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено изцяло.Тука съдът намира, че не следва да разглежда
сочените от жалбоподателя чрез процесуалния му представител други основания за
отмяна на наказателното постановление, тъй като същите не се явяват такива и
при съществуването им не са налице основания за исканата отмяна.
Мотивиран
от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 67 от 08.05.2019 година
на Директора на басейнова дирекция
„ Черноморски район „ / БДЧР / ,
издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № 12 / бланков номер № 000534 / от
23.01.2019 г. издадено срещу Община Карнобат
с адрес на общинската администрация – гр. Карнобат 8400 бул. България №
12 с което на Община Карнобат за твърдяно извършено от нея адм. нарушение на 23.10.2018 г. на разпоредбата на чл. 155 ал.1 т.22 от Закона за водите на
основание чл. 200 ал. 1 т. 31 от Закона
за водите й е наложено адм. наказание-
имуществена санкция в размер от 2000
лв.., като напълно незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: