О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV-818 Година
2019, 09 май гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на девети май година
две хиляди и деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ДАНИЕЛА МИХОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 602 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Г.Х.С. от гр.Казанлък, против решение № 217
от 03.12.2018 г. по гр.д.197/2018 г. по описа на Несебърски
районен съд, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по отношение на въззивника, че дължи на „ТЕРРА КРЕДИТ" ООД
гр.София, ЕИК *********, сумата в размер на 2 000 лв, представляваща неизплатена главница
по Договор за потребителски кредит (заем) № 5000545/02.11.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.11.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата в
размер на 430,87 лв, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 26.10.2013 г. до 08.12.2015 г., за
които суми е издадена Заповед № 597 от 18.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1115/2017 г. по описа на Несебърския
районен съд; и с което въззивникът е осъден да заплати на „ТЕРРА КРЕДИТ"
ООД, сумата от 798,62
лв, представляваща направени по исковото производство разноски и сумата от
573,75 лв, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1115/2017 г. по описа на НРС.
Твърди се, че решението на НРС е
неправилно, тъй като са неправилни изводите на съда, че задълженията по договор
за кредит представляват частични, а не периодични плащания, поради което се
погасяват с общата 5-годишна давност, а не с приложимата за периодимните
плащания 3-годишна давност. Въззивникът твърди, че съгласно указанията на
Тълкувателно решение № 3 на ОСГТК на ВКС от 18.05.2012 г., в хипотезата на
частични плащания, породени от изрична договорка между страните, те се
превръщат в периодични, поради което приложима за тях следва да е 3-годишната
давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Твърди се, че договореният между страните
погасителен план следва да се разглежда като предварително съгласие на Банката
за частично и периодично плащане, като според въззивника, разясненията в ТР № 3
на ОСГТК на ВКС от 18.05.2012 г. сочат на прилики между „частичните“ и
„периодичните плащания“. Изложени са подробни съображения. Претендира се отмяна
на решението на НРС и постановяване на решение, с което исковете се отхвърлят.
Претендират се разноски. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
Въззиваемият „ТЕРРА
КРЕДИТ" ООД гр.София представя писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 от ГПК, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че са правилни и
в съответствие с правната доктрина, изводите на съда, че вземането по договор
за кредит се погасява с общата 5-годишна давност, а не с кратката 3-годишна
давност. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и претендиране на
разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.
Водим
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на Г.Х.С. от гр.Казанлък, против решение № 217
от 03.12.2018 г. по гр.д.197/2018 г. по описа на Несебърски
районен съд.
На
страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.