РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Благоевград , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Пандев
Членове:Маргарита Пл. Алексиева
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20211200600046 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК. Инициирано е въз основа на въззивна
жалба, подадена от К. К. П. срещу Присъда № 908399 от 28.10.2020 г., постановена по
НЧХД № 116/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Производството по НЧХД № 116/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград е
било образувано по частна тъжба, посредством която К. К. П., ЕГН ********** твърди, че
след като се е скарал със С. И. И., ЕГН **********, последният го е ударил с прът, в
резултат на което П. е успял да хване пръта, за да се защити, но от силата на удара е паднал
на земята, като е ударил лактите си, а И. се е приближил към него, продължил е да дърпа
силно пръта и да рита П. по ходилата. С тъжбата се твърди, че е причинена лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в охлузване в областта на десния
лакът, охлузване по гърба на лявото ходило, отток и затруднено движение в областта на
дясното стъпало.
С Присъда № 908399 от 28.10.2020 г., постановена по НЧХД № 116/2020 г. по описа
на Районен съд – Благоевград, подсъдимият С. И. И., с ЕГН **********, е признат за
невинен в това, че на 26.09.2019 г., около 17:30 ч. в гр. Б., на ул. "М.", е причинил на
тъжителя К. К. П., с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразила се във временно
1
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
заради което и на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК е оправдан по
това обвинение. Със същата присъда е оставен без уважение предявеният от частния
тъжител К. К. П. срещу подсъдимия СТ. ИВ. ИВ. граждански иск за сумата от 5000 лева,
ведно със законната лихва върху нея – претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
В срок срещу присъдата е подадена въззивна жалба от тъжителя К. К. П., в която се
сочи, че оспореният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се
настоява същият да бъде отменен и да бъде постановена нова присад и привлеченото към
наказателна отговорност лице да бъде признато за виновно за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК и да бъде осъдено да заплати обезщетение за причинените вреди.
Впоследствие, след изготвяне на мотивите на първостепенния съд, е депозирана и
допълнителна въззивна жалба, в която са изложени подробни съображения за
неправилността и незаконосъобразността на присъдата. Според жалбоподателя
първостепенния съдебен състав неправилно е анализирал част от доказателствата. Настоява
се също така да бъде назначена комплекса съдебно медицинска експертиза.
Препис от жалбата е връчен на подсъдимия и неговия защитник, като същите не са
депозирали писмено възражение.
В хода на въззивното съдебно следствие е допусната повторна съдебно медицинска
експертиза, която е дала отговор на въпросите относно това, какви конкретно увреждания са
причинени на пострадалото лице и какъв е техният медико-биологичен характер и
механизъм на причиняване.
В проведеното открито съдебно заседание частният тъжител, чрез своя повереник -
адвокат Г., поддържа въззивната жалба. Процесуалният представител излага подробни
съображения, според които от всички събрани по делото доказателства се установява
безспорно, че привлеченото към наказателна отговорност лице е извършило деянието, по
повод на което е инициирано наказателното производство от частен характер.
Подсъдимият не се явява в откритото съдебно заседание. Неговият защитник -
адвокат В.Г., застъпва тезата, че доказателствената съвкупност не е от естество до установи
по безспорен начин извършено престъпление с правна квалификация чл. 130, ал. 1 от НК.
Относно фактическата обстановка
Първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка, която
напълно се споделя и от настоящия въззивен съд, като същата е следната:
Жалбоподателят К. К. П. и подсъдимият С. И. И. се познават, тъй като К.П. живее на
улица "М." № * в гр. Б., а С.И. има наследствена къща на улица "М." № *. На 26.09.2019 г.,
около 17:30 часа, С.И. събирал орехи от дърво, намиращо се в близост до неговата къща. На
2
пейка до същото дърво седели Р. Ш., Р. А. и още една тяхна съседка - М., а под дървото бил
паркиран автомобилът на К.П.. С.И. казал на Ш., която е баба на К.П., да го повика, за да
премести автомобила си. След няколко минути П. дошъл и преместил колата си, но
междувременно С.И. започнал да брули орехите и няколко паднали върху автомобила. Това
ядосало К.П., той слязъл от автомобила, приближил се към подсъдимия и двамата се
скарали. П. хванал и започнал да дърпа от ръцете на И. дървения прът, посредством който
подсъдимият брулил орехи. С.И. не успял да удържи пръта и го изпуснал, а П., който силно
го дърпал към себе си, залитнал, загубил равновесие и паднал назад на земята, като ударил
десния си лакът и дясното ходило. След това се изправил, изхвърлил пръта в съседен двор и
повикал полиция. На място пристигнал полицейски екип от 01 РУП Благоевград, състоящ се
от полицай М. Н. и полицай П. К., които разговаряли с участниците в конфликта и
отправили към тях писмени предупреждения по реда на ЗМВР да преустановят
саморазправата си. След това К.П. отишъл на медицински преглед в МБАЛ - Благоевград, а
подсъдимият продължил да събира орехите под дървото.
Посещението на П. в Спешно отделение е документирано в лист за преглед на
пациент № 012739, в който е описано, че прегледът е установил охлузни рани в областта на
дясната предмишница и лявото ходило, кръвонасядания в тези области, без данни за
травматични промени и отпадна неврологична симптоматика.
На следващия ден - 27.09.2019 г., К.П. е прегледан от личния си лекар, който отразил
в амбулаторен лист № 10118, че са установени охлузвания на дясната предмишницата и
двете стъпала. В същия ден П. е прегледан от съдебен лекар д-р Я. З., който издал
медицинско свидетелство № 152, в което описал оплакванията на П. от отшумяващи болки в
лактите, крака и прасеца в ляво. Като обективни находки били описани охлузвания по
десния лакът и по гърба на лявото ходило, където е имало множество малки повърхностни
охлузвания. Около две седмици по-късно частният тъжител /понастоящем жалбоподател/
посетил травматолог, който го прегледал заради болки, оток и затруднено стъпване на
дясното стъпало. Прегледът е установил тези оплаквания и е поставена диагноза контузия
на дясното стъпало, като е предписано лечение. Във връзка с прегледа при травматолог е
съставен амбулаторен лист № 000484 от 10.10.2019 г.
В хода на първоинстанционното и въззивното производство са допуснати, изслушани
и приети заключения на две съдебно медицински експертизи, които дават сходни отговори
на поставените въпроси. /Втората експертиза е допусната поради настояване на частния
тъжител, с аргумент, че при изготвяне на заключението по първата експертът не е взел
предвид всички свидетелски показания/.
Относно доказателствата
От приобщените в хода на наказателния процес доказателства и доказателствени
средства се установява описаната по-горе фактическа обстановка.
3
Представени са като писмени доказателства лист за преглед на пациент № 12739,
амбулаторен лист № 10118, медицинско свидетелство № 152 и амбулаторен лист № 000484,
от които става ясно, че по тялото на К.П. на 26.09.2019 г., на 27.09.2019 г. и на 10.10.2019 г.
са констатирани наранявания, каквито са описани и в частната тъжба. От приетите по
делото две съдебно медицински експертизи също става ясно, че нараняванията, описани в
медицинската документация, отговарят на тези, посочени в тъжбата.
По делото са разпитани като свидетели М. Г. Н., Я. Г. К., П. Х. К., К. В. Т., Р. Д. А., Р.
Н. Ш., С. К. К., К. П. П. и А. Н. Х.. Сред тях, в зависимост от заинтересоваността им от
изхода на процеса, се открояват три групи свидетели.
В първата група свидетели попадат Р. Н. Ш. /баба на частния тъжител/, С. К. К.
/съпруга на частния тъжител/ и К. П. П. /майка на частния тъжител/. И трите свидетелки
твърдят, че са присъствали на мястото на инцидента, като дават показания, според които
подсъдимият е нанесъл на К.П. удари, в резултат на което са причинени посочените в
частната тъжба увреждания. И трите свидетелки, обаче, са близки роднини /баба, майка и
съпруга/ на лицето, което твърди, че е пострадало от престъплението и поради това същите
са заинтересовани от изхода на делото. В същото време показанията им, отнасящи се до
нанесените от С.И. наранявани, влизат в противоречие с показанията на останалите
свидетели. От изложеното може да се заключи, че вяра на тези показания не следва да се
дава и същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
Във втората група свидетели попада А. Н. Х.. Същата заявява, че е била очевидец на
конфликта, но удари от страна на подсъдимия не са нанасяни. Тази свидетелка, обаче,
признава, че е в лоши отношения с майката и със съпругата на частния тъжител. Именно
поради това следва показанията й да не бъдат ценени като достоверен източник на
информация.
Третата група свидетели се състои от М. Г. Н., Я. Г. К., П. Х. К., К. В. Т. и Р. Д. А..
Свидетелят Я. Г. К. е полицейски служител, който е извършил проверка по жалба,
подадена от К. П.. Същият не е присъствал по време на инцидента, нито е посетил мястото
след това. Поради това от показанията му не се установяват факти, които да имат отношение
към установяване на релевантната фактическа обстановка.
Свидетелите М. Г. Н. и П. Х. К. са полицейските служители, които са посетили
местопроизшествието непосредствено след скънадал. И двамата споделят, че П. им казал, че
е бил ударен от подсъдимия, но са категорични, че не са забелязали по тялото на П. следи от
удари, наранявания или кръв. Свидетелят К. уточнява, че не му е направило впечатление
някои от участниците в инцидента да е видимо пиян. Показанията на тези свидетели са
логични, последователни и допълващи се. Също така свидетелите не са заинтересовани по
какъвто и да е начин от изхода на спора. Именно поради тези съображения техните
показания следва да се приемат като годно доказателствено средство, отразяващо по
4
обективен начин видяното от тях.
От проведения разпит на свидетеля К. В. Т. става ясно, че същият е минавал покрай
мястото на инцидента и му е направило впечатление, че между К. П. и С.И. има скандал, по
време на който частният тъжител е бил хванал пръта за брулене на орехи и го е дърпал.
Свидетелят пояснява, че подсъдимият е изпуснал пръта, в резултат на което П. паднал
„леко“, но не е видял да си е ударил главата в резултат на това падане. Свидетелят не
споменава подсъдимият да е нанасял удари спрямо частния тъжител.
От значение за изясняване на фактическата обстановка са и показанията на
свидетелката Р. Д. А.. Същата е позната на бабата на частния тъжител е и присъствала по
време на инцидента. Посочва, че по повод бруленето на орехи от С.И., между него и П.
възникнал спор. Свидетелката забелязала, че в един момент и двамата държали и дърпали
пръта за брулене на орехи. Допълва, че подсъдимият изпуснал пръта, а частният тъжител
паднал назад с него, след което станал, изчистил се и отишъл да премести автомобила си.
Сочи, че след като К. П. паднал, С.И. стоял и нищо не правил. Заявява, че не е видяла
Стойчо да замахва и да нанася удари, както и че не й е направило впечатление по Кирил да
има кръв или рани.
Показанията на свидетелите Р. Д. А. и К. В. Т. са подробни, без вътрешни
противоречия и кореспондиращи помежду си. В същото време не се установява по някакъв
начин същите да са заинтересовани от изхода на делото. Именно поради това на тях следва
да се даде пълна вяра.
От правна страна
Съгласно текста на чл. 130, ал. 1 от НК, който причини другиму разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от същия нормативен акт, се наказва за лека
телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация. За да бъде
постановена осъдителна присъда за деяние, съставляващо престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, трябва в хода на наказателното дело да бъде установено по категоричен и несъмнен
начин, че подсъдимият е причинил умишлено на частния тъжител посочените в тъжбата
увреждани, а така същи и че същите са довели до разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и 129 от НК.
От доказателствената съвкупност се установява, че на 26.09.2019 г., на 27.09.2019 г. и
на 10.10.2019 г. по тялото на пострадалия са констатирани от медицински специалисти
такива наранявания, каквито са описани и в частната тъжба. В същото време по делото
липсват доказателства, от които да може да се направи извод, че уврежданията са причинени
от подсъдимия и че същите са резултат именно от възникналия на 26.09.2019 г. скандал
между И. и П.. Тава е така, тъй като обсъдените по-горе показания на свидетелите, които не
са заинтересовани от изхода на делото, категорично сочат, че лицето, приведено към
наказателна отговорност, не е нанасяло удари спрямо тъжителя, а по време и след
5
инцидента по тялото на последния не са забелязани кръв, наранявания или следи от удари.
Също така трябва да се отбележи, че от същите тези показания става ясно, че П.
действително е паднал на земята, в резултат на което може и да е получил някакво
нараняване, но това падане е станало не след изблъскване или нанасяне на удар от И., а като
резултат от взаимното дърпане на пръта за брулене на орехи.
Предвид горното, настоящата съдебна инстанция приема, че посоченото в тъжбата
деяние не е извършено, респективно - в резултат на него не са настъпили твърдените от
тъжителя /понастоящем жалбоподател/ общественоопасни последици, до какъвто извод е
стигнал и първостепенният съдебен състав. С оглед на това не се налага коментиране на
субективните признаци на престъплението.
По гражданския иск
В наказателното производство пред районния съд, на основание чл. 84 и следващите
от НПК, е приет за съвместно разглеждане предявен от тъжителя граждански иск за сумата
от 5000 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени
вреди, претърпени вследствие на настъпилата лека телесна повреда.
Съгласно нормата на чл. 307 от НПК съдът се произнася по гражданския иск, дори и
в случаите, когато подсъдимият бъде признат за невинен. Признаването на подсъдимия за
невинен не води непременно до отхвърляне на исковата претенция. Това е така, защото
поведението на същия, макар и да се окаже, че не е престъпление, може да представлява
неправомерно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Затова е напълно възможно в
определени случаи подсъдимият да бъде оправдан, но в същото време гражданският иск да
се уважи.
За да бъде уважена претенцията по чл. 45 от ЗЗД е необходимо по делото да се
установи, че делинквентът е извършил виновно и неправомерно деяние, което дори и да не е
престъпление, от него на частния тъжител са причинени конкретни имуществени или
неимуществени вреди.
В настоящия случай, доколкото въззивният съдебен състав, въз основа на събрания
доказателствен материал, приема, че подсъдимият въобще не е извършил деянието,
посочено в тъжбата, в резултат на което на частния тъжител да са били причинени
умишлено каквито и да било наранявания, искът се явява неоснователен. Именно поради
това правилно исковата претенция е оставена без уважение от районния съд.
Поради изложеното, присъдата на Районен съд – Благоевград е правилна и като
такава трябва да бъде потвърдена.
Относно разноските
С оглед изхода не делото пред окръжния съд, на жалбоподателя /тъжител пред
6
районния съд/ К.П. не следва да се присъждат разноски за пред въззивната инстанция. На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, обаче, подсъдимият има право да иска репариране на
сторените от него разноски във второинстанционното производство, каквото искане е
направено в проведеното открито съдебно заседание. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, от съдържанието на който е видно, че между адвокат В.Г. и
С.И. е договорено възнаграждение по настоящото въззивно производство в размер на 500
лева, като изрично е отбелязано, че тази сума е платена от клиента на адвоката. Поради това
К.П. следва да бъде осъден да заплати на С.И. сумата от 500 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 908399 от 28.10.2020 г., постановена по НЧХД
№ 116/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА К.К. П., ЕГН ********** да заплати на С. И. И., ЕГН ********** сумата
от 500 лева /петстотин лева/ - сторени съдебни разноски във въззивното производство.
Решението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7