Решение по дело №460/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол“, подадена чрез пълномощник, против Решение № 264 от 31.07.2024 г., постановено по АНД № 494/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 760062-F755778/ 12.03.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Д. 51“ ЕООД гр. Кермен, представлявано от у. Д. Д. С., за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, като са налице касационните основания, предвидени в НПК. Счита правните изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд, за неправилни и необосновани, което е довело до постановяване на незаконосъобразно и немотивирано решение, страдащо от пороци. Посочва, че не споделя мотивите на районния съд за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, като в случая извършеното нарушение било свързано с основни обществени отношения, предмет на правна уредба от ЗДДС. Моли съда да уважи жалбата и да постанови решение, с което отмени изцяло решението на Районен съд – Сливен и постанови ново по същество на спора, като потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото и за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юриск. С. Д., който поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – „Д. 51“ ЕООД, редовно призован, се представлява от у. – Д. Д. С., която оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е Решение № 264 от 31.07.2024 г. по АНД № 494/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 760062-F755778/ 12.03.2024 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Д. 51“ ЕООД гр. Кермен, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

От фактическа страна съдът е приел, че на 30.01.2024 г. в 12:06 часа, във връзка с възложена резолюция била извършена проверка на целогодишен търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – с. м., находящ се в ***, [улица], стопанисван от „Д. 51“ ЕООД. След легитимация на ОП било установено, че в обекта е монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, модел „TREMOL“ с индивидуален номер на фискалната устройство ZK069563 и индивидуален номер на фискалната памет 50215209. При проверка на ФКБ № 015669/ 30.01.2024 г. от контролната покупка било установено, че същият не съдържа всички задължителни реквизити, като продажбата на 1 брой п. за с. M. била регистрирана като продажба под общото наименование „хранителни“ и не било посочено наименование на закупените артикули, с което била нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. За констатираното на жалбоподателя на 12.02.2024 г. бил съставен АУАН с фабр. № F755778 от същата дата, като в акта било посочено, че дружеството е нарушило разпоредбите и не е изпълнило изискванията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, а именно – фискалният касов бон трябва да бъде четим и да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки. В акта било отразено, че като доказателство за резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК е съставен Протокол за извършена проверка № 0143218/ 30.01.2024 г., както и че са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил връчен на управителя на дружеството на 12.02.2024 г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

Ррайонният съд е приел за безспорно установено извършването на нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Приел е, че предвид липса на реално нанесена щета за фискалната система; липсата на доказателства, жалбоподателят да е наказван за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и с оглед липсата на констатирани при проверката други нарушения, се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви районният съд е отменил обжалваното НП.

Касационната инстанция изцяло споделя изложените от РС Сливен мотиви и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министерството на финансите, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. Според нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, според която на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лева. Както правилно е отбелязал РС Сливен, по делото не са представени доказателства за предходно извършени нарушения от същия вид, няма и наведени твърдения в този смисъл; по време на извършената проверка от служителите на НАП не са били установени други нарушения, както и в резултат на констатираното нарушение, описано в АУАН и в НП, реално нанесена щета за фискалната система не е настъпила. Правилен и обоснован е и изводът на Районния съд, че се касае за фискален бон, издаден от наличното в търговския обект фискално устройство, който не съдържа наименование на закупения артикул, което да позволява идентифицирането на вида на същия, нарушение, което е маловажен случай. Деянието, макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП административно нарушение, е малозначително.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21. Според дефиницията на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая са налице обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, които вече бяха посочени по-горе. Обществените отношения, регламентирани от Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Наложената от наказващия орган имуществена санкция е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правнозащитените със ЗДДС обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция би имала отрицателно въздействие върху наказаното лице, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона.

Административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт.

Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Разноски пред настоящата инстанция не се претендират от ответника, поради което не се присъждат.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен, касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 264 от 31.07.2024 г., постановено по АНД № 494/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен.

Решението е окончателно.