Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. С., 22.07.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в  в открито заседание на тридесет и първи март, през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Б.Ш.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 2530 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е  иск с правно основание чл. 226, ал.1 от  КЗ/отм/.

Ищецът Л.Д.Г. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, които му били причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 07.12.2014г. на самостоятелно (спомагателно, локално) платно на бул. „Ц.Ш.“, предназначено за движение с посока от ул. „Й.“ към ул. „******* *****“. Според твърденията на ищеца, самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача  на лек автомобил марка „БМВ“, модел „720 Д“ с рег. № *******, който с автомобила си ударил пресичащия пътното платно пешеходец (ищеца), вместо да му осигури предимство при пресичане. Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил Петър Витев бил установен в рамките на ДП № 11599/2014г. по описа на СДВР- МВР. В резултат на удара, ищецът получил счупване на таза и счупване на дясната подбедрица, но при получаването на тези травми бил болен и от множествена склероза.                   Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „БМВ“ модел „720 Д“ с рег. № ******* била застрахована от ответното дружество, ищецът претендира за осъждане на ответника да му изплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, в размер на сумата от 100 000 лева,  заедно със законната лихва, считано от датата на причиняването на деликта до окончателното изпълнение на задължението. С оглед изхода на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски за настоящето производство.Процесуалният представител на ищеца претендира за осъждане на ответника да му заплати дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Предявената претенция е оспорена от ответника „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, който не отрича настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие, причиняването на вредите и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между него и водача на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „720 Д“ с рег. № *******, но оспорва предявените срещу него претенции. Чрез процесуалния си представител ответникът поддържа становище, че при определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да бъде съобразен факта на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия (ищеца) в значителна степен, тъй като бил ударен от автомобила след като предприел внезапно пресичане на  пътното платно, в нарушение на изискванията на чл. 108, чл.113 и чл. 113 от ЗДвП. При условия на евентуалност, ответникът оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, като поддържа твърдение за неговата прекомерност, с оглед вида и характера на травмите. Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата на претендираното застрахователно обезщетение, като аргументира оспорването с твърдението, че не е бил уведомен за настъпване на събитието и че има качеството на застраховател, а не на делинквент.                         По изложените в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол № К 1250 от 07.12.2015г. на СДВРІ МВР установява твърдението за настъпването на процесното ПТП. Според съдържанието на протокола, на 07.12.2014г. на самостоятелно локално платно на бул. „Ц.Ш.“ ,предназначено за движение с посока от ул. „Й.“ към ул. „******* *****“ е бил реализиран удар между лек автомобил марка „БМВ 720 Д” с рег. № *******, управляван от С.С.Ч. и пресичащия пътното платно пешеходец Л.Д. Г.. В резултат на удара е пострадал пешеходеца, с установени фрактура на таза и фрактура на дясната подбедрица.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „БМВ 720 Д с рег. № ****** е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикриза ИЗ 24875 от УМБАЛ „Св. Ана“ С. ЕАД и Епикриза № 4601 от 21.05.2013г. издадена от МБАЛ „Св. Наум“, които установяват факти и данни за здравословното състояние на ищеца – както преди, така и след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.)  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·         В следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреди: счупване на горното рамо на дясната лонна кост на таза, счупване на костите на подбедрицата на десния долен крайник и охлузвания на дясното коляно и левия лакет;

·         Уврежданията са типични за пострадали пешеходци, а в конкретния случай се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на произшествието;

·         След постъпване в МБАЛ „Св. Анна“ ЕАД в С., ищеца е бил подложен на оперативна интервенция за наместване на счупените кости и след проведено комплексно лечение е изписан на 19.12.2014г.

·         Общо лечебният и възстановителен период на получените в следствие на процесното ПТП травми е приключил за 6 месечен период. В продължение на първите два месеца, болките и страданията при пострадалия са били с по- висока интензивност, а в останалия период болките са били спорадични;

·         От претърпяната злополука е изминал значителен период от време – повече от  една година и състоянието на травмите е стабилизирано. Счупените кости на дясната подбедрица са зарастнали окончателно, но металната остеосинтеза все още не е извадена. От извършената операция е останал траен козметичен белег с дължина около 10-12 см. Движенията на лясната колянна става са възстановени в почти пълен обем, като флексията е ограничена до около 90 градуса, но се очаква това състояние да бъде възстановено при рехабилитационни процедури. Счупените тазови кости са възстановени, с малка остатъчна деформация, която не оказва съществено значение върху здравословното състояние или движението. Прогнозата е оптимистична и няма данни за настъпили усложнения, в резултат на причинените при ПТП травматични увреди.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност неврология (д-р С.)  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·         Ищецът страда от заболяването множествена склероза от 1992г., а по данни от приложената по делото Епикриза № 4601 от 21.05.2013г. издадена от МБАЛ „Св. Наум“, страданието датира от 1993г.

·         Според обективни медицински данни, в резултат на неврологичното си заболяване, ищецът е бил със сравнително тежка степен на инвалидизация още преди настъпване на процесното ПТП: бил напълно подвижен, без нужда от чужда помощ, способен да работи през целия ден и да измине разстояние от около 300 -500 метра без почивка и без чужда помощ (около 4 степен по скалата на Kurtzke);

·         Получените в следствие на ПТП травматични увреждания не са повлияли нито пряко, нито косвено върху неврологичното заболяване на ищеца – тъй като не се намират обективни медицински данни, които да обосноват подобен извод (неврологичния статус е относително запазен преди и след ПТП). Според обобщеното становище на вещото лице д-р С., което е изразено в открито съдебно заседание на 03.12.2015г. – неврологичното състояние на ищеца не е влошено, в следствие настъпването на процесното ПТП.

В показанията си, разпитания свидетел В. Д. М. поддържа твърдение, че имал непосредствени впечатления от здравословното състояние на ищеца преди и след настъпване на процесното ПТП. Свидетелят познавал ищеца от около 40 години, контактувал с него често, почти ежедневно. След инцидента, ищецът се оплаквал от силни болки, бил уплашен и паднал духом, плачел и заявил, че го е ударил автомобил, при пресичане на пътното платно. След изписването му от болницата, пострадалият бил приет в хоспис, тъй като страдал и от друго заболяване – множествена склероза, бил инвалид и нямало кой да се погрижи за него. Ищецът нямал близки. Свидетелят и съпругата му посещавали пострадалия често в хосписа и имал впечатление от това, че в споменатото заведение за медицински грижи се грижели за ищеца доколкото това е възможно. Общото му здравословно състояние бело тежко, липсвали му социални контакти с външния свят. Чеувствал се зле физически и психически. Свидетелят не знаел как ищеца заплаща таксата си за престой в хосписа и предполага, че водачът на автомобила, който е причинил процесното ПТП заплаща тази такса.

В показанията си, разпитаният като свидетел водач на лекия автомобил марка „БМВ 720 Д” с рег. № ******* – С.С.Ч. описва механизма на настъпването на процесното ПТП. При управление на споменатия автомобил, свидетелят се движел на прав и добре осветен пътен участък, с включени светлини и при добра видимост, макар и в тъмната част на денонощието. По време на движението, преди да достигне до светофарна уредба, предназначена за автомобили, свидетелят забелязал пресичащия пешеходец (ищеца). Пешеходецът се движил бавно, в посока от ляво на дясно спрямо тази на движение на автомобила и водачът на лекия автомобил намалил скоростта и се надявал да заобиколи пешеходеца, но не успял да стори това. Ударът настъпил между пешеходеца и предната част на автомобила, който по това време се е движил с относително ниска скорост, която водачът не може да посочи конкретно, но преценява, че не превишава тридесет и пет километра в час. Автомобилът се е движил с включени светлини на фаровете.

В дадените пред съда показания, свидетелката К. Г.К. заявява, че е била разпитвана като свидетел в рамките на ДП № 11599/2014г. по описа на СДВР- МВР, но не могла да си спомни нито процесното ПТП, нито някакви факти, свързани с механизма на самото произшествие.

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по ДП № 11599/2014г. по описа на СДВР- МВР съдържаща Протокол за оглед на местопроизшествие и скица на ПТП, които са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:

·         Точното местонахождение на настъпването на ПТП е описаното в  Констативния протокол за ПТП № К-1250, а именно: спомагателно платно за движение на автомобили, намиращо се на бул. „Ц.Ш.“, предназначено за движение с посока от ул. „Й.“ към ул. „******* *****“, преди кръстовището. Пътният участък на мястото не е регулиран с пътни знаци, поради което за него са прилагат общите правила за движение, вкл. за скоростта на автомобилите.

·         В района на настъпване на процесното ПТП пътният участък е прав, няма маркировка за пешеходна пътека, има работеща трисекционна светофарва уредба, предназначена за регулиране на движението на автомобили. По време на огледа на местопроизществието е установен проходим и функциониращ пешеходен подлез, на отдалеченост от около 18,5 метра от мястото на настъпване на произшествието. На мястото на настъпване на произшествието е намерен предпазен парапет, ограничаващ преминаването на пешеходци и идващ от посока ул. „Й.“;

·         Изчислената от вещото лице скорост на движение на лекия автомобил марка „БМВ 720 Д” с рег. № ******* по време на удара е около 24 км/ч. При тази скорост, опасната зона на спиране на автомобила е около 13, 5 метра. Ударът е нанесен с предната дясна част на автомобила (около десния фар) в дясната странична част на пешеходеца. По лекия автомобил няма настъпили деформации, поради което се налага обоснован извод, че при настъпване на удара този автомобил се е движил с ниска скорост.                                                                                                                              

·         Водачът на автомобила и пешеходеца са имали обективна възможност да се възприемат взаимно от значително разстояние, тъй като пътният участък е прав и добре осветен, а лекият автомобил се е движил с включени светлини.

·         Процесното ПТП е било предотвратимо от обективна и от субективна страна, във всяка от посочените по- горе хипотези: ако при пресичане на пътното платно, пешеходецът (пострадалия ищец) бе използвал намиращия се в близост пешеходен подлез и/ или ако при управление на лекия автомобил, водачът на „БМВ 720 Д” с рег. № ******* бе предприел аварийно спиране.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „БМВ 720 Д с рег. № ****** – да обезщети ищеца за причинените вреди.

Този извод впрочем не се оспорва по същество и от ответника, което е видно от писмените становище на неговите процесуални представители и се установява категорично посредством събраните писмени и гласни доказателства.

Налице е неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва че е била застрахована от него.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до извода, че настъпването на ПТП е в пряка причинно- следствена връзка с осъществено от водача на процесния лек автомобил „БМВ 720 Д с рег. № ****** нарушение на правилата за движение по пътищата. Ударът е настъпил върху пътното платно, удареният е пешеходец, поради което следва извода, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т.1 от ЗДвП, която му повелява да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да намалят скоростта и във всеки случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Последното от споменатите задължения  не е обусловено от правомерността на поведението на другите участници в движението като източник на потенциалната опасност т.е. щом е могълу водачът е бил длъжен да спре, за да избегне настъпването на ПТП. В конкретния случай, предприемането на аварийно спиране е било обективно възможно от гледна точка на водача – защото точно в тази насока са показанията на свидетеля Ч. (самия водач на автомобила), както и заключението на вещото лице Х.И., което е изготвил автотехническата експертиза.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза в медицинската област травматология (д-р Б.), съдът установи естеството на телесните увреди, които ищецът е получил в следствие настъпването на процесното ПТП.

Заключенията на съдебно медицинските ексепртизи, които са изготвени от вещите лица д-р Б. и Х.И. мотивираха причинно - следствената връзка между конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и понесените от ищеца травми – счупване на горното рамо на дясната лонна кост на таза, счупване на костите на подбедрицата на десния долен крайник и охлузвания на дясното коляно и левия лакет.

Тъй като телесните увреди осъществяват деликт - съдът приема, че са налице предвидените в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. на неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

За да направи необходимите изводи за естеството на причинените при процесното ПТП увреждания, съдът съобрази не само данните за настъпилите травматични увреди, но и здравословното състояние на пострадалия преди настъпване на процесното ПТП, чието съдържание бе изяснено с помощта на допуснатата съдебно- медицинска експертиза в областта на неврологията изготвено от вещо лице д-р С..

Съдът кредитира изцяло приетите две съдебномедицински експертни заключения, като взе предвид факта, че страните не твърдят, нито са ангажирани други доказателства, обосноваващи по- различен извод от изводите на вещите лица д-р Б. и д-р С.. Те сочат, че пострадалия страда от съпътстващо общо заболяване. Това заболяване е тежко, неврологично и повлиява силно негативно общото здравословно състояние на пострадалия, защото предизвиква инвалидизация. Въз основа на категоричното становище на вещото лице д-р С., съдът приема, че произтичащите от настъпилото ПТП травматични увреди не повлияват нито пряко, нито косвено върху общия неврологичен статус на пострадалия т.е. върху последиците от общото му заболяване – множествена склероза. Именно това заболяване повлиява доминиращо общия здравен статус на ищеца.

Съдът намира за основателни наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, чрез собственото му поведение на пресичане на пътното платно – в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗДвП - които забраняват ненужното навлизане на пътното платно от страна на пешеходец, престоя там, преминаването на ограждания и парапети, съобразяване с движението на МПС.

Твърдението за допуснато от пострадалия нарушение на правилата за движение бе категорично доказано от заключението на приетата съдебна авто- техническа експертиза, както и посредством данните, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието, който се съдържа в приобщената преписка по ДП № 11599/2014г. на СДВР.  Нарушението се изразява от фактическа страна в пресичане на пътното платно извън обозначеното за целта място – проходим и функциониращ пешеходен подлез – който се намира в непосредствена близост до мястото на пресичането. Самото разположение на обектите на мястото на произшествието (така, както са посочени в протокола за оглед) мотивира извода, че за да осъществи пресичането, пострадалия ищец е извършил и допълнително нарушение – той или е преодолял разположения в края на тротоара парапет, който е бил предназначен именно за да ограничи преминаването на пешеходци през пътното платно или е заобиколил този парапет именно в краткия участък от неговото прекъсване и след заобикалянето се е придвижвал ненужно върху пътното платно за движение на автомобили, преди да предприеме пресичане и да бъде ударен от автомобила.

Поведението на пострадалия е не само незаконосъобразно, но и твърде укоримо от гледна точка на житейския разум, тъй като той сам се е поставил в ситуация на повишена опасност, предприемайки напълно неоправдан риск от пресичане на натоварена пътна артерия, независимо от обективната възможност да премине през наличния пешеходен подлез.  Обсъждайки незаконосъобразното поведение на пострадалия, което е способствало за настъпване на пътния инцидент, съдът съобрази и заключението на съдебно- медицинската експертиза в областта на неврологията, както и показанията на свидетеля М., които показват, че въпреки заболяването си, пострадалия е могъл да се придвижва свободно и без чужда помощ, като предприеме пресичане именно през пешеходния подлез, а не по пътното платно. Грубите нарушения, които пострадалия е допуснал мотивират извода за висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат, чиито обем съдът преценява на около една трета.

На следващо място, за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни параметри.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период (касателно периода на продължителност на възстановителния процес от травматичните увреди, а не в следствие на общото заболяване на пострадалия). Травматичните увреждания са сериозни, те повлияват опорно двигателния апарат на пострадалия, но според становището на вещото лице д-р Б. са били излекувани напълно в рамките на един период от средна продължителност - от около шест месеца. Няма трайни усложнения, предизвикани от травматичните увреди, а състоянието на пострадалия е стабилизирано.

Здравословното състояние на ищеца след приключване на общия шест месечен възстановителен период продължава да бъде тежко, но тази тежест се свързва с общото заболяване от което страда, а не с травматичните увреди, които е понесъл в следствие на настъпването на ПТП. Ето защо, при определяне на дължимото обезщетение следва да бъдат взети предвид само онези увреждания, които са пряка и непосредствена последица от настъпването на ПТП.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението трабва да се отчитат е социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2014г., в тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според съда именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност.                    Без съмнение, никоя травма не е обективно съизмерима с парична компенсация, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни на обществените разбирания за справедливост.

В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените вреди е оценим на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева. Споменатата сума обаче следва да бъде редуцирана с една трета, съобразно значителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, като застрахователно обезщетение за установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 100 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Уместно е в тази насока да се отбележи, че тежкото здравословно състояние на пострадалия предизвиква искрено съчувствие, но то не е основание да бъде обременяван застрахователя със задължения извън дължимото, поради което и за разликата над присъдената сума, искът в действителност е прекомерен.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата. Наведените от ответника доводи срещу възникването на това негово задължение не могат да бъдат възприети, тъй като посочената по- горе правна норма задължава застрахователя да покрие пълния обем на отговорността, която възниква за застрахования, вкл. и задължението за заплащане на лихва за забава.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е бил освободен от задължението за заплащане на такси и разноски, поради което понесените от съдебния бюджет суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. Общият размер на разноските възлиза на сумата от 520 лева, а дължимата държавна такса според уважената част от иска възлиза на 1600 лева, следователно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметката на настоящия съд общо сумата от 1808 лева, съразмерно с уважената част от иска.

Процесуалният представител на ищеца адв. Я. Д. е претендирал, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска. Сумата на възнаграждението, изчислено от съда, възлиза на 1730 лева, съобразно с установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Ответното дружество също има право да получи на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК.  В случая, общата сума на разноските, които ответното дружество е легитимирано да получи възлиза на 2543 лева (включително 2330 лева за  процесуално представителство от юрисконсулт и 213 лева разноски за събиране на доказателства).           

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК ******* и адрес- гр. С., ул. „*******, да заплати на Л.Д.Г. с ЕГН ********** със съдебен адресат – адв. И.Ц.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/– сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесните увреждания при ПТП от 07.12.2014г., което е причинено от водача на лек автомобил „БМВ 720 Д” с рег. № *******, заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от настъпването на вредите на 07.12.2014г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата над размера на присъдената сума и до пълния размер на претенцията от 100 000 лева.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД да заплати на адв. Я. Д.Д., на основание чл. 38 от ЗА – общо сумата от 1730 лева (хиляда седемстотин и тридесет лева), представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство на Л.Д.Г..

 

ОСЪЖДА Л.Д.Г., да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 2543 лева (две хиляди петстотин четиридесет и три лева) за съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1808 лева (хиляда осемстотин и осем лева), представляваща държавна такса  и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищеца е бил освободен.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд С., в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                     СЪДИЯ: