Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………………./11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7315 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от Г.И.И., ЕГН ********** *** срещу В.Д.П., ЕГН ********** *** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. ІII и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер от 6990 лв., представляваща
платено възнаграждение по развален договор за инвестиционно проучване и
проектиране от 13.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от деня на предявяване на иска – 15.05.2019г. до окончателното
заплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата
молба: по силата на
сключения между страните на 13.05.2014г. договор за инвестиционно проучване и
проектиране, ищецът възложил на ответника извършването на проучвателни и
проектни работи за обект ***– изменение инвестиционните
намерения на възложителя след издаването на разрешението за строеж по чл.154 ЗУТ №***/2008,
касаещи нанасяне промени в подобекти ***, и административна постройка.
Договореното възнаграждение било в размер на 5690 лева, вносими
при подписване на договора. С анекс от 05.12.2014г. с оглед договорени
допълнителни дейности – проектиране на сутеренни етажи към *** било договорено
възнаграждение в размер на още 700 лева. Възнаграждението било платено изцяло
авансово, но до настоящия момент не е налице изпълнение от страна на ответника.
Представените проекти не били одобрявани от Община Балчик поради това, че не
били съобразени със законовите норми, като последният отказ бил обективиран в протокол от № 9 от 27.09.2018г.. Проектите
били с множество грешки. Не е уговорен срок за изпълнение, но на ответника е
предоставен достатъчен, с оглед датата на сключването на договора. С нотариална
покана, връчена на 23.11.2018г., ответникът бил поканен да изпълни задълженията
си в 10 - дневен срок, като му е указано, че при неизпълнение ще прекрати
едностранно договора. Ответникът не променил проектите в съответствие с
предписанията на ОЕС по УТ при Община Балчик. С уведомление връчено на
04.02.2019г., ответникът бил поканен на 12.02.2019г. да представи проектите
годни за одобрение, като му било указано, че при непредставяне, ищецът разваля
договора. Въпреки това, ответникът не представил проектите и договорът бил
развален, считано от 12.02.2019г.. След разваляне на договора, ответникът
върнал проектите без направените корекции. Дейността по изготвяне на проектите
била възложена на нов проектантски екип. Въпреки изправността на ищеца и
изтеклия срок за изпълнение, ответникът не е изпълнил възложената му работа.
Счита договора за развален поради виновно неизпълнение от страна на
изпълнителя. Ето защо платеното по договора авансово възнаграждение се явява
получено от ответника на отпаднало основание. Предвид изложеното, релевира искане за положително произнасяне по предявения
иск.
На основание чл.101, ал.3 ГПК съдът е приел, че в
предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В хода на проведеното съдебно заседание, ищецът
поддържа заявеното с исковата молба становище.
В о.с.з., ответникът оспорва иска.
Съдът , като взе предвид становищата на
страните , събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и
приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна:
С Определение, постановено в з.с.з.
на 16.09.2019г., съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните по делото, че на 13.05.2014г. са сключили договор за инвестиционно проучване и
проектиране, по силата на който ищецът възложил на ответника извършването на
проучвателни и проектни работи за обект ***– изменение инвестиционните
намерения на възложителя след издаването на разрешението за строеж по чл.154 ЗУТ
№200/2008, касаещи нанасяне промени в подобекти ***, и административна
постройка при договорено възнаграждение в размер на 5690 лева; че с анекс от
05.12.2014г. с оглед договорени допълнителни дейности – проектиране на
сутеренни етажи към *** било договорено възнаграждение от още 700 лева; че
ищецът е предал на ответника сумата в размер на 6990
лв., представляваща договореното възнаграждение и че на 04.02.2019г. до
ответника е достигнало изявление за разваляне на договора, отправено от ищеца,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Представен
е Протокол от 12.05.2014г. от ОС на съдружниците на
Джи ей си ейч ООД, от който е видно, че е взето
решение за изменение на инвестиционните намерения по см. на чл.154 ЗУТ за *** и
за административна постройка. Дадено е съгласие Г.И. да сключи като физическо
лице с инж. П. договор за мотел Градините за
допълнително проектиране за бл. Б и В.
Видно от приложените Договор от 13.05.2014г. за инвестиционно проучване и проектиране и Анекс от 05.12.2014г. към него, ищецът възложил на ответника
извършването на проучвателни и проектни работи за обект ***– изменение
инвестиционните намерения на възложителя след издаването на разрешението за
строеж по чл.154 ЗУТ №200/2008, касаещи нанасяне промени в подобекти *** /част
Архитектура; Конструкции
и ПБЗ; Електро; ВиК; Енергийна ефективност и доклад
по Е.Е./. Първоначалното договорено възнаграждение
било в размер на 5690
лв., вносими при подписване на договора, като на 05.12.2014г.
било договорено допълнително възнаграждение от 700 лева.
От
Протокол №9 от 27.09.2018г., издаден от Община Балчик, Общински експертен съвет
по устройство на територията се установява, че проектната разработка не е годна
за одобряване, поради наличие на множество грешки, несъответствия и пропуски,
подробно посочени в протокола.
Ищецът е изпратил до ответника Нотариална покана
/връчена на 23.11.2018г./, към която е приложил Протокол
№9 от 27.09.2018г.. Предоставил му е 10 дневен срок да изпълни поетите
задължения, като изготви проекта съгласно законовите изисквания и норми в строителството,
годен за одобряване от ОбЕСУТ при Община Балчик.
С
Покана уведомление/л.22-23/ ищецът е поканил отново ответника да представи
проекта във вид годен за одобрение от Община Балчик, като при неизпълнение ще
счита договора от 13.05.2014г. за развален и моли да му бъде върнато платеното
авансово възнаграждение по посочена банкова сметка. ***, поканата е получена от
ответника на 04.02.2019г.
От
Констативен протокол от 12.02.2019г. е видно, че ответникът се е явил на
12.02.2019г. в кантората на нотариус Орлин Стефанов. Изложил е, че счита
решенията на ОбЕСУТ Балчик, обективирани
в протокол № 9/27.09.2018г. за неправилни и изготвената от него проектна
документация отговаряща на законовите изисквания и същите не се нуждаят от корекции
и поправки.
От
Уведомително писмо/л.28/ и Становище/л.29/ на дружеството, осъществяващо
строителен надзор се установява, че проектите не могат да бъдат съгласувани с
РИОСВ, Енерго-про и ВИК без да са съобразени със
забележките в Протокол №9 на ОбЕСУТ-Балчик от
27.09.2018г.
Представени
са Договори за проектиране от 19.04.2019 и 16.05.2019г., сключени между Джи ей
си ейч ЕООД и трети лица за изготвяне на архитектурен
проект и технически проект по част
конструктивна - промяна по чл.154, ал.2 ЗУТ.
В полза на ищеца са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. Ч. И./брат на ищеца/, с показанията на който да установи
наведените фактически твърдения за обстоятелствата
довели до разваляне на договора.
В показанията си св. И. установява, че обектът на договора е фамилна къща. Брат му сключил договор с
проектант. Наел фирма за строителен надзор, според която проектите нямало да
бъдат одобрени, ако се внесат така в общината. Тъй като имал краен срок, той ги
предоставил в общината за одобрение, което не получил. След отказа правил опити да се свърже с проектанта
В.П., за да си оправи проектите. Пращал му покани, но проектите не били
приведени в съответствие с изискванията на общината. Брат му си наел вече друг
проектант и прекратил договора с П..
От така установената
фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Между страните по делото не е спорно, че на 13.05.2014г. са сключили договор за инвестиционно проучване и
проектиране, по силата на който ищецът възложил на ответника извършването на
проучвателни и проектни работи за обект ***– изменение инвестиционните
намерения на възложителя след издаването на разрешението за строеж по чл.154 ЗУТ №200/2008, касаещи нанасяне промени в подобекти ***, и административна
постройка при договорено възнаграждение в размер на 5690 лева; че с анекс от
05.12.2014г. с оглед договорени допълнителни дейности – проектиране на
сутеренни етажи към *** било договорено възнаграждение от още 700 лева; че
ищецът е предал на ответника сумата в размер на 6990
лв., представляваща договореното възнаграждение и че на 04.02.2019г. до
ответника е достигнало изявление за разваляне на договора, отправено от ищеца.
Спорен е въпросът дали в полза на ищеца е
съществувало правото да развали договора.
По делото не се установи, че ответникът е изпълнил
задълженията си по договора.
От събраните по делото доказателства –
писмени и гласни доказателства се установи, че изготвените от ответника проекти
не са били одобрени от Община Балчик, поради
наличие на множество грешки, несъответствия и пропуски, подробно посочени в
протокола на ОбЕСУТ.
Ищецът
е предоставил срок на ответника да приведе в съответствие с указанията на ОбЕСУТ
Община Балчик проектната документация. Въпреки предоставеният срок ответникът
не е предприел действия за отстраняване на констатираните недостатъци на
проектите.
За да се претендира връщане на
даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради
разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при
условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на
договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да
настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на
правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на
задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и
изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си
задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение,
респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в
хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от
страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне
на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен
/подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на
срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези,
при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за
изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне
на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за
която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението,
настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се
изпълни в точно определено време /фикс сделки/. В
случая ищецът е предоставил на ответника подходящ срок да изпълни възложената
работа, което последният не е сторил. Напротив от представения констативен
протокол от 12.02.2019г. се установи, че ответникът приема решението на ОбЕСУТ за неправилно и не счита, че следва да променя
проектната документация. Отделно от горното налице е и безполезност на
изпълнението, за каквото също твърди ищецът. При тази предпоставка за
безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи по безспорен
начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на
забавата на длъжника.
Ищецът е навел твърдение за отпаднал
интерес от изпълнение на договора /безполезност на престацията/ предвид наличието на значителна забава
по вина на ответника, в който период изготвянето на проектната документация е
възложено на трети лица.
Съдът намира,
че е налице забава на изпълнителя, която се дължи на негова вина и доколкото
същата е продължила до завеждане на иска, и изпълнение на договорните
задължения на ответника реално няма /не е започнало изпълнение/, то забавата е
толкова значителна, че е направила безполезно изпълнението на договора за
ищеца. При липса на изпълнение от страна на ответника до този момент, напълно
безполезно за ищеца е запазването на Договора от 13.05.2014г..
Уведомлението за разваляне на договора
поради твърдяното неизпълнение е получено от ответника на 04.02.2019г. Без
значение в случая е дали волеизявлението за разваляне на договора е направено
преди подаване на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в
исковата молба. Обстоятелството, че исковата молба се отправя до съда, не може
да обоснове извод, че същата не се отнася до ответника. Когато ищецът е
направил искане за разваляне на договора от съда поради неизпълнение на
задълженията на ответника, волята за разваляне на възникналото между страните
правоотношение е точно и ясно изразена. С получаване на препис от исковата
молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при
наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника /Решение
№178/12.11.2010г. по т.д. № 60/2010г. на ВКС, II ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК;
Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят Татяна Върбанова /.
Не е спорно изпълнение на вмененото на
ищеца, в качеството му на възложител, задължение за заплащане на сумата в
размер на 6990 лева.
С оглед на изложеното, следва да се
приеме, че в разглеждания казус са настъпили последиците от разваляне на
договора и искането на ищеца за реституция на даденото по договора е основателно.
При така установеното, съдът намира, че
претенцията с правно основание чл.55, ал.1, предл. III
ЗЗД е основателна в предявения размер от 6990 лв.,
ведно със законната лихва.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в общ
размер на 956 лева, както следва
– 279.60 лева държавна такса и 680 лв. възнаграждение на
един адвокат. Възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът счете за
неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е в съответствие с минималния размер
предвиден в чл.7, ал.2, т.3
от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По така изложените съображения Варненският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********
***, ***ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.И., ЕГН ********** *** ***сумата в общ размер от 6990 лв., представляваща платено възнаграждение по развален
договор за инвестиционно проучване и проектиране от 13.05.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на предявяване на иска –
15.05.2019г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. ІII и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********
***, ***ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.И., ЕГН ********** *** ***сумата от 956 лева, представляваща реализирани пред
настоящата инстанция разноски за държавна такса и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните,
на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: