Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 21.10.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и пети септември,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 515
по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:
Ищец: „ А 1 България“-ЕАД-град София,
Ответник: В.П.П. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди,че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу В.П.П. с ЕГН: ********** е образувано ч.гр.д
№33/2018, по описа на PC - ТЕТЕВЕН, 4 с-в. В рамките на предвидения от законодателя
14 дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.В законоустановения срок и на
основание чл. 415 във вр. с чл. 422, вр.чл.79 от ЗЗД, е предявен настоящия иск
за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство.Ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз
основа на договор -******* от дата ********* г. за далекосъобщителни услуги, сключен с В.П.П. с ЕГН: **********.Между
кредитора „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
- гр. София , ПК 1309, район Илинден, ул. ’’Кукуш” №1 и длъжника В.П.П. с ЕГН; **********
е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер**********от дата ******** г., и Ш на клиента ********, с който на длъжника са предоставяни услуги за мобилен
номер *********** по
тарифен план М-Tel Трансфер L с месечна абонаментна такса 34,90 лв. /с ддс/ за срок от 24
месеца.Соченият номерът е индивидуален клиентски номер, с който абонатът
фигурира в системата на Оператора и представляват уникална комбинация от цифри,
като услугите, които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива
номера, като чрез тях се издават месечните сметки/фактури. Съгласно общите
условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. В този
смисъл под един клиентски номер се завеждат всички договори за услуги, сключени
от абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на клиента, който е другият
индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвежда в системата на
Оператора.ID или клиентски номер
на клиента в настоящия случай е *********. В конкретният случай длъжникът е бил въведен в системата
на „А1 България” ЕАД с индивидуален номер- ******** и с „клиентски номер“ ****, по които са издавани фактурите на абоната за няколко
договора за услуги, от които произтича претенцията на ищцовото дружество и въз
основа, на които е издадена Заповедта
за изпълнение срещу длъжника.
В срока на действието на
договора за мобилни услуги******** от дата ******* г. са издадени фактури:
-фактура № ********* г., с падеж на плащане ******** г., за отчетен период от 16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги
за сумата от 51.68 лв(петдесет и един лв. и 68 ст.);
-фактура № ************* г., с падеж на плащане ******** г., за отчетен период от 16.02.2015 г.до 15.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги
за сумата от 24.43 лв. (двадесет и четири лв. и 43 ст.);
-фактура № ********* г. , с падеж на плащане 30.07.2015 г., за отчетен период
от 16.06.2015 г.до 15.07.2015 г., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
639.77 лв. (Шестстотин тридесет и девет лв. и 77 ст.).
Длъжникът не е изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички
дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник В.П.П. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендираме и мораторна лихва за
забава начислена върху главницата в размер на 20.97 лв. (двадесет лв. и 97 ст.)
за период от ******** г. до ********г. Претендиранта сума в размер на 736.85 лв. (Седемстотин
тридесет и шест лв. и 85 ст.), посочена като главница е формирана като сбор от
предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в размер на - 76.11 лв.
(седемдесет и шест лв. и 11 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга,
дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер********** от дата ********** г.и сума в размер на - 639.77 лв. (Шестстотин тридесет и
девет лв. и 77 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор ******* от дата ******** г. и мораторната лихва в размер на 20.97 лв. (двадесет лв.
и 97 ст.) начислена върху фактура № ********* г.;
Ищецът А1 България ЕАД има
право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги., както и има право да получава в срок всички суми по т.
З4.а- З4.в от настоящите Общи условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните
услуги, предоставяни на абоната, е отразена в представените фактури.Неизпълнението
от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно
издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните
договори на ответника В.П.П. с ЕГН: ********** и до начисляването на договорна
неустойка.Видно от представените договори е, че ответникът се е съгласил и е
приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл. З7.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с
Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) А1 България ЕАД има право да получава в
срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги.37.б. Мобилтел има право да получава в срок всички суми по т, З4.а-З4.в
от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5. Мобилтел предоставя на абоната
15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея
сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени
от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е
обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на В.П.П. с ЕГН: **********”.
Неизпълнението
на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение
за неизпълнение- неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за
неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното, а именно, както е
изрично посочено раздел Отговорност от Приложенията към цитираните договорите -
„ В случай че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия,
включително и при прекратяване на договора по вина или по желание на абоната в
рамките на минималния първоначален срок на договора, Операторът има право да
прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтичай на посочения в договора
срок. „Т.нар. неустойка
има обезщетителен характер, а не санкционен.Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи
условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги.Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът
В.П.П. с ЕГН: ********** е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е
предоставените мобилни услуги и не е
изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които, не са
заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си.Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора
си.Ищеца се позовава на ОУ.
Ищецът моли да се постанови
Решение, с което да бъде признато за установено по отношение В.П.П. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца-„А1 БЪЛГАРИЯ,,-
ЕАД-град София в размер на 736.85 лв. (Седемстотин тридесет и шест лв. и 85
ст.), от които 715.88 лв. (Седемстотин и петнадесет лв. и 88 ст.) - главница,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по
договор за далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 20.97 лв.
(двадесет лв. и 97 ст.).
С допълнителна молба от 25.06.2018г./стр.25-та от делото/ ищецът е
заявил,че не претендира установяване на вземане за мораторна лихва,с оглед на
което се отказва от посочената в исковата молба претенция за мораторна лихва.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
От приложените по делото писмени доказателства,както и ч.гр.дело №33/2018г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:
На 11.01.2018г в деловодството на РС-Тетевен е депозирано заявление от ищеца,с предишно наименование „Мобилтел“-ЕАД-София,за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника/длъжник в заповедното производство/,като със Заповед №49/15.01.2018г по делото съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следното вземане:сумата от 715.88 лева,включваща незаплатена далекосъобщително услуга в размер на 76.11 лева и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга в размер на 639.77 лева,законната лихва върху сумата от 715.88 лева,начиная от 10.01.2018г до окончателното и изплащане,за сумата от 20.97 лева мораторна лихва по фактура от 19.03.2015г и за разноски в общ размер на 205.00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което и с разпореждане от 27.04.2018г на заявителя е указано,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Съобщението за разпореждането е връчено на заявителя на дата 09.05.2018г ,а исковата молба,въз основа на която е образувано делото е предадена на куриер на дата 07.06.2018г,поради което решаващият състав приема,че същата е депозирана в преклузивния срок по чл.415 от ГПК.
В хода на настоящето производство ищецът е представил и следните доказателства: Договор №*********г.,приложение №1 към договора,приложение №3 към договора,сметка с дата на издаване 30.07.2015г,фактури.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск,квалифициран по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК,е допустим,а разгледан по същество е неоснователен.
С оглед разпределената в доклада доказателствена тежест,съдът приема,че ищецът не доказва съществуването на правоотношение, с източник-договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги с номер *********г,който е цитиран в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба. Този договор обаче не е приложен по делото,поради което и независимо от липсата на изразено становище от ответника по исковата молба,съдът не приема за основателно искането на ищеца,депозирано в няколко представени становище по делото,за приемане за безспорно установено в отношенията между страните съществуването на посоченото облигационно правоотношение с източник именно цитирания договор за далекосъобщителни услуги.По делото е приложен договор с друга номерация,макар и подписан на същата дата от страните-********* година.
Независимо от този факт: За да установи вземането си ищецът е предоставил по делото като приложение към исковата му молба данъчни фактури и сметка . Така приетите по делото писмени доказателства-заверени преписи от фактури и сметка, на което ищецът се позовава за доказване вземанията си спрямо ответника, притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 от ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от „А1 България“/с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/- гр. София и че лицето, което е подписало тези документи,респ. сметката за начислената неустойка, е техен автор. Съдът намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящо от ответната страна, удостоверяват изгодни за ищеца факти и не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответникът реално дължи претендираните от ищеца суми за потребени услуги и неустойка. За да бъде уважен искът в частта му за дължимите по цитирания договор суми за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, в тежест на ищецът е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи неговата претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Само по себе си наличието на фактури и сметка, удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата/респ.сметката/ не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания.В тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори. Изцяло неустановено остана какви именно задължения на ответника са фактурирани, за какви конкретно далекосъобщителни услуги, за какъв период и колко са потребени и на каква стойност. Изцяло неясно е начислените месечни такси, посочени във фактурите, за какви абонаментни такси, пакетни минути и/или друго са начислени.
По отношение на вземането в частта на претендираната неустойка,в размер на 639.77 лева/в случай,че се приеме,че облигационното правоотношение между страните е с източник приложения договор и в тази връзка е налице техническа грешка при изписване номера на договора/,съдът излага допълнително и следните съображения:
С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
В случая ищецът,видно и от исковата молба, се позовава на неустоечна клауза,съгласно която в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът намира, че посочената клауза регламентира дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В този смисъл по арг. от ТР №7/13.11.2014г. по т.д. №7/2013г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото не е уговорено друго,
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат
на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване
произтича както от изричната регламентация в чл.87, ал.2 от ГПК, така и по арг.
от чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване
прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения
алгоритъм за изчисляване на неустойката, установяването на факта на получаване
на писменото предизвестие от абоната е от значение не само доказването на
основанието, но и на размера на иска. В разглеждания случай по делото не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение. По изложените
съображения съдът намира, че след като кредиторът не се е възползвал от правото
си да прекрати договора по посочения по-горе начин, в неговата правна сфера не
е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
По изложените съображения съдът
приема,че ищецът не доказва възникването и размерът на претендираното вземане ,за
което е издадена заповедта по ч.гл.дело №33/2018г по описа на РС-Тетевен-за
главница в размер на 715.88 лева включваща
цена на предоставени далекосъобщителни услуги на ответника и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
С исковата молба ищецът е заявил,че се отказва от претенцията си за мораторна лихва,заявена и посочена в заповедта по чл.410 от ГПК в размер на 20.97 лева,като независимо от обстоятелството,че съдът не е прекратил частично производството по делото,при съобразяване с т.13 от ТР №4/2013г на ОСГТК на ВКС,искът следва да бъде отхвърлен и за това вземане,както и следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.дело №33/2018г по описа на РС-Тетевен заповед по чл.410 от ГПК,в частта за мораторната лихва,както и за законната лихва върху главницата,начиная от 10.01.2018г.,които не са предмет на настоящето исково производство.
По отношение на разноските: Съгласно т.12 от цитираното тълкувателно решение,съдът в исковото производство следва да разпредели,съобразно изхода на делото,отговорността за разноските както в заповедното,така и в исковото производство.След като съдът отхвърля изцяло предявеният установителен иск,то следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на сторени разноски на ищеца в исковото производство,както и претенцията за разноските по заповедното производство,обективирана в молбата –становище от 17.05.2019г./стр.65-70 от делото/.
В полза на ответника не се присъждат разноски, поради липата на представени доказателства за сторени такива в настоящото производство,както и заявено искане от страна на ответника.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от „А1 БЪЛГАРИЯ“-ЕАД-град
София,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район Илинден,ул.“Кукуш“
№1,представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски,заедно,чрез
пълномощника по делото адвокат Г.-САС
,против В.П.П. ***,ИСК за установяване на вземане в размер на 736.85 лева,от която сума 76.11 лева представляваща стойност на незаплатени
далекосъобщителни услуги и сумата от 639.77 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга №********г,както и за вземане в
размер на 20.97 лева мораторна лихва начислена по фактура №************г.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
частно гражданско дело №33/2018г. по описа на РС-Тетевен.
ОТХВЪРЛЯ искането на „А1 БЪЛГАРИЯ“-ЕАД-град София,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление в град София,район Илинден,ул.“Кукуш“
№1,представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски,заедно,чрез
пълномощника по делото адвокат Г.-САС за
присъждане на сторените разноски както в настоящето исково производство,така и
в заповедното производство по ч.гр.дело №33/2018г по описа на РС-Тетевен.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №49/15.01.2018г., издадена по ч.гр.дело №33/2018г. по описа на РС-Тетевен,в частта за мораторната лихва в размер на 20.97 лева начислена по фактура №***********г.,както и за законната лихва върху главницата от 715.88 лева,начиная от 10.01.2018г. до окончателното и заплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: