№ 47955
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110126096 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 26096/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от П. В. Т. срещу Софийска градска прокуратура, като се
твърди, че ищецът бил наследник на К.В. Т.а. Поддържа, че К. Т.а приживе се намирала в
трудово правоотношение с ответника. Навежда доводи, че починалата е претърпяла трудова
злополука по път за работа, като била получила инсулт, като в следствие на това е настъпила
смъртта й. Излага съображения, че претърпял неимуществени вреди от смъртта на
наследодателят в следствие на трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания от
момента на смъртта до подаването на исковата молба (27.03.2025 г.). Твърди, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50000,00 лева. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за
допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели.
Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
се сочи, че исковата молба е процесуално допустима, но неоснователна. Твърди, че К. Т.а е
починала на 05.01.2024 г. от инсулт, като ищецът, който бил син на починалата приемал
необосновано, че се касае за трудова злополука. Излага съображения по отношение
фактическият състав за наличието на трудова злополука, като подробно обосновава, че не е
налице нито един елемент от фактическият състав на предявени иск. Инвокира доводи, че
претендираният размер на неимуществените вреди е завишен. Поддържа, че в случая
1
трудовата злополука не била декларирана от работодателя, тъй като липсвало изобщо
информация, че такава е претерпяна, като сочи, че от 09.11.2023 г. починалата двукратно
била представяла болнични листове със свързани диагнози с причината за смъртта. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по
реда на чл. 192, ал. 1 ГПК да се изискат писмени доказателствени средства от трето
неучастващо лице. Иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2)
вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив,
увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на
неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които
имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г.
по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката
и причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена
последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение
от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване,
но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при
съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е
използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде
намалена.
С оглед твърденията на страните ищците носят доказателствената тежест да
установят посочените материални предпоставки, а ответника носи доказателствената тежест
да докаже пълно и главно наличието на плащане на претендираните суми.
Съдът намира, че между страните не се спори, поради което с оглед правилото на чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) К.В. Т.а се е намирала в
трудово правоотношение със Софийска градска прокуратура; 2) П. В. Т. е наследник по
закон на К.В. Т.а, която е починала на 05.01.2024 г.
Следва да бъдат допуснати представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
По отношение на доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на
гласни доказателствени средства, съдът намира, че същото не отговаря на изискванията на
2
чл. 156, ал. 1 ГПК, поради което следва да се предостави възможност на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да уточни обстоятелствата, чието установяване иска да
установи чрез събирането на гласни доказателствени средства. След това съдът ще се
произнесе, а при неизпълнение на указанията от съда по доказателственото искане, то
произнасянето на съда ще е с оглед наличните по делото данни.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че доказателственото искане
на ответника по чл. 192 ГПК е процесуално допустимо, но същото с оглед разпределената
доказателствена тежест е не необходимо, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.01.2026 г. от 09,00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните
следните обстоятелства, че: 1) К.В. Т.а се е намирала в трудово правоотношение със
Софийска градска прокуратура; 2) П. В. Т. е наследник по закон на К.В. Т.а, която е починала
на 05.01.2024 г.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в едноседмичен срок на основание чл. 156,
ал. 1 ГПК да посочи ясно и точно обстоятелствата за които иска допускане събирането на
гласни доказателствени средства.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията, съдът ще се произнесе по
доказателствените искания съобразно наличните по делото данни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
192 ГПК за задължаване на трето неучастващо лице да представи писмени доказателствени
средства.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4