Решение по дело №2812/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 203
Дата: 18 февруари 2022 г.
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20217040702812
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 203               Година 18.02.2022             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.В. ЕНЧЕВ

                                                                                                            2.Димитър ГАЛЬОВ

 

Секретаря: С. Х.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 2812 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас, против решение № 748/02.11.2021г., постановено по н.а.х.д. № 4005/2021г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Възразява се срещу твърдяната липса на пълно и ясно описание на нарушението, на нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. Не се споделя и извода, че липсата на протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на електронния фиш. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че проверката не е извършена автоматично, а от служител. Иска се отмяна на решението и  потвърждаване на електронния фиш, а ако касационната жалба бъде намерена за неоснователна се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Екоклима“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ № 3, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил електронен фиш серия Г №0020045 на ОДМВР Бургас, с който на ответника за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното  производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е описано по неразбираем начин, като е неясно кой е субектът на административнонаказателната отговорност и на кого е наложена имуществена санкция, тъй като в описание на нарушението и в съдържанието на електронния фиш са посочени както физическото лице – законен представителна дружеството, така и самото юридическо лице, собственик на превозното средство. На следващо място съдът е приел, че цялата процедура по издаване на електронния фиш е порочна, доколкото към преписката не е представен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Посочено е, че липсата му сочи на недоказаност на нарушението, относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно вида на АТСС, с което е заснето същото, както и на други изисквания на Наредбата. На последно място е прието, че в случая нарушението е установено не от автоматизирано техническо средство, а в последствие, чрез справка в Гаранционния фонд за наличието на сключена застраховка Гражданска отговорност, поради което не следвало да се издава електронен фиш, а общите правила производството да се образува с АУАН и в последствие да се издаде наказателно постановление. По изложените съображения наказателното постановление е отменено и в полза на дружеството са присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Решението на първоинстанционният съд е правилно като краен резултат, като изложените в него мотиви за незаконосъобразност на електронния фиш не се споделят от настоящия съдебен състав.

Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”, т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в §1, т.33 от КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

Отговорността на „Екоклима“ АД е ангажирана в хипотезата на чл.638, ал.4 във вр. ал.1, т.1 от КЗ, която разпоредба предвижда налагане на глоба от 250 лв. – за физическо лице, съответно имуществена санкция от 2 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец за собственик на МПС, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Неоснователно в обжалваното решение е прието, че в електронния фиш не е посочено, кой е адресата на санкцията и каква е тя, тъй като в него изрично е посочено, че на „Екоклима“ АД се налага имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева. Факта, че в електронния фиш е посочено и физическо лице, представляващо дружеството не води до неяснота относно санкционираното лице.

Липсата на съставен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също не е съществено процесуално нарушение. Съгласно посочената разпоредба, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Видно от бланката-образец от протокола (Приложение № 1 към чл.10, ал.1), в него се попълват данни касаещи установяване на нарушение по чл.182 от ЗДвП - превишаване на разрешената максимална скорост, а именно: общо ограничение на скоростта, пътен знак за ограничение в км/ч, разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри, режим измерване и др. Тези данни са от значение при установяване на посоченото нарушение на ЗДвП, тъй като посредством тях се установява, както извършването на нарушението, така и че при неговото установяване не са допуснати процесуални нарушения. В този смисъл, посредством протокола, който се явява официален документ, се установяват ограничението на скоростта, начина по който е определено, мястото на нарушението, АТСС с което е установено нарушението, неговия обхват и техническа изправност, които са неотносими към процесното нарушение за което е предвидена санкция в нормата на чл.638, ал.4. от КЗ, касаещо управлението по ППС без необходимата за това застраховка ГО. За да е налице нарушение на посочената разпоредба от КЗ е достатъчно да бъде установено управлението на автомобила и липсата на изискващата се застраховка, които се установяват и без наличието на протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата. Ето защо, липсата на такъв протокол не е съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

На следващо място, неправилно е прието, че нарушението е установена, чрез справка в Гаранционния фонд за наличието на валидно сключена застраховка ГО, а не от АТСС. Видно от представените по делото доказателства, нарушението е установено, чрез посоченото АТСС, като е направена снимка на автомобила и е отразено, че на посочената дата и част той няма застраховка ГО. Извършената в последствие проверка в Гаранционния фонд има за цел потвърждава на така установения факт за липса на застраховка, поради което не е налице приетото от съда установяване на нарушението от наказващия орган.

Въпреки изложеното обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради липса на надлежно описание на нарушението в издадения електронен фиш, тъй като в него не се съдържа информация, че процесното МПС е било управлявано.  След като нарушението на задължението по чл.483, ал.1, т.1 КЗ е установено при управлението на автомобила и е заснето с АТСС, то следва в издадения ел. фиш да е изрично посочено, че автомобилът е бил управляван в момента на констатиране на нарушението. В обстоятелствената част на електронния фиш никъде не е отразено обстоятелството дали нарушението се изразява само в липсата на сключена валидна застраховка към съответния момент, или в това, че описаният автомобил е бил „управляван“. Нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ указва, че всеки притежател на МПС е длъжен да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но отговорността при несключването е предвидена в отделни санкционни норми, в чийто състав са включени различни обстоятелства. Нормата на чл.638, ал.4 от КЗ допуска да се издаде електронен фиш за нарушение, изразяващо се в липса на такава задължителна застраховка, но само при управление на моторно превозно средство. В този смисъл, следва да се има предвид и нормата на чл.647, ал.3 от КЗ, съгласно която когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП.

Процесният електронен фиш не съдържа описание на този факт и не става ясно дали дружеството е санкционирано за управлението на превозното средство, без да е сключена преди това застраховка „Гражданска отговорност“, или само поради факта, че в качеството си на собственик не е предприело необходимите действия, с оглед сключването на тази застраховка. Всеки електронен фиш следва да съдържа фактите и обстоятелствата, включени в състава на нарушението за което се издава, в противен случай се нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере вмененото му административно нарушение. Ето защо, след като в обжалвания електронният фиш липсва надлежно описание на приетото за извършено административно нарушение, то същия е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с процесуалните изисквания на закона.

По отношение на размера на присъденото със съдебното решение адвокатско възнаграждение, в касационната жалба е направено възражение за прекомерност, което е неоснователно.

Съобразно чл.18, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв., като в ал.2 е предвидено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева, поради което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, минималния размер на адвокатското възнаграждение се определя на 370,00 лева за една съдебна инстанция, като от дружеството е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Това възнаграждение е с размер близък до минимално определения и не се явява прекомерно, доколкото е направено за процесуално представителство и пред двете съдебни инстанции.

С оглед изложеното обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 748/02.11.2021г., постановено по н.а.х.д. № 4005/2021г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.